Постинг
15.09.2013 13:02 -
ДУШЕСПАСИТЕЛНИ СЛОВА ОТ ДОКАЗАНИТЕ СВЕТИИ
Evlogia Angelova
За покаянието
Св. Йоан Златоуст (347-407)
Покаянието, според учението на Църквата, е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание към Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: "...ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лук. 13:3). Но и не всички от ония, които пристъпват към тайнството покаяние, се очистват, защото не са изпълнили всички условия, необходими за истинско покаяние....Още...Сподели · 25 август в 21:38
Видяно от 52
Иванка Янакиева и 6 други харесват това.
Evlogia Angelova
Св. Йоан Касиан Римлянин
(† 435)
Духовната немощ и духовната смърт произтичат от недостойното причастяване. Защото мнозина, които недостойно се причастяват, стават немощни по вяра, слаби по дух, тоест подлагат се на недъзите на страстите, заспиват греховен сън и от това смъртоносно заспиване изобщо не се пробуждат за спасителни дела.
Ако ние всеки път, когато сме изложени на греховна рана, се смятахме за недостойни да приемем Тайните, щяхме да полагаме старание да се поправим чрез покаяние, за да пристъпим достойно към тях. Тогава ние нямаше да бъдем наказвани от Господа като недостойни с жестоките бичове на немощите, та по такъв начин съкрушени, да се стремим да излекуваме раните си, защото иначе, като бъдем признати за недостойни за кратко вразумление в този век, ще бъдем осъдени в бъдещия с грешниците от този свят.Сподели · 25 август в 19:24
Видяно от 51
Иванка Янакиева и 4 други харесват това.
Иванка Янакиева А това отнася ли се за тези, които са се изповядали преди това и да смятаме ли, че не трябва да се взема Свето Причастие!
25 август в 19:46 · Редактирано
Evlogia Angelova Ако имат грях за епитимия..или по друга причина,да, може да се въздържи от Св Причастие.
25 август в 20:23
Evlogia Angelova
На страшно осъждане подлежи не само този, който в нечистота на плътта и духа недостойно се причастява с Тялото и Кръвта Господни, но справедливо бива осъден и наказан и този, който се причастява без плод и полза. Такъв се осъжда за своето безплодие по две причини. Първата е тази, че това тайнство, толкова спасително и благотворно, той го прави безплодно в самия себе си, като не върши нищо добро (като че ли в упрек на тайнството). Втората е, че той се причастява неблагодарно, понеже след това не проявява никаква благодарност към Бога чрез изпълнение на Неговите заповеди. Ако Иисус Христос не е оставил ненаказани тези, които произнасят празни думи, нима няма още повече да осъди оня, който в самия себе си прави безплодно толкова велико тайнство? Който се причастява с Тялото и Кръвта Христови за спомен на Господа, че Той е умрял и възкръснал заради нашето спасение, такъв следва не само да бъде чист от всяка сквернота на плътта и духа, за да не вкусва Тялото и да не пие Кръвта Господня за свое осъждане, но трябва още и на дело да покаже, че действително спомня Христа Господа, умрял и възкръснал за нас – именно чрез това: да се покаже мъртъв за греха, света и самия себе си, и жив в Христа Иисуса, нашия Господ.
Св. Симеон Нови Богослов
(† ок. 1020)Сподели · 25 август в 19:40
Видяно от 50
Иванка Янакиева и Dani Vateva харесват това.
Evlogia Angelova
Тялото и Кръвта Христови преминават в състава както на нашата душа, така и в състава на нашето тяло, без да намаляват и без да се унищожават. Те не излизат от тялото заедно с остатъците от неусвоената храна (това да не бъде!), а проникват в същността ни и стават нейна охрана, защита от всяко зло, очистване от всяка нечистота. Ако Тялото и Кръвта Христови забележат неочистено злато, очистват го, като го изпитват чрез огън, за да не бъдем осъдени със света в бъдещия век. Защото те очистват чрез болести и всякакъв вид плашещи произшествия, както и казва божественият апостол: "Ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света" (1Кор. 11:31-32). Тъкмо това има той предвид, когато казва, че този който се причастява с Тялото и Кръвта Господни "недостойно, той яде и пие своето осъждане" (1Кор. 11:29). Като се очистваме в Причастието, ние се съединяваме с Тялото на Господа и Неговия дух и ставаме тяло Христово.
