Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2014 20:49 - ЩЕ СТРАДАМЕ, ДОКАТО СЕ СМИРИМ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 452 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://dveri.bg/98kuq  
image
image  
 
image
   

 

Ще страдаме, докато се смирим
  • image
  • image
User Rating: imageimageimageimageimage / 45 
PoorBest  Сряда, 01 Октомври 2014 15:52 Автор: Архим. Андрей (Конанос)

imageСмирение е да знаеш кой си (продължение)

Когато смирението липсва, тогава и добрите неща, които правим, са непотребни. Това е страшно! В енорията може да те поздравяват, защото си направил някакво дарение, хората може да ти казват браво!, защото си направил хубава беседа, друг може да те хвали, защото имаш много деца, хубаво семейство, което външно изглежда добро и т. н., но Бог гледа подбудите за нашите дела, интересува Го защо правим дадено нещо и дали го вършим със смирение пред Бога, защото иначе то не ни е от полза. За съжаление.

Важи и обратното – когато човек има смирение, тогава въпреки греховете, които върши, и немощите, които има, пред Бога той става обикнат и симпатичен и получава прошка. Понеже има смирение, той привлича Божията милост. Затова, когато попитали един светец: какво предпочиташ в живота си – да видиш добродетелен егоист или смирен грешник? Той казал: Предпочитам смирения грешник. Има хора, които пушат цигари, имат слабости, душевни или телесни, други имат проблем в борбата със страстите, но имат смирение и плачат за това, което са и не се гордеят с това. Вярвам – и нашата Църква го казва – че Христос обича тези хора и е човеколюбив към тях. Не защото одобрява техния грях, а защото Го трогват тяхното смирение и покаяние. Виждате, че фарисеите външно са били съвършени, но са нямали смирение и загубили всичко. Това е тайната. Нито постът сам по себе си ще ни помогне, нито това да спиш на твърдо легло, казват светците, нито бдението, а смирението: Смирих се и Господ ме спаси.

Съжалявам, че ще го кажа, но безспорен факт е, че понякога ние, църковните хора, които редовно се черкуваме, строги сме със себе си, водим духовен живот, постим строго, правим бдения, но въпреки това нашият характер не се смирява и не омеква. Помисляли ли сте, че всичко това можем да го правим и с егоистична подбуда? И всъщност не ставаме такива, каквито Бог ни иска? Ще ви го докажа – фактът, че не трогваме с нашето смирение другите хора около нас – съседи, деца, приятели – е безспорно доказателство. Защото, много просто – нашият дух не се смирява лесно. Човек отива на бдение и вместо да се върне смирен, след като толкова време се е молил на Бога и е изповядвал своите грехове, на другия ден започва да коментира, да съди и осъжда, става му приятно да намира грешки в другите и накрая казваш: Къде остана бдението, на което ходиТо не те ли смири?!

Занимаваме се с грешките на другите – например, ние постим без олио и тези, които могат да го правят, след като Църквата го казва, трябва да го правят. Но това не е достатъчно. Трябва душата ти да има елея на милосърдието към другите, които не постят. А ние съдим другите и ги осъждаме, става ни приятно да научаваме за скандали, да говорим за тях, да ги разпространяваме. Това смирение ли е? Това крие егоизъм. Веднъж слушах беседа на Константинос Ганотис и накрая някой го попита:

- Чух за еди-кой си скандал, какво може да ни кажете за това?

А той го попита нещо, което изцяло промени равнището на разговора:

- За този човек, за който сега ми говорите, вие колко се помолихте?

Запиталият не разбра добре и каза:

- Сега ви питам за конкретен скандал!

- Разбрах въпроса ви! Вие колко сълзи проляхте със смирение за този, когото искате да коментирам? Колко поклона направихте? Колко часа четохте молебена към св. Богородица заради него?

И човекът не знаеше какво да отговори. Църквата ни поставя по този начин пред греховете на хората, със смирение. Да не държим егоистичен тон към другите, каквито и да са те. Ние носим отговорност само за себе си. Но ако съдиш другите с егоизъм, ще дойде час, когато Бог ще остави и ти да паднеш в това, което егоистично си съдил, и ще паднеш в същия грях. Една майка, която обвинява детето на съседката и коментира брака, който е сключило, че бил неуспешен, не бил добър избор и т. н., ще дойде час, когато и нейният дом ще изпита такава болка. Може след 5, след 10 години, ще дойде и тя ще си спомни това. Затова нека имаме смирение, когато гледаме живота на ближния и го съдим.

