Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2013 22:05 - Първи български преводи на Библията 1
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1403 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.10.2013 21:10


http://duh-i-istina.net/purvi_prevodi.php

Първи български преводи на Библията 1


Въведение
Превод на Кирил и Методий
Цариградски превод


Въведение

 Преводите на Библията на роден език имат огромно значение не само за достигането на Божието слово до обикновените хора, но и за цялото национално, езиково и културно израстване на един народ. Именно такова значение имат първите два цялостни превода на Библията на български език - преводът на Кирил и Методий от 885 г и цариградският превод от 1871 г.


Превод на Кирил и Методий

 Според милостивата Божия промисъл, през IX век славяните се сдобиват с писменост чрез създаването на първата славянска азбука от двамата братя българи Кирил и Методий. Eдна от първите задачи, с които те се захващат след създаването на писмеността, е преводът на Библията на славянски език. Работата по превода започва около 864 г в Константинопол. Скоро след това братята са изпратени на мисия в Моравия и Панония, където продължават да превеждат. За три години - между 864 и 867 г - те успяват да преведат четирите евангелия, Деяния на апостолите и псалмите.

 Както ни е добре известно, през 869 г двамата братя заминават за Рим, за да защитят правото на славяните да имат своя писменост. Там Кирил внезапно умира, а Методий се връща в Моравия, където с помощта на няколко свои ученици продължава да превежда словото.

 Съвсем скоро обаче работата е прекъсната от германските католически епископи, които са изпълнени със завист срещу преуспяващото дело на славянското просвещение. И това едва ли може да ни учуди, защото, както е писано, "Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени." (2 Тим. 3:12). През 870 г. немските духовни водачи свикват епископски събор в присъствието на германския император Лудвиг Немски и с измислени обвинения осъждат Методий и петима негови ученици на заточение. Предполага се, че са изпратени в манастира Райхенау в южна Германия, където са затворени за две години и половина.

 През 874 г папа Йоан VIII решава да освободи Методий от затвора, но това ни най-малко не е знак за подкрепа на неговото дело. Със специално писмо папата му забранява да проповядва на славянски език. Без да се страхува от забраните на папата и гоненията от немските епископи, Методий продължава работата сред своето паство, и вероятно около 885 г, преди смърта си, довършва превода на Библията. Освен това, той подготвя повече от 200 ученици, готови да продължат Божието дело, мнозина от които са българи.

 Гоненията срещу делото на славянското просвещение се възобновяват с нова сила след смъррта на Методий през 885 г. Папа Стефан V изпраща писмо до моравския княз Светополк, в което се казва: "Тайнствата и светата литургия, които Методий си е позволил да извършва на славянски език въпреки дадената от него клетва над мощите на блажения Петър, че няма да прави това, като се отвращаваме от злодеянието на погазената клетва, заповядваме занапред това никой по никакъв начин да не прави, и с Божията и наша апостолска власт, под страх от анатема, забраняваме." 1 Разбира се, обвинението на папата срещу Методий, че е дал клетва в Рим да не проповядва на славянски език, е напълно измислено, тъй като и при двете си посещения в Рим - през 869 г. и 880 г., не му е налагана такава забрана.

 Това писмо слага началото на тежки преследвания на учениците на солунските братя. Те са хвърляни в тъмници, бити и продавани в робство, а много от тях загиват. Присъдата на папа Стефан V срещу делото на Кирил и Методий е потвърдена от мнозина следващи папи - Йоан Х, Йоан XIII, Венедикт, Александър II и Григорий VII. Вследствие на това, славянското писмо е заличено в земите на западните славяни, намиращи се под властта на папството.

