Октомври 10, 2014 in Беседи, В търсене на вярата, Начална страница

Автор : Св. Лука Войно - Ясенецки

Ние, православните, вярваме в Една Църква, а всички сектанти не вярват в нея, те са зачеркнали и отхвърлили този член от Символа на вярата: “Вярвам в Една Света Съборна и Апостолска Църква”.

На какво се основава нашата вяра в Една Църква? Разбира се, на Свещеното Писание, защото св. апостол Павел казва в Посланието до Ефесяни, че Бог е поставил Господ Иисус Христос за Глава на Църквата, която е Негово тяло.  Помислете, една глава може ли да има много тела, дори безброй много? Ако всички секти се наричат църкви, то колко църкви има?

Бях ви казал, че само в Америка има повече от двеста църкви.

А Господ е говорил за Една Църква, Господ е казал на апостол Петър: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да щ надделеят (Мат. 16:18). Той не е казал “ще съградя Църквите Си”, а: ще съградя Църквата Си – една-единствена Църква.

Господ Иисус Христос ни е говорил за Една Лоза, от корените на Която се храни Неговата Църква, и тази Гроздова Лоза е Сам Той. Той ни е говорил за една овча кошара. Какво, да не вярваме ли на Христовите думи? Да не вярваме ли в това, че една е овчата кошара, Една е Лозата – Христос?

А говорейки за Гроздовата Лоза, Господ е казал страшни за сектантите думи. Казал е, че на Нея ще има изсъхнали клони, които ще се отчупят от тази Истинска Гроздова Лоза, че ще ги съберат, ще ги хвърлят в огън и те ще изгорят. Не е ли страшно да бъдеш изсъхнала и отчупила се клонка, не е ли страшно да бъдеш изсъхнал и откъснал се лист от Гроздовата Лоза, който вятърът отнася в праха и калта? Това наистина е страшно! А сектантите не ги е страх.

Всяка секта нарича себе си църква, а сектите са изключително много. Какво, разделил ли се е Христос, станал ли е глава на много отделни секти? Не, разбира се; Едната Глава има едно тяло – Светата Съборна и Апостолска Църква. Това трябва да помним всички ние и всички онези, които могат да бъдат съблазнени от сектантски учения.

Сектантите казват: “Господ е казал: дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях (Мат. 18:20)”. Те казват, че можем да се спасим във всяка вяра, във всяка църква. О, колко лъжа и заблуда има в тези думи! Мисля, че и самите сектанти няма да кажат, че можем да се спасим и в мюсюлманската, и в иудейската църква. Говорейки така, те имат предвид своите секти. Те казват, че можем да се спасим във всяка вяра, а колкото секти има, толкова и вери, и тези техни вери са несъгласни една с друга. Това несъгласие достига до такава степен, че в Англия и Америка има секти, които отричат всички тайнства, дори Тайнството на кръщението. Такава е сектата на квакерите, или “приятелите”, както се наричат самите те. От цялото Евангелие квакерите запазват само нравственото учение на Господ Иисус Христос: те вършат много добри дела. Но и сред мюсюлманите има много добродетелни хора.

Нашата християнска вяра се отличава от всички други вери именно с това, че в основата щ стоят Тайнствата, установени от Самия Иисус Христос. Не Той ли е казал на Никодим: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие (Иоан. 3:5). А на Своите апостоли е казал същото с други думи: който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден (Марк. 16:16).

И така, отхвърлящият Тайнството на кръщението, не е християнин.

Не е ли казал Господ, че който не се причастява с Неговите Тяло и Кръв, който не вкусва Божия хляб, който слиза от небесата, той няма място в Царството Божие? (Иоан. 6:50-51). А квакерите отхвърлят Тайнството Причастие.

Има секти, които отричат дори троичността на Бога.

Помислете, могат ли да се спасят подобните на тях сектанти, църква Христова ли са те, тяло на Иисуса Христа ли са, Господ ли оглавява тяхната секта? О, не, не.

В своето отричане на Църквата сектантите се позовават на думите на Свещеното Писание, които сега ще ви прочета: истина… ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях (Мат. 18:19-20). Те казват: “Защо трябва да ходим в Църквата, защо са ни вашите храмове, защо са ни вашите свещеници и епископи? Господ не е ли казал, че където са събрани двама или трима в Негово име, и Той е посред тях?” Имат ли право да говорят така? Вникнете в тези думи и вижте към кого са насочени те. Тези думи са били предшествани от други Христови думи, отправени непосредствено към Неговите апостоли: истина… ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен. Това се отнасяло за апостолите. Ако двама от вас, Моите апостоли, Моите братя, Моите приятели се съгласят да просят нещо от Небесния Отец, то ще им бъде дадено.

Нима можем да мислим, че молитвата на двама или трима нечестиви и грешни хора, събрали се в името на Иисуса, ще има същата сила, каквато има молитвата на двама или трима апостоли – Христови приятели? Не, разбира се. Става дума за истинските чеда на Христовата Църква.

А какво значат думите: „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:20)? Нима тези думи значат, че няма нужда да ходим в храма, нима чрез тях се отрича Христовата Църква? О, съвсем не, разбира се.

За кого говори тук Господ? Тези думи са били отправени пак към апостолите. Но в тяхно лице Той е говорил на всички, които следват светите апостоли, които принадлежат на Светата Съборна и Апостолска Църква. Говорил за това, че ако двама или трима християни се съберат в някой дом в Негово име, за да четат Свещеното Писание и да се поучават в словото Божие, то и Той ще бъде сред тях.

