Постинг
27.12.2013 19:53 -
БОЖИДАР ДИМИТРОВ ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСИ
Божидар Димитров Стоянов
В отговор на Dimitar Dimov-Gaydashev: Господин Димитров, Преди два месеца имах възможност да посетя Израел и светите за всички християни места. Там узнах, че някога сме имали свой, български параклис в храмовия комплекс "Гроб Господен". За него споменават основно чужди литературни източници. Имате ли информация как сме загубили това духовно място? Възможно ли е да си го възвърнем? Правени ли са постъпки от страна на правителство и българската православна църква относно този въпрос?
Отговор: Да, неизвестно от кога сме го имали, но той едва ли е бил под ведомството на нашата църковна структура. Поддържали са го наши поклонници. Последно един чорбаджия от Копривщица през ХІХ век е превел дарение. С установяване на граници параклиса е заглъхнал. Не са ми известни действия на съвременно правителство е БПЦ за придобиването му. А трябва.
жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж
В отговор на Aleksandar Terziev: здравейте г-н Димитров, имам един въпрос към вас, вярно ли е че османците са забранявали на българите да носят цветни дрехи?
Отговор: Да, вярно е, но забраната без да е отменена, особено в селищата с военнозадължено население и в териториите, лично владение на султана (т.нар. хасове), където няма кьорав мюсюлманин естествено забраната не се спазва. А в тези селища са били две трети от населението на страната.
То и други забрани не се спазват. Например, че църквите трябва да бъдат в ниски, трудно видими места. „Винкелите” в Пернишко са чучвали църквите си на върха на баирите си. Кой ще им направи бележка? Военнозадълженото население и тогава , както и днес те са били въоръжени до зъби и този, който им е направил бележка в следващата минута вече се е запознавал с Аллах, като мъченик за вярата. С мястото на църквите си „винкелите” са искали да кажат: „Ние сме българи, по нашите закони църквите трябва да са на лично място. Вашите закони тука не важат”.
жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж
В отговор на Kiril Yanev:Уважаеми Господин Димитров, Може ли ние българите чрез Вас, докато сте начело на Националния исторически музей, да извадим наяве Истината за българщината в Македония, публикувайки в интернет колкото се може повече от оригиналите на исторически документи, като така ги направим достояние за нашите събратя в БЮРМ! Ползата от това ще бъде огромна!!! Като пример, може да вземем следното интервю, в което на 3:30мин. се казва следното:
- "По-масово български паспорти започнаха да се вадят, откакто хората започнаха да четат, откакто всички хора вече имат интернет, откакто виждат, че истината която им беше казвана довчера по телевизията и в училище, това не е Истината"! Македонската пропаганда прави всичко, дори и невъзможното, за да изкарат лъжата истина. В интернет се публикуват фалшификати, а нашите политици продават интересите на България. Ако ни посочите начин, готов съм да помогна с каквото ми е възможно, за да може чрез интернет да бъдат спасени хилюди българи от насилствено промиване на съзнанието им.
Отговор: Документите за историята на Македония са събрани в края на 60-те години и публикувани в дебел сборник на БАН на всички големи световни езици. Тиражът бе огромен. БКП за пореден път сменила позицията си (този път в правилната посока) действуваше, както се действува в една тоталитарна държава – с пълна мощ и сила.
Разказвали са ми следната история по случая. Сборникът е трябвало да бъде готов за някакъв голям международен форум – всеки делегат трябвало да получи на своя език този сборник. Тогава не е имало компютри и набора на всеки ред се е правел с оловни букви. Работата бавна, пипкава, трудоемка. За да спазят срока мобилизирало, чрез военните стотина пенсионери-печатари. По традиция тази професия била на емигранти от Македония и потомците им. Обещали им огромни хонорари, ако свършат работа в срок.
Пенсионерите работили 72 часа (три денонощия) без прекъсване. Свършили си работата в срок. Подканили ги да се качат в касата на печатницата да си взимат хонорарите. Всички отказали хонорар. Най-стария казал „Този ден го чакахме 25 години. Той дойде. Достатъчно ни е, че битката за Македония започва отново и ние можехме на стари години да помогнем с нещо”. Все пак под шеговитата, разбира се заплаха, че ще удължат мобилизацията до законния срок - един месец и ще набират детски книжки.
Сборника се казва „Македония” и мисля, че го има във всяка библиотека. Ако някой се наеме да го качи в Интернет ще му го дам.
жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж
В отговор на Aleksandar Terziev: здравейте г-н Димитров, имам един въпрос към вас, вярно ли е че османците са забранявали на българите да носят цветни дрехи?
Отговор: Да, вярно е, но забраната без да е отменена, особено в селищата с военнозадължено население и в териториите, лично владение на султана (т.нар. хасове), където няма кьорав мюсюлманин естествено забраната не се спазва. А в тези селища са били две трети от населението на страната.
То и други забрани не се спазват. Например, че църквите трябва да бъдат в ниски, трудно видими места. „Винкелите” в Пернишко са чучвали църквите си на върха на баирите си. Кой ще им направи бележка? Военнозадълженото население и тогава , както и днес те са били въоръжени до зъби и този, който им е направил бележка в следващата минута вече се е запознавал с Аллах, като мъченик за вярата. С мястото на църквите си „винкелите” са искали да кажат: „Ние сме българи, по нашите закони църквите трябва да са на лично място. Вашите закони тука не важат”.
ЗА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА С ВЪПРОСИ И ОТГОВО...
ЗА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА С ВЪПРОСИ И ОТГОВО...
Нещото, което ме избягва
ЗА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА С ВЪПРОСИ И ОТГОВО...
Нещото, което ме избягва
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
