Постинг
26.09.2013 00:57 -
Децата са броеница и поклони за встъпилите в брак
Децата са броеница и поклони за встъпилите в брак
Написано от свещ. Яни Мулев, Македонска ПЦ
Сряда, 25 Септември 2013 13:02
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=581%3A2013-09-25-11-41-17&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Бог дава светостта на всекиму според подвига, спрямо любовта, която показваме към Бога и към ближните, с оглед степента на нашето уподобяване на Бога. Но все пак Бог взема впредвид още много фактори, каквито са: времето, в което живеем, мястото, където живеем, семейството, възпитанието, обкръжението, манталитета на средата, духовния климат, състоянието на духовните отци – учители, дали сме встъпили в брак или сме в манастир и много други. Понеже има много светци, които са имали различни подвизи и призвания от Бога, светата Църква ги е категоризирала в няколко категории:
1. Пророци – тези, които в Стария завет са подготвяли народа за идването в тяло на Божия Син, нашия Господ Иисус Христос. Бог им е откривал какво да кажат на народа, а техните пророчества се отнасяли за раждането и мисията на Спасителя Христа. Но пророците не само са пророкували, но също така са проповядвали и пазили вярата от замърсяване и изкривяване.
2. Апостоли и равноапостолни – дванадесетте апостоли, след това седемдесетте апостоли; всички, които са извършили голям мисионерски труд и са обърнали във вярата цели народи и земи, от светата Църква са наречени равноапостолни, т.е. равни на апостолите.
3. Светители – тези, които чрез подвижническо-литургичен живот са се приближили до Бога и са придобили святост от Него. Голяма част от тях имат свещенически и епископски чин, като в тази група попадат и най-големите богослови на Божията Църква.
4. Мъченици и свещеномъченици – тези, които със своята кръв са засвидетелствали верността и вярата си към Бога. Мъчениците, които са имали свещенически чин се наричат свещеномъченици.
5. Изповедници – тези, които са претърпяли мъчения и страдания заради Христа и не са се отказали от Христа, но не са загинали мъченически. Те още преживе са имали голяма почит от всички в Църквата.
6. Богослови – тези, които със своя богопросветен ум са достигнали и огласили Божествените тайни, боговидци, които не от човек, нито от книга са научили всичко, а директно от Бога. Такива в Църквата са трима: свети Йоан Богослов (апостол и евангелист), свети Григорий Богослов и свети Симеон Нови Богослов.
7. Преподобни – светци, които са били монаси и със своя живот са се уподобили на Христа, заприличали са твърде много на Христа, т.е. са станали преподобни.
8. Свети царе – християнски царе, които са живели богоугоден живот (а някои от тях са се замонашили), извършили са велики дела за светата Църква, попречили са за създаването и разпространението на разколи и ереси. Голяма част от тях имат нетленни и чудотворни мощи. Като царе, те имат по-различен подвиг, да воюват, да пазят Църквата и държавата, да разпространяват вярата и макар, че доста често някои от тях имат извършени и тежки грехове, Бог все пак ги е удостоил със святост.
9. Юродиви (луди заради Христос) - тежък и доброволен подвиг, когато човек нарочно взема върху себе си подвига на доброволната лудост, т.е. пред хората се прави на луд, за да избяга от хвалбите и почестите на народа, като живее в постоянни обиди и унижения, които понася спокойно и благодари на Бога. Техният подвиг няма правила, юродивите често правят неразбираеми и чудни неща, които стават ясни едва след смъртта им. Това е един от най-тежките доброволни подвизи и той се приема само от тези, които са силни по дух и които Бог ги избира и повиква.
10. Девственици – тези, които са запазили девствеността си през целия си живот и са посветили живота си на Бога. Св. Йоан Кръстител както и част от апостолите са били девственици. Те представляват зародиш на монашеския живот. Заради това най-често манастирите са посветени на Пресвета Богородица и на св. Йоан Кръстител – примери за девствен живот.
