Бог ли си родила

или нас самите?

От небе закрила,

за звезди обител,

земна обич пиеш

и даряваш вяра.

Грехове не криеш,

и душите караш,

да се будят нощем

и във тишината

да нашепват: „Още

думай, майко свята,

всички да те слушат

чак зад Пътя млечен,

в обич да се гушат

и в духа ти вечен!

             Автор: Григор Константинов