Постинг
18.12.2013 19:35 -
Страстите са най-лошият тиранин
Страстите са най-лошият тиранин
Декември 17, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : митр. Атанасий Лимасолски
http://pravoslaven-sviat.org/2013/12/17/strastite-sa-nai-loshia-tiranin/
Предишния път говорихме за това как Бог създал човека и колко естествен бил животът на последния в рая, т. е. – в пространството, в което го поставил Господ. Адам, който излязъл от ръцете на самия Бог, притежавал всички дарове от Създателя. След това обаче дошъл грехът, който прекъснал общението на човека с Бога и всички енергии на творението започнали да се изопачават. Следват, както знаем, явяването на Бог в света, въплъщението на Бог Слово, новият Човек – Богочовекът, Който е реалност, която се преживява в пространството на Църквата. Но това, което има особено значение за един млад човек, който е в началото на духовния си живот, е да разбере какво в крайна сметка ние наричаме грях. И защо съществуват всички тези заповеди и правила, които изглеждат много пъти като ограничения за човека и неговата свобода.
Казахме, че делото на спасението, което Бог извършил в света с идването си, е да ни даде да разберем, че можем да се върнем обратно. И това е едно много естествено “пътуване” – трябва да се върнем там, откъдето сме паднали, за да се доближим до Бога. Основното, първото и превъзходно дело за човека в рая, била непрестанната молитва, която още се нарича вечно помнене на Бога, т.е. – постоянно богосъзерцание. Личността била единна, без вътрешно разпадане. Всички нейни сили били в хармония – умът, сърцето, волята, разсъдъкът, любовта й. Всички душевни и телесни действия били събрани в една енергия и тя била насочена именно към това – човекът да живее заедно с Бога. Този труд сега наричаме непрестанна молитва или помнене на Бога. Това няма как да се превърне в нещо фиксирано, което може да “засити” човека – ако беше нещо, което в даден момент ще ни омръзне, тогава непременно и естествено би дошъл момент, в който отдалечаването от Бога ще настъпи и дори би било оправдано. Но понеже Бог е един неизчерпаем океан от любов, удивление и духовна изненада, никога човекът, който живее близо до Него, не може да се пресити. Можем да кажем, че духовният човек дори не знае какво означава насищане с Божията любов, докато във всекидневната, плътската любов, някой често казва: “Е, обичах го в началото повече, сега вече свикнах с него и дори ми омръзна.” При Бога това не може да се случи, затова виждате, че ангелите постоянно славословят Божеството. Също и духовните хора – макар че външният им живот тече в една привидна монотоност, те имат такава сила и в тях напълно отсъства всякакво понятие за пресищане и досада. Именно защото Бог, Който изпълва техния живот, е безкраен океан.
С първото падение тази енергия, това първо статукво на човека – постоянното виждане на Бога, било нарушено и умът на създанието се разпръснал и разсеял в материята. Човекът паднал и оставил Бога, започнал да се занимава с материалното, с всичко около себе си. Подчинил се на средата, материята и страстите. Всъщност започнал да служи на творението повече, отколкото на Твореца. Прекъснали се и непрестанната молитва, и богосъзерцанието, самите харизми, които Бог му дал, били изопачени. Ето как имаме появата и присъствието на страстите.
Тук с няколко думи трябва да кажем, че тази борба на духовните хора срещу страстите и особено срещу плътските страсти, отношенията между половете и различните връзки или телесни действия има именно този смисъл. Понеже тези прояви на човека не са били естествени при неговото сътворение, те могат да се подчинят в духовното пространство на Църквата от мисълта. Буквално – да станат осмислени, логични, да се отдалечат от своята сегашна абсурдност и нелогичност. По този начин човекът отново става господар на своите енергии и ги използва, когато има нужда. Поради тази причина и Църквата подчертава, че не се позволяват тези плътски връзки извън брака. Ако Бог е ерос, т. е. абсолютна, пълна и мощна любов, то тази любов е духовна.