св Йоан ДамаскинСподели · 25 август в 19:38
Видяно от 50
Иванка Янакиева и Петя Филипова Петрова харесват това.
Evlogia Angelova
Това тайнство се нарича Причастие, защото чрез него ставаме причастни на Иисусовото Божество; защото чрез него се съединяваме с Христос.
Затова да пристъпим с голям страх, с чиста съвест и вяра, която не подлежи на съмнение, и това за нас ще бъде толкова повече полезно, колкото повече ние вярваме, без да се съмняваме. Да почетем това тайнство с всякаква чистота – както телесна, така и душевна, защото и самото то е двояко. Да пристъпим към него с гореща любов и, като сложим кръстообразно ръце на гърдите, да приемем в себе си Тялото на Разпнатия! И като устремим очи, уста и мисъл към Него, да се причастим от божествения въглен, та огънят на нашата любов, като се възпламени от въглена, да изгори греховете ни и да освети нашите сърца; и вследствие на общението с божествения огън да се възпламеним и да бъдем обожествени. Исайя видял въглен, но въглен не обикновено дърво, а съединено с огън; така и хлябът на общението не е обикновен хляб, а съединен с Божеството. Но двете не правят едно естество. Разбира се, едното принадлежи на тялото, а другото – на съединеното с него Божество. Затова и едното, и другото заедно не са едно естество, а две.
Св. Йоан Дамаскин
(† 780)Сподели · 25 август в 19:35
Видяно от 50
Иванка Янакиева и 3 други харесват това.
Evlogia Angelova
Св. Анастасий
(† 601)
Ако сме паднали в малки, човешки и простими грехове, като онези, които са ни се изплъзнали от увлечение и сме извършили чрез езика, ушите, очите, от суетност, униние и гняв, тогава, след като осъзнаем тези грехове, и достигнем до истинско самоукорение, нека да участваме в св. Тайни, вярвайки, че претворяването на св. Дарове е и за изчистване на подобни прегрешения.
Ако обаче сме извършили тежки, лукави и телесни грехове, паднали сме в неочистими слабости, и сме разположили в себе си злопаметност към своите ближни, тогава да не пристъпваме до божествените Тайни, докато не се покаем истински.Сподели · 25 август в 19:30
Видяно от 50
Иванка Янакиева и 3 други харесват това.
Evlogia Angelova
25 август в 19:31
Evlogia Angelova
Св. авва Исаия
(† 488)
Причастието – това е този дар, който ни съединява с Бога.
...Вижте повечеСподели · 25 август в 19:29
Видяно от 50
Иванка Янакиева и 2 други харесват това.
Evlogia Angelova
Ние сме длъжни да се смятаме за недостойни за Причастие със светото Тяло Христово. Първо – затова, че величието на тази небесна манна е такова, че никой облечен в тленна плът не приема тази свята Храна по своя заслуга, а по незаслужената милост Господня. Второ – защото никой във войната с този свят не може да бъде толкова внимателен, че да не бъде уязвен макар от редки и леки стрели на греха, защото не е възможно човек да не съгреши било поради незнание или поради небрежност, било поради лекомислие или поради увлечение, било поради разсеяност на мислите или поради някаква нужда, или поради забравяне. Ние не трябва да страним от Причастието Господне заради това, че се признаваме за грешници. А с все по-голяма и по-голяма жажда трябва да бързаме към него за изцеление на душата и очистване на...Вижте повечеСподели · 25 август в 19:26
Видяно от 50
Иванка Янакиева и Петя Филипова Петрова харесват това.
