Постинг
15.09.2013 19:55 -
Св. Силуан Атонски За непрестанната молитва
Dani Vateva :
Св. Силуан Атонски
За непрестанната молитва
Душата, обичаща Господа, не може да не се моли, защото тя се стреми към Него чрез благодатта, която е познала в молитвата.
За молитва са ни дадени храмовете; в храмовете службата се извършва по книги; но храма не можеш да вземеш със себе си и не винаги имаш книги, а вътрешната молитва винаги и навсякъде е с теб. В храмовете се извършват божествени служби и живее Божият Дух, но душата е най-добрият Божий храм, и който се моли в душата, за него целият свят е станал храм; но това не е за всички.
Мнозина се молят устно и обичат да се молят по книги; това е добро и Господ приема молитвата им, и ги милва. Но ако някой се моли на Господа, а мисли за друго, Господ няма да чуе такава молитва.
Който се моли по навик, у него няма промени в молитвата, а който се моли усърдно, у него има много промени в молитвата: има борба с врага, със самите себе си, със страстите и с хората, и във всичко трябва да бъдем мъжествени.
Измолвай съвета на опитните, ако намериш, и смирено се моли на Господа, и Господ ще ти даде разум за смирението.
Ако нашата молитва е угодна на Господа, Божият Дух свидетелства за това в душата; Той е приятен и тих.
Мнозина обичат да четат хубави книги и това е добре, но още по-добре е да се молиш, а който чете лоши книги или вестници, той се наказва с глад на душата; неговата душа е гладна, защото храната и насладата за душата е в Бога. В Бога е и нейният живот и радост, и веселие. Господ неизказано ни обича и тази любов се познава чрез Светия Дух.
Ако умът ти иска да се моли в сърцето и не може, тогава казвай молитвата с уста и дръж ума си в думите на молитвата, както казва „Лествицата”. С времето Господ ще ти даде сърдечна молитва без помисли и ще се молиш леко. Някои са повредили сърцето си, защото са се насилвали с ума да извършват молитвата в сърцето, и са стигнали дотам, че след това и с уста не можели да я произнасят. Но знай реда на духовния живот: даровете се дават на простата, смирена, послушна душа. Който е послушен и въздържан във всичко: в храната, в думите, в движенията, на такъв Сам Господ дава молитва и тя леко се извършва в сърцето.
Непрестанната молитва идва от любовта, а се губи заради осъждането, празнословието и невъздържанието. Който обича Бога, той може да мисли за Него ден и нощ, защото никакви дела не пречат да обичаме Бога. Апостолите са обичали Господа и светът не им е пречел, макар че са помнели света и са се молели за него, и са проповядвали. А ето, на Арсений Велики било казано: „Бягай от хората”, но Божият Дух и в пустинята ни учи да се молим за хората и за целия свят.
В този свят всеки има свое послушание: един е цар, друг - патриарх, трети - готвач или ковач, или учител, но Господ обича всички, и по-голяма награда ще получи този, който повече обича Бога. Господ ни е дал заповед - да обичаме Бога с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си душа. А без молитва как е възможно да обичаме? Затова умът и сърцето на човека трябва винаги да бъдат свободни за молитва.
Църковен вестник
Духовна култура
Из книгата „Писания” на св. Силуан Атонски, издание на Зографския манастир
Св. Силуан Атонски
За непрестанната молитва
Душата, обичаща Господа, не може да не се моли, защото тя се стреми към Него чрез благодатта, която е познала в молитвата.
За молитва са ни дадени храмовете; в храмовете службата се извършва по книги; но храма не можеш да вземеш със себе си и не винаги имаш книги, а вътрешната молитва винаги и навсякъде е с теб. В храмовете се извършват божествени служби и живее Божият Дух, но душата е най-добрият Божий храм, и който се моли в душата, за него целият свят е станал храм; но това не е за всички.
Мнозина се молят устно и обичат да се молят по книги; това е добро и Господ приема молитвата им, и ги милва. Но ако някой се моли на Господа, а мисли за друго, Господ няма да чуе такава молитва.
Който се моли по навик, у него няма промени в молитвата, а който се моли усърдно, у него има много промени в молитвата: има борба с врага, със самите себе си, със страстите и с хората, и във всичко трябва да бъдем мъжествени.
Измолвай съвета на опитните, ако намериш, и смирено се моли на Господа, и Господ ще ти даде разум за смирението.
Ако нашата молитва е угодна на Господа, Божият Дух свидетелства за това в душата; Той е приятен и тих.
Мнозина обичат да четат хубави книги и това е добре, но още по-добре е да се молиш, а който чете лоши книги или вестници, той се наказва с глад на душата; неговата душа е гладна, защото храната и насладата за душата е в Бога. В Бога е и нейният живот и радост, и веселие. Господ неизказано ни обича и тази любов се познава чрез Светия Дух.
Ако умът ти иска да се моли в сърцето и не може, тогава казвай молитвата с уста и дръж ума си в думите на молитвата, както казва „Лествицата”. С времето Господ ще ти даде сърдечна молитва без помисли и ще се молиш леко. Някои са повредили сърцето си, защото са се насилвали с ума да извършват молитвата в сърцето, и са стигнали дотам, че след това и с уста не можели да я произнасят. Но знай реда на духовния живот: даровете се дават на простата, смирена, послушна душа. Който е послушен и въздържан във всичко: в храната, в думите, в движенията, на такъв Сам Господ дава молитва и тя леко се извършва в сърцето.
Непрестанната молитва идва от любовта, а се губи заради осъждането, празнословието и невъздържанието. Който обича Бога, той може да мисли за Него ден и нощ, защото никакви дела не пречат да обичаме Бога. Апостолите са обичали Господа и светът не им е пречел, макар че са помнели света и са се молели за него, и са проповядвали. А ето, на Арсений Велики било казано: „Бягай от хората”, но Божият Дух и в пустинята ни учи да се молим за хората и за целия свят.
В този свят всеки има свое послушание: един е цар, друг - патриарх, трети - готвач или ковач, или учител, но Господ обича всички, и по-голяма награда ще получи този, който повече обича Бога. Господ ни е дал заповед - да обичаме Бога с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си душа. А без молитва как е възможно да обичаме? Затова умът и сърцето на човека трябва винаги да бъдат свободни за молитва.
Църковен вестник
Духовна култура
Из книгата „Писания” на св. Силуан Атонски, издание на Зографския манастир
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.