Постинг
15.09.2013 16:39 -
ИСТИНСКАТА ДОБРОДЕТЕЛ и ПОПРАВЕНИЯТ ОТМЪСТИТЕЛ
Evlogia Angelova:
Истинската добродетел
има велика сила
и над неверниците
(25 юли)
Преподобни Макарий, който живеел в тясна пещера близо до Жълтите води, прекарвал времето си в молитви
към Бога и благодеяния към ближните не само единоверни християни, но и идващите по различен повод
татари, които успокоявал и насищал с храна и питие. Затова името му било известно навсякъде.
По това време царят на Казан Ул-Мехмет се отправил с войската си към Нижни Новгород, като всичко, което
срещнел по пътя си, подлагал на огън и меч. Накрая разярените татари нападнали убежището на преподобни
Макарий, като част от намиращите се там монаси и миряни изклали, друга част взели в плен, а манастира
запалили. Плачевна гледка! Четиристотин мъже, освен жените и децата, оковани с вериги, били отведени от
варварите в далечната страна като роби на див народ. Между тях бил и свети Макарий.
Когато заедно с други пленници го изправили пред лицето на гордия Ул-Мехмет, вождът, като видял
достопочтения му и кротък поглед, побелялата му глава и освен това, като разбрал за неговото благочестие
и добродетели, изпитал умиление и с гняв казал на войниците: “Защо сте оскърбили един толкова добър и
свят мъж, който не е заставал срещу вас с оръжие? Защо сте разорили неговата обител? Или не знаете,
че заради такива кротки хора се гневи Бог, Единствения Владетел над всички царства и народи!”. Сам Бог
смекчил сърцето на агарянския владетел, който освободил св. Макарий и всички пленници от неговия край,
върнал им имуществото и ги пратил в Русия с единственото условие да отидат по-далеч от Жълтите води,
които по правото на завоюване според агаряните принадлежат на тях. Но по молба на праведника му дал
разрешение да остане там, докато погребе телата на избитите братя.
Зрелище дотолкова прекрасно, колкото преди това навявало печал! Върви старецът, който се радва като
баща на своите деца и като пастир, който е намерил заблудената овца, а зад него множество народ и един
през друг се стремят да докоснат и целунат края на дрехата му.
В древност, пък и в наши времена, шествал ли е в такова тържество някой цар, победител на народите?
Всички вие, които сте смъртни, старайте се, като изпълнявате евангелската заповед за любовта към ближния,
да заслужите любовта на всекиго! Понякога човека, от който ни се струва, че никога няма да имаме нужда,
може да се окаже, че разполага с цялата ни съдба. Бъдещето никому не е известно.Сподели · 22 август в 02:47
Поправеният отмъстител
(От Пролога, 20 юни)
Един монах, тъй като бил обиден от друг, отишъл при един от старците и като му разказал какво и как се е
случило между тях, гневно извикал: “Аз няма да пропусна да му отмъстя!”. Колкото и да го увещавал старецът,
колкото и да го съветвал да предостави Бог да отмъсти за него, монахът не обръщал внимание на думите
му и непрестанно повтарял: “Не мога да се успокоя, докато не отговоря на оскърблението с оскърбление”.
Като се натъжил за заблуждението на монаха, старецът помълчал, след което казал: “Време е за молитва,
брате, нека пренесем жертва Богу!”. Монахът станал и старецът започнал да чете: “Господи Боже наш, ние
не се уповаваме на Тебе, не се грижи за нас, не въздавай и не отмъщавай заради нас, ние ще започнем и
ще завършим всичко сами”. Като чул това, монахът бил потресен и паднал в краката на стареца. “Не искам
да се карам с брата, през сълзи казвал той, не искам да му отмъщавам!”. След което, като се обърнал към
Бога, развълнувано казал: “Ти, Който единствен въздаваш за неправдите, прости ми!”. Като се радвал за
покаянието на монаха, старецът казал: “Бъди уверен, сине мой, че който търпи обиди и оскърбления, без
труд ще се спаси, обратно на този, който се гневи на своя брат и така погубва всичките си добродетели и
робува на дявола”.