Ще кажа още нещо, мога да разширя тълкуванието и разбирането на тези Христови думи. Ще кажа, че ако някой от нас, християните, беседва с невярващи за Христа, за извършеното от Него спасение на човешкия род, то Христос ще бъде ли посред вас? Това не значи ли, че вие сами ще бъдете Христова Църква? Не, разбира се. Нелепо е да тълкуваме така тези Христови думи. С тях Христос просто е искал да каже, че където говорят за Него, където вършат дела в Негово име, и Той е там.

Ще кажа още нещо: зная, че и сред мюсюлманите, и сред евреите има много благочестиви и добри хора. Мюсюлманите имат свои, почитани от тях светии, имат и разкази за тези светии. Какво, ще кажем ли, че Христос е напълно безразличен към тях, че Христос няма нищо общо с тях? Не, няма да кажем; не можем да кажем така, защото знаем думите на св. Петър, на които се позовават и самите баптисти. От десета глава на Деяния апостолски знаем такива думи, казани от апостол Петър: „Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице; но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е” (Деян. 10:34-35).

Къде е казал тези думи апостол Петър? В дома на римския стотник Корнилий, езичник, чиито молитви Бог чул и си спомнил многото извършени от него милостини. Веднъж по време на молитва той видял Ангел, който казал: “Твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър: той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом” (Деян. 10:4-6). И при него дошъл Петър, който проповядвал Христовото Евангелие, кръстил го с целия му дом и казал тези току-що прочетени от мен думи. А сектантите се позовават на тази глава, като казват, че Църквата съвсем не е необходима, че можем да се спасим и извън нея, както се спасил стотникът Корнилий. Но нима в това няма дълбоко недомислие? Нима не е ясно, че на стотника Корнилий, чието благочестие и добри дела били приятни на Бога, не достигало много: не му достигало кръщение, не му достигало просвещение със Свещеното Писание, не му достигало познание за Господ Иисус Христос, не му достигало причисляване към Светата Съборна и Апостолска Църква? И ако не беше дошъл Петър, неговите молитви, неговият пост, неговите добри дела не биха били достатъчни, за да го спаси. Виждате ли как сектантите изкривяват Свещеното Писание?

Ще ви прочета и страшните Христови думи: „мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:22-23). На Страшния съд ще застанат и сектантите, поругавали се над Христовата Църква, ще застанат и ще Му кажат: не ли в Твое име се събирахме и преломявахме хляб; не вършехме ли добри дела, не проповядвахме ли Твоето Евангелие? Но Господ ще им каже: “Не ви познавам, защото вие раздрахте Моята дреха, извършвайки тежкия грях на църковния разкол.”

В предишната беседа ви говорих колко страшен е този грях, как са го оценявали светите Отци, как са говорели, че грехът на църковния разкол и отстъплението от Църквата е толкова голям, че не може да бъде умит дори и с мъченическа кръв. Те няма ли да се страхуват да застанат на Христовия Съд? Това е тяхна работа; а наше дело е да вярваме в Светата Апостолска Църква.

За нас е достатъчно да знаем, че ние сме листа, пръчки от Гроздовата Лоза, Която е Сам нашият Господ Иисус Христос. Да помним за едната овча кошара, да помним за едното тяло, чиято Глава е Сам Христос. В Своята велика първосвещеническа молитва Господ Иисус Христос се молел така: Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние (Иоан. 17:11). Христос просел от Своя Отец всички християни да бъдат едно, както Той е едно със Своя Отец.

Сектантите не искат и да чуят за това, те раздират Христовата дреха, Едната Църква не им е необходима, за тях не е страшно, че техните секти са безброй. Те не се замислят над това, че сами постъпват като тръстика, люляна от вятъра, защото ние знаем, че сектантите, особено баптистите, често преминават от една секта в друга. Баптистите преминават от секта в секта, като има такива, които кръщават децата си, и такива, които не кръщават децата си. Знаем, че и самите баптисти са се разделили. А където има разделение, там не е Христос, защото разделението е от дявола.

Всяка секта смята за истинно и правилно само своето учение, всяка критикува и отхвърля учението на другите. Нима истината не е една? Нима е възможно истината да се е разделила на стотици отделни малки истини? Гордостта, самопревъзнасянето, самонадеяността карат сектантите да отстъпват от Светата Църква. Те дори не могат да се обединят помежду си, защото как да се обединят баптистите с адвентистите, с петдесетниците, с йеховистите или със съботяните? Те не могат да се обединят, но винаги остават разделени.

Ние знаем, че истината е една, че Христос не се е разделил, че не могат да съществуват хиляди отделни църкви, че Господ е основал Една Света, Съборна и Апостолска Църква.

Ето, разказах и разясних защо ние, православните, изповядваме единството на Църквата, и ще продължа да говоря за това защо Църквата се нарича не само Една, но и Света и Апостолска. Трябва още много да се говори за това, което е твърде важно: нито една секта няма свои законни епископи и свещеници; те имат единствено самозвани презвитери. Но за това може много да се говори и аз не мога да ви откъсвам от вашите задължения и грижи.

Да вразуми всички вас Господ, молил се всички ние да бъдем едно, както Той е едно със Своя Небесен Отец. Амин.