Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2013 16:34 - СТАНОВИЩЕ НА СВ. СИНОД НА БПЦ-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ относно Хлебното движение и Мрежата Хлебни Къщи
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 724 Коментари: 0 Гласове:
0




18 декември 2013 14:14, Българска Патриаршия

СТАНОВИЩЕ НА СВ. СИНОД НА БПЦ-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ относно Хлебното движение и Мрежата Хлебни Къщи на д-р Надежда Савова

http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=127430
 

Св. Синод на Българската Православна Църква, след като се запозна с изложената информация на интернет сайтовете на Хлебното Движение, касаещи историята на Хлебните Къщи, тяхната методика, мисия и цели, както и с интервюта, дадени за различни медии от основателката на движeниeто д-р Надежда Савова , заявява:

В основата на Хлебното Движение е залегнало едно дълбоко погрешно богословие, което е нехристиянско, още по-малко православно. То представлява своеобразно учение за хляба със свой външен, практично нагледен израз, наподобяващ и преминаващ в култова обредност. Същността на това ново верую е разбирането, че хлябът е нещо повече от храна, като към него се прилагат и следните определения:

- велика тайна

- храна за ума и сърцето

- терапия

- живот и единство

- средоточие на любовта между хората

- рецепта за разбирателство и щастие

- това, което може да ни направи единни

- и пр.

Тези думи са твърде силни и категорични в своята денотативна яснота, за да бъдат разбирани в метафоричен смисъл. Но и логиката, която философията на Хлебното Движение следва във виждането си за Православното богослужение и Св. Писание потвърждава, че за организаторите му и участниците в него хлябът е не просто метафора на обществото, в което живеем, а елемент, натоварен със спасителна мисия:

“Хлябът е така централен в християнството, тъй като само въплътеният Бог Иисус Христос казва “Аз съм Хлябът на Живота” и на Тайната Вечеря оставя като нов завет хората да се обичат един друг и да живеят тази любов между тях и заедно с Бога като физически всички станат едно цяло, част от Божието Тяло, приемайки Свето Причастие.

…в центъра на православните християнски ценности и православното богослужение стоят хлябът и виното, претворени в Тяло и Кръв Христови.”

Православната Църква, обаче, учи, че центърът на нейния литургичен живот са Тялото и Кръвта Христови, присъстващи в претворените хляб и вино. Разликата в изказа е тънка, в смисъла – съществена. Теорията на Хлебното Движение поставя акцента върху средството, а Църквата – върху същността, която е Христос. За първото на преден план е изведен хлябът, чрез който Бог преподава своето Тяло и Кръв на верните, а за Църквата на първо място стоят Тялото и Кръвта на Господа, на които служи обикновеното творение – хлябът и виното. Още по-ясно тази чужда на Православието идея бива изразена от основателката на Хлебните Къщи, която твърди:

“[хлябът] има централна душеспасителна мисия като елемента, чрез който Божиeто Тяло не спира физически и духовно да бъде с хората…”

В духа и смисъла на същото богословие биват разглеждани и думите на Господ Иисус Христос „Аз съм Хлябът на Живота“. В трактовката, цитирана по-горе, се получава странно смесване между Тялото Христово, присъстващо в евхаристийния хляб, и обикновения хляб извън Тайнството на Светата Евхаристия. Животворящите свойства на Христовото Тяло биват проектирани върху обикновения хляб до степен, в която последният започва да се отъждествява в една или друга степен със Св. Дарове. Отново е налице същата подмяна на същността със средството, на истинския Хляб на Живота – Христос, с обикновената храна.

В подкрепа на това одухотворяване на хляба, превратно се тълкуват и думите на Спасителя, и Евангелските събития:

“За нас хлябът е индикатор за състоянието и промяната на човека и обществото. За нас максимата „не само с хляб ще живее човек“ разкрива как именно хлябът като най-основната храна трябва да ни припомня постоянно за всичко друго отвъд него, най-вече нематериалното и духовното, което е и най-потребното за да сме живи, а не просто да преживяваме.”

