В нея участваха правителствени експерти и чиновници на държави от ЕС, а също представители на министерствата на външните работи, на имиграционните ведомства, на полицейските сили и антитерористичните управления от САЩ, Турция, Мароко и Тунис.

Главната тема е как да се организира противопоставяне срещу онези новопосветени европейски джихадисти, които след сирийската криза неизбежно ще започнат да се завръщат в Стария свят, при това съвсем не с мирни настроения. Парадоксът на ситуацията е в това, че правителствата на ЕС и САЩ сега търсят пътища за борба с ислямистите, които те самите отглеждат.

В същност сега Европа стигна до това, за което е предупреждаваха експерти по радикалните движения на исляма още преди началото на гражданската война в Сирия в 2011 година. Предупреждението се свеждаше до следното: не трябва да се играе с ислямския радикализъм и да се подкрепят в Сирия джихадистите и привържениците на „Ал Кайда“ само защото на Запада не се харесва светския режим на президента на Сирия Башар Асад. Това ще поощрява европейските мюсюлмани да участието им като наемници в радикални ислямски бойни групи в Сирия и ще се обърне с тежки последици за самата Европа. Именно това и стана.

Никой не знае точният брой на наемниците в Сирия. По данни на английски изследвания, в Сирия воюват бойци от 70 страни на света. Сред тях европейците са от 2 до 5 хиляди. Някои аналитици дори посочват цифрата от 11 хиляди. Основни „доставчици“ на европейски мюсюлмани за сирийските опозиционни армии са Франция, Англия, Германия, Белгия, Холандия, Норвегия и Ирландия.

Самият факт, че в Сирия воюват хиляди последователи на „Ал Кайда“ и джихадисти от Европа не може да не тревожи, смята професорът Питър Нейман, ръководител на Международния център за изследвания на радикализацията от лондонския King’s College. Но по този въпрос се забелязват много по-опасни тенденции и за Европа, и за останалия свят. Привържениците на „Ал Кайда“ се успели само за една година да съберат такива „чуждестранни армии“ от джихадисти за Сирия, че чието формиране за Афганистан или Ирак бяха необходими 4-5 години.

За първи път Европа започна да я тревожи завръщането на „заточените“ под непримиримия ислям граждани в края на 2012 година. Именно тогава се разкриха факти на масов набор на евромюсюлмани за борба в Сирия с ислямски интернет-ресурси. Наистина, тогава заговориха само за 1,500 европейски наемници в Сирия. Сега те са два, или четири пъти повече.
Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/2014_05_10/Evropa-mobilizacija-protiv-evrodzhihada-4547/