Демоните не могат да подражават на тази добродетел, дори не могат да изрекат думата смирение. Това е истината – когато сме жестоки и нямаме смирение, много пъти черпим „вдъхновение” от злия дух, упорстваме и не се поправяме.

Не знам дали сте виждали, но върху Разпятието изобразяват ангелите със закрито от страхопочитание лице. Светите отци  казват, че до момента, в който Господ бил разпнат, ангелите били трудносклоними към злото и греха, т. е. трудно можели да направят зло, не го правили, но имали свобода да го направят. Когато видели Господ разпнат, което било най-висшият момент на Неговото смирение, те се разтърсили, ужасили се и се замислили; те се удивили как е възможно  Този, Който е славният Бог, да губи, да се смирява и да се унижава! Нима това е Бог, Който губи? Той загубил всичко, Своите ученици, учение, всичко рухнало, името Му било изтрито, сега Господ умира. Но когато видели, че Разпването било последвано от славното Възкресение, тогава, те напълно се уверили, че пътят към славата е смирението, както и че това, което лукавият някога е казал в рая преди векове, а именно, че пътят към обтжението и славата минава през бунта срещу Бога, въставането и автономията, било откровена лъжа.

Затова светците казват, че от момента на Кръста и Възкресението, ангелите вече не са трудносклоними към злото, а неподвижни, сега са напълно сигурни, че само близо до смирението на Христос намират истинското щастие и блаженство. И бидейки свободни, ако искат да се отрекат и отстъпят от Бога, те по никакъв начин не могат да го направят заради пълната убеденост, която придобили в момента на Христовото Разпятие и Възкресение.

За смирението много ни помага това, което правим сега, а именно: събрани сме заедно, седим един до друг и слушаме. Св. Йоан Лествичник казва, че, когато конят е сам, препуска, цвили и ако има хубава грива, мисли, че е най-добрият кон на света, високомерен е. Когато обаче сложат да бягат и други коне до него, те се сравняват помежду си и разбира, че не е най-добрият кон, има и други, които бягат, които също са хубави като него. Така и ние, когато сме сами, се чувстваме добри. Когато сме вкъщи, чувстваме, че сме добри християни, но когато се съберем в църква и всички заедно се молим и трябва да понесеш твоя брат до теб, когато видиш другия да вдига ръка по време на проповед да каже своето мнение, когато видиш лицето на другия, че има смирение, че друг отива и се причастява с благоговение или че неговото поведение е смирено, тогава се поучаваш и казваш – в крайна сметка, не само аз съм християнин, а има и по-добри от мене!

Това, което казва св. ап. Павел, не напускайте събранията, които правите, защото това помага за смирението – единият се сравнява с другия, смирява се и се поправя. Дори св. Исаак Сириец казва на монасите, които са затворени в пустинята, нарича ги затворници: От време на време да излизаш от килията си и да отиваш да дружиш с други подвижници, защото там ще видиш докъде си стигнал. Когато си сам, чувстваш, че си добър, че си духовен човек, но когато сравниш живота си с този на другите, тогава ще видиш дали си постигнал нещо и така да продължиш напред.

Много жени, а и мъже, казват по време на изповед – когато съм сама вкъщи, е много хубаво, нито се гневя, нито се нервирам, имам желание да се моля, но когато децата влязат и започнат с виковете или мъжът ми се върне от работа, тогава не знам какво ми става и нещо ме обзема! Не те обзема – имала си го, сега просто е излязло на повърхността. Това трябва да ти помогне да разбереш, че и ти имаш страсти и немощи.

Едно е да се молиш у вас, друго е да дойдеш в храма да се помолиш и там да видиш съседа си, когото не понасяш много, да не се преструваш, че не си го видял, а да му кажеш Добър ден!, да направиш първата стъпка и да го поздравиш – така се смиряваш и поправяш.

Виждал съм учени, много образовани хора, които могат да правят много по-хубави беседи от проповедника, но отиват и слушат други, защото това смирява техния дух. Ще отида да слушам, ще стана ученик, защо и аз да не стана ученик, и аз да науча нещо от теб, въпреки че имаш по-малко познания и дипломи от мен. Тук не търсим дипломи, а смирението, което именно е целта. Днес не сме дошли тук, за да чуем неща, които не знаем – знаем ги, но когато Бог вижда, че си станал сутринта и си казал: Боже мой, днес ще отида на тази беседа да взема нещо – от 50 неща може едно да ми хареса и да ме укрепи. Е, това е смирението за твоята душа. Това ти помага повече от нещата, които ще чуеш.

