Постинг
08.02.2014 21:42 -
Какво можем да научим от традиционните общества
Джаред Даймънд пак събра погледа на публиката
4 Февруари 2014
http://e-vestnik.bg/19844/dzhared-daymand-pak-sabra-pogleda-na-publikata/
Петко Тодоров
Какво можем да научим от традиционните общества
Диабет, хипертония, инсулти, инфаркти, атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания и рак са болестите, които морят най-често Първия свят, но са били неизвестни доскоро в страни като Нова Гвинея. Припомня го Джаред Даймънд в „Светът преди вчера” (изд. „Изток-Запад”).
Подзаглавието: „Какво можем да научим от традиционните общества”. Новогвинейците не ползвали сол преди срещата си с белия човек през 1933. Японците са световни шампиони по смъртност от инсулти, а шампионите сред тях са в префектура Акита, които най-обичат солен ориз със солена супа, „а между яденетата - солена туршия”.
20-годишната кампания във Финландия за ограничаване на солта намали със 75-80% случаите на смърт от инсулт и увеличи средната продължителност на живота с 5-6 години.
Известна истина. Има какво да се научи от „традиционните общества”. И не само.
Американците, които се хранят по „италианска” диета дебелеят. Италианците остават стройни. Отговорът: италианците говорят през цялото хранене. Американците го правят мълчаливо, бързо и – в повече. Защото не оставят достатъчно време за освобождаване на хормоните, дето притъпяват апетита.
Разговаряйте между хапките, съветва Даймънд. Той се прочу с „Пушки, вируси и стомана”, където обясни съдбите на обществата и с всяка следваща изява събира погледа на публиката.
Темите в книгата: настройване към опасности, отглеждане на деца, отношение към възрастните, многоезичие, здравословен живот, разрешаване на конфликти, религията, войната…
По-неизвестна истина: бебето в традиционните общества се носи изправено или седнало и с поглед напред, докато западният начин в количка – легнало и обърнато обратно на движението и той води до изоставане в невро-двигателното развитие.
Цивилизацията е на 11 000 години, а човешкото тяло еволюира 60-100 000 години. То не е готово да приеме всичките й „дарове”. Но Даймънд си заслужава и заради друго: „Културната практика на традиционните общности е много по-разнообразна от тази на съвременните индустриални общества”.
От Книжен Ъгъл
4 Февруари 2014
http://e-vestnik.bg/19844/dzhared-daymand-pak-sabra-pogleda-na-publikata/
Петко Тодоров
Какво можем да научим от традиционните общества
Диабет, хипертония, инсулти, инфаркти, атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания и рак са болестите, които морят най-често Първия свят, но са били неизвестни доскоро в страни като Нова Гвинея. Припомня го Джаред Даймънд в „Светът преди вчера” (изд. „Изток-Запад”).
Подзаглавието: „Какво можем да научим от традиционните общества”. Новогвинейците не ползвали сол преди срещата си с белия човек през 1933. Японците са световни шампиони по смъртност от инсулти, а шампионите сред тях са в префектура Акита, които най-обичат солен ориз със солена супа, „а между яденетата - солена туршия”.
20-годишната кампания във Финландия за ограничаване на солта намали със 75-80% случаите на смърт от инсулт и увеличи средната продължителност на живота с 5-6 години.
Известна истина. Има какво да се научи от „традиционните общества”. И не само.
Американците, които се хранят по „италианска” диета дебелеят. Италианците остават стройни. Отговорът: италианците говорят през цялото хранене. Американците го правят мълчаливо, бързо и – в повече. Защото не оставят достатъчно време за освобождаване на хормоните, дето притъпяват апетита.
Разговаряйте между хапките, съветва Даймънд. Той се прочу с „Пушки, вируси и стомана”, където обясни съдбите на обществата и с всяка следваща изява събира погледа на публиката.
Темите в книгата: настройване към опасности, отглеждане на деца, отношение към възрастните, многоезичие, здравословен живот, разрешаване на конфликти, религията, войната…
По-неизвестна истина: бебето в традиционните общества се носи изправено или седнало и с поглед напред, докато западният начин в количка – легнало и обърнато обратно на движението и той води до изоставане в невро-двигателното развитие.
Цивилизацията е на 11 000 години, а човешкото тяло еволюира 60-100 000 години. То не е готово да приеме всичките й „дарове”. Но Даймънд си заслужава и заради друго: „Културната практика на традиционните общности е много по-разнообразна от тази на съвременните индустриални общества”.
От Книжен Ъгъл
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
