Постинг
30.10.2013 20:09 -
Саморазправата – търсене на справедливост или престъпление
Саморазправата – търсене на справедливост или престъпление
30.10.13 | Оксана Головко
http://www.pravoslavie.bg/Право/Саморазправата-–-търсене-на-справедливост-или-престъпление
Мнения на свещеници
След терористичен акт, тежко престъпление или улични вълнения започват саморазправи. Кондопога, Далечният Изток, Бирюлево... (в България – Катуница, Видин и още много други – бел. прeв.).
Как да се отнасяме към това явление и опитите на хората да решат проблемите си или да отмъстят със собствени сили, без да чакат реакцията на правоохранителните органи? За неговата природа разсъждават свещениците Сергий Круглов, Андрей Лоргус и Максим Първозвански.
Свещеник Сергий Круглов: „Грях е да те доведат до саморазправа"
Понятието саморазправа изплува в интернет пространството и в медиите във връзка със събитията в Бирюлево*, макар че обезглавяването на зелки и моркови едва ли може да се нарече така. Хубаво е, че всичко прие гротескна, макар и страшна форма... Саморазправата е грях, безусловно. Всички греховни страсти, които обладават една възбудена до крайност тълпа са налице: осъждане, гняв, ненавист. И всички тези страсти буквално преливат.
Длъжни сме да помним, че всеки грях е трудно излечим, защото паразитира върху нещо добро по своята същност. Грехът не е създаден от сатаната: сатаната не е творец. Грехът е развал, това е нещо, което е било добро, но сега се е развалило. Например, виното: весели сърцето на човека – прекрасно, но пиянството вече е грях; любовта е прекрасна, но блудството и развратът – грях.
В основата на това явление е осъждането, довело до гняв, до афект. На практика това е уродлива подмяна на вкорененото у човека чувство и желание за правда и справедливост. Чувството за справедливост само по себе си е добро човешко качество. Но когато се е развалило, са се получили ужасни неща – греховете осъждане, нетърпимост, ненавист.
Всичко това наблюдаваме при саморазправата – когато желанието да постигнем справедливост на всяка цена, изтласква разбирателството и любовта, милосърдието и прошката. Когато Христовият свят, Христовото омиротворение са заляни от потоци кръв и низки страсти, то Светият Дух, Който пребивава у човека във време на душевен мир и разбирателство със себе си, трепва с криле като птица и с ужас отлита. Тогава изригва вулкан от страсти, напълно изчезва този душевен мир – най-важното, което лежи в основата на човешките взаимоотношения.
Човекът губи разбирането, че не той е съдия, а Господ. Ясно е, че не можем да намерим нищо добро при това явление.
Но искам да добавя още нещо. Преди в Наказателния кодекс имаше следната формулировка: „довеждане до самоубийство". Според мен тук са виновни и тези, които са извършили „довеждане до саморазправа" над тези нещастни хора, които от известно време живеят с мисълта, че няма правда, че те не са нужни на властимащите и че те не ги забелязват...
Както е казал поетът и свещеник Джон Дън: „Никой от нас не е остров". Всички сме свързани един с друг и всички събития са взаимосвързани и взаимно обусловени. За това, че разярената тълпа се опитва да извърши саморазправа са виновни не само съставляващите я хора. И не само безликата система, а конкретни лица, които някога, някъде не са вникнали в нечии молби, не са откликнали на някакви искания, не желаят да отговарят за някакви конкретни явления – за лавината криминални престъпления, за състоянието на пътищата, за това как работи асансьорът, за това как се отнасят към пациентите в болниците, за това как съдията разглежда делата в съда и така нататък и така нататък.
Старецът Зосима казва в романа „Братя Карамазови": «Наистина всеки пред всички за всички и за всичко е виновен". Трябва да проумеем, че бедата ни е обща, че всички сме свързани и че всеки от нас също носи частица вина за случилото се. Това, обаче не означава да стигнем до абсурд. Но заедно с тези, които извършиха това, трябва да понесат своята отговорност и тези, довели ги до това състояние.
