Един белградски свещеник ни разказа за необикновен случай с една развратна, улична жена в същия град.

Веднъж привечер тя се разхождала по улиците, занимавайки се със своя скверен занаят. Минавайки край един парк, видяла човек, който се готвел да се обеси. Той бил привързал въже за клона на едно дърво и вече бил надянал примката на врата си. Жената бързо се прехвърлила през оградата, извадила от джоба си ножче и прерязала въжето. Човекът паднал на земята, но вече бил в безсъзнание. Тя започнала да го разтрива и масажира, докато той не дошъл на себе си. Самоубиецът обаче я упрекнал. „Защо направи това – казал й той. – Не мога повече да живея. Нямам си никъде нищо. Заради нищетата си исках да разчистя сметките си с този скръбен живот.” Жената извадила всички пари, които имала в себе си и му ги дала, като обещала да му помага и занапред, докато той си намери работа. Тя продължила да върши непристойните си дела, а част от заработените пари отнасяла на този бедняк, за да може той някак да свързва двата края. Но след шест седмици, жената, поразена от тежка болест, легнала на легло. Извикали свещеник. В негово присъствие, чувствайки вече приближаването на смъртта, тя започнала да говори: „О, ангели Божии, защо дойдохте при мен? Нима не знаете, че аз съм скверна и грешна?” Малко по-късно тя отново възкликнала: „О, Владико Христе, нима и Ти дойде при мен, грешницата? С какво съм заслужила тази чест? Нима само с това, че спасих от смърт онзи нещастник? Горко на мен, недостойната! О, колко велика е Божията милост!” С тези думи тя издъхнала, а лицето и просияло, сякаш осветено от отблясъците на горяща свещ.

Ето какво означава да спасиш душата на един човек! Ето как едно дело на милост към ближния покрива много грехове!

Преведено от: Святитель Николай Сербский (Велимирович) Творения: С нами Бог – изд. „Паломник”, Москва, 2010