 Но папските присъди не успяват да угасят делото на славянското просвещение, защото то бива прието като многоценно съкровище в България. През 886 г петима от учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд - са изгонени от Моравия и се връщат в родната България. В житието на Климент Охридски се отбелязва: "А Христовите изповедници, научени от Господа когато ги гонят от този град да бягат в друг, се надяваха да намерят покой в България - нали свети Климент беше от български произход, както и свети Наум?" 2

 Цар Борис приема с огромна радост учениците на Кирил и Методий, намирайки в тях такива мъже просветители, кавито от години е търсел за своя любим народ. Ето какво се разказва в житието на Климент Охридски: "Когато пристигнаха при Борис, той ги прие с уважение както подобава. Попитани за станалото с тях, разказаха всичко от начало до край, без да пропуснат нещо. Князът, като ги изслуша, много благодареше на Бога, че му е изпратил такива труженици и такива благодетели на България, учители и устроители на вярата, и то не прости мъже, а изповедници и мъченици." 3

 След радушното приемане на славянските просветители в България, много преписи на части от Библията или цялата Библия се правят в Охридската и Преславската книжовни школи. Към края на XIV век патриарх Евтимий прави нова редакция на българската Библия. Тези прекрасни преводи се отличават с изключителна красота и богатство на речта.

 И така, тръгвайки от България, пламъкът на Божието слово се разпространява и сред други славянски народи. След покръстването на руския народ при княз Владимир през 987 г българският превод на Библията намира добър прием и в Русия. Преводът на Кирил и Методий е близък до тогавашния говорим руски език.

 Българската книжнина е подложена на унищожение по време на турското робство, поради което до нас е достигнала малка част от превода на Кирил и Методий - в негови по-късни преписи. Онези от тях, които са достигнали до наши дни, са правени около 100-150 години след завършването на превода. Установено е, че те отразяват сравнително точно първоначалния превод. По това време езикът на Кирил и Методий вече е свещен за славяните. По-известни от тези най-ранни исторически паметници са Асеманиевото евангелие, открито през 1736 г в Ерусалим, и Мариинското евангелие, открито през 1845 г в гръцки манастир в Атон.

 Преводът на Кирил и Методий е направен от гръцки. Библията е преведена много точно на говоримия език на славяните от областите около Солун - българско наречие на славянския език. Не е възможно толкова ясен и точен превод да се направи на език, който не е роден, майчин език на преводача. Това е едно от неоспоримите доказателства, че Кирил и Методий са българи по произход.

 Въпреки, че българският език претърпява много промени през вековете, преводът на Кирил и Методий все пак не е далеч от съвременния ни говор и е нъпълно разбираем днес, в което можем и сами да се убедим: "Си заповедаю вам, да любите друг друга" (Йоан 15:17). 4


Цариградски превод

 През 1499 г в Русия е завършен първият руски превод на Библията на църковно-славянски език, известен под името Генадиевски превод. Макар и ръкописен, той получава известно разпространение в Русия и поставя началото на поредица следващи преводи, най-известният от които е Елисаветинският превод, отпечатан през 1751 г. Именно с този и с по-късни преводи си служи и българската православна църква, когато народът ни навлиза в периода на Възраждането.

 Църковно-славянските преводи са трудни за разбиране от обикновените хора. Поради това, в началото на XIX век у нас започват опити за превеждане на части от Библията на съвременен български език. За тази дейност спомага учредяването на две международни организации за разпространение на Божието слово - Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г в Лондон, и Руското библейско общество, основано през 1813 г в Санкт-Петербург. Те започват да търсят начини за превод и издаване на Библията на български език.

 По това време страната ни вече е навлязла в период на масово духовно пробуждане. Подтискан в течение на стотици години през турското робство, народът ни жадува за знание и просвета. Така през 1835 г в Габрово Васил Априлов събира средства за основаването на първото българско училище. За пръв учител и организатор Васил Априлов привлича пламенният родолюбец и патриарх на българските учители - Неофит Рилски. Неофит въвежда системата на взаимното обучение, което открива нова епоха в образователната система на нашето Възраждане.

 Но освен че е изключителен учител, Неофит, според думите на Васил Априлов, владее съвършенно старобългарски и старогръцки език. 5 В предвид на тези негови качества, Британското библейско дружество предлага на Неофит да преведе Новия завет на български език. Той прави превода за три години и през 1838 г го предоставя на дружеството. Преводът е оценен като сполучлив. За да може преводът да бъде отпечатан, се налага да се достави славянски печатен шрифт чак от Лайпциг. Така през 1840 г Новият завет е отпечатан. 6

 Българският народ посреща изданието на Новия завет с огромен интерес и за съвсем кратко време количествата са изкупени.