Прот. Андрей Лоргус, ректор на Института по християнска психология: „Саморазправата е естествена реакция на гнева"
Това явление може да се прояви в абсолютно всяка общност. То е естествената реакция на гнева на хора, които или търсят отмъщение или се опитват да се защитят.
В повечето случаи това е дело на тълпата, общочовешка реакция, тук няма нищо специфично национално. Но, разбира се, в общество, където има установени отношения с властта, там, където полицията си е на мястото, е трудно да се стигне до крайности.
Ако общността от хора представлява духовно консолидирана община, то там и самите хора не биха тръгнали на саморазправа. Но това е огромна рядкост.
Гневът минава бързо, от няколко минути при някои, до няколко часа при други. Но в тълпа, съставена от хора, които се провокират и разпалват един друг, може да трае достатъчно дълго. Но винаги минава.
Затова, ако човек може по някакъв начин да се успокои, да се спре, докато страстите утихнат, то няма да я има и тази гневна реакция. Ще започне да взема по-осмислени и по-верни решения.
Прот. Максим Първозвански, главен редактор на списание „Наследник": „Връщане в миналото или провокация"
Животът на всяко общество преминава през определени етапи на развитие. Естествено, в общество, устроено примитивно от социална гледна точка, проблемите, свързани със справедливостта и съда, се решават от самите членове на това общество.
На определен етап се появява по-сложна система на правосъдие, не е важно,дали носител на това правосъдие е племенният вожд, Божият пророк (както е при Моисей) или някакви назначени или избрани лица, или е сложната система на съдебната власт, изградена в съвременните държави.
И тогава въпросите за саморазправата трябва от само себе си да не съществуват в дневния ред. Ако обществените институти се справят напълно със своите задължения, то линчът е крайност, връщане към миналото.
Всяко сложно организирано общество трябва да се бори с това явление. Но понякога обществените сили, в това число и самата власт, могат да провокират хората към такива действия. Ние разбираме, че реакцията на хората на всички сериозни ситуации е предварително програмирана, инсценирана от най-различни лица и групировки.
Разбира се, не всичко се случва така, както се прогнозира и инсценира, но значителна част от обществените процеси протичат точно така, както са замислени.
Понякога ситуацията може да се провокира от същите тези хора, които после ще станат жертва, но по-често от техни близки по социална, национална и друга принадлежност заради това, в бъдеще да постигнат някакви резултати. Проблемът е, че ако погромът не е провокиран специално от някаква групировка, то тогава той е следствие от неоспоримия факт, че системата не се справя със своите преки задължения.
Саморазправа възниква тогава, когато хората са убедени, че съществуващият ред няма да възстанови справедливостта. Например, в случая, когато командоси от специалните части убиват терористи, когато е било възможно да ги пленят, с пълното разбиране, че смъртните присъди са отменени.
Хората разбират, че ако просто излезеш и изкажеш своите проблеми, никой няма да ти обърне внимание. Ако не бяха събитията в Бирюлево, властта нямаше да предприеме нищо. Народът проумя, че е невъзможно да застави властта да изпълнява задълженията си без някакви по-активни действия. Друг е въпросът, че Господ не е упълномощавал никого да се занимава с раздаване на собствено правосъдие.
Саморазправата, погромите, могат да бъдат следствие на един от двата процеса: първият — когато властта абсолютно не се справя със своите задължения и в обществото възниква чувството, че ако то самото нищо не направи, животът ще стане още по-лош и несправедлив; и вторият — това е някакъв задкулисен ход в политическата борба.
В интернет пространството се появиха много мнения, че това е пореден ход на определени опозиционни сили, които преди известно време провокираха протестните акции на Блатния площад. Те добре разбират, че този сценарий вече не работи и започват да залагат на националистическата карта, борейки се със съществуващата власт.
По принцип обществото е длъжно да се защитава. То се защитава или чрез съществуващите държавни институции, в частност правосъдието, или започва да се защитава само, разбирайки, че държавата отстъпва от функциите си и не се справя.
Виждаме, че проблемите са сериозни, съществува определена степен на разочарование на значителна част от гражданите от съществуващия ред – в частност, в областта на националната политика.
Какво да очакваме? Определени кръгове се опитват да се възползват от недоволството на гражданите, за да компрометират съществуващия строй.
