Постинг
04.02.2014 22:19 -
Обичта на овчарката
Обичта на овчарката
Май 16, 2013 in Начална страница, Сладкарница
Автор : Старецът Порфирий
http://pravoslaven-sviat.org/2013/05/16/любовта-на-овчарката/
Веднъж, когато бях в Калисия при стареца, му съобщиха, че в Атина устройват вечерна беседа, на която ще говори един светогорски игумен. Отец Порфирий ми каза, че много би искал да подиша светогорски въздух, визирайки предстоящата лекция. С колата на един познат ние, пътувайки по улица „Асклипия”, стигнахме до храм „Свети Николай”, където се провеждаше събранието. Залата беше препълнена, повечето бяха студенти. Отначало говореше един богослов, който достатъчно добре изложи светоотеческите възгледи за проблемите на съвременността. След това думата взе светогорският игумен. Духовният подем и въодушевление в залата достигна своя предел. Когато той свърши, един студент помоли отец Порфирий, когото беше видял свит в ъгъла, да каже няколко думи на събралите се. Болшинството от присъстващите одобриха това предложение. Старецът малко се смути и каза, че не излиза на събрания пред народа, но „народният глас” го принуждава да говори. С много тих, едва чуван в залата глас, той каза:
– Аз няма да говоря, но само моля Бог да просвети моя послушник (светогорския игумен), Той да му даде думи.
Но слушателите не пожелаха да се ограничат с тези негови слова и го помолиха да каже още нещо. Тогава отец Порфирий попита:
– За какво бихте искали да поговоря с вас?
- За това как в наше време може да се води истински християнски живот – отвърнаха събралите се.
И старецът започна бавно да говори:
– Много хора казват, че християнският живот е тежък и неприятен, но аз считам, че той е лек и много приятен, но при наличието на две неща: любов и смирение.
Слушателите, много от които си правеха записки в своите бележници, попитаха:
- Как можем, отче, да придобием смирение и любов?
Тогава старецът, с присъщия му неподражаем талант на разказвач, започна да говори с „притчи”.
– Ще ви разкажа деца мои, започна той, една история. Някога в гората живеела една овчарка, която пасяла овце. Цял ден тя прекарвала в трудове, грижейки се за стадото: извеждала го на пасището, водела го на водопой, пазела го от диви зверове. Вечер прибирала стадото в овчарника, дояла млякото и оставяла овцете си до сутринта. Когато настъпвала нощта и родителите й заспивали, тя, не обръщайки внимание на голямата си умора, прескачала оградата и тичала в тъмнината, провирайки се през скали и бодливи храсти, към заветния склон, за да се срещне с овчаря, когато тя обичала. И когато го виждала, пренебрегвайки трудовете и жертвите, които търпяла заради това свиждане, душата й се преизпълвала с щастие. А от това, че тази среща с възлюбения й струвала, както вече казах, толкова трудове и жертви, тя се чувствала още по-щастлива. Простете ми, че аз, монахът, ви разказвам за влюбени. Но на мен ми дойде на ум да ви дам този пример, за да разберете какво искам да ви кажа. Душата трябва да обича своя възлюбен Христос, за да бъде радостна, както пастирката е влюбена в своя овчар. Но какво е човешката любов пред Божествената любов? Тази любов е лъжовна и временна, докато Божествената любов е истинна и вечна. Душата, която обича Христос, винаги е радостна и щастлива, каквото и да й се случи, каквито и трудове и жертви да й струва тази Божествена любов. И даже колкото повече тя се труди и жертва заради възлюбения й Христос, толкова повече щастие изпитва. Душата обича Христос, когото знае, и изпълнява Неговите заповеди. Когато тя възлюби Христос, тогава тя започва да обича и другите хора и не може да ги ненавижда. В душата, която обича Христос, не може да влезе сатаната. Ето, да вземем за пример нашата аудитория: да предложим, че ние всички, събрани тук, сме добри хора. Ако сега на вратата се покажат хулигани и искат да влязат вътре, то те няма да могат да направят това, защото залата е изпълнена с нас. Така и в душата, която е пълна с Христос, дяволът не може да влезе, колкото и да се старае… По този начин ние можем да водим истински християнски живот.
Всички събрани бяха дълбоко трогнати от простите, но проникновени слова на стареца. След като минаха няколко дни от тази вечер, аз отново посетих отец Порфирий в Калисия. Между другото му разказах и за това с какво горещо одобрение младежите и тези, на които те после са преразказали чутото, възприели неговите слова и примера с овчарката. Старецът се зарадва на това и каза:
– Благословението Божие да пребъде върху тях. Ти знаеш ли, дете мое, аз не излизам пред аудитории и на събрания. Мене ме принудиха да кажа нещо. И знаеш ли, тази овчарка идваше при мен на изповед. Всичко беше така, както го разказах.
- Отче, значи тази история с овчарката действително се е случила?
- Е, разбира се – отвърна отец Порфирий.
