Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2013 20:28 - Османски надпис разкрива съдбата на Перперикон
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове:
0



Османски надпис разкрива съдбата на Перперикон
A
A
A
21:00
15.11.2013
от  Проф. дин Николай Овча...
2458 прочитания

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/osmanski_nadpis_razkriva_sadbata_na_perperikon-214104.html
 
Завоевателят води "свещена война" срещу скалния град

Хилядолетната история на Перперикон завършва в началото на 60-те години на ХIV в., когато той е превзет от османците. За разлика от повечето християнски крепости скалният град не се предава, а се защитава до последния човек. В продължение на години археолозите откриват страшните следи от ожесточената битка. Пожарища, разрушени стени, обезглавени скелети бележат пътя на турците към сърцето на селището - мощната цитадела. Вътре са се укрили оцелелите, дали там и последното сражение. Накрая вътрешният замък е превзет, а малцината живи са отведени в робство. За това свидетелстват откритите затворнически окови, както и сведенията във венецианските архиви.

Напоследък се появяват османски извори, които разкриват някои тайни около превземането на Перперикон. Както е известно, завоевателите трайно стъпват на Стария континент през 1354 г., когато заемат крепостта "Галиполи" на западния бряг на пролива Дарданели. Шейх Бедр-ед-Дин разказва в своята история, че след като пристигат на Балканите, към 1359 г., османците завладяват първия голям център - намиращия се на стотина километра южно от скалния град Димотика. Оттам главнокомандващият Хаджи Илбеги изпраща на север Гази Израил с отряд от 300 воини. Той обсажда и превзема силна крепост, чието име не е назовано. В твърдината поставя силен гарнизон от 80 бойци начело със субаша.

Съвсем не е изключено да става дума именно за Перперикон. Археологическите проучвания показват, че османците разбират важното му местоположение и няколко десетилетия поддържат там силен гарнизон. При разкопките се откриват десетки малки жилища за войниците, направени в руините на стари сгради. Централно е разположен значително по-големият дом на командващия. С овалния си план той напомня за популярното номадско жилище на османците - юртата. Сред развалините се намират множество сребърни акчета на емира Орхан (1324-1361), баща на султан Мурад I и предводител на азиатците при преминаването им на Балканите.

През 2011 г. ние попаднахме на уникална находка. Непосредствено до средновековната църква в източната част на Акропола се откри странно погребение. В него покойникът е положен настрани в посока север-юг и с глава, насочена на югозапад. До него са положени два ножа, като единият може би е бръснач. Но най-интересният факт е, че тялото се намира в центъра на кръгло съоръжение. На пода му се открива сребърна монета на османския емир Орхан.

Особеното погребение вероятно е на някой от видните газии, отличили се при обсадата. Кръглата форма на постройката около гроба свидетелства, че това е най-ранният известен досега на Балканите мавзолей (тюрбе). От юг той има врата, водеща към старата църква, превърната от завоевателите в джамия. Несъмнена е връзката на култовата постройка с гарнизонните жилища, съществували до края на ХIV в. После завоевателите завинаги изоставят руините на древната крепост, а в нейното подножие до ХVII в. остават населени с християни селца, потомци на някогашните защитници на Перперикон.

Неочаквано тези догадки се потвърдиха през археологическо лято 2013-та. През един августовски ден металният детектор даде отличен сигнал и находката наистина ни изненада. Върху елипсовидната бронзова плочка ясно личаха арабски букви, изписани калиграфски. Отзад пък се виждаше припоена желязна скоба за монтиране върху някаква повърхност.

В България има няколко специалисти, занимаващи се с арабски текстове. И само един, който може да чете трудните и често фрагментирани надписи. Това е проф. Катя Венедикова, дъщерята на големия наш учен проф. Иван Венедиков. Тя се зае с открития надпис, знаейки добре, че целият смисъл на думите се променя дори да липсва едно от характерните байрачета или точки над знаците. И резултатите не закъсняха. За читателите е интересно да проследят научното дирене на изследователката според собствения й доклад до мен.

Венедикова първо определя, че писмото е от типа "несих" и отляво надясно чете буквите "елиф", "лям", "гайън", "зе" и отново "елиф". Така се получава първата дума - al gaza. Тя е от арабски произход и първо означава "поход, нападение, водене на война". Изследователката разбира, че арабският текст тук е турцизиран и вече значи "свещена война за вярата срещу неверниците". После са идентифицирани още две думи и текстът придобива изключително интересно съдържание - "Свещената война за вярата води до вечен/вечно..." Нататък пластинката е счупена и Венедикова предлага няколко завършека. Следващата дума може да е "възнаграждение", "богатство", "благополучие". А защо не - "живот"? Така или иначе с датировката си в първата половина на ХIV в. надписът от Перперикон се очертава като най-ранния епиграфски текст на турцизиран арабски език и определено насочва към епохата на емир Орхан.

Така отворихме още една страница от историята на скалния град. Според вижданията ни бронзовата пластинка е красяла гръдната броня на виден османски военачалник. Съдържанието на текста е предохранително и трябвало да предпази бореца за правата вяра. Явно предметът се е отчупил при удар по време на свирепата битка. Остава да разберем кой е този османски генерал. А защо той да не е предполагаемият завоевател на Перперикон - легендарният Гази Израил?

Каре 1:

Най-ранните османски надписи в България

Първите текстове на османските завоеватели по нашите земи се появяват в хода на тяхното нашествие. Единият е от Русенско и е от самото начало на ХIV век. Другият е надгробният надпис на Ес-Сейид Мехмед Ага от тюрбето в Крумовград (1372/1373). Третият е строителният надпис на джамията в Хасково от 15.10.1395 г.

Каре 2.

Богатството на българските крепости

Нашите твърдини са привличали като магнит османските завоеватели. Хронистът Мехмед Нешри разказва с възхита: "Весела страна била (България - б.а.). Овце, мед и масло течали от нея към света. И благата там били по-обилни от другаде. И яките й крепости били повече, отколкото по другите земи".




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13704524
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031