Но и плътските връзки сами по себе си – отношенията, подчинени естествено на човека, не са зло. Те му служат и укрепват неговата връзка в законните и благословени от Бога пространства на брака. Тогава те дават на нас – на Адам, удължаване на нашия род. Лошото е, когато станат господстващи и ни подчинят. Тогава същите те отнемат свободата ни и се превръщат в страсти и грехове, стават причина за помрачаването на личността. Защото е доказано от опит, че колкото повече една страст бива удовлетворявана, толкова повече ни поробва. Ето ви една истинска тайна, която човек наблюдава всеки ден, особено в нашето време. Много пъти при изповедите на мнозина виждам колко много страдат и особено тези, които са под владичеството на тези страсти. След като правят това, което правят, то поне да бяха щастливи… Защото ако фриволните плътски връзки изпълваха личността на човека, най-малкото поне в този живот хората биха били удовлетворени и щастливи. Но днес тези грехове са толкова лесни за извършване и се повтарят до пресищане със светкавична скорост и количество, което ужасява дори и тези, които ги вършат. Някой път бройката удивлява дори и самите извършители! Но накрая се вижда, че всичко това разнебитва и съкрушава човека, на финала поробва неговата личност и го потапя в една тъмнина. Човек е склонен да опитва да се отърве с мисълта, че вършейки ги повече и повече, нещата ще спрат от само себе си. Вместо това той още повече се оковава и затъва в още по-голям мрак. Стига се дотам, че ако в крайна сметка излезе жив и цял от тази каша и достигне да започне да се подвизава, чак тогава разбира, че тези окови са смъртоносни.
И тогава започва борбата да скъса веригите. Факт е, че това е трудно – когато си се подчинил на страстите, не е лесно да се откъснеш от тях, защото те са най-лошият тиранин за човека. Те го поробват и не зачитат нито неговите решения, нито неговите копнежи, нито неговите страхове, въобще нищо. Когато дойде часът, в който ще действа страстта вътре в нас, тогава всичко изчезва, защото човек в буквалния смисъл е окован. Както отците правилно са изследвали, първото нещо, което поробват страстите, е умът. Когато го хванат, вече нищо не става – тялото само действа. Сякаш имаш ключове за автомобила си, но някой ги взема, отваря шофьорската врата, хваща кормилото и тръгва. И да викаш колкото си искаш: “Не тръгвай, недей!”, няма смисъл. Тръгва, взема те и тебе с него и те отвежда, защото вече се е получила страст, той е станал господар. Това, от което биваш победен, от него биваш и поробен (2 Пет. 2:19). Изпитайте върху себе си и вижте – дори малки пороци, дребни навици, лоши привички, обаче повтаряни многократно, стават страсти и човек не може да се освободи. Именно затова е нужно той да придобие едно духовно възпитание, така че да позволи на Бог да действа и да го измъкне. Защото реално само Бог може да изведе човека от това състояние. От нас се иска да дадем своята свобода, своята борба, своето намерение дотам, докъдето можем, и Бог ще се намеси и ще ни освободи.
Това падение на човека, прекъсването на връзката с Бога, имало като резултат и това, че умът на човека се разпръснал и той от прост и несъставен станал сложен, многосъставен. Едно иска, друго мисли, трето казва, четвърто върши, т. е. има огромно многообразие и разнобой в неговите решения. Но не само това, а и тялото ни претърпяло промяна и от прекъсването на връзката с Бога се подчинило на тлението и биологичната смърт. Затова се разболяваме и умираме. Творението понесло последиците от падението, защото и то е подчинено на него. След като праотецът на цялото творение паднал, той увлякъл със себе си всички потомци – така се появили болестите, природните бедствия, въставането на самата природа против човека – всичко това е резултат от падението. Трябва да знаете, че Бог не е създал нещо лошо или зло, а е сътворил всичко премъдро. Той е направил всичко с голяма мъдрост – когато приключил своите дела в Писанието, се казва, че Бог за всичко казал, че е много добро.