11. Покайници – тези, които в света са живели много грешен живот, но са преживели голяма промяна и са принесли плод на покаяние за предишните си грехове. Бог е приел покаянието им и им е простил греховете, а заради тяхната промяна, любов и подвижнически живот, ги е дарувал със святост.
Съществуват и други категории светци, но тук бих искал да се спрем върху светостта на венчалите се хора, и да разгледаме въпросите, които измъчват мнозина: какъв подвиг трябва да имат хората в брака, за да се спасят и да добият святост? Дали трябва да прекарват времето си само в молитва и колко и какви подвизи трябва да имат?
Четейки поученията на съвременните старци, които предимно са монаси, мнозина от вярващите искат да въплътят техните поучения в своя живот. Но тези, които са се венчали изведнъж попадат на големи препятствия. Те имат семейни задължения, съпруг/а, деца, работа, дом и времето за молитва и други подвизи е сведено до минимум. И бързо тези, които имат ревност за по-интензивен духовен живот падат в отчаяние, като си мислят, че не могат изцяло да изпълняват поученията на старците, на духовниците, че техният духовен живот не може да бъде на такова високо ниво, какъвто е например при монасите и че не могат да придобият святост, понеже нямат такива подвизи. Веднага можем да констатираме, че това е заблуда. Бракът и монашеството са еднакво полезни, нито бракът е над монашеството, нито монашеството е над брака. Но въпреки еднаквата си полезност, поотделно те предполагат различни подвизи.
Монахът е призован да премине живота си молитва, пост, покаяние, въздържание, в придобиване на смирение и съвършена любов, в цялостна посветеност и служба на Бога и ближните. Затова този, който иска да бъде монах, трябва да се откаже от брака и от всяка друга материална привързаност, за да бъде само с Бога, а след това да послужи и на ближните. Монахът, особено ако е без някакъв чин, е посветен само на грижата за личното си спасение, и като такъв му е много по-лесно да се изкачва по духовната „скала” спрямо венчалите се. Този път за монасите и за брачните го сравняват с изкачване на планина. Този, който се изкача сам без никакъв товар върху себе си (семейство), лесно достига до върха, докато пък онзи, който е натоварен с много торби и раници (семейството и грижите около него) с голяма трудност и много бавно се изкачва до върха. Затова Бог дава очевидна святост на онези (но не на всички), които са решили да се откажат от семейството и да бъдат само с Него, докато пък на тези, които са решили да встъпят в благословен брак, им дава благодат за брачен живот, за да могат да се преборят с брачните изкушения, да възпитат децата и да ги изведат на истинския път.
Този, който доброволно си слага брачния ярем е призван да се грижи за своя съпруг/а, да създава семейство, да се грижи за раждането и възпитанието на своите деца, да работи за да изхранва семейството, да осигури на своето домочадие всички материални и духовни средства за живот. Апостол Павел казва: „Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си. Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.” (1 Кор. 7:32-35). Следователно и бракът, и девството (монашеството) са добра и достойна служба на Бога, която доколкото се служи както трябва, Бог я награждава със святост. Венчаните са призвани на подвиг като бащинство и майчинство, към подвиг за възпитаване на децата (бъдещи монаси, свещеници, епископи), а целта на всеки подвиг е любовта. Подвизавайки се с такъв подвиг, много благочестиви родители добиват святост заради големия труд и посветеност на Бога и семейството, както виждаме в житията на светиите, например светите Йоаким и Анна, Захарий и Елисавет, майката на св. Симеон Дивногорец – св. Марта, бабата на св. Владимир – св. Олга, св. Емелия – майката на св. Григорий Нисийски и св. Василий Велики, св. Макрина, св. Петър еп. Севастийски, св. Теозвия; майката на св. Григорий Богослов – св. Нона и много други свети родители. Има още много свети родители, на които Бог не е дарувал дара на чудотворството и които не са канонизирани в диптиха на светците, но все пак пред Бога са святи. Това са онези, които със съзли и молитви са възпитали своите деца и от тях са направили Божии служители. Достатъчно е да прочетем житията на някои съвременни старци и старици и ще ни стане ясно.
