User Rating:  / 26

Дискусия върху проблемите на семейния живот с Лимасолския митрополит Атанасий

Въпрос: Как едно съвременно семейство може да функционира по примера, който посочват светите отци, след като днес по финансови и други причини жената обикновено работи до късно и не може да бъде до мъжа си като съпруга, нито до децата си като майка?

Въпрос: Смятате ли, че Бог ще помогне на бедни съпрузи, които решат съпругата да не работи, за да може да бъде близо до децата си и да се опита да ги направи жители на Неговото царство?

- Критерият за правилното функциониране на брака, според образеца, даден ни от светците, не е само дали жената работи или не. Това не е единствената предпоставка, която регулира брака. Разбира се, сега това е общоприето, много малко девойки и майки не работят – дали поради икономическите нужди или поради манталитета в наше време. Жените днес не искат да стоят по цял ден вкъщи, искат да ходят на работа. Много от тях не са движени от финансови нужди. Възможно е да чувства, че не е добре да стои цял ден вкъщи, не смята това за правилно, отегчава се, чувства се затворена, непотребна, че не допринася или не заема мястото, което би трябвало и затова мисли, че трябва да работи. Този модел изглежда има някои недостатъци: домът е празен, майката отсъства, бащата също и когато детето се прибере, ако въобще се прибере, то е само или е предавано от един човек на друг, за да се грижат за него. Като във футбола единият поема топката, подава я на друг, трети я поема… Така е и с детето – едната леля го взема за половин час, тя го подава на другата леля, тя го отвежда при бабата, тя го води напред-назад, докато вечерта пристигне вкъщи.

Сега министерството направи училища с целодневни занимални, децата са по цял ден в училище, не излизат изобщо оттам, от сутринта до вечерта. Учителка в такова училище ми казваше, че едно дете й казало: Мамо! То се обърквало и вместо да й каже: госпожо, й казаломамо! Е, разбира се, след като цял ден от сутрин до вечер детето е там, започва да му се струва, че учителката е негова майка.

В наше време вече е даденост жената да работи. Понякога това е и нужно – хората не могат да се справят и майката е принудена да работи. Но не само това е критерий за успех на брака. Трябва да знаете, че в брака, както и в целия ни живот, тръгваме с определена  перспектива. Имаме в ума си някаква представа за нещата. Всеки трябва да има виждане за живота и особено младият човек. Лошо и неестествено е да срещаш млади хора, които нямат представа какво ще правят в живота си, не ги интересува и ти казват: "Както дойде, не ме интересува!" Питаш един вече голям човек: "Какво ще работиш, сине мой?" "Не знам". Търси да намери университет, в който да влезе, защото не знае какво ще прави. Това означава, че този човек няма визия за живота си и не е изяснил нещата в себе си. Когато отидох на Света Гора да стана монах, си представях, че ще стана пустинник и от пустинник се озовах в центъра на Лимасол, научих всички хотели в града…,* идвам и в университета,** защото изповядвам хиляди хора, и поради това няма грях, който да не зная, знам всичко, съмнявам се дали вие знаете толкова, колкото аз знам.  Никога не съм си представял, когато бях на Света Гора, че ще изнасям беседи или ще ставам епископ, или ще живея в град. Дори бях забравил, че Кипър съществува. Въпреки това Бог устрои нещата по различен начин. Е, ами сега какво? Какво да кажа: провалиха се моите планове и сега трябва да се оставя да погина? 

Човек се жени и има възвишени разбирания за брака, но вижда, че не може да ги постигне, например: жени се, а няма деца. Може да е си е мечтал за 12, за 15 деца, но дори едно няма, бебето все не идва. Какво означава: че бракът му е пропаднал и не е постигнал целта на живота си понеже няма дете? Или встъпва в брак и иска жена му да е вкъщи, да е тиха, да намират време да говорят, да разговорят, да се разхождат, а вижда, че дните минават, месеци и години, а тя постоянно е заета и изморена, и нещата не са така, както си ги е мечтаел?

