Декември 15, 2014 in В търсене на вярата, Начална страница
Автор : Архим. Тихон Шевкунов
Аз се кръстих веднага след като завърших института, през 1982 г. Тогава бях навършил 24 години. Бил ли съм кръстен през детските си години? Никой не знае това. По онова време не беше рядкост бабите и лелите да кръщават децата тайно от невярващите им родители. В такива случаи свещеникът казва: „ако не е кръстен, се кръщава Божият раб еди-кой си“.
Като много мои приятели, и аз стигнах до християнската вяра по време на следването си. Във ВГИК имахме много прекрасни преподаватели. Те ни даваха сериозно хуманитарно образование, караха ни да се замисляме над главните въпроси на живота.
Докато обсъждахме тези вечни въпроси, събитията от минали векове, проблемите на нашето съвремие – 70-те и 80-те години на двадесети век – в аудиториите, общежитията, любимите ни евтини студентски кафенета и по време на дългите нощни обиколки из старите московски улички, ние стигнахме до убеждението, че държавата ни лъже, налагайки своята груба гледна точка не само в областта на историята и политиката. Много добре разбирахме, че по нечие всемогъщо указание е направено всичко това, за да ни се отнеме дори самата възможност да се ориентираме самостоятелно по въпроса за Бога и Църквата.
Този въпрос беше май напълно ясен само на нашия преподавател по атеизъм или като на някой, като моята училищна пионерска отговорничка Марина. Тя с абсолютна увереност даваше отговор и на този, и на всеки друг жизнен въпрос. Но постепенно ние с почуда осъзнахме, че всички велики дейци на световната и руска история, с които се запознавахме духовно по време на следването си, на които се доверявахме, които обичахме и уважавахме, са имали съвсем друго мнение за Бога. С други думи те се оказаха вярващи хора. Достоевски, Кант, Пушкин, Гьоте, Толстой, Паскал, Хегел, Лосев… нямаха край. Да не говорим за учените – Нютон, Планк, Линей, Менделеев. За тях ние, по силата на хуманитарното образование, знаехме по-малко, но и тук картината се оказваше същата. Да, разбира се, разбиранията на всеки от тях можеха да бъдат много различни. И все пак за повечето от тях въпросът за вярата е бил главният, макар и най-мъчен въпрос в живота им.
А виж, персонажите, към които не усещахме никакви симпатии, с които свързвахме всичко най-зловещо и отблъскващо в съдбата на Русия и световната история – Маркс, Ленин, Троцки, Хитлер, ръководителите на нашата атеистична държава, рушителите революционери – бяха атеисти до един. И тогава пред нас се изправи още един въпрос, който ние формулирахме грубо, но доста точно: дали Пушкин, Достоевски и Нютон са били толкова примитивни и тъпи, че не са успели да се ориентират в този проблем и са се оказали обикновени глупаци, или глупаците – това сме ние начело с пионерската ми отговорничка – Марина? Всичко това даваше сериозна храна за младите ни умове…
Източник: “Несветите светци” Подворие на Московския и на цяла Русия патриарх в гр,. София. превод Андрей Романов