Съществуват и крайности в подвижническия живот, така както митр. Антоний (Блум) разказва за един показателен случай от своето дългогодишно архипастирско изкуство. Един свещеник бил поставен като надзорник по изграждането на една църква. Същевременно той толкова се бил посветил на тази служба, че дори не се връщал у дома, като от сутрин до вечер бил при църквата. Но съпругата и децата му постоянно били сами и недоволни от него и се оплакали на владиката. Богомъдрият владика повикал свещеника на разговор и му казал, че напразно се труди около градежа на църквта, щом е позволил да се разруши домашната му църква – семейството. Напразно ще е да изгради и още десет църкви, ако семейството му се разпада. Такъв труд не е благословен от Бога. Свещеникът приел съветите на своя архиерей и започнал по-разумно да работи и да се грижи за градежа на църквата, но заедно с това се грижел и за нуждите на семейството си – домашната църква, като така си запазил и брака, а и изградил храма.
В житието на светия старец Йаков Цаликис четем за една случка, която е в непосредствена връзка с темата, за която си говорим, а също така е и отговор на поставените въпроси.
Едно благочестиво семейство имало 9 деца. Съпругът бил много благочестив и много ревностен към духовния живот. Буквално искал да живее като калугер. Неговата жена се оплаквала на стареца, че много се изморява и търсела помощ. Когато идвала в манастира сама с децата, те плачели, викали, а плачела и тя, защото била преуморена...
Съпругът и пък ходел в един параклис на „Св. Безсребреници” и там правел поклони, молел с броеница и бдял.
Съпругата му отишла и се оплакала със сълзи на стареца, а и имала право.
На следващия ден старецът щом ги видял заедно в двора, разбрал, че нещо се случва и че нещо са се скарали.
Старецът с благи думи и разсъждения говорел на натъжената майка, за да я утеши, а смело и с внимателна насмешка казал на бащата: „Много ти се зарадвах вчера. Пееше цяла нощ и се молеше. Добре направи! Но щеше да имаш по-голямо благословение и награда, ако беше останали половин час, а не три часа, и ако беше близо до жена си и беше помогнал да нахрани децата, за да заспят.
Понеже за вас женените, броеница и поклони са децата ви. Когато пораснат ще имате време и за молитви, и за броеници..."
Царете са длъжни да пазят и защитават своята земя и Църквата, а ако е необходимо и да тръгнат на война срещу неприятелите, и Бог пак ще ги дарува със святост заради труда им. Светите воини се борили срещу неприятелите в защита на родината и са убивали във войните, но не са падали в други телесни и духовни грехове, не се изпаднали в идолопоклонство или ерес и заради това Бог ги е прославил с венци на светци. Светителите и преподобните са се молели, борели са се със своите страсти и грехове, и заради големите усилия и победата над себе си, Бог ги е направил свои свети съсъди, свои свети инструменти, чрез които Той ни говори. Девствениците са се преборили с плътските страсти и са покорили телата си на духа, и заради това Бог им е дал святост. Покайниците са се отказали от старите грехове и с много голямо подвижническо усилие и труд са успяли да очистят умовете и сърцата си от всички страсти и от всички грехове, та Бог, Който иска всички хора да се спасят и да дойдат до познание на истината (1Тим. 2:4), им е простил всички грехове и ги е направили по-бели и по-чисти от сняг.
Следователно според всичко, което беше изложено по-горе, може да се заключи, че петте минути, които родителят отделя за молитва, докато приспива детето си, имат същата цена пред Бога, колкото и петте часа молитва на монаха. Никой не иска от родителя да се моли с часове, както и никой не иска от монасите да се грижат за деца. Тези, които успеят в тези луди времена да запазят своя брак в святост и да възпитат правилно във вярата децата си, ще получат от Бога по-голяма награда и святост от мнозина, които са се отказали от света. Бог ще настани такива родители в селенията на светителите и мъчениците, защото добре са се потрудили с добрия подвиг (1 Тим. 6:12), извървяли са пътя, опазили са вярата (2 Тим. 4:7).