Evlogia Angelova
"Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат" (Мат. 7:6). Тези думи имат следния смисъл. Божието слово е свято и е най-скъпоценният бисер. Псетата и свините са тези, които съгрешават не само в догматите, но и в живота. Стъпкването са раздорът и споровете за догматите на тези, които се опитват да извратят правотата им и оскърбяват достойния и почтен живот. А разкъсването са пренебрежението и поругаването от неправедно живеещите на носителите на Божието слово, които дават добри съвети. Господ затова е и казал: не хвърляйте словото като нещо малоценно и лесно придобивано, за да не оскърбите Господа и вас самите да не ви подхвърлят на осмиване тези, които не говорят и не живеят в истината. Други пък, които също са близо до истината, тълкуват тези думи така, че Господ е заповядал дори да не се дава на недостойните и нечистите и свещенство, за да не го осквернят. Ако кажат, че и на съгрешаващите миряни Господ заповядва да не се дават божествените Тайни, не противоречи на това.
Св. Исидор Пелусиотски
(† 435 г)Сподели · 25 август в 19:23
Видяно от 51
Иванка Янакиева и 3 други харесват това.
Evlogia Angelova
Тези, които падат и не се осмеляват да пристъпят към свещените Тайни, постъпват съзнателно и скоро могат да стигнат дотам, че да не грешат. А тези, които съгрешават и се осмеляват с "нечисти ръце" да се докосват до пречистите Тайни, са достойни за безброй наказания. Защото, според истинните думи на св. апостол Павел, те правят себе си виновни спрямо Тялото и Кръвта Господни (срв. 1Кор. 11:27). Затова дяволът към първите не настъпва с такава сила, защото знае, че те, макар и да падат, но, осъзнавайки това, запазват уважение към Божественото. А последните, които грешат и не съзнават това или, макар и да съзнават, но го пренебрегват и се осмеляват да се докосват до светите Тайни, тях дяволът ги напада с всички сили, като основателно приема това за признак на пълно безчувствие и развращение. Т...Вижте повечеСподели · 25 август в 19:20
Видяно от 52
Иванка Янакиева и 6 други харесват това.
Evlogia Angelova
"Блажени – каза Той, – миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии" (Мат. 5:9). Каквото е направил Единородният Син Божий, същото направи и ти, като станеш според човешките си сили носител на мира и за себе си, и за другите. Затова тебе – миротвореца – Той и нарича син Божий; затова и когато установявал тази Жертва, Той не споменал никоя друга заповед освен примиряването с брата, показвайки по този начин, че това е най-важното. И така, като знаем това, да прекратим всякакъв гняв и като очистим съвестта си, с цялото си смирение и кротост да пристъпим към Христовата Трапеза!
св Йоан ЗлатоустСподели · 25 август в 19:18
Видяно от 51
Иванка Янакиева и 3 други харесват това.
Evlogia Angelova
Времето за причастяване се определя не от празника и тържеството, а от чистата съвест и безукорния живот.
св Иоан Златоуст
Evlogia Angelova
Съкратеното съдържание
на Божия закон
Свети Иоан Богослов, като достигнал дълбоки старини и загубил сили, не толкова от старостта, колкото от
великите, непостижими за нашия разум трудове, бил носен в събранията на верните от своите ученици.
Апостолската ревност го заставяла да проповядва Словото Божие и да поучава християните. Но извървелият
такъв дълъг жизнен път старец нямал сили и да говори, затова се задоволявал само с думите: “Чеда мои,
обичайте се един другиго!”. Като се учудвали от повтарянето на един и същи съвет, те го попитали за
причината на това, а любимецът на Христа отговорил: “Това е заповед на Спасителя, изпълнението на която
след любовта към Бога е съкратено съдържание на целия закон”.
За покаянието
Св. Йоан Златоуст (347-407)
Покаянието, според учението на Църквата, е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание към Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: "...ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лук. 13:3). Но и не всички от ония, които пристъпват към тайнството покаяние, се очистват, защото не са изпълнили всички условия, необходими за истинско покаяние....Още...Сподели · 25 август в 21:38
Видяно от 52
Иванка Янакиева и 6 други харесват това.
Evlogia Angelova
Св. Йоан Касиан Римлянин
(† 435)
Духовната немощ и духовната смърт произтичат от недостойното причастяване. Защото мнозина, които недостойно се причастяват, стават немощни по вяра, слаби по дух, тоест подлагат се на недъзите на страстите, заспиват греховен сън и от това смъртоносно заспиване изобщо не се пробуждат за спасителни дела.
Ако ние всеки път, когато сме изложени на греховна рана, се смятахме за недостойни да приемем Тайните, щяхме да полагаме старание да се поправим чрез покаяние, за да пристъпим достойно към тях. Тогава ние нямаше да бъдем наказвани от Господа като недостойни с жестоките бичове на немощите, та по такъв начин съкрушени, да се стремим да излекуваме раните си, защото иначе, като бъдем признати за недостойни за кратко вразумление в този век, ще бъдем осъдени в бъдещия с грешниците от този свят.Сподели · 25 август в 19:24
Видяно от 51
Иванка Янакиева и 4 други харесват това.
Иванка Янакиева А това отнася ли се за тези, които са се изповядали преди това и да смятаме ли, че не трябва да се взема Свето Причастие!
25 август в 19:46 · Редактирано
Evlogia Angelova Ако имат грях за епитимия..или по друга причина,да, може да се въздържи от Св Причастие.
25 август в 20:23
Evlogia Angelova
На страшно осъждане подлежи не само този, който в нечистота на плътта и духа недостойно се причастява с Тялото и Кръвта Господни, но справедливо бива осъден и наказан и този, който се причастява без плод и полза. Такъв се осъжда за своето безплодие по две причини. Първата е тази, че това тайнство, толкова спасително и благотворно, той го прави безплодно в самия себе си, като не върши нищо добро (като че ли в упрек на тайнството). Втората е, че той се причастява неблагодарно, понеже след това не проявява никаква благодарност към Бога чрез изпълнение на Неговите заповеди. Ако Иисус Христос не е оставил ненаказани тези, които произнасят празни думи, нима няма още повече да осъди оня, който в самия себе си прави безплодно толкова велико тайнство? Който се причастява с Тялото и Кръвта Христови за спомен на Господа, че Той е умрял и възкръснал заради нашето спасение, такъв следва не само да бъде чист от всяка сквернота на плътта и духа, за да не вкусва Тялото и да не пие Кръвта Господня за свое осъждане, но трябва още и на дело да покаже, че действително спомня Христа Господа, умрял и възкръснал за нас – именно чрез това: да се покаже мъртъв за греха, света и самия себе си, и жив в Христа Иисуса, нашия Господ.
Св. Симеон Нови Богослов
(† ок. 1020)Сподели · 25 август в 19:40
Видяно от 50
Иванка Янакиева и Dani Vateva харесват това.
Evlogia Angelova
Тялото и Кръвта Христови преминават в състава както на нашата душа, така и в състава на нашето тяло, без да намаляват и без да се унищожават. Те не излизат от тялото заедно с остатъците от неусвоената храна (това да не бъде!), а проникват в същността ни и стават нейна охрана, защита от всяко зло, очистване от всяка нечистота. Ако Тялото и Кръвта Христови забележат неочистено злато, очистват го, като го изпитват чрез огън, за да не бъдем осъдени със света в бъдещия век. Защото те очистват чрез болести и всякакъв вид плашещи произшествия, както и казва божественият апостол: "Ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света" (1Кор. 11:31-32). Тъкмо това има той предвид, когато казва, че този който се причастява с Тялото и Кръвта Господни "недостойно, той яде и пие своето осъждане" (1Кор. 11:29). Като се очистваме в Причастието, ние се съединяваме с Тялото на Господа и Неговия дух и ставаме тяло Христово.
св Йоан ДамаскинСподели · 25 август в 19:38
Видяно от 50
Иванка Янакиева и Петя Филипова Петрова харесват това.
Evlogia Angelova
Това тайнство се нарича Причастие, защото чрез него ставаме причастни на Иисусовото Божество; защото чрез него се съединяваме с Христос.
