Църквата трябва да отиде при страдащите, а не чака да я повикат – посланията на духовници от различни изповедания по повод трагедията, която взриви България – тази събота във „Вяра и общество”

В този брой Ви предлагаме един разговор за християнският отговор на страданието. Ще разберете защо в с. Горни Лом помощ на близките на загиналите оказаха психолозите от БЧК, но не и православни свещеници и как в деня на национален траур храмът в селото си остана заключен, както е бил 40 години поред... 
Епископ Поликарп, викарий на Видинската епархия уточни, че няма догматичен проблем да се отслужи опело и да има символичен гроб на загиналите, чиито тела не могат да бъдат открити: „Ние вярваме, че хората ще възкръстнат с тялото, което са имали. За Бог няма невъзможни неща.” 
Свещеник Александър Лашков: „Свещеникът трябва по своя инициатива да отиде при скърбящите. Христос не е чакал да го поканят.”
Свещеник д-р Пламен Гечев от Католическата църква в България: „Хората, които са загинали са поели греховете на собственика и на далите разрешение за работа във фабриката. Христос е страдал сред тях.” 
Епископ Христо Писаров от Вселенската съборна църква на Христос: „Християнската религия трябва да отговори на вечния въпрос: „Защо съществува страдание?” Христос също страда, това страдание ни е връчено то Христос... Българската православна църква още не е подготвила хората за най-важния въпрос - въпроса за живота и за смъртта.”

Ще видите също: 
Можем да живеем заедно, стига да уважаваме вярата и на другия – репортаж от Празника на религиите, организиран за първи път в София и обединил шест традиционни деноминации.

Екипът на „Вяра и общество”