Какво видяхме на Блатния площад? Това, че има действително много хора, които са недоволни от назрелите проблеми, но тези хора бяха мирно недоволни. Имаше определени провокации, които се опитваха да прехвърлят мирния протест в руслото на сблъсъка с властта.
Същото се случи и в Бирюлево. Повечето граждани бяха мирно настроени. Но имаше и определени групи, които се опитваха да превърнат конфликта във физически сблъсък, както с властта, така и с така наречените пришълци.
Когато човек излиза на протест с някакви заявления, то той е длъжен да разбира, че от една страна той изразява своята гражданска позиция, а от друга – съществува реална опасност да бъде въвлечен в нещо, което не е мислел да прави. Тоест вас могат да ви въвлекат в сценарий, който вие не сте писали – да излезете на мирна демонстрация, а да се върнете, ако успеете, от „Кървавата неделя"*. I www.pravmir.ru.
* В средата на октомври 2013 г. московското предградие Бирюлево стана сцена на масови безредици след убийството на млад мъж. Зеленчуковата борса, която се намира в Бирюлево, бе атакувана от недоволни граждани, живеещ в района (които отдавна се оплакват от престъпността и мръсотията, които се концентрират около търговския обект). Народното недоволство прерасна във вандализъм и сблъсъци с полицаите, коeто доведе до ареста на около 400 души.
**„Кървавата неделя", срещана още като „Събитията от 9 (22) януари 1905 г.", е разстрел на демонстрация в Санкт Петербург и последвалите гонения. Тя е ключово събитие в историята на Русия, станало предпоставка за Революцията в страната от 1905-1907 г. Голяма процесия от работници тръгва към Зимния дворец, за да представи на Николай II петиция, подписана от 150 000 души с искане за намаляване на работния ден на 8 часа, увеличаване на надницата, подобряване условията на труд, за общо избирателно право и за прекратяване на Руско- Японската война. По пътя към Зимния дворец демонстрацията е атакувана от полицията, която открива огън. Това е сигнал за революцията от 1905-1907 г.
Превод: презвитера Жанета Дановска
30.10.13 | Оксана Головко
http://www.pravoslavie.bg/Право/Саморазправата-–-търсене-на-справедливост-или-престъпление
Мнения на свещеници
След терористичен акт, тежко престъпление или улични вълнения започват саморазправи. Кондопога, Далечният Изток, Бирюлево... (в България – Катуница, Видин и още много други – бел. прeв.).
Как да се отнасяме към това явление и опитите на хората да решат проблемите си или да отмъстят със собствени сили, без да чакат реакцията на правоохранителните органи? За неговата природа разсъждават свещениците Сергий Круглов, Андрей Лоргус и Максим Първозвански.
Свещеник Сергий Круглов: „Грях е да те доведат до саморазправа"
Понятието саморазправа изплува в интернет пространството и в медиите във връзка със събитията в Бирюлево*, макар че обезглавяването на зелки и моркови едва ли може да се нарече така. Хубаво е, че всичко прие гротескна, макар и страшна форма... Саморазправата е грях, безусловно. Всички греховни страсти, които обладават една възбудена до крайност тълпа са налице: осъждане, гняв, ненавист. И всички тези страсти буквално преливат.
Длъжни сме да помним, че всеки грях е трудно излечим, защото паразитира върху нещо добро по своята същност. Грехът не е създаден от сатаната: сатаната не е творец. Грехът е развал, това е нещо, което е било добро, но сега се е развалило. Например, виното: весели сърцето на човека – прекрасно, но пиянството вече е грях; любовта е прекрасна, но блудството и развратът – грях.
В основата на това явление е осъждането, довело до гняв, до афект. На практика това е уродлива подмяна на вкорененото у човека чувство и желание за правда и справедливост. Чувството за справедливост само по себе си е добро човешко качество. Но когато се е развалило, са се получили ужасни неща – греховете осъждане, нетърпимост, ненавист.