превод от руски “Цветослов советов”
Май 16, 2013 in Начална страница, Сладкарница
Автор : Старецът Порфирий
http://pravoslaven-sviat.org/2013/05/16/любовта-на-овчарката/
Веднъж, когато бях в Калисия при стареца, му съобщиха, че в Атина устройват вечерна беседа, на която ще говори един светогорски игумен. Отец Порфирий ми каза, че много би искал да подиша светогорски въздух, визирайки предстоящата лекция. С колата на един познат ние, пътувайки по улица „Асклипия”, стигнахме до храм „Свети Николай”, където се провеждаше събранието. Залата беше препълнена, повечето бяха студенти. Отначало говореше един богослов, който достатъчно добре изложи светоотеческите възгледи за проблемите на съвременността. След това думата взе светогорският игумен. Духовният подем и въодушевление в залата достигна своя предел. Когато той свърши, един студент помоли отец Порфирий, когото беше видял свит в ъгъла, да каже няколко думи на събралите се. Болшинството от присъстващите одобриха това предложение. Старецът малко се смути и каза, че не излиза на събрания пред народа, но „народният глас” го принуждава да говори. С много тих, едва чуван в залата глас, той каза:
– Аз няма да говоря, но само моля Бог да просвети моя послушник (светогорския игумен), Той да му даде думи.
Но слушателите не пожелаха да се ограничат с тези негови слова и го помолиха да каже още нещо. Тогава отец Порфирий попита:
– За какво бихте искали да поговоря с вас?
- За това как в наше време може да се води истински християнски живот – отвърнаха събралите се.
И старецът започна бавно да говори:
– Много хора казват, че християнският живот е тежък и неприятен, но аз считам, че той е лек и много приятен, но при наличието на две неща: любов и смирение.
Слушателите, много от които си правеха записки в своите бележници, попитаха:
- Как можем, отче, да придобием смирение и любов?
Тогава старецът, с присъщия му неподражаем талант на разказвач, започна да говори с „притчи”.
– Ще ви разкажа деца мои, започна той, една история. Някога в гората живеела една овчарка, която пасяла овце. Цял ден тя прекарвала в трудове, грижейки се за стадото: извеждала го на пасището, водела го на водопой, пазела го от диви зверове. Вечер прибирала стадото в овчарника, дояла млякото и оставяла овцете си до сутринта. Когато настъпвала нощта и родителите й заспивали, тя, не обръщайки внимание на голямата си умора, прескачала оградата и тичала в тъмнината, провирайки се през скали и бодливи храсти, към заветния склон, за да се срещне с овчаря, когато тя обичала. И когато го виждала, пренебрегвайки трудовете и жертвите, които търпяла заради това свиждане, душата й се преизпълвала с щастие. А от това, че тази среща с възлюбения й струвала, както вече казах, толкова трудове и жертви, тя се чувствала още по-щастлива. Простете ми, че аз, монахът, ви разказвам за влюбени. Но на мен ми дойде на ум да ви дам този пример, за да разберете какво искам да ви кажа. Душата трябва да обича своя възлюбен Христос, за да бъде радостна, както пастирката е влюбена в своя овчар. Но какво е човешката любов пред Божествената любов? Тази любов е лъжовна и временна, докато Божествената любов е истинна и вечна. Душата, която обича Христос, винаги е радостна и щастлива, каквото и да й се случи, каквито и трудове и жертви да й струва тази Божествена любов. И даже колкото повече тя се труди и жертва заради възлюбения й Христос, толкова повече щастие изпитва. Душата обича Христос, когото знае, и изпълнява Неговите заповеди. Когато тя възлюби Христос, тогава тя започва да обича и другите хора и не може да ги ненавижда. В душата, която обича Христос, не може да влезе сатаната. Ето, да вземем за пример нашата аудитория: да предложим, че ние всички, събрани тук, сме добри хора. Ако сега на вратата се покажат хулигани и искат да влязат вътре, то те няма да могат да направят това, защото залата е изпълнена с нас. Така и в душата, която е пълна с Христос, дяволът не може да влезе, колкото и да се старае… По този начин ние можем да водим истински християнски живот.
Всички събрани бяха дълбоко трогнати от простите, но проникновени слова на стареца. След като минаха няколко дни от тази вечер, аз отново посетих отец Порфирий в Калисия. Между другото му разказах и за това с какво горещо одобрение младежите и тези, на които те после са преразказали чутото, възприели неговите слова и примера с овчарката. Старецът се зарадва на това и каза:
– Благословението Божие да пребъде върху тях. Ти знаеш ли, дете мое, аз не излизам пред аудитории и на събрания. Мене ме принудиха да кажа нещо. И знаеш ли, тази овчарка идваше при мен на изповед. Всичко беше така, както го разказах.
- Отче, значи тази история с овчарката действително се е случила?
- Е, разбира се – отвърна отец Порфирий.
превод от руски “Цветослов советов”
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