Фактът, че нещата не стават, както ние искаме, не означава, че животът ни е пропаднал. Човекът, особено духовният човек, трябва да се научи да изплува от всички ситуации, които среща. Добре, нещата сега са такива и точно като такива трябва да ги възприеме. Днес съм тук, имам това служение, нося тази отговорност, Бог тук ме е поставил, при тези обстоятелства: тази е жена ми, това е детето ми, това е домът ми, това са моите работи – няма полза да седя и да бленувам, че ако нещата се бяха стекли по друг начин, и ако имах друга жена и друга работа и пари, и едно, и друго, какво би станало… Тези вероятности сега не съществуват.

И тъй, съобразявам се с това, което имам в ръцете си – пет неща. Е, с тези пет неща трябва да видя как да отговоря на Бога в духовния си живот, но и как мога да намеря покой именно сред тези житейски обстоятелствата. Ако си остарял, трябва да приемеш, че си стар, че си на пределна възраст, и да видиш как ще устроиш живота си чрез даденостите, които съответстват на твоята възраст. Не можеш да си мечтаеш или да ставаш смешен, искайки да изглеждаш млад.  

Божият човек приема фактите такива, каквито са, но именно чрез Божията благодат има силата да ги претворява в духовен труд. Например се жениш и вместо да намериш жена, която е ангел, попадаш на дявол - трудна, сприхава, или мъжът е сприхав. Какво да правим? Не е било това, което си искал, но в този миг това имаш. Това не означава, че животът ти е разрушен или че се е променила целта на брака ти. Не – ще вземеш това, което сега имаш пред себе си и ще се трудиш с него. Това казват и отците. Когато, например, четем Патерика, ще видим, че отците са били хора, които са приемали фактите такива, каквито са. За един авва се казва, че отишъл и се установил в една колиба, а водата била на десет мили от него. И помисълът му казал: вземи колибата си и се настани близо до водата, как ще ходиш десет мили и да се връщаш за една кофа вода? Когато той тръгнал да направи това, Бог не го приемал. Защо? За да му каже чрез това: не променяй нещата! С други думи, промяната на нещата не винаги означава, че всичко ще върви по-добре.

Това, че приемаш даден факт, не означава, че си пасивен, не. Светците не са фаталисти, а са посрещали, третирали и превръщали фактите в духовен труд. Същото става и със семейството. Остави нещата такива, каквито са. Трябва да се научим да не се борим толкова много с външните неща – много пъти е напразен труд да мислим, че поправяйки външни условия, ще се поправим и ние самите. Не е така. Когато ние се поправим, тогава нещата, които са извън и около нас, ще се променят от само себе си в духовен труд. Ако четете житията на светците, ще видите, че при все че можели да избегнат много неблагоприятни неща, те постоянно пребъдвали на мястото на своя подвиг и се подвизавали доблестно.

И тъй, ние можем да оползотворяваме обстоятелствата – например, жена ми работи някаква работа, на смени е, не си идва вкъщи или е стюардеса, връща се у дома след една седмица. Или единият от двамата страда от някаква болест. Женим се за един човек и утре този човек остава инвалид, парализиран, разболява се. Нямаме деца, работите ни не вървят добре, хиляди неща. Имаме една свекърва, която живи ще ни изяде и е в нашия дом. Какво правим? Ако започнем да колим и да бесим и работим с човешката логика, мислейки, че така се избавяме – не се избавяме, настъпват други по-лоши неща. Трябва да се научим да се трудим – с мир и с търпение, с това, което имаме пред нас. Един духовен човек, който се изповядва години наред, дойде да ми каже:

- Знаеш ли, моята снаха има връзка с друг човек!

Аз му казах:

- Е, добре.

Той каза:

- Добре-е-е ли?

