Юни 2, 2014 in Беседи, Начална страница, Семейство

Автор : свещеник Павел Гумеров

 http://pravoslaven-sviat.org/2014/06/02/izborat-na-sputnik/

Изборът на половинката е един от най-важните в живота на човека. Но именно към този въпрос хората понякога подхождат изключително несериозно. Правят го така, като че ли никой преди тях не е създавал семейство и те са първите. Тоест проявяват лекомислие и вятърничавост. Как да избираме? Нека да започнем от качествата, които искаме да виждаме в бъдещия (бъдещата) съпруг/а.

Разбира се, всички хора са различни, няма двама еднакви.

И всеки трябва да търси половинката си по критерии, които именно на него му се струват най-важни и необходими. Затова няма да се спираме на това прекалено подробно. Обикновено, когато се чете лекция на тема „Семейни отношения”, лекторът моли самите присъстващи да назоват качествата на бъдещите си избраници. Сега нямаме такава възможност, затова ще се спра накратко само на някои от тях.

Да започнем от избора на младоженката. Ф. М. Достоевски е разсъждавал така: „За коя да се оженя – за красивата или за добрата? Ще се оженя за добрата, за да ме обича и да ме съжалява.” Предполагам много от вас знаят руската пословица: „Избирай си по-топло палто и по-добра жена.” Това изобщо не значи, че жената трябва да бъде некрасива. Просто това не трябва да бъде най-главното. Красотата, богатството, силата, славата – това са най-непостоянните неща в света, а бракът е вечен.

Преподобни Амвросий Оптински е казвал: „Където има гласче, там има и бесче.” Тоест където има дарба, там често присъства гордостта. Същото може да се каже и за телесната красота. Красивият човек много често е разглезен от вниманието на противоположния пол и страда от завишена самооценка. Нерядко мъжът иска да има до себе си красива жена, защото това ласкае неговото самолюбие. Говорейки на съвременен език, мъжете често се хвалят един на друг: ” Аз имам най-красивата и готина кола.” Забравяйки, че крадат най-напред престижни и скъпи коли. Човек, който избира жена заради нейната красота, може много бързо да се лиши от нея.

Също така не трябва да се забравя, че ревността е едно от най-неконтролируемите чувства.

Има такъв израз: женят се не заради достойнствата, а по-скоро заради недостатъците. Трябва обективно да се прецени: много ли са, кои са най-страшните и можеш ли да свикнеш с тези недостатъци? Затова разумът не трябва да бъде ослепен от страстта. Човек, изгубил главата си в резултат на влюбване, не може да бъде обективен, той, казано на духовен език, се намира в прелест, тоест е прелъстен. Защо трябва да се знаят и да се оценят недостатъците на любимия? За да се разбере, ще можеш ли да носиш такъв товар. Повярвайте, да се превъзпита един човек е почти неизпълнима задача. Много е важно да се види, от какво семейство произхожда вашата избраница, как и от кого е възпитана. Ако тя има конфликт с родителите си, той задължително ще премине и във вашето семейство. Същото се отнася и за избора на съпруг.

И най-накрая най-важното. Вие и момичето трябва да имате една вяра и желателно една национална култура. Макар че има и други мнения по този въпрос, аз считам, че да въцърковиш съпругата (или съпруга) е изключително трудна задача, при което лодката на семейното щастие може да се разбие.

Сент-Екзюпери е писал, че „обичащите се трябва да гледат не един на друг, а в една посока”. А за нас тази посока е източната (към олтара), най-важната: единна вяра, един Бог. И отново, въпросът за възпитанието на децата в семейство, където липсва единството на вярата, е доста проблематичен.

Защо започнах да говоря за националната култура? Първо, в основата на всяка култура стои култът (религията).

И второ, ще дам пример. Посланиците на китайския император дошли за първи път в Европа и видели картини, написани с маслени бои. На тях били изобразени коне, пейзажи, натюрморти, лица, но китайците не успели да видят картините, те видели само бледи петна. Те били свикнали с друга култура, където нямало такава живопис. Възможно, човек от друга култура няма да види нещата, които виждате вие. Макар че този въпрос е спорен и разликата в културите не е най-сериозният недостатък.

Все говорим за жените и булките. Трябва, най-накрая, да се обърнем и към мъжете, защото мъжът е главата на семейството, главата на жената. До голяма степен всичко казано дотук може да се отнесе и към избора на съпруг. Ще се спра, обаче, на едно качество, което трябва да е присъщо на мъжа, – отговорността.

Направих малко проучване сред познатите ми жени на тема: „Какъв трябва да бъде истинският мъж?”. И почти всички посочиха отговорността като най-важно мъжко качество. Имаше още вариант: верност. Но верността е една от проявите на отговорността.

Съпругът ще дава отчет пред Бога не само за себе си, но и за жената и децата, и Господ ще иска от него отговор. Да бъдеш глава – не означава да бъдеш тиранин. Истинският мъж няма право да каже нещо лошо за жена си, по този начин той сам си подписва присъдата: ти си лош мъж, лош господин на своя дом. Ще кажа като свещеник: повечето семейни конфликти се случват, защото мъжът не може (а най-често не иска) да носи бремето на властта.

Като заключение ще отбележа, че главата на семейството съвсем не е задължително да бъде блестящ ръководител и организатор, но той трябва да умее да взема решения и да отговаря за тях.

Избирайки бъдещия си съпруг, момичетата трябва да бъдат много внимателни, за да не бъркат деспотизма, егоизма и властолюбието с твърдостта, решителността и отговорността.

Из книгата на свещеник Павел Гумеров „Малката Църква”, издадена от Сретенски манастир през 2008 година

превод от руски