София, 12 юни 2014 г
На 30.05.2014 г. Български хелзинкски комитет (БХК) получи внезапен отказ за достъп до специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Министерството на вътрешните работи (МВР) от Йотко Андреев, заместник-директор на дирекция „Миграция”. Отказът е следствие на интервю с председателя на БХК, Красимир Кънев, в Deutsche Welle, в което той подкрепи доклада на Human Rights Watch, публикуван в края на април 2014 г.
Мониторингът на БХК в институциите за настаняване на мигранти се осъществява в рамките на европейски проект “Деца, лишени от свобода в Централна и Източна Европа: между наследството и реформата”, в който БХК е водеща организация. В проекта участват и четири други неправителствени организации от Полша, Унгария и Румъния. Целта на проекта е да направи обзор на системите за лишаване от свобода на деца в тези страни в различни контексти, включително и в контекста на задържане за целите на имиграционния контрол. В България подобно задържане се осъществява в СДВНЧ.
В становището на г-н Андреев се споменава, че “Република България поддържа последователна политика на откритост и прозрачност в осъществяване на мониторинга върху дейността на центровете за настаняване на незаконно пребиваващи граждани на трети страни”, като се изреждат извършените проверки в СДНВЧ в последните години. Г-н Андреев обаче смята, че политиката на прозрачност не винаги води до обективни резултати и цитира изказването на Красимир Кънев пред онлайн медията Deutsche Welle:
“Бихме искали да обърнем внимание върху Ваше интервю от 07 май 2014 г., озаглавено „Страхът на българската граница”. В текста се посочва, че „свидетелствата за побоите над бежанците звучат съвсем правдоподобно” и позоваването на данни за „силови прийоми за контрол и изтезания”, събирани от чужденци „настанени в отдалечени един от друг български лагери – от Елхово и Любимец на турската граница до пернишкото село Ковачевци”. Приемаме това твърдение като некоректно по отношение на дейността на центровете от затворен тип към дирекция „Миграция” – СДВНЧ и РЦ-Елхово”.
Крайно обезпокоително е, че на БХК е отказан достъп поради изразяване на становище пред авторитетна медия като Deutsche Welle. “Неправителствените организации не бива да бъдат репресирани за критични изказвания относно правителствени политики и дейности с висок обществен интерес в едно демократично общество. Обект на правозащитния мониторинг са публични институции и българското общество има право да знае как българската държава, използвайки парите на българските данъкоплатци, третира уязвимите групи в тях. Българските институции и в частност МВР не могат да бъдат единствен източник на информация за това.”, коментира г-н Кънев. Ако дирекция “Миграция” смята твърдението за некоректно по отношение на дейността на центровете от затворен тип, тя би могла да се обърне към медията, за да отразят и тяхната гледна точка, но не и да се прибягва към ограничаване на достъпа на изследователския екип на БХК поради критични изказвания. Българската държава не може да очаква от една независима организация да публикува единствено заключения, които са угодни на правителството.
Интервюто в Deutsche Welle от 7 май 2014 г. е във връзка с публикувания доклад на Human Rights Watch за сериозните проблеми със системата на защита на кандидатите за закрила в България, свързани с неосигуряване на адекватни условия за настаняване, неадекватна процедура, незаконна употреба на сила и помощни средства и отблъскване и връщане на потенциални кандидати за убежище от турската граница в нарушение на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.
Докладът не беше посрещнат добре от българските институции. Той бе открито отхвърлен, а авторите му безцеремонно и безнаказано обиждани от министъра на вътрешните работи и от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Все още не е образувано досъдебно производство за случаите на насилие по българо-турската граница и в пунктовете за задържане на мигранти. Вместо това, българската държава закрива възможностите за независим мониторинг на положението на задържаните лица. В тази връзка припомняме, че споредевропейската директива 2013/33/ЕС за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила държавите-членки би следвало да гарантират възможността на представители от неправителствени организации да общуват с кандидатите за закрила и да ги посещават в центровете за задържане. БХК ще уведоми представителите на Европейската комисия за отказа на г-н Андреев.
Друга причина за отказа, цитирана от г-н Андреев, е неговото собствено виждане, че придружените и непридружените деца, настанени в тези центрове, не могат да бъдат причислени към категорията “деца, лишени от свобода” и съответно не могат да бъдат обект на мониторинга на БХК. БХК не споделя това становище. СДВНЧ по закон са места, където се осъществява принудително настаняване, което е административна мярка за ограничаване на свобода. Мярката е административна, защото не е свързана с извършено престъпление, но задържането се разглежда като лишаване от свобода, тъй като режимът на институцията е затворен и чужденците са настанени там против волята си и нямат право да я напускат. Задържането на деца в тези центрове би трябвало да е крайна мярка, прилагана в изключителни случаи. Въпреки това, то се случва не рядко, включително и на деца, търсещи закрила поради липсата на капацитет на ДАБ да поеме всички заявили закрила.
Тази причина за отказ също така е в противоречие с предходна практика на дирекция „Миграция”. В края на юли 2013 г. по същия проект на БХК бе даден достъп до специалните домове, за да се направи оценка на начина, по който се прилагат международните стандарти за деца, лишени от свобода в България.
----
Българският хелзинкски комитет (БХК) е независима неправителствена организация за защита правата на човека: политически, граждански, културни, социални. Акцент в работата ни е отстояването на правата на най-уязвимите групи в българското общество: малцинства, хора в неравностойно положение, лишени от свобода, деца, жени. От 1992 г. насам БХК извършва мониторинг в обществен интерес в затворени институции (като СДВНЧ) и наблюдава изпълнението и защитата на правата на настанените.
Проектът „Деца, лишени от свобода в Централна и Източна Европа: между наследството и реформата” е част от общата програма „Основни права и правосъдие“ на Генералната дирекция „Правосъдие“ на ЕК. В проекта участват неправителствени организации от България, Унгария, Румъния и Полша, като водещата страна е българската, а организацията, отговорна за осъществяването на цялостния проект, е БХК.
