Постинг
09.10.2013 19:49 -
Размисли след боксовия мач на Поветкин срещу Кличко
Размисли след боксовия мач на Поветкин срещу Кличко
User Rating: / 8
PoorBest
Сряда, 09 Октомври 2013 12:39
Автор: Йеромонах Димитрий (Першин)
http://dveri.bg/xyfyd
На 5 октомври руският боксьор Александър Поветкин загуби от украинеца Виталий Кличко в боя за званието световен шампион в тежка категория по версията WBA. Резултатът от мача коментира председателят на Мисионерската комисия при епархиалния съвет в Москва йеромонах Дмитрий (Першин).
Отпадайки в езичество, Поветкин не започна да се боксира по-добре от Кличко. Особено ако се съди по съобщенията за вчерашния мач с Кличко. Държал се е твърдо, но, уви, загубил е всички рундове, „духовете на прародителите” не са му помогнали. В началото на своя спортен път Александър Поветкин говореше за това, че преди схватките се е осенявал с кръстното знамение, но по-късно си татуира неоезически руни и сега излиза на ринга под музиката на „сварожка” (т. е. посветена на древ.-слав. езически бог Сварог, бел. прев.) песничка.
Опасявам се, че главната грешка тук е, че победата не бива да се постига на всяка цена. За никакви спортни постижения не бива да се заплаща с душата. Не бива всяка енергия да се допуска във вътрешния свят на човека.
От друга страна, може да се предположи, че той е приел православното християнство като религия на силата и успеха. А това не е така. Всички земни победи са само страничен ефект от вътрешните трудове над себе си, възрастването в любовта и правдата, грижата за ближните, служенето на отечеството.
Християнството не гарантира кариерен ръст, но кръст е обещан на всеки. В обратната перспектива на Проповедта на планината блажени са миротворците, а не тираните, нищите духом, а не надменните, кротките и милосърдните, а не властните и жестоките.
При това евангелското обновление на живота не зачерква от него нито бита, нито заниманията в свободното време, нито професията, нито семейното щастие, но ги включва в йерархията на ценностите. Преди всичко – Царството Божие, всичко останало, както сега е прието да се говори, също е включено. По този начин в известна степен и спортът, включвайки бокса, може да бъде съотнесен с християнството. Тогава от него отпадат жестокостта, злобата, подлостта. И състезанието или двубоят се превръщат в рицарски турнир, отличаващ се с благородство.
Ето защо и в древна Русия са се били с юмруци, но по правилата. Честта, честното име са били по-важни от всички титли и награди. Да си спомним лермонтовата „Песен за търговеца Калашников”. В този смисъл принципът „да се забъркаме, пък после ще видим” – е напълно християнски, ако се застъпваш за правдата. Ако говорим за боксовия ринг, то тук трябва не да се татуират руни, а да се тренира.
Иска ни се да подкрепим нашия боксьор – боят с Кличко не е последният в неговата кариера – и да му пожелаем да срещне истинското православие – православието на Андрей Рубльов и Димитрий Донски, на Александър Пересвет и Александър Суворов, на архимандрит Йоан (Крестянкин) и композитора Георги Свиридов.
Да не забравяме за това, че на нашето сърце са нужни не идоли (талисмани, руни, магии), но свободата на живота в Христа. За тази свобода се сражаваме с господаря, по думите на Вячеслав Бутусов, „на този мъртъв свят”, предизвикваме го в тайнството Кръщение, съчетаваме се с Христос и ето така, сражавайки се и молейки се, вървим през живота към своето възкресение.
Превод: йеродякон Петър (Граматиков)
Източник: Православие и мир
User Rating: / 8
PoorBest
Сряда, 09 Октомври 2013 12:39
Автор: Йеромонах Димитрий (Першин)
http://dveri.bg/xyfyd
На 5 октомври руският боксьор Александър Поветкин загуби от украинеца Виталий Кличко в боя за званието световен шампион в тежка категория по версията WBA. Резултатът от мача коментира председателят на Мисионерската комисия при епархиалния съвет в Москва йеромонах Дмитрий (Першин).
Отпадайки в езичество, Поветкин не започна да се боксира по-добре от Кличко. Особено ако се съди по съобщенията за вчерашния мач с Кличко. Държал се е твърдо, но, уви, загубил е всички рундове, „духовете на прародителите” не са му помогнали. В началото на своя спортен път Александър Поветкин говореше за това, че преди схватките се е осенявал с кръстното знамение, но по-късно си татуира неоезически руни и сега излиза на ринга под музиката на „сварожка” (т. е. посветена на древ.-слав. езически бог Сварог, бел. прев.) песничка.
Опасявам се, че главната грешка тук е, че победата не бива да се постига на всяка цена. За никакви спортни постижения не бива да се заплаща с душата. Не бива всяка енергия да се допуска във вътрешния свят на човека.
От друга страна, може да се предположи, че той е приел православното християнство като религия на силата и успеха. А това не е така. Всички земни победи са само страничен ефект от вътрешните трудове над себе си, възрастването в любовта и правдата, грижата за ближните, служенето на отечеството.
Християнството не гарантира кариерен ръст, но кръст е обещан на всеки. В обратната перспектива на Проповедта на планината блажени са миротворците, а не тираните, нищите духом, а не надменните, кротките и милосърдните, а не властните и жестоките.
При това евангелското обновление на живота не зачерква от него нито бита, нито заниманията в свободното време, нито професията, нито семейното щастие, но ги включва в йерархията на ценностите. Преди всичко – Царството Божие, всичко останало, както сега е прието да се говори, също е включено. По този начин в известна степен и спортът, включвайки бокса, може да бъде съотнесен с християнството. Тогава от него отпадат жестокостта, злобата, подлостта. И състезанието или двубоят се превръщат в рицарски турнир, отличаващ се с благородство.
Ето защо и в древна Русия са се били с юмруци, но по правилата. Честта, честното име са били по-важни от всички титли и награди. Да си спомним лермонтовата „Песен за търговеца Калашников”. В този смисъл принципът „да се забъркаме, пък после ще видим” – е напълно християнски, ако се застъпваш за правдата. Ако говорим за боксовия ринг, то тук трябва не да се татуират руни, а да се тренира.
Иска ни се да подкрепим нашия боксьор – боят с Кличко не е последният в неговата кариера – и да му пожелаем да срещне истинското православие – православието на Андрей Рубльов и Димитрий Донски, на Александър Пересвет и Александър Суворов, на архимандрит Йоан (Крестянкин) и композитора Георги Свиридов.
Да не забравяме за това, че на нашето сърце са нужни не идоли (талисмани, руни, магии), но свободата на живота в Христа. За тази свобода се сражаваме с господаря, по думите на Вячеслав Бутусов, „на този мъртъв свят”, предизвикваме го в тайнството Кръщение, съчетаваме се с Христос и ето така, сражавайки се и молейки се, вървим през живота към своето възкресение.
Превод: йеродякон Петър (Граматиков)
Източник: Православие и мир
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