превод от гръцки
Декември 17, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : митр. Атанасий Лимасолски
http://pravoslaven-sviat.org/2013/12/17/strastite-sa-nai-loshia-tiranin/
Предишния път говорихме за това как Бог създал човека и колко естествен бил животът на последния в рая, т. е. – в пространството, в което го поставил Господ. Адам, който излязъл от ръцете на самия Бог, притежавал всички дарове от Създателя. След това обаче дошъл грехът, който прекъснал общението на човека с Бога и всички енергии на творението започнали да се изопачават. Следват, както знаем, явяването на Бог в света, въплъщението на Бог Слово, новият Човек – Богочовекът, Който е реалност, която се преживява в пространството на Църквата. Но това, което има особено значение за един млад човек, който е в началото на духовния си живот, е да разбере какво в крайна сметка ние наричаме грях. И защо съществуват всички тези заповеди и правила, които изглеждат много пъти като ограничения за човека и неговата свобода.
Казахме, че делото на спасението, което Бог извършил в света с идването си, е да ни даде да разберем, че можем да се върнем обратно. И това е едно много естествено “пътуване” – трябва да се върнем там, откъдето сме паднали, за да се доближим до Бога. Основното, първото и превъзходно дело за човека в рая, била непрестанната молитва, която още се нарича вечно помнене на Бога, т.е. – постоянно богосъзерцание. Личността била единна, без вътрешно разпадане. Всички нейни сили били в хармония – умът, сърцето, волята, разсъдъкът, любовта й. Всички душевни и телесни действия били събрани в една енергия и тя била насочена именно към това – човекът да живее заедно с Бога. Този труд сега наричаме непрестанна молитва или помнене на Бога. Това няма как да се превърне в нещо фиксирано, което може да “засити” човека – ако беше нещо, което в даден момент ще ни омръзне, тогава непременно и естествено би дошъл момент, в който отдалечаването от Бога ще настъпи и дори би било оправдано. Но понеже Бог е един неизчерпаем океан от любов, удивление и духовна изненада, никога човекът, който живее близо до Него, не може да се пресити. Можем да кажем, че духовният човек дори не знае какво означава насищане с Божията любов, докато във всекидневната, плътската любов, някой често казва: “Е, обичах го в началото повече, сега вече свикнах с него и дори ми омръзна.” При Бога това не може да се случи, затова виждате, че ангелите постоянно славословят Божеството. Също и духовните хора – макар че външният им живот тече в една привидна монотоност, те имат такава сила и в тях напълно отсъства всякакво понятие за пресищане и досада. Именно защото Бог, Който изпълва техния живот, е безкраен океан.
С първото падение тази енергия, това първо статукво на човека – постоянното виждане на Бога, било нарушено и умът на създанието се разпръснал и разсеял в материята. Човекът паднал и оставил Бога, започнал да се занимава с материалното, с всичко около себе си. Подчинил се на средата, материята и страстите. Всъщност започнал да служи на творението повече, отколкото на Твореца. Прекъснали се и непрестанната молитва, и богосъзерцанието, самите харизми, които Бог му дал, били изопачени. Ето как имаме появата и присъствието на страстите.
Тук с няколко думи трябва да кажем, че тази борба на духовните хора срещу страстите и особено срещу плътските страсти, отношенията между половете и различните връзки или телесни действия има именно този смисъл. Понеже тези прояви на човека не са били естествени при неговото сътворение, те могат да се подчинят в духовното пространство на Църквата от мисълта. Буквално – да станат осмислени, логични, да се отдалечат от своята сегашна абсурдност и нелогичност. По този начин човекът отново става господар на своите енергии и ги използва, когато има нужда. Поради тази причина и Църквата подчертава, че не се позволяват тези плътски връзки извън брака. Ако Бог е ерос, т. е. абсолютна, пълна и мощна любов, то тази любов е духовна.
