Постинг
17.10.2013 21:18 -
Старец Гавриил Ургебадзе: Любовта е над всички канони и устави
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 610 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2013 21:19
Прочетен: 610 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 17.10.2013 21:19
Старец Гавриил Ургебадзе: Любовта е над всички канони и устави
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=597%3A2013-10-17-13-12-14&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Четвъртък, 17 Октомври 2013 14:55
Мцхета е древната столица на Грузия и неин духовен център. Не случайно в древните грузински източници градът се е наричал „втори Йерусалим”. На мястото, където проповядвала св. равноапостолна Нина, просветителка на Грузия, от много векове се намира красивата църква Самтавро. Днес тук действа малък женски ставропигиален манастир посветен на св. Нина.
Манастирът Самтавро пази множество светини, сред които има и една съвременна. Това е могилата на архимандрит Гавриил (Ургебадзе) (1929-1995). На 20 декември 2012 г. синодът на Грузинската църква причисли Гавриил (Урбегадзе) към лика на светците.
Неговите поучения, дар на прозорливост и изцеления от болести още преживе са привличали християните и са просвещавали невярващите. Сега при могилата му, над която гори незагасващо кандило, постоянно има хора, които просят неговата молитвена помощ.
Юродив от детство
Още в детството си Васико Ургебадзе повярвал в Христа и проповядвал Евангелието. От тогава той започнал и да юродства – като дете той често сядал в боклука като казвал: „Ти си боклук, не мисли високо за себе си”. Дори служейки в армията, той продължавал да пости и да ходи в храма (служил в Батуми, където действал един храм посветен на св. Николай). След казармата го обявили за психично болен. По-късно това спасило живота му.
С двете си ръце Васико построил храм в двора на къщата си в Тбилиси. Няколко пъти бил разрушаван от властите, но всеки път той го построявал наново.
„Да се разстреля без съд и следствие”
Монашеско пострижение той получил през 1955 г. През 1965 г. по време на една първомайска демонстрация извършил безпрецедентна постъпка – публично изгорил портрет на Ленин.
На ужасения народ той пояснил:
- Направих това, защото не бива да се боготвори човек. Там, на мястото на Лениновия портрет, трябва да виси Христовото Разпятие. Защо вие пишете: „Слава на Ленин”, при положение, че такава слава не е необходима на човека? Трябва да се пише: „Слава на Господа Иисуса Христа, Който победи смъртта и ни дари вечен живот”.
Тълпата пребила монах Гавриил. Докарали го полумъртъв в изолатора на КГБ. В Москва узнали за престъплението и поискали да разтрелят бунтаря без съд и следствие. При опитите да го накарат да признае, че е извършил палежа по разпореждане на Църквата, монахът останал твърд и на разпита нарекъл Ленин „звяр” и „оръженосец на сатаната”.
В крайна сметка му отменили присъдата (може би защото много се било изписало в чуждестранната преса за постъпката на отец Гавриил). На монах Гавриил била поставена диагноза: „психопатична личност, предразположена към изпадане в психозни шизофренични състояния”. Психиатрите обявили, че той постоянно се намира в халюцинации.
След всичко това отец Гавриил започнал открито да юродства: да се прави на пиян, да проповядва на улицата..
„Тук ще има служби Богу”
През 1971 г. той бил назначен за игумен в Самтавро, но почти двадесет години се скитал и служил в разрушени или изоставени храмове по време на комунистическия режим.
- Ще дочакаме тези църкви и манастири да бъдат възстановени и тук отново ще се има Божия служба – казвал той.
В последните години от живота си той живял в кулата на манастира Самтавро като боледувал тежко от воднянка. Починал на 2 ноември 1995 г.
Говори се, че чедата на отец Гавриил така силно го обичали, че не могли да почнат да засипват гроба. Хвърляли буци пръст около могилата и така земята, сякаш за да прегърне ковчега, се свличала над него..
Поучения на старец Гавриил
Над всички канони и устави е любовта. Ако мразиш дори и един човек – ти си отвратителен пред Бога. Трябва да обичаме всички. Но ако не можеш, поне им желай всичко добро. В последните времена хората ще ги спасява любовта, смирението и добротата. Добротата отваря вратата на Рая, смирението въвежда вътре, а любовта показва Бога.
В последните времена привържениците на антихриста ще ходят на църква, ще се кръстят и ще проповядват евангелските заповеди. Но не вярвайте на тези, които нямат добри дела. Само по делата може да се познае истинския християнин.
Не осъждай , съдия е самият Бог. Този, който осъжда е като изсъхнал житен клас, на когото главата му е винаги вдигната и който по тази причина винаги гледа на другите отгоре. Ако видиш убиец, или блудник, или пияница да се валя по земята, не осъждай никого, защото Бог им е отпуснал юздата, а държи твоята юзда в ръцете Си. Ако отпусне твоята, ще се окажеш в още по-лошо положение: можеш да паднеш в този грях, в който осъждаш другия, и да погинеш.
Първо лекува Бог, а след това лекарят, но този, който не благодари на Бога, не благодари и на лекаря. Трудещият се е достоен за наградата си. Умът и ръцете на лекаря вършат богоугодни дела.
За Бог не е важно какъв си: монах или мирянин. Най-важен е стремежът към Бога. Но може ли някой да постигне съвършенство? Обаче чрез стремежа човек се спасява. От монаха се изисква монашеското, а от мирянина – светското.
Ненавиждайте злото. Но човека, който прави зло, обичайте и съжалявайте. Може би този, който днес върши зло, утре с молитва, сълзи, пост и покаяние ще се очисти и ще стане подобен на ангелите – всичко е в Божията воля. Имало е много такива случаи.