Подобно тълкувание на цитираните Евангелски думи никъде не се среща у светите отци на Православната Църква, според които казаното от Господа съвсем ясно привлича акцента върху истината, че „който не се храни с Божието Слово, той не е жив“ (бл. Иероним). Що се касае до евангелските събития, в религиозните представи на Хлебното Движение 40-дневният пост на Спасителя е специален акт на Божественото домостроителство, чрез който Синът Божий бил „освободил човека от покорността пред хляба и храната и така поставил начало на нашето духовно просвещаване и свобода“. Православната Църква в никакъв случай не придава такава важност на 40-дневния пост на Господа, но вижда в него един пример, който Спасителят ни е оставил как да се борим с врага на нашето спасение. Със своя пост в пустинята Господ ни е дал пример за добродетелта на поста и по никакъв начин не ни е освободил от противоположната на нея зависимост и страст. Освобождението и спасението на човека от този грях, както и от всички други грехове, се извършва на Кръста, където Христос извършва „съд над съда“ (св. Максим Изповедник) и „с няколко капки кръв възстановява цялата вселена“ (св. Григорий Богослов). Началото на това възстановяване – на обновлението на човешкото естество, се полага с Боговъплъщението и намира своя завършек в славното Христово Възкресение. Това са централните моменти, основните актове на Божественото домостроителство и сред тях няма никакво място за 40-дневния пост на Христа. С други думи, в разбирането на Хлебното Движение за православната сотириология отново прави впечатление изместването на акцента от истината към незначителните детайли, свързани с хляба.

Подобна подмяна се наблюдава и в интерпретативния маршрут, който Хлебното Движение следва и по отношение на Стария Завет. В Стария Завет хлябът бива разглеждан като „изконно избран за елемента, който да символизира Бога от Стария Завет“, като „символ и средство за връзка между човека и Бога“. В действителност, не само хлябът, но и много други външни атрибути и изражения на старозаветното богослужение са служили за символи и предобрази на благодатта и средство за общение с Бога. Сред тях централното място съвсем не се пада на хляба, но най-вече на жертвените приношения – символ и предобраз на Великата Голготска Жертва.

Но и по отношение на светите отци на Православната Църква се наблюдава последователност в своеобразната богословска система на Хлебното Движение, защото на хлебните сбирки се търсят предимно цитати от Св. Писание и светите отци, свързани с хляба или някоя от неговите съставки.

Значението, което се придава на хляба в средите на Хлебното Движение и което преминава в повече или по-малко открит култ към него, е толкова голямо, че се стига до там да се говори за „великата тайна на хляба“ и за „православно познание за хляба, извлечено от учението на Църквата и пазено като наследство от Древната Христова Църква“. Що за учение е това новооткрито древно познание…

На енориашите на Българската Православна Църква от основателката и сподвижниците на Хлебното Движение се заявява, че дейността на хлебните къщи цели приобщаването на хората към Православните ценности и вяра. Ако е така, буди недоумение фактът, че на интернет сайта на Международния Съвет на Самодейните Средища няма нищо споменато за Православното учение и за православния път на спасение? Бихме запитали още: в хлебните къщи, намиращи се в чужбина и извън православни енории, какви са темите на четенията и дискусиите по време на сбирките и кои са духовните писания, от които се черпи материал? Нима това са Библията и светите отци и то в контекста на спасителната Православна вяра? Едва ли. Напротив, от всичко личи, че основната задача на Международния Съвет на Самодейните Средища и неговите сателитни подразделения е именно това, което заявяват в своя представителен клип: изнамирането на идея, която да ни обединява и на която да принадлежим – обединение независимо от религиозната принадлежност, обединение на основата на една нова религия, лесна, неангажираща, атрактивна в своята простота и достъпност - религията на хляба. Поради външните прилики с православното богослужение в дейността на хлебните къщи се получава тънка подмяна на Св. Евхаристия с месенето на хляб, на Православната литургия с „хлебно“ събрание, на преломяването на Христовото Тяло с разчупването на обикновените хлебни изделия. Тази подмяна е незабележима и неусетна и в същото време твърде привлекателна, защото хлебните сбирки не ангажират участващите в тях с напрежение на ума, сърцето и тялото, не изискват смирението на поста и светото тайнство на Покаянието и Изповедта. За участието в тях няма нужда от особена духовна подготовка, докато за участието в Св. Евхаристия е необходим пост, изповед, трезвение, значителна степен на самопринуда, сърдечна и телесна чистота, потъпкване на егоизма и гордостта, лишения и пр. На това малцина са способни, още повече представителите на другите религии, за повечето от които православният духовен живот е нещо непонятно.