Но и плътските връзки сами по себе си – отношенията, подчинени естествено на човека, не са зло. Те му служат и укрепват неговата връзка в законните и благословени от Бога пространства на брака. Тогава те дават на нас – на Адам, удължаване на нашия род. Лошото е, когато станат господстващи и ни подчинят. Тогава същите те отнемат свободата ни и се превръщат в страсти и грехове, стават причина за помрачаването на личността. Защото е доказано от опит, че колкото повече една страст бива удовлетворявана, толкова повече ни поробва. Ето ви една истинска тайна, която човек наблюдава всеки ден, особено в нашето време. Много пъти при изповедите на мнозина виждам колко много страдат и особено тези, които са под владичеството на тези страсти. След като правят това, което правят, то поне да бяха щастливи… Защото ако фриволните плътски връзки изпълваха личността на човека, най-малкото поне в този живот хората биха били удовлетворени и щастливи. Но днес тези грехове са толкова лесни за извършване и се повтарят до пресищане със светкавична скорост и количество, което ужасява дори и тези, които ги вършат. Някой път бройката удивлява дори и самите извършители! Но накрая се вижда, че всичко това разнебитва и съкрушава човека, на финала поробва неговата личност и го потапя в една тъмнина. Човек е склонен да опитва да се отърве с мисълта, че вършейки ги повече и повече, нещата ще спрат от само себе си. Вместо това той още повече се оковава и затъва в още по-голям мрак. Стига се дотам, че ако в крайна сметка излезе жив и цял от тази каша и достигне да започне да се подвизава, чак тогава разбира, че тези окови са смъртоносни.
И тогава започва борбата да скъса веригите. Факт е, че това е трудно – когато си се подчинил на страстите, не е лесно да се откъснеш от тях, защото те са най-лошият тиранин за човека. Те го поробват и не зачитат нито неговите решения, нито неговите копнежи, нито неговите страхове, въобще нищо. Когато дойде часът, в който ще действа страстта вътре в нас, тогава всичко изчезва, защото човек в буквалния смисъл е окован. Както отците правилно са изследвали, първото нещо, което поробват страстите, е умът. Когато го хванат, вече нищо не става – тялото само действа. Сякаш имаш ключове за автомобила си, но някой ги взема, отваря шофьорската врата, хваща кормилото и тръгва. И да викаш колкото си искаш: “Не тръгвай, недей!”, няма смисъл. Тръгва, взема те и тебе с него и те отвежда, защото вече се е получила страст, той е станал господар. Това, от което биваш победен, от него биваш и поробен (2 Пет. 2:19). Изпитайте върху себе си и вижте – дори малки пороци, дребни навици, лоши привички, обаче повтаряни многократно, стават страсти и човек не може да се освободи. Именно затова е нужно той да придобие едно духовно възпитание, така че да позволи на Бог да действа и да го измъкне. Защото реално само Бог може да изведе човека от това състояние. От нас се иска да дадем своята свобода, своята борба, своето намерение дотам, докъдето можем, и Бог ще се намеси и ще ни освободи.
Това падение на човека, прекъсването на връзката с Бога, имало като резултат и това, че умът на човека се разпръснал и той от прост и несъставен станал сложен, многосъставен. Едно иска, друго мисли, трето казва, четвърто върши, т. е. има огромно многообразие и разнобой в неговите решения. Но не само това, а и тялото ни претърпяло промяна и от прекъсването на връзката с Бога се подчинило на тлението и биологичната смърт. Затова се разболяваме и умираме. Творението понесло последиците от падението, защото и то е подчинено на него. След като праотецът на цялото творение паднал, той увлякъл със себе си всички потомци – така се появили болестите, природните бедствия, въставането на самата природа против човека – всичко това е резултат от падението. Трябва да знаете, че Бог не е създал нещо лошо или зло, а е сътворил всичко премъдро. Той е направил всичко с голяма мъдрост – когато приключил своите дела в Писанието, се казва, че Бог за всичко казал, че е много добро.
превод от гръцки
Толерасти срещу ислямисти 1:1
Ябълков сладкиш без печене 🍰...
Безумието на “цивилизована” Европа 06.06...
Ябълков сладкиш без печене 🍰...
Безумието на “цивилизована” Европа 06.06...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