източник: crkvaveles.wordpress.com, превод: Мартин Димитров
Написано от свещ. Яни Мулев, Македонска ПЦ
Сряда, 25 Септември 2013 13:02
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=581%3A2013-09-25-11-41-17&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Бог дава светостта на всекиму според подвига, спрямо любовта, която показваме към Бога и към ближните, с оглед степента на нашето уподобяване на Бога. Но все пак Бог взема впредвид още много фактори, каквито са: времето, в което живеем, мястото, където живеем, семейството, възпитанието, обкръжението, манталитета на средата, духовния климат, състоянието на духовните отци – учители, дали сме встъпили в брак или сме в манастир и много други. Понеже има много светци, които са имали различни подвизи и призвания от Бога, светата Църква ги е категоризирала в няколко категории:
1. Пророци – тези, които в Стария завет са подготвяли народа за идването в тяло на Божия Син, нашия Господ Иисус Христос. Бог им е откривал какво да кажат на народа, а техните пророчества се отнасяли за раждането и мисията на Спасителя Христа. Но пророците не само са пророкували, но също така са проповядвали и пазили вярата от замърсяване и изкривяване.
2. Апостоли и равноапостолни – дванадесетте апостоли, след това седемдесетте апостоли; всички, които са извършили голям мисионерски труд и са обърнали във вярата цели народи и земи, от светата Църква са наречени равноапостолни, т.е. равни на апостолите.
3. Светители – тези, които чрез подвижническо-литургичен живот са се приближили до Бога и са придобили святост от Него. Голяма част от тях имат свещенически и епископски чин, като в тази група попадат и най-големите богослови на Божията Църква.
4. Мъченици и свещеномъченици – тези, които със своята кръв са засвидетелствали верността и вярата си към Бога. Мъчениците, които са имали свещенически чин се наричат свещеномъченици.
5. Изповедници – тези, които са претърпяли мъчения и страдания заради Христа и не са се отказали от Христа, но не са загинали мъченически. Те още преживе са имали голяма почит от всички в Църквата.
6. Богослови – тези, които със своя богопросветен ум са достигнали и огласили Божествените тайни, боговидци, които не от човек, нито от книга са научили всичко, а директно от Бога. Такива в Църквата са трима: свети Йоан Богослов (апостол и евангелист), свети Григорий Богослов и свети Симеон Нови Богослов.
7. Преподобни – светци, които са били монаси и със своя живот са се уподобили на Христа, заприличали са твърде много на Христа, т.е. са станали преподобни.
8. Свети царе – християнски царе, които са живели богоугоден живот (а някои от тях са се замонашили), извършили са велики дела за светата Църква, попречили са за създаването и разпространението на разколи и ереси. Голяма част от тях имат нетленни и чудотворни мощи. Като царе, те имат по-различен подвиг, да воюват, да пазят Църквата и държавата, да разпространяват вярата и макар, че доста често някои от тях имат извършени и тежки грехове, Бог все пак ги е удостоил със святост.
9. Юродиви (луди заради Христос) - тежък и доброволен подвиг, когато човек нарочно взема върху себе си подвига на доброволната лудост, т.е. пред хората се прави на луд, за да избяга от хвалбите и почестите на народа, като живее в постоянни обиди и унижения, които понася спокойно и благодари на Бога. Техният подвиг няма правила, юродивите често правят неразбираеми и чудни неща, които стават ясни едва след смъртта им. Това е един от най-тежките доброволни подвизи и той се приема само от тези, които са силни по дух и които Бог ги избира и повиква.
10. Девственици – тези, които са запазили девствеността си през целия си живот и са посветили живота си на Бога. Св. Йоан Кръстител както и част от апостолите са били девственици. Те представляват зародиш на монашеския живот. Заради това най-често манастирите са посветени на Пресвета Богородица и на св. Йоан Кръстител – примери за девствен живот.
11. Покайници – тези, които в света са живели много грешен живот, но са преживели голяма промяна и са принесли плод на покаяние за предишните си грехове. Бог е приел покаянието им и им е простил греховете, а заради тяхната промяна, любов и подвижнически живот, ги е дарувал със святост.
