Gadgets powered by Google

User ID: Password:

Последните дни донесоха знакови събития за Новорусия, които ще станат преломни за войната.

Всичко започна с пробива на опълченците под командването на Игор Стрелков /Гиркин/ от Славянск и Крематорск към по-широк оперативен простор и неговото влизане в Донецк, където, като министър на отбраната на Донецката народна република, се зае с укрепването на въоръжените сили и на политическата власт.

Не всички разбраха смисъла на тази маневра на Стрелков. Но от анализа на ситуацията в ДНР стана ясно, че скокът на Стрелков към Донецк имаше за цел не само да спаси най-боеспособните сили от опълчението от унищожение в обкръжението, но и да бъде спасен самият Славянск.

Бойните действия около Славянск и Крематорск, където опълченците в течение на два месеца геройски спираха натиска на значително превъзхождащия ги в жива сили и техника противник, през цялото време отклоняваха вниманието на Киев от самия Донецк.

От военна гледна точка Стрелков постъпи правилно. Пред него беше дилемата – геройска отбрана на Славянск в неизгодна позиция, с което щеше да си спечели слава, но самият той и опълченците щяха да бъдат ликвидирани. След това и Донецк щеше да падне.

Стрелков предпочете умното продължение на войната вместо геройската смърт. Изведе 2000 бойци и укрепи отбраната на Донецк. С това той получи оперативен простор за маневри и използване на тежко въоръжение. В резултат от 16 юли хунтата загуби оперативната инициатива, която премина към опълченците. Въпреки неравенството на силите те вече действат към разгром на противника и му нанасят големи загуби. Тази победа означава, че републиката ще премине от отбрана към контранастъпление.

Стрелков преследваше още една важна цел – да създаде единен команден център, да изгради система за координиране на действията на бойните подразделения, да приключи с анархията, да се разправи с предателите и шпионите и да превърне Донбас в единна мощна крепост. За тази цел във висшето ръководство, състоящо се от Алекандър Бородай и Игор Стрелков, беше включен и Владимир Антюфеев, като вицепремиер за въпросите на държавната сигурност, съдопроизводството, органите на МВР и митниците. Бородай, Стрелков и Антюфеев се познават добре от времето на приднестровския конфликт. / б. р. - на кариерата на Стрелков ще се спрем в следващи броеве/.

Сдаването на Славянск и Крематорск беше наистина неприятно събитие, но неизбежно. Противникът владееше доминираща височина и използваше голямокалибрена артилерия без ограничение. Съдбата на Новорусия сега се решава под Донецк и Луганск, а не в Славянск.

Надеждите на опълченците и на жителите на Донбас да получат пряка военна помощ от Русия не се оправдаха. Докато режимът в Киев продължаваше своите военни престъпления ръководството на Русия зае официално "миротворческа позиция".

Една от тезите, касаещи възможните силови действия на руската армия в Украйна се състои в това, че САЩ искат на всяка цена да въвлекат Русия в крупен военен конфликт. Разбира се, тази теза има право на живот, но ако САЩ чрез своите марионетки в Киев искат на всяка цена да въвлекат Русия във война, те ще го направят – ако не излезе в Донецк, ще атакуват Крим,т.е. колкото по-късно Русия влезе открито в конфликта, толкова по-страшни ще са последствията за самата нея и за Новорусия. Тази война може да завърши само с пълна победа на една от страните.

Разбира се, правото на живот има и обратната теза – че САЩ правят всичко възможно да предотвратят влизането на Русия във войната именно със създаваната психоза, че тя непременно трябва да влезе в нея.

Тук трябва да се припомнят някои сложни за анализиране крачки на Путин:

• неочакваният призив на Путин към Новорусия да не провежда референдума за независимост, който все пак беше проведен;
• дългото мълчание на призивите да бъдат спасени мирните жители на Новорусия;
• признаването на президентските избори в Украйна в лицето на новия президент Порошенко, който веднага започна "антитерористична операция" срещу Новорусия.
• отдръпването на руските войски от украинската граница;
• непризнаването на новите републики;
• невъвеждане на безполетна зона над Новорусия;
• отмяна на решението на Съвета на Федерацията за използване на сила на Украйна и др.

Но изведнъж Игор Стрелков пречупи цялата схема и призова Русия да се намеси реално, да унищожи хунтата и да сломи плановете на Белия дом за Украйна.

В рамките на досегашния етап на гражданската война се развива противоборство на два проекта за бъдещето на Новорусия.

Първият е създаване на пълноценна руска държава на цялата територия на Новорусия и принуждаване Запада към нейното признаване и провеждане на независима от Москва, но дружествена политика.

Вторият проект е на съветника на Путин - Сурков, и на донбаския олигарх Ренат Ахметов, избягал в Лондон като "Ново Приднестровие", който предвижда построяване в Донбас на непризната марионетна държава със запазване на господството на олигарсите и капитализма. Останалата част от Новорусия ще остане в ръцете на ционисткия олигарх Коломойски. Всъщност това е ционисткият украински проект.

Но появата на Стрелков, Бородай и Антюфеев разруши построената от петата колона в Кремъл комбинация и измени съотношението в полза на руския проект – пълноценна и независима Новорусия. Засега за тази борба повечето руски медии мълчат.

Това е озадачаващо, тъй като всички разбират, че бъдещето на Новорусия зависи от политическата воля на Русия. Официалното признаване на този нов политически субект ще изпрати ясен сигнал към САЩ за пълната безперспективност на тяхната авантюра в Украйна. В тази връзка една част от патриотите обвиняват Путин в "предателство", спрямо Новорусия, други го оправдават с някакъв "хитър план".

Ясно е, че Путин не живее в безвъздушно пространство. Ясно е, че няма никакви "хитри планове" и никакво многозначително мълчание. Налице е лавиране между различни противостоящи групи, чието мнение той трябва да отчита. Налице е и негова нерешителност, и липса на опит в решаването на една доста стандартна ситуация, която по времето на СССР щеше да бъде решена за броени часове.

Зациклянето на фигурата на Путин пречи да се разбере реалната ситуация.

Същността се състои в присъствието в руското ръководство на мощно олигархично лоби, чието елиминиране в условията на глобалната атака на САЩ срещу Русия не е лесно. Голяма е и личната вина на Путин за това. Ще бъде наивно да се предположи, че световната плутокрация ще се откаже без бой от колосалните ресурси на Русия. Това не е оправдание за Путин, но нещата винаги са по-сложни и драматични. Към това ще добавим и страха на Запада от силна и самостоятелна Русия и раждащата се пред нашите очи Новорусия, където се създава свободна народна република. Това развитие беше напълно неочаквано, както за САЩ, така и за украинските и руски олигарси.

Но докато киевската хунта няма голям умствен капацитет, нейните американски началници имат по-сериозни аналитици. За тях Донбас е загубен. Ще се опитат да го доунищожат, което за тях е основна цел. Но няма да спрат и ще пренасочат украинските войски към други райони – Одеса, Запорожието, Херсон и Николаев.

Защо са важни тези райони.

1. Запорожието и Херсон отделят сухопътния път на Русия от Кримския полуостров.
2. Николаев и Одеса имат важно значение за Украйна и САЩ заради черноморските пристанища. Ако тези области се присъединят към Русия, Украйна няма да има достъп до Черно море и САЩ и НАТО няма да могат да използват тази територия.

А когато войната влезе в областите на Черно море, тогава хунтата и САЩ ще се вкопчат там със зъби и нокти. И ще започне терористичен геноцид и истински ад.