Знак за това, че сме започнали да имаме смирение, е да спрем да се хвалим с нашите природни дарби. Следващият стадий е да не се гордеем дори с духовните, а по-следващият е да не се хвалим за нищо, а да обичаме Бога. Когато обичаш Бога, Го прославяш и не те трогват нито похвалите, нито твоите дарби, нито нищо. Когато този, който се смята за красив, не го казва, не чувства нищо особено за това – това е знак, че се е смирил малко; или имаш хубав глас, говориш добре, добър писател си, т. е. естествени дарби от Бога, но ти разсъждаваш така: След като е естествен дар, това означава, че не е мой, а Божи дар към мене. Бог ми е дарил този естествен дар, той не е мой. След като това е Божи дар, не е позволено да се хваля с него. А друг се хвали с това, че е красив – ама ти какво си направил, за да станат красиви очите ти, лицето ти или тялото ти? Нищо не си направил. Бог така те е създал. Една стъпка, за да започнем, е да не се гордеем с нашите природни дарби, които са от Бога. Смиреният човек не порицава другите, не осъжда, не търси първенство, не иска първо място, не иска да бъде на първия ред, а на последния, иска да бъде от последните, когато се причастява, иска да стои по-назад в храма, да не отиде първи на църква да го видят всички – това не му харесва.

Има майки, които в живота си не са яли никога най-хубавото месо от пилето, а винаги го оставят за децата – това е смирение. Така човек става смирен. Ако обичаш, се смиряваш и се радваш, че не ядеш, казвайки: Моето дете яде и аз се радвам. Това е смирението на майката и него трябва да имаме във всички прояви на нашия живот. Смиреният наистина не търси първенство, както и светците не са търсили първенство. Знаете ли, че е имало светци, които режели един или няколко свои пръста на ръцете, за да не станат епископи? Другите искали насила да ги направят епископи, а те от голямо смирение не искали. Казвали им: Насила ще те направим! Добре! Ще направя нещо и няма да ме направите! Защото, за да станеш свещеник и епископ, всички твои членове трябва да бъдат на мястото си. Къде има такова смирение днес? Много са се променили нещата...

Смиреният говори просто, както Господ е говорил. Защо всички днес говорим за словата на старците? Излезе книга за стареца Паисий и за един месец се изчерпи. Защо всички си купуват тези книги? Защото той говори просто, смирено и докосва сърцето на другия. Докато трудните слова много пъти крият егоизъм, но не винаги – един много образован човек с дипломи може да се изразява философски, но и той да вдъхва смирение – смирението е нещо, което е в душата, а не само в думите. Например, архимандрит Софорний (Сахаров), чиито книги са много трудни и с висок стил, но също носят смирение в себе си и се вижда, че от една страна са богословски, но са и много смирени – човек го чувства, ако може да разбере малко езика и стила на неговото писане.

Ако четете Достоевски, а и други автори, минали през много изпитания в живота си, ще видите, че той е много човеколюбив и състрадателен към своите ближни. Има грешни хора, които той превръща в герои, не заради техния грях, а заради болката, която са изпитали чрез изпитанието, греха и съкрушението, до което са стигнали по-късно. Когато смяташ твоя ближен за по-горе във всичко, тогава и ти си започнал да се смиряваш, т. е. ако сега някой каже: Тук сред нас има една смирена и свята душа! и никой не помисли, че това се отнася за него, това е добър знак. Кой ли еАз не съмСъс сигурностНякой друг е!...

Някои хора идват да се изповядват и казват: Отче, голям егоист съм, имам голяма гордост, най-лошият съм от грешниците. Казват го и го вярват, но дали си истински смирен, няма да разбереш по думите си, а от това, как ще приемеш нападенията и обидите от страна на другите. Там ще се прояви твоето смирение. Защото, когато казваш, че си грешна, недостойна, егоистка и след това отиваш у дома си и някое оплакване на съпруга става повод за скандал, то за какво говори това? Само преди десет минути казваше, че си много грешна, недостойна и заслужаваш ада – как така казваш, че си достойна за ада, а не издържаш и малката забележка, която твоят съпруг и брат ти отправя? Следователно, на практика не си вярвала в това, което казваш.