Съществуват и други категории светци, но тук бих искал да се спрем върху светостта на венчалите се хора, и да разгледаме въпросите, които измъчват мнозина: какъв подвиг трябва да имат хората в брака, за да се спасят и да добият святост? Дали трябва да прекарват времето си само в молитва и колко и какви подвизи трябва да имат?
Четейки поученията на съвременните старци, които предимно са монаси, мнозина от вярващите искат да въплътят техните поучения в своя живот. Но тези, които са се венчали изведнъж попадат на големи препятствия. Те имат семейни задължения, съпруг/а, деца, работа, дом и времето за молитва и други подвизи е сведено до минимум. И бързо тези, които имат ревност за по-интензивен духовен живот падат в отчаяние, като си мислят, че не могат изцяло да изпълняват поученията на старците, на духовниците, че техният духовен живот не може да бъде на такова високо ниво, какъвто е например при монасите и че не могат да придобият святост, понеже нямат такива подвизи. Веднага можем да констатираме, че това е заблуда. Бракът и монашеството са еднакво полезни, нито бракът е над монашеството, нито монашеството е над брака. Но въпреки еднаквата си полезност, поотделно те предполагат различни подвизи.
Монахът е призован да премине живота си молитва, пост, покаяние, въздържание, в придобиване на смирение и съвършена любов, в цялостна посветеност и служба на Бога и ближните. Затова този, който иска да бъде монах, трябва да се откаже от брака и от всяка друга материална привързаност, за да бъде само с Бога, а след това да послужи и на ближните. Монахът, особено ако е без някакъв чин, е посветен само на грижата за личното си спасение, и като такъв му е много по-лесно да се изкачва по духовната „скала” спрямо венчалите се. Този път за монасите и за брачните го сравняват с изкачване на планина. Този, който се изкача сам без никакъв товар върху себе си (семейство), лесно достига до върха, докато пък онзи, който е натоварен с много торби и раници (семейството и грижите около него) с голяма трудност и много бавно се изкачва до върха. Затова Бог дава очевидна святост на онези (но не на всички), които са решили да се откажат от семейството и да бъдат само с Него, докато пък на тези, които са решили да встъпят в благословен брак, им дава благодат за брачен живот, за да могат да се преборят с брачните изкушения, да възпитат децата и да ги изведат на истинския път.
Този, който доброволно си слага брачния ярем е призван да се грижи за своя съпруг/а, да създава семейство, да се грижи за раждането и възпитанието на своите деца, да работи за да изхранва семейството, да осигури на своето домочадие всички материални и духовни средства за живот. Апостол Павел казва: „Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си. Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.” (1 Кор. 7:32-35). Следователно и бракът, и девството (монашеството) са добра и достойна служба на Бога, която доколкото се служи както трябва, Бог я награждава със святост. Венчаните са призвани на подвиг като бащинство и майчинство, към подвиг за възпитаване на децата (бъдещи монаси, свещеници, епископи), а целта на всеки подвиг е любовта. Подвизавайки се с такъв подвиг, много благочестиви родители добиват святост заради големия труд и посветеност на Бога и семейството, както виждаме в житията на светиите, например светите Йоаким и Анна, Захарий и Елисавет, майката на св. Симеон Дивногорец – св. Марта, бабата на св. Владимир – св. Олга, св. Емелия – майката на св. Григорий Нисийски и св. Василий Велики, св. Макрина, св. Петър еп. Севастийски, св. Теозвия; майката на св. Григорий Богослов – св. Нона и много други свети родители. Има още много свети родители, на които Бог не е дарувал дара на чудотворството и които не са канонизирани в диптиха на светците, но все пак пред Бога са святи. Това са онези, които със съзли и молитви са възпитали своите деца и от тях са направили Божии служители. Достатъчно е да прочетем житията на някои съвременни старци и старици и ще ни стане ясно.