Всичко това наблюдаваме при саморазправата – когато желанието да постигнем справедливост на всяка цена, изтласква разбирателството и любовта, милосърдието и прошката. Когато Христовият свят, Христовото омиротворение са заляни от потоци кръв и низки страсти, то Светият Дух, Който пребивава у човека във време на душевен мир и разбирателство със себе си, трепва с криле като птица и с ужас отлита. Тогава изригва вулкан от страсти, напълно изчезва този душевен мир – най-важното, което лежи в основата на човешките взаимоотношения.
Човекът губи разбирането, че не той е съдия, а Господ. Ясно е, че не можем да намерим нищо добро при това явление.
Но искам да добавя още нещо. Преди в Наказателния кодекс имаше следната формулировка: „довеждане до самоубийство". Според мен тук са виновни и тези, които са извършили „довеждане до саморазправа" над тези нещастни хора, които от известно време живеят с мисълта, че няма правда, че те не са нужни на властимащите и че те не ги забелязват...
Както е казал поетът и свещеник Джон Дън: „Никой от нас не е остров". Всички сме свързани един с друг и всички събития са взаимосвързани и взаимно обусловени. За това, че разярената тълпа се опитва да извърши саморазправа са виновни не само съставляващите я хора. И не само безликата система, а конкретни лица, които някога, някъде не са вникнали в нечии молби, не са откликнали на някакви искания, не желаят да отговарят за някакви конкретни явления – за лавината криминални престъпления, за състоянието на пътищата, за това как работи асансьорът, за това как се отнасят към пациентите в болниците, за това как съдията разглежда делата в съда и така нататък и така нататък.
Старецът Зосима казва в романа „Братя Карамазови": «Наистина всеки пред всички за всички и за всичко е виновен". Трябва да проумеем, че бедата ни е обща, че всички сме свързани и че всеки от нас също носи частица вина за случилото се. Това, обаче не означава да стигнем до абсурд. Но заедно с тези, които извършиха това, трябва да понесат своята отговорност и тези, довели ги до това състояние.
Прот. Андрей Лоргус, ректор на Института по християнска психология: „Саморазправата е естествена реакция на гнева"
Това явление може да се прояви в абсолютно всяка общност. То е естествената реакция на гнева на хора, които или търсят отмъщение или се опитват да се защитят.
В повечето случаи това е дело на тълпата, общочовешка реакция, тук няма нищо специфично национално. Но, разбира се, в общество, където има установени отношения с властта, там, където полицията си е на мястото, е трудно да се стигне до крайности.
Ако общността от хора представлява духовно консолидирана община, то там и самите хора не биха тръгнали на саморазправа. Но това е огромна рядкост.
Гневът минава бързо, от няколко минути при някои, до няколко часа при други. Но в тълпа, съставена от хора, които се провокират и разпалват един друг, може да трае достатъчно дълго. Но винаги минава.
Затова, ако човек може по някакъв начин да се успокои, да се спре, докато страстите утихнат, то няма да я има и тази гневна реакция. Ще започне да взема по-осмислени и по-верни решения.
Прот. Максим Първозвански, главен редактор на списание „Наследник": „Връщане в миналото или провокация"
Животът на всяко общество преминава през определени етапи на развитие. Естествено, в общество, устроено примитивно от социална гледна точка, проблемите, свързани със справедливостта и съда, се решават от самите членове на това общество.
На определен етап се появява по-сложна система на правосъдие, не е важно,дали носител на това правосъдие е племенният вожд, Божият пророк (както е при Моисей) или някакви назначени или избрани лица, или е сложната система на съдебната власт, изградена в съвременните държави.
И тогава въпросите за саморазправата трябва от само себе си да не съществуват в дневния ред. Ако обществените институти се справят напълно със своите задължения, то линчът е крайност, връщане към миналото.
Всяко сложно организирано общество трябва да се бори с това явление. Но понякога обществените сили, в това число и самата власт, могат да провокират хората към такива действия. Ние разбираме, че реакцията на хората на всички сериозни ситуации е предварително програмирана, инсценирана от най-различни лица и групировки.
Разбира се, не всичко се случва така, както се прогнозира и инсценира, но значителна част от обществените процеси протичат точно така, както са замислени.