В един манастир извън Атина срещнах монах, който бил в миналото агроном, но оставил това и станал монах. Той метеше двора много внимателно, не вдигаше прах, но игуменът мина покрай него – тогава бях малък – и пред мене му се скара несправедливо: 

- Не те ли е срам! Целият манастир се напълни с пушилка! Хайде по-внимателно!

Аз бях готов да го оправдая и да кажа нещо за човека, да кажа: Отче, какво говорите, след като не вдига пушилка! Но какво направи този монах? Наведе се, целуна ръката му и му каза:

- Простете ми, отче! Ще се опитам да мета по-внимателно!

Наведе глава, 40-годишен е, не е дете, и само това каза: Простете ми!, въпреки че по-внимателно от това не можеше да мете. Това ще рече смирение на дело. Обидиха го и той прие обидата.

Св. Доротей казва: И аз веднъж видях един смирен човек в един манастир, който на никого не възразяваше, всички го хулиха, а той запазваше мълчание и си казах: „Той ще е много свят!”. Отидох да науча неговата тайна и се разочаровах. Защо? Попитах го: „Отче, как така не се гневиш и имаш такова смирение и всичко понасяш?”. И знаете ли какво ми отговори: „Да-да! Ще седна да се занимавам с тия! Да си говорят какво искат!”. „Жалко, – си казах – мислех си, че имаше добродетел, а това било презрение.

Презрението не е смирение. Казват ни нещо и в себе си отговаряме: Не ме интересува! – но не от смирение. Това е егоистично и признак за по-голям егоизъм в сравнение с това да отвърнем и някоя дума.

Архимандрит Ефрем Филотейски разказва, че докато живял със своя духовник старец Йосиф Исихаст за 10 години е съмнително дали го извикал и десет пъти по име и да му каже: Отче Ефреме, ела тук! Обръщал се към него по друг начин. Как? Пише го във въведението на книгата: Казваше ми: Ела тук бре, ленивецЕла тук бре, негодни човекоЕла тук, бре, непрокопсаникИ аз никога не почувствах неприязън към него, не го обвиних, не се нервирах, а го обичах сякаш беше светец и душата ми наистина получи полза и се изми се от всеки егоизъм и безсилие.

Старец Порфирий също казва: Тогава (на Света Гора) бях още малък, а старците се отнасяха много сурово с мене. По онова време нямаше специални обноски, а аз ги смятах за светци в душата си и смирено ги обичах. И той станал това, което станал. Ние искаме да стигнем високо по други пътища и начини, но такива пътища няма.

Св. Йоан Лествичник казва нещо много интересно: Който иска да стане смирен, търси начини, търси слова, причини, мисли, молитви, докато отдалечи кораба на душата си от бурното море на гордостта. Ще рече, че трябва да намерим начини, методи, слова, молитви, да направим нещо, за да придобием смирение.

Веднъж отидох на Света Гора и задавах въпроси за смирението. Реших да видя, какво ще ми кажат монасите, с които разговарях. В скита „Света Анна” казах на един мой познат подвижник:

- Отче, кажете ми нещо за смирението. Вие, който сте минал през това. Какво ви сториха, за да се смирите?

- Какво да ти кажа, не съм смирен, но минаваш през много неща, за да станеш смирен, това са странни неща, които понякога те изненадват.

- Искате ли да ми кажете едно? 

Той каза:

- Веднъж погрешка бях счупил един термометър, падна от ръцете ми и го изтървах. Моят духовник видя това и ми каза: Вържи го на врата си с едно въже, остави го да виси на расото ти и така ще ходиш четири дена. Каквото и да правиш. И който те гледа или ти се смее, или те пита какво е това, ще казваш: „Счупих термометъра”.

- Направихте ли го?

- Направих го.

Той бе дипломиран отличник от университета с блестящи успехи. Той приел заръката и точно я изпълнил. Но сега, когато говориш с този човек, лицето му има такава благост и сладост, че казваш: Как станал такъв? Такъв е станал от ударите на смирението.