Християни, оставете Господ Бог да въздаде за всички обиди, които получавате от ближния, Той ще въздаде
всекиму според делата, а вашата работа е да простите на оскърбителите.
Истинската добродетел
има велика сила
и над неверниците
(25 юли)
Преподобни Макарий, който живеел в тясна пещера близо до Жълтите води, прекарвал времето си в молитви
към Бога и благодеяния към ближните не само единоверни християни, но и идващите по различен повод
татари, които успокоявал и насищал с храна и питие. Затова името му било известно навсякъде.
По това време царят на Казан Ул-Мехмет се отправил с войската си към Нижни Новгород, като всичко, което
срещнел по пътя си, подлагал на огън и меч. Накрая разярените татари нападнали убежището на преподобни
Макарий, като част от намиращите се там монаси и миряни изклали, друга част взели в плен, а манастира
запалили. Плачевна гледка! Четиристотин мъже, освен жените и децата, оковани с вериги, били отведени от
варварите в далечната страна като роби на див народ. Между тях бил и свети Макарий.
Когато заедно с други пленници го изправили пред лицето на гордия Ул-Мехмет, вождът, като видял
достопочтения му и кротък поглед, побелялата му глава и освен това, като разбрал за неговото благочестие
и добродетели, изпитал умиление и с гняв казал на войниците: “Защо сте оскърбили един толкова добър и
свят мъж, който не е заставал срещу вас с оръжие? Защо сте разорили неговата обител? Или не знаете,
че заради такива кротки хора се гневи Бог, Единствения Владетел над всички царства и народи!”. Сам Бог
смекчил сърцето на агарянския владетел, който освободил св. Макарий и всички пленници от неговия край,
върнал им имуществото и ги пратил в Русия с единственото условие да отидат по-далеч от Жълтите води,
които по правото на завоюване според агаряните принадлежат на тях. Но по молба на праведника му дал
разрешение да остане там, докато погребе телата на избитите братя.
Зрелище дотолкова прекрасно, колкото преди това навявало печал! Върви старецът, който се радва като
баща на своите деца и като пастир, който е намерил заблудената овца, а зад него множество народ и един
през друг се стремят да докоснат и целунат края на дрехата му.
В древност, пък и в наши времена, шествал ли е в такова тържество някой цар, победител на народите?
Всички вие, които сте смъртни, старайте се, като изпълнявате евангелската заповед за любовта към ближния,
да заслужите любовта на всекиго! Понякога човека, от който ни се струва, че никога няма да имаме нужда,
може да се окаже, че разполага с цялата ни съдба. Бъдещето никому не е известно.Сподели · 22 август в 02:47
Поправеният отмъстител
(От Пролога, 20 юни)
Един монах, тъй като бил обиден от друг, отишъл при един от старците и като му разказал какво и как се е
случило между тях, гневно извикал: “Аз няма да пропусна да му отмъстя!”. Колкото и да го увещавал старецът,
колкото и да го съветвал да предостави Бог да отмъсти за него, монахът не обръщал внимание на думите
му и непрестанно повтарял: “Не мога да се успокоя, докато не отговоря на оскърблението с оскърбление”.
Като се натъжил за заблуждението на монаха, старецът помълчал, след което казал: “Време е за молитва,
брате, нека пренесем жертва Богу!”. Монахът станал и старецът започнал да чете: “Господи Боже наш, ние
не се уповаваме на Тебе, не се грижи за нас, не въздавай и не отмъщавай заради нас, ние ще започнем и
ще завършим всичко сами”. Като чул това, монахът бил потресен и паднал в краката на стареца. “Не искам
да се карам с брата, през сълзи казвал той, не искам да му отмъщавам!”. След което, като се обърнал към
Бога, развълнувано казал: “Ти, Който единствен въздаваш за неправдите, прости ми!”. Като се радвал за
покаянието на монаха, старецът казал: “Бъди уверен, сине мой, че който търпи обиди и оскърбления, без
труд ще се спаси, обратно на този, който се гневи на своя брат и така погубва всичките си добродетели и
робува на дявола”.
Християни, оставете Господ Бог да въздаде за всички обиди, които получавате от ближния, Той ще въздаде
всекиму според делата, а вашата работа е да простите на оскърбителите.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