В заключение, Светият Синод на Българската Православна Църква категорично заявява, че между Православното богопознание и „хлебопознанието“, което развива Хлебното Движение и чийто външен израз е дейността на Мрежата Хлебни Къщи, няма нищо общо. Въпреки някои привидни външни допирни точки, принципно двете са напълно отлични едно от друго. В дейността на последното става дума не за грешки, а за сбъркана, гнила основа, върху която се строят хлебните къщи. Хлябът не е нещо повече от храна, за да бъде изваждан от този му контекст и предназначение. Когато Православната Църква говори за Тялото Христово, тя има предвид неизменно именно това: Тялото на Господа, с което е свързано Неговото Божество – т.е. визира Самия Богочовек Христос, а на хляба не отдава никакво особено значение. Ако Хлебното Движение беше докрай последователно в своята богословска логика, то би трябвало да създава и винени къщи, защото виното е елементът, който се претворява в Кръв Христова. Но хлябът бива отделен от виното. И не случайно. Причините за това, едва ли са само от практическо естество, но по-скоро и преди всичко от богословско. Защото тогава, няма как мимоходом да бъде подминато без особен акцент учението на Църквата за Кръстната Христова Жертва, а за представителите на другите религии тя е нещо неприемливо и единството, което Международният Съвет на Самодейните Средища цели да постигне, ще бъде обречено.

Призоваваме чедата на Българската Православна Църква да не се оставят да бъдат объркани в своята вяра, предадена веднъж завинаги на светиите (Иуд. 1:3), но да помнят, че всичко е Христос, с Когото нищо и никой не могат да се сравнят, още по-малко бездушното творение. Не хлябът е „велика тайна“, но Христос, в Когото са скрити съкровищата на премъдростта и знанието (Кол. 2:3); не хлябът е този, който ни прави равни, но Иисус Христос, за Когото няма иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник…(Гал. 3:28); не хлябът ни лекува, но Христос – истинският Лекар на телата и душите ни; не хлябът е средоточие на любовта между хората, но Христос, Който е любов; не хлябът е храна за ума и сърцето, но Тялото и Кръвта на Христа, които „обожествяват духа, а ума чудно хранят“ (Последование преди Св. Причастие); не хлябът е рецепта за щастие и разбирателство, но Христовото Евангелие, което ако хората го изпълняваха, щяха да превърнат земята в рай.

 Обръщаме се с призив и към д-р Надежда Савова и нейните сътрудници: или вземете от Православието всичко, или не взимайте нищо от него. Приобщете се към Православната вяра и духовен живот истински, цялостно и не я „замесвайте“ в чужди на нейния дух и учение религиозни представи и обреди. Не издигайте творението на незаслужена висота, но, както казва приснопаметният йеромонах Серафим Роуз, „дръжте първите неща на първо място“. В противен случай, плодовете от вашата дейност ще бъдат твърде горчиви, защото ще рушат енорийския живот на Православната Църква, ще късат от нейните членове и от поклонение на Христа ще ги водите към поклонение на хляба, съпътствано от съответния външен обреден израз, който и в момента присъства на вашите събирания. Защото такъв е духовният закон: грешките в богопознанието неизменно водят до грешки в богопочитанието – водят до липса на правилен духовен живот, която лишава човека от възможността да се приближи до онази чистота и святост, без която по думите на св. апостол Павел „никой не ще види Бога“ (Евр. 12:14).




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13753330
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930