Епископ Тихон
- Епископ Тихон, стана норма мъж и жена да живеят без брак и венчавка.
- Те искат да бъдат далеч от Църквата, но всъщност тяхното поведение е нечестно помежду им един към друг. Жената е като кутия с бонбони, от която си вземаш по един, но след десетия бонбон мъжът си казва: "Абе в този бонбон има малко шоколад и не ми харесва, ще го зарежа. От страна на жената пък е липса на всякакво достойнство да се лепне за някого и да чака неговото благоволение да каже някога: "Сме ли ние с тебе заедно докрай на света, или не сме?" В такова съжителство липса взаимно уважение и е основа за кавга и скандали, т.е. едно абсолютно ненормално състояние.
- Това отразява ли се на обществото?
- Естествено. Тези, които представят съвместното живеене като някоя нова по-прогресивна форма, всъщност не искат да има здрав народ. Проваля се всякакъв опит да се създаде градивно и толерантно общество, след като двама души между себе си нямат ясна и категорична уговорка какво правят заедно и съзнаването, че ще са заедно цял живот - в добро и в зло. Как да искаме после те да се обявят заедно за един по-добър път на децата им? Как да стане това?
- Защо игнорирате духовната връзка?
- Защото съвсем ясно е, че без църковен брак в центъра на човека е неговото физическо и материално щение, а не духовната връзка и Божието повеление за създаване на нов живот, чрез който да се стремим към богоуподобяване. В такова съжителство акцент са прищевките, желанията за плътски и сексуални отношения без всякакъв контрол от родители и общество.
А духовната спойка идва с църковната венчавка. Тя означава, че двамата вярват в Бога и дават клетва пред него, а не пред общинската служителка на заплата, пред която брачната клетва е абсолютно нищожна. И това се вижда от хилядите разводи на гражданския брак. Не че няма и венчани хора да се развеждат, но това показва, че не са били истински вярващи, а са искали да направят само външно и показно по-красиво бракосъчетание, без то да е изпълнено с истинско съдържание.
- Как църковният брак споява връзката?
- Църковният брак трябва да бъде по-силен от всичко, дори и от връзката между родители и деца, която е първа степен. А съгласно църковния канон след венчавката мъжът и жената вече са свързани в нулева степен, защото представляват едно цяло. Така е, защото децата са наш дълг, но после ги оставяме те да избират пътя си в живота съгласно възпитанието, което сме им дали.
- Сакралният смисъл на венчавката?
- Двамата не се явяват пред Господ само за да си дадат клетва за вечна вярност и принадлежност един към друг, но измолват и неговото благословение да запази брака им от изкушение, да бъдат дарувани с добри деца и те да бъдат закриляни във всичките им дни, като плод на техния богоугоден живот. Църквата ясно и категорично казва, че без Божието благословение се подлагат всички на изкушение и най-много в крайна сметка от това страдат децата, които не са имали възможност да се противопоставят на нехайството на техните родители, каквото се вижда при тези свободни бракове.
Силата на любовта: 7000 младоженци в мас...
Виждате ли Бога? Огледайте се, Той е тук...