Сетне старецът продължи:

- Веднъж на Света Гора дойде един красив младеж, който искаше да стане монах, но се грижеше да изглежда хубаво – и какво направи нашият старец? Взе чернилка от дъното на тенджерата, с която готвехме на дърва, и му каза: Ела тука бре, красавецо, понеже си хубаво и добро дете! Той намаза лицето му и му каза: Няма да се миеш, аз ще ти кажа кога ще се измиеш! Така ще ходиш! И той се смирил. На мене моят духовник ми каза, че когато като малък отишъл да стане монах, харесвал много косата си, грижел се за нея, имал здрава и дълга коса. Духовникът му казал: Ела тук! Взел една ножица и я отрязал, както му дойде. С моя егоизъм обаче какво да правяПриех го, но отидох и се криех в храма да не ме гледат хората. Духовникът му обаче му направил забележка: Не стой тамЕла тук! и го поставил при свещите, така че всеки, който влизал, го виждал. Това беше мъчение, но мина и ми принесе духовна полза. Така човек се смирява и става добър.

Я кажете днес на едно дете, което се връща от училище, съблича дрехите си и сяда да яде, кажете му внезапно:Леле, забравихНямаме хлябЯ върви да купиш, облечи се отново! Много е трудно да приеме това. Повече децата казват: Все аз съм жертвата вкъщи, правите с мене каквото си искатеНе казвате на братята ми да отидат, а на мене! За съжаление егоизмът от малки влиза в нас.

Ако се отървем от егоизма, ще се успокоим от всички житейски проблеми и вече няма да съществува проблем в света, защото най-големият проблем е  нашата гордост, но ако се отървем от нея, ще се успокоим.

И помнете: ще страдаме, докато се смирим. Ако се смирим, тогава ще видим Бога, ще се утешим и ще се успокоим. В противен случай няма да имаме мир, а все нещо ще ни е виновно. Това го казва св. Никодим Светогорец много хубаво в епилога на „Нов Мартиролог” – светците победили своите страсти, немощи, смирили се, покаяли се и намерили покой. Така се успокоява човек. Смиреният е спокоен, каквото и да стане. Той знае, че неговото място е ниско долу и ако слезе долу, не съществува по-долу, не се страхува, защото няма някой да го сложи по-долу, след като сам се е снижил, след като сам е смирил себе си.

А ако чуеш, че някой човек много бързо е напреднал духовно, да знаеш, че е минал през голяма болка и я приел със смирение, без да роптае. Това е тайната на успеха.

Много ни помага и това да мислим за нашите стари грехове, за да се смирим. Някои не са били християни от деца. Зная някои хора, които ме намират и ми казват:

- Отче, да знаете как живях и как Бог ме избави! Карах такси и да бяхте видели какъв бях и какво правех! Върших неправди, грехове...

Не говореше тези неща като изповед, а просто разказваше, как Бог го избавил от неговото минало! Това ти помага да се смириш. Ако Бог ме беше оставил, щях да погина! Други мислят за страданията на Христос и се смиряват, мислят за Неговия Кръст, за трънения венец, и казват: Пред Господните страдания аз защо да имам егоизъм? И се смиряваш. Други се смиряват при мисълта за техните всекидневни грехове. А ако нищо от това не подейства, ще дойде нещо, което ще подейства при всички – кое е то? Изкушенията и болестите. Когато се разболееш, щеш не щеш, ще се смириш. Ракът смирява и най-жестокия човек. Не съществува човек, който е болен от рак или от някоя голяма мъчителна болест и да не се е смирил. Когато твоята плът се топи, душата ти се очиства и егоизмът изчезва.

Зная случаи с хора, които бяха жестоки и не даваха дума да им кажеш, а когато се разболяха и бяха на легло, синът им даваше малко вода и те му казваха: Много ти благодаря, детето ми! А до този момент винаги е нареждал: Донеси товаНаправи оноваВърви тамЕла тук! Само заповеди, а сега е като овчица. Болестта го смири.

Бог да ни пази от такива неща, но понякога, за да ни спаси, Бог пренебрегва болката, която чувстваме за известно време, защото казва: Ако го оставя, няма да се избави от егоизма. Въпреки това трябва да изпита болка.

Смирението е неизчерпаемо, както неизчерпаем е нашият Бог, Който е истински смирен. Ако си усетил уханието на мирото, което се нарича смирение и не след дълго някой те похвали и почувстваш в себе си душата ти да се потриса, да се гордееш, не се мами – казват Отците – прелъстил си се. Нямаш смирение. Когато те похвалят и се възгордееш, както има някои хора –образовани, с диплома, които постоянно очакват да кажат нещо хубаво за тях... Желанието да говорят за нас означава, че нямаме смирение, защото смирението не иска да казват нищо за нас. Пред Бога всички сме прости души...

Превод: Константин Константинов



Тагове:   страдание,   смирение,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13716067
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031