Понякога ситуацията може да се провокира от същите тези хора, които после ще станат жертва, но по-често от техни близки по социална, национална и друга принадлежност заради това, в бъдеще да постигнат някакви резултати. Проблемът е, че ако погромът не е провокиран специално от някаква групировка, то тогава той е следствие от неоспоримия факт, че системата не се справя със своите преки задължения.
Саморазправа възниква тогава, когато хората са убедени, че съществуващият ред няма да възстанови справедливостта. Например, в случая, когато командоси от специалните части убиват терористи, когато е било възможно да ги пленят, с пълното разбиране, че смъртните присъди са отменени.
Хората разбират, че ако просто излезеш и изкажеш своите проблеми, никой няма да ти обърне внимание. Ако не бяха събитията в Бирюлево, властта нямаше да предприеме нищо. Народът проумя, че е невъзможно да застави властта да изпълнява задълженията си без някакви по-активни действия. Друг е въпросът, че Господ не е упълномощавал никого да се занимава с раздаване на собствено правосъдие.
Саморазправата, погромите, могат да бъдат следствие на един от двата процеса: първият — когато властта абсолютно не се справя със своите задължения и в обществото възниква чувството, че ако то самото нищо не направи, животът ще стане още по-лош и несправедлив; и вторият — това е някакъв задкулисен ход в политическата борба.
В интернет пространството се появиха много мнения, че това е пореден ход на определени опозиционни сили, които преди известно време провокираха протестните акции на Блатния площад. Те добре разбират, че този сценарий вече не работи и започват да залагат на националистическата карта, борейки се със съществуващата власт.
По принцип обществото е длъжно да се защитава. То се защитава или чрез съществуващите държавни институции, в частност правосъдието, или започва да се защитава само, разбирайки, че държавата отстъпва от функциите си и не се справя.
Виждаме, че проблемите са сериозни, съществува определена степен на разочарование на значителна част от гражданите от съществуващия ред – в частност, в областта на националната политика.
Какво да очакваме? Определени кръгове се опитват да се възползват от недоволството на гражданите, за да компрометират съществуващия строй.
Какво видяхме на Блатния площад? Това, че има действително много хора, които са недоволни от назрелите проблеми, но тези хора бяха мирно недоволни. Имаше определени провокации, които се опитваха да прехвърлят мирния протест в руслото на сблъсъка с властта.
Същото се случи и в Бирюлево. Повечето граждани бяха мирно настроени. Но имаше и определени групи, които се опитваха да превърнат конфликта във физически сблъсък, както с властта, така и с така наречените пришълци.
Когато човек излиза на протест с някакви заявления, то той е длъжен да разбира, че от една страна той изразява своята гражданска позиция, а от друга – съществува реална опасност да бъде въвлечен в нещо, което не е мислел да прави. Тоест вас могат да ви въвлекат в сценарий, който вие не сте писали – да излезете на мирна демонстрация, а да се върнете, ако успеете, от „Кървавата неделя"*. I www.pravmir.ru.
* В средата на октомври 2013 г. московското предградие Бирюлево стана сцена на масови безредици след убийството на млад мъж. Зеленчуковата борса, която се намира в Бирюлево, бе атакувана от недоволни граждани, живеещ в района (които отдавна се оплакват от престъпността и мръсотията, които се концентрират около търговския обект). Народното недоволство прерасна във вандализъм и сблъсъци с полицаите, коeто доведе до ареста на около 400 души.
**„Кървавата неделя", срещана още като „Събитията от 9 (22) януари 1905 г.", е разстрел на демонстрация в Санкт Петербург и последвалите гонения. Тя е ключово събитие в историята на Русия, станало предпоставка за Революцията в страната от 1905-1907 г. Голяма процесия от работници тръгва към Зимния дворец, за да представи на Николай II петиция, подписана от 150 000 души с искане за намаляване на работния ден на 8 часа, увеличаване на надницата, подобряване условията на труд, за общо избирателно право и за прекратяване на Руско- Японската война. По пътя към Зимния дворец демонстрацията е атакувана от полицията, която открива огън. Това е сигнал за революцията от 1905-1907 г.
Превод: презвитера Жанета Дановска
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