материал на Мария Сенчукова, източник: pravmir.ru, превод: Мартин Димитров
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=597%3A2013-10-17-13-12-14&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Четвъртък, 17 Октомври 2013 14:55
Мцхета е древната столица на Грузия и неин духовен център. Не случайно в древните грузински източници градът се е наричал „втори Йерусалим”. На мястото, където проповядвала св. равноапостолна Нина, просветителка на Грузия, от много векове се намира красивата църква Самтавро. Днес тук действа малък женски ставропигиален манастир посветен на св. Нина.
Манастирът Самтавро пази множество светини, сред които има и една съвременна. Това е могилата на архимандрит Гавриил (Ургебадзе) (1929-1995). На 20 декември 2012 г. синодът на Грузинската църква причисли Гавриил (Урбегадзе) към лика на светците.
Неговите поучения, дар на прозорливост и изцеления от болести още преживе са привличали християните и са просвещавали невярващите. Сега при могилата му, над която гори незагасващо кандило, постоянно има хора, които просят неговата молитвена помощ.
Юродив от детство
Още в детството си Васико Ургебадзе повярвал в Христа и проповядвал Евангелието. От тогава той започнал и да юродства – като дете той често сядал в боклука като казвал: „Ти си боклук, не мисли високо за себе си”. Дори служейки в армията, той продължавал да пости и да ходи в храма (служил в Батуми, където действал един храм посветен на св. Николай). След казармата го обявили за психично болен. По-късно това спасило живота му.
С двете си ръце Васико построил храм в двора на къщата си в Тбилиси. Няколко пъти бил разрушаван от властите, но всеки път той го построявал наново.
„Да се разстреля без съд и следствие”
Монашеско пострижение той получил през 1955 г. През 1965 г. по време на една първомайска демонстрация извършил безпрецедентна постъпка – публично изгорил портрет на Ленин.
На ужасения народ той пояснил:
- Направих това, защото не бива да се боготвори човек. Там, на мястото на Лениновия портрет, трябва да виси Христовото Разпятие. Защо вие пишете: „Слава на Ленин”, при положение, че такава слава не е необходима на човека? Трябва да се пише: „Слава на Господа Иисуса Христа, Който победи смъртта и ни дари вечен живот”.
Тълпата пребила монах Гавриил. Докарали го полумъртъв в изолатора на КГБ. В Москва узнали за престъплението и поискали да разтрелят бунтаря без съд и следствие. При опитите да го накарат да признае, че е извършил палежа по разпореждане на Църквата, монахът останал твърд и на разпита нарекъл Ленин „звяр” и „оръженосец на сатаната”.
В крайна сметка му отменили присъдата (може би защото много се било изписало в чуждестранната преса за постъпката на отец Гавриил). На монах Гавриил била поставена диагноза: „психопатична личност, предразположена към изпадане в психозни шизофренични състояния”. Психиатрите обявили, че той постоянно се намира в халюцинации.
След всичко това отец Гавриил започнал открито да юродства: да се прави на пиян, да проповядва на улицата..
„Тук ще има служби Богу”
През 1971 г. той бил назначен за игумен в Самтавро, но почти двадесет години се скитал и служил в разрушени или изоставени храмове по време на комунистическия режим.
- Ще дочакаме тези църкви и манастири да бъдат възстановени и тук отново ще се има Божия служба – казвал той.
В последните години от живота си той живял в кулата на манастира Самтавро като боледувал тежко от воднянка. Починал на 2 ноември 1995 г.
Говори се, че чедата на отец Гавриил така силно го обичали, че не могли да почнат да засипват гроба. Хвърляли буци пръст около могилата и така земята, сякаш за да прегърне ковчега, се свличала над него..
Поучения на старец Гавриил
Над всички канони и устави е любовта. Ако мразиш дори и един човек – ти си отвратителен пред Бога. Трябва да обичаме всички. Но ако не можеш, поне им желай всичко добро. В последните времена хората ще ги спасява любовта, смирението и добротата. Добротата отваря вратата на Рая, смирението въвежда вътре, а любовта показва Бога.
В последните времена привържениците на антихриста ще ходят на църква, ще се кръстят и ще проповядват евангелските заповеди. Но не вярвайте на тези, които нямат добри дела. Само по делата може да се познае истинския християнин.
Не осъждай , съдия е самият Бог. Този, който осъжда е като изсъхнал житен клас, на когото главата му е винаги вдигната и който по тази причина винаги гледа на другите отгоре. Ако видиш убиец, или блудник, или пияница да се валя по земята, не осъждай никого, защото Бог им е отпуснал юздата, а държи твоята юзда в ръцете Си. Ако отпусне твоята, ще се окажеш в още по-лошо положение: можеш да паднеш в този грях, в който осъждаш другия, и да погинеш.
Първо лекува Бог, а след това лекарят, но този, който не благодари на Бога, не благодари и на лекаря. Трудещият се е достоен за наградата си. Умът и ръцете на лекаря вършат богоугодни дела.
За Бог не е важно какъв си: монах или мирянин. Най-важен е стремежът към Бога. Но може ли някой да постигне съвършенство? Обаче чрез стремежа човек се спасява. От монаха се изисква монашеското, а от мирянина – светското.
Ненавиждайте злото. Но човека, който прави зло, обичайте и съжалявайте. Може би този, който днес върши зло, утре с молитва, сълзи, пост и покаяние ще се очисти и ще стане подобен на ангелите – всичко е в Божията воля. Имало е много такива случаи.
материал на Мария Сенчукова, източник: pravmir.ru, превод: Мартин Димитров
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
