Постинг
22.11.2013 06:57 -
Грехът и смирението на епископа
Грехът и смирението на епископа
Четвъртък, 21 Ноември 2013 10:44
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=639%3A2013-11-21-08-48-07&catid=46%3Astatii&Itemid=141&fb_action_ids=762624577098111&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B128273697342824%5D&action_type_map=%5B%22og.likes%22%5D&action_ref_map=%5B%5D
Веднъж един епископ падна в голям грях. На следващия ден беше голям празник и той трябваше да служи литургия в една църква, която честваше този празник, като там се събираше целият град.
Веднага щом влезе в църквата, епископът се качи на амвона и пред множеството народ откри своя грях, извади омофора – символа на архиерейството, подаде го на дякона си и с голямо съкрушение, на висок глас, за да го чуят всички, каза:
„След като паднах в такъв грях, не мога повече да бъда ваш епископ. Изберете си някой друг да ви води, да ви служи, да ви изповядва.“
И почна да слиза от амвона, за да си замине. Но народът, който толкова много го обичаше, го спря.
„Остани си на мястото и нека твоят грях да бъде върху нас“, - му викнаха всички в един глас. „Ние искаме теб за пастир и наш епископ“.
Тогава епископът, трогнат от любовта на народа, се изкачи пак на амвона и извика:
„Ако искате да остана на мястото, за което съм недостоен, ще направите всичко, което ви кажа“.
„Ще направим всичко, което ни кажеш“, - съгласиха се всички заедно. „Стига само да останеш“.
„Затворете всички врати и оставете отворена само малката вратичка. Аз ще отида и ще легна пред тази вратичка. От там всички ще излизате и минавайки, ще стъпвате върху мен като казвате: Бог да ти прости! Тогава ще остана“:
За да не изгубят своя епископ, християните го послушаха. Един подир друг излизайки, стъпваха върху него. Когато излезе и последният, се чу глас от небето, който каза:
„Заради неговото голямо покаяние и смирение, грехът му е простен“.
Из Патерика, източник: crkvaveles.wordpress.com, превод: Мартин Димитров
Четвъртък, 21 Ноември 2013 10:44
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=639%3A2013-11-21-08-48-07&catid=46%3Astatii&Itemid=141&fb_action_ids=762624577098111&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B128273697342824%5D&action_type_map=%5B%22og.likes%22%5D&action_ref_map=%5B%5D
Веднъж един епископ падна в голям грях. На следващия ден беше голям празник и той трябваше да служи литургия в една църква, която честваше този празник, като там се събираше целият град.
Веднага щом влезе в църквата, епископът се качи на амвона и пред множеството народ откри своя грях, извади омофора – символа на архиерейството, подаде го на дякона си и с голямо съкрушение, на висок глас, за да го чуят всички, каза:
„След като паднах в такъв грях, не мога повече да бъда ваш епископ. Изберете си някой друг да ви води, да ви служи, да ви изповядва.“
И почна да слиза от амвона, за да си замине. Но народът, който толкова много го обичаше, го спря.
„Остани си на мястото и нека твоят грях да бъде върху нас“, - му викнаха всички в един глас. „Ние искаме теб за пастир и наш епископ“.
Тогава епископът, трогнат от любовта на народа, се изкачи пак на амвона и извика:
„Ако искате да остана на мястото, за което съм недостоен, ще направите всичко, което ви кажа“.
„Ще направим всичко, което ни кажеш“, - съгласиха се всички заедно. „Стига само да останеш“.
„Затворете всички врати и оставете отворена само малката вратичка. Аз ще отида и ще легна пред тази вратичка. От там всички ще излизате и минавайки, ще стъпвате върху мен като казвате: Бог да ти прости! Тогава ще остана“:
За да не изгубят своя епископ, християните го послушаха. Един подир друг излизайки, стъпваха върху него. Когато излезе и последният, се чу глас от небето, който каза:
„Заради неговото голямо покаяние и смирение, грехът му е простен“.
Из Патерика, източник: crkvaveles.wordpress.com, превод: Мартин Димитров
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