Съществуват и крайности в подвижническия живот, така както митр. Антоний (Блум) разказва за един показателен случай от своето дългогодишно архипастирско изкуство. Един свещеник бил поставен като надзорник по изграждането на една църква. Същевременно той толкова се бил посветил на тази служба, че дори не се връщал у дома, като от сутрин до вечер бил при църквата. Но съпругата и децата му постоянно били сами и недоволни от него и се оплакали на владиката. Богомъдрият владика повикал свещеника на разговор и му казал, че напразно се труди около градежа на църквта, щом е позволил да се разруши домашната му църква – семейството. Напразно ще е да изгради и още десет църкви, ако семейството му се разпада. Такъв труд не е благословен от Бога. Свещеникът приел съветите на своя архиерей и започнал по-разумно да работи и да се грижи за градежа на църквата, но заедно с това се грижел и за нуждите на семейството си – домашната църква, като така си запазил и брака, а и изградил храма.
В житието на светия старец Йаков Цаликис четем за една случка, която е в непосредствена връзка с темата, за която си говорим, а също така е и отговор на поставените въпроси.
Едно благочестиво семейство имало 9 деца. Съпругът бил много благочестив и много ревностен към духовния живот. Буквално искал да живее като калугер. Неговата жена се оплаквала на стареца, че много се изморява и търсела помощ. Когато идвала в манастира сама с децата, те плачели, викали, а плачела и тя, защото била преуморена...
Съпругът и пък ходел в един параклис на „Св. Безсребреници” и там правел поклони, молел с броеница и бдял.
Съпругата му отишла и се оплакала със сълзи на стареца, а и имала право.
На следващия ден старецът щом ги видял заедно в двора, разбрал, че нещо се случва и че нещо са се скарали.
Старецът с благи думи и разсъждения говорел на натъжената майка, за да я утеши, а смело и с внимателна насмешка казал на бащата: „Много ти се зарадвах вчера. Пееше цяла нощ и се молеше. Добре направи! Но щеше да имаш по-голямо благословение и награда, ако беше останали половин час, а не три часа, и ако беше близо до жена си и беше помогнал да нахрани децата, за да заспят.
Понеже за вас женените, броеница и поклони са децата ви. Когато пораснат ще имате време и за молитви, и за броеници..."
Царете са длъжни да пазят и защитават своята земя и Църквата, а ако е необходимо и да тръгнат на война срещу неприятелите, и Бог пак ще ги дарува със святост заради труда им. Светите воини се борили срещу неприятелите в защита на родината и са убивали във войните, но не са падали в други телесни и духовни грехове, не се изпаднали в идолопоклонство или ерес и заради това Бог ги е прославил с венци на светци. Светителите и преподобните са се молели, борели са се със своите страсти и грехове, и заради големите усилия и победата над себе си, Бог ги е направил свои свети съсъди, свои свети инструменти, чрез които Той ни говори. Девствениците са се преборили с плътските страсти и са покорили телата си на духа, и заради това Бог им е дал святост. Покайниците са се отказали от старите грехове и с много голямо подвижническо усилие и труд са успяли да очистят умовете и сърцата си от всички страсти и от всички грехове, та Бог, Който иска всички хора да се спасят и да дойдат до познание на истината (1Тим. 2:4), им е простил всички грехове и ги е направили по-бели и по-чисти от сняг.
Следователно според всичко, което беше изложено по-горе, може да се заключи, че петте минути, които родителят отделя за молитва, докато приспива детето си, имат същата цена пред Бога, колкото и петте часа молитва на монаха. Никой не иска от родителя да се моли с часове, както и никой не иска от монасите да се грижат за деца. Тези, които успеят в тези луди времена да запазят своя брак в святост и да възпитат правилно във вярата децата си, ще получат от Бога по-голяма награда и святост от мнозина, които са се отказали от света. Бог ще настани такива родители в селенията на светителите и мъчениците, защото добре са се потрудили с добрия подвиг (1 Тим. 6:12), извървяли са пътя, опазили са вярата (2 Тим. 4:7).
източник: crkvaveles.wordpress.com, превод: Мартин Димитров
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
