| Разсъдливост в брака http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=868%3A2014-08-13-11-37-54&catid=46%3Astatii&Itemid=141 Написано от Лимасолски митр. Атанасий |
| Сряда, 13 Август 2014 13:30 |
Когато избирате даден човек, е много важно да не гледате на него изолирано, не го вземаш ей-така и се жениш, защото зад него се крие цяла история на баби, дядовци, на мястото, където е израснал, условията, в които е израснал, дори и образованието и равнището, което има, тоест всички онези неща, които конституират конкретния човек. Наследствеността играе голяма роля във всеки от нас, т.е. какво носим в нас; играе роля и къде и как сме израснали, в кой град сме се родили, и това има значение. Говорим по някой път и се смеем, но знаете ли, има значение - в нас носим всички наши предци - тоест трябва да знаем това и когато отиваш да се ожениш за даден човек, който родом е от друга страна, трябва да знаеш обичаите на онзи човек. Знам ли, ако видиш един италианец някой ден да изяде една жаба, да не се учудиш, защото, ако той види една жаба, може лигите му да изтекат, пък ти да се погнусиш. В Италия ядат жаби. Или пък, ако човекът е от друга страна, може да е студен. Или някоя девойка от Англия, която се засяга, ако й кажеш „Добър ден! Къде ходи днес?”, тя се дразни. „Тоя какво го интересува къде съм ходила днес?” „Какво готви днес?” Тези неща дразнят, защото тя е израснала в такава среда. Ако в Кипър попиташ другия „Какво ядене сготви днес?” или „Какво ядохте днес?” или „Къде ходи?” – това се смята за комплимент, любезен въпрос и форма на учтивост. Смята се, че в крайна сметка си добронамерен, но за другите хора това е дразнещо, ставаш досаден. Трябва да знаеш всички тези неща, както и че зад другия човек стоят родителите му, нали? Деца, не е хубаво нещо да отхвърляте от вашия спътник родителите му, семейството му, за да се привърже към вас, това не е хубаво нещо. Добре, там, където се прекалява, тоест има лошо въздействие, нека внимаваме. Но когато има баланс и сериозност и другият мисли трезвено, какво се страхуваш?! Понеже майка му е дошла вкъщи и е казала – Ако вместо червени столове вземете сини, ще е по-добре!, не означава, че се е намесила и трябва да създадеш проблем - „Майка ти се меси!” или е попитала Къде ще ходите довечера? или Къде ходихте? И да казваш: Майка ти не ни оставя на мира! Това не са хубави неща, всички тези странности. Майката не е виновна, добре, майка е, и тя си е казала мнението, нима трябва да си сложи цип на устата, когато идва в къщата на сина си? Попитала е. Добре. Или, ако се е обадила по телефона – „къде е синът ми?” Е, разбира се, синът й! Ние нищо не сме. Майка ти! Вземай майка си и... Не, деца, това не са хубави неща, а комплекси. Млади сте, трябва да имате уют, от какво се страхувате, бре, деца, не трябва да се страхувате от другия човек, дори свекърва да се казва, какво ще ти направи? Добре, казала е своята прищявка, своя каприз, – погледнете на нея с великодушие, и тя е майка, не е възможно да се откъсне от детето си, това е естествено нещо. Нужно е благородство, трябва да се научим да имаме духовно благородство, от какво се страхуваш детето ми, какво ще стане - този страх, тази несигурност, която ни обхващат, са неуравновесени, болни неща. От нищо не трябва да се страхуваме, не трябва да се безпокоим, тоест трябва да имаме уют в нас, навсякъде да бъдем свободни, защото, ако започнем да имаме лоши помисли, тогава създаваме лоши предпоставки и след това изкушението ги използва и стават лоши неща. Дори другият да е чепат, странен, егоцентричен, не е нужно да влошаваме нещата и да го поставяме в това затруднение и да искаме да отхвърли своите родители и семейство – Защо пак ходи при майка си? и Колко пъти ходи при нея! Може ли майката да се откъсне от детето си? Не може. Не трябва да искаш от другия тези неща, това не е човешко, не е хубаво. Добре, ако стане някой проблем, ще му кажеш – Знаеш ли, виж има проблем, внимавай! Или пък съпругът - добре, майка ти е казала една дума и трябва да я кажеш на жена си, че майка ми така каза за тебе! Сещам се, че имахме една много прочута баба, която се казваше Стаса, беше много хубава жена, за съжаление, почина. Тя беше леля на един наш монах, тоест беше сестра на майка му. Когато майка му дойде да го види, майката, клетата, беше много сдържана, добра жена, много добра майка, и лелята също добра, простодушна. Е, веднага щом майката дойде, старецът ми каза – върви с монаха да го съпроводиш да види майка си! Отидохме, лелята ни видя отдалеч, тогава бяхме в Кипър, тя започна да плаче и да кълне, Майчице, сина ми! И знам ли какво, а майката беше сдържана, по-сдържана. Веднага щом лелята видя майката, че не плаче, я побутна и й каза Плачи, плачи и ти, де! Тоест трябваше да й даде знак. Както и да е. Лелята започна да кълне стареца. Ние бяхме млади, аз бях на 22 години и другият монах на същата възраст. Връщайки се обратно, говорехме за това и се смеехме. По-късно лелята срещна стареца, когато веднъж отидохме у тях, и старецът, шегувайки се, каза:
- Научих, че си казала така и така за мене!
- А-а-а, бързо-бързо се задави?!
Искам да кажа, че когато се окажете в семейната среда и някой каже нещо за съпруга ти или обратно, не е нужно да отидеш да му го кажеш, не е въпрос на искреност; тоест да отиваш и да казваш брат ми (или майка) ми каза така за тебе!Защо трябва да казваш всичко? Е, добре, ако го кажеш, другия не го може да понесе, наранява се. А, така ли каза майка ти? И се стига до проблем. Не са хубави тия работи. И тази искреност, за която говорят в брака, не е онази искреност, при която вземаш едно дърво и хайде по главата на другия, защото такава трябвало да бъде искреността - има неща, които не се казват; в брака не трябва да ги казваш на другия. Станал е някакъв проблем, другият не може да го понесе, няма силата да издържи, ако му кажеш – знаеш ли, имам проблем! илиИмах случка с един друг човек!, защото, ако го кажеш на другия, ще се нарани, ще се срине, няма да го понесе. Ама не е въпрос на искреност да му го кажеш. Имаш някакъв проблем или е станало нещо - кажи го в изповедта, на духовника, първо оправи проблема с Бога и не създавай проблем на другия човек. Защото понякога в брака ни прихваща, че трябва да сме искрени, другият трябва да знае всичко, е, да знае всичко – отиваш и му стоварваш всички неща, които са станали, той не ги издържа и, край, свършено е! Това не са хубави неща, а нужна е разсъдливост.
Откъс от подготвяния за печат сборник за семейството и децата с беседи от Лимасолски митрополит Атанасий, Сисанийски митрополит Павел, архим. Андрей Конанос, архим. Ефрем Панаусис, протопр. Николай Лудовикос. Издава храм "Св. вмчк. Мина", Велико Търново.
превод: Константин Константинов