 По това време българската православна църква все още се води подчинена на Гръцката патриаршия. Но вместо да се грижат за духовното просвещение на хората чрез Божието слово, гръцките духовници, повече от турските власти, се стремят да унижощат нашия народ. Гръцката патриаршия издава заповед незабавно да бъдат иззети и изгорени всички екземпляри от българския Нов завет. Разбира се, хората не се подчиняват на тази заповед. Преследванията на Гръцката патриаршия дори засилват интереса към словото и през следващите години са отпечатани и разпространени още няколко десетки хиляди броя от Новия завет.

 Следващата задача по превода на Библията е превеждането на Стария завет. Работата започва през 1851 г от българския книжовник Константин Фотинов, основател на нашата журналистика, който е насърчен от библейското дружество да се включи в работата по преводите на Библията.

 По онова време в нашите земи работят американските мисионери Елиас Ригс и Албърт Лонг, които заедно с народните ни будители посвещават живота си за националното и духовно просвещение на българите. Елиас Ригс се включва в работата по превода през 1857 г. Само година по-късно Константин Фотинов внезапно умира и работата остава в ръцете на Елиас Ригс. Той привлича нови хора в отговорното дело - габровския учител Христодул Костович и сънародника на Ригс - Албърт Лонг.

 През 1862 г Албърт Лонг пребивава в Търново, където се запознава с писателя Петко Рачов Славейков. Славейков е не само талантлив автор, но и трудолюбив изследовател на народното ни творчество - по това време той вече е събрал и записал няколко хиляди български народни песни, пословици и поговорки. Освен това, Славейков владее и старогръцки. Качествата и опита на Славейков правят голямо впечатление на Алберт Лонг и той го поканва да се включи в превода на Библията.

 Екипът от преводачи следи както за точното съответствие с оригинала, така и за най-подходящия езиков израз на говорим български език, за което много допринасят опитът и талантът на Славейков. Освен в превода на Стария завет, Славейков участва и в осъвременяването на Неофитовия Нов завет, който съдържа голям брой думи от западното българско наречие в Македония.

 След още няколко години труд, работата по превода завършва. Той е отпечатан през 1871 г в Цариград с помощта на Британското и чуждестранно библейско дружество. На бял свят се появяват 36 хиляди броя от първата българска Библия на съвременен език.

 Поради големия интерес в цялата страна, в същата година Библията е отпечатана повторно. През следващите десетилетия Библията е преиздавана още няколко пъти, като освен това служи за образец и при следващите преводи.

 Цариградският превод допринася извънредно много както за разпространяването на Божието слово, така и за обединението и формирането на съвременния български език. Синът на Петко Славейков - Пенчо Славейков - справедливо отбелязва: "Превода на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство, и установява литературен език. След появявание Библията на бял свят (1871) заглъхват вече разприте между разните български говори - източно-българския става общ за всички ратници на мисълта и националното съзнание". 7


Екип на сайта "Дух и истина", 2007 г


Бележки

1 Dr. I. A. Ginzel. Geschlichte der Slavenapostel Cyrill und Method. Wien, 1861. Monumenta Epistolaria, pp. 63-67

2 Житие на Климент Охридски

3 Пак там

4 Мариинско евангелие

5 Васил Априлов, Денница новоболгарского образования, Одесса 1841, с. 23.

6 Доний Донев, Историята на българската Библия (863 сл. Хр.-2004)

7 Пенчо Славейков, предговор на книгата П. Р. Славейков, Избрани съчинения. Книга първа, София 1901 год. Стр. ХХV


Използвана литература

Христо Темелски, Заточени на Боденското езеро, За буквите, бр. 20, април-май 2005

Библиологический словарь Александра Меня, Кирилл и Мефодий

Европейска езикова мрежа, Братята Кирил и Методий и тяхната мисия

Bulgaria.com, Славянски превод на Библията

Житие на Климент Охридски

 Иван Марковски, История на българския синоден превод на библията

Доний Донев, Историята на българската Библия (863 сл. Хр.-2004)

Емил Георгиев, Люлка на старата и новата българска писменост

Архимандрит Серафим, Светите братя Кирил и Методий и папството



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710222
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031