- Е, добре, какво да правим? Това наистина е тъжно. 

- Казах на сина ми да се разведе.

- Каза му да се разведе ли? Това причина ли е да се разведе? Това не е духовен, а светски подход.

- Е, ако е светски, и аз ставам светски човек и си тръгвам!

На тръгване каза:

- Не очаквах да ми кажеш това!

- Какво си очаквал да ти кажа? Да кажеш на детето си да се разведе? Добре, паднала е в грях, направила е грешка, какво означава това?

Това означава, че поставяме бомба и взривяваме семейството. Това са крайности. Но Божият човек може да устрои дори изключителни обстоятелства. Ако наистина имаме Божия Дух, можем да устроим нещата с много благоразумие и търпение. Затова Христос казва: с търпение спасявайте душите си. Когато се научим да имаме търпение във всичко, което ни се случва.

Утре ще създадете деца, сега сте млади, и вие ще имате деца. Идва детето ти и казва: знаеш ли, правя това и това, вземам наркотици… Как ще реагираш? Почваш да си скубеш косите, да гониш детето си и да говориш какво ли не? Не. Посрещаш факта с великодушие, търпение, вяра, твърдост. Винаги съществува решение за затруднението, което сега ти изглежда непреодолимо като планина. Решение не съществува там, където има толкова предразсъдъци, че те не ти позволяват да приемеш решението. И защо е така? – защото това е рожба на гордостта и егоизма. Егоистът не може да намери решение, той не решава проблемите си, защото иска нещата да се развиват винаги така, както той иска. Докато смиреният винаги има решение. Защо? Защото той се смирява, в състояние е да види какво има пред себе си и чрез Божията помощ и просветление преодолява дадена ситуация.

В житието на св. Антоний се разказва за едно негово видение: навсякъде имало капани, т. е. не съществувало ъгълче, където да няма капани от дявола. Той въздъхнал, ужасил се и попитал: как човек може да спаси? И чул Божия глас: Чрез смиреномъдрието. Смирението разбива примките на дявола. Смиреният човек е този, който снизхожда и приема събитията със снизхождение, с мир, без да се смущава, без да се шокира, посреща всичко, което идва с мир и моли Бога да му покаже решението и Бог не просто показва решение, а Сам Бог е Решението на нашия проблем. Затова за човека не съществуват неразрешими неща. Не съществува нито един неразрешим случай. И най-трудният случай се преодолява с търпение. Следователно, Бог или Божият човек никога не може да се окаже в безизходица. След като дори самата смърт може да принесе полза, ако се приеме правилно – смъртта е последна, а всички други неща са преди смъртта. След като и смъртта може да се оползотвори, значи и останалите неща могат да се оползотворят. Ако имаме здрав ум, смирение, търпение и упование в Бога, тогава всяко затруднение в брака може да оползотвори.

И още нещо, когато човек прави нещо, т. е. ощетява семейството си, не защото го иска, а защото трябва да го направи – например, отсъства от къщи не защото иска да печели много пари или защото му тежи да се прибира вкъщи или не иска да е вкъщи, а защото това е необходимост, за да живеят децата му, тогава да знаете, че благият Бог има Своите начини и известява душите на децата или на други хора, че не сте направили това поради презрение към децата или близките си, поради алчност, а защото е нямало друг избор. Дори го направих, жертвайки се за тебе, като жертвах моя комфорт, почивка и желание да бъда с теб. Така в душите на нашите близки и на децата се явява духовно известие от Бога, те чувстват Божието присъствие, което услажда техните сърца и Бог не допуска да се получи вреда. Там, където има добро благоразположение и няма коварство, лукавство, корист, там никога не се получава вреда. Бог се намесва и действа. Когато човек се жертва заради другия и жертва живота си, тогава Бог е с него.

Затова виждате, че в бедни семейства, наистина бедни, децата вървят много добре, докато понякога има богати семейства, които всичко имат, и ги гледаш да се карат, да се бият, нямат мир, не могат да му намерят края и не знаят какво означава мир. Докато има бедни семейства с много деца и виждаш как Бог устройва живота им, децата преуспяват, образоват се и стават добри хора, създават семейства. Други пък, които навярно са имали всички предпоставки за успех, при тях виждаме трудности. Защото е велико нещо Бог да бъде с нас, в нашите дела и действия. Бог знае и вижда нашето сърце и ако имаме чисто сърце пред Него, Той никога не допуска да се случи нещо лошо.

Някоя съпруга може да каже: заради децата няма да работя! И го прави съзнателно, т. е. заради детето се лишавам от финансовия комфорт, от възможностите, които бих имала, и оставам вкъщи. Решава да понесе върху себе си – тя и мъжът й, заедно – цената на тази жертва, което означава, че няма да имат автомобил, няма да имат едно, няма да имат друго. Жертва се доброволно и понася върху себе си цената. Ако правиш това съзнателно, доброволно и естествено със съгласието на другия, на другата половинка, то е добро. Но не бива една хубава сутрин жената да каже: Знаеш ли, няма да ходя на работа, ще остана вкъщи! И мъжът да не приема това нещо, защото не може да се справи сам, или не се съгласява, но жената настоява: не ме интересува ти какво мислиш, аз няма да ходя! Тези решения трябва да са по взаимно съгласие.

Да, наистина вярвам, че там Бог ще помогне, защото пак имат чисто сърце. Ако обаче жената я мързи да ходи на работа или по цял ден пие кафе със съседките, е, мисля, че Бог няма да е толкова доволен, защото тя не оползотворява времето по духовен начин и причините, поради които не отива да работи, са други. Вижте, в двата случая е важна подбудата на човека – какво казва сърцето на човека – и неговото сърце и подбуда трябва да бъде в съгласие с Божията воля. Външните неща не играят толкова голяма роля, тях човек ги регулира чрез свободата, която има като личност. Бог съдейства на това нещо. Както и обратното.

Един човек иска да се ожени, но не успява, защото не може намери спътница. Това не означава, че той трябва да се чувства нещастен. Добре, имах намерение да се оженя, но не се ожених. Оползотвори това, което сега имаш. Необвързан си, е, използвай тази свобода по духовен начин; животът на човека не зависи от тези неща. Разказвал съм ви случая със стареца Паисий, когато един юнак дошъл и му казал:

- Геронда, аз съм на 32 години и още не съм се оженил!

А той отговорил:

- Е, аз пък съм на 70 години и също още не съм се оженил!

Какво сега, да си скубем косите ли? Използвай свободата си! Има други, които са се оженили и искат да се разведат, но не могат. Помисли и за по-лошите неща.

Веднъж при стареца Паисий дойде един много висок човек, който беше малко комплексиран, защото  казваше: "Отче, много съм висок и където отида ме гледат! Какво да правя?" Той му каза:" радвай се, защото, ако някой път те види царят, ще те вземе в царската стража, защото си толкова висок!" Това беше шега, но искаше да му покаже, че каквото и да имаш, дали предимство или недостатък, можеш да го видиш с благ помисъл и да го използваш духовно – дори  неуспехът, затруднението, всичко. Неуспехът е нужен, трябва да се научим да преживяваме и неуспеха – той е като солта, която слагаме в храната и я овкусява, ако дойде в повече, храната става негодна; неуспехът обаче е нужен – той дава вкус на храната на човека в живота му. Болката, неуспехът, затруднението са необходими.

Превод: Константин Константинов

* В Кипър е утвърдена практиката да се организират събития с благотворителна цел – среща на чай или вечеря, като се кани известен лектор. Обикновено тези срещи се провеждат в хотели и често там беседи изнася и митрополит Атанасий (бел. прев.).

** Става дума за университета в Никозия (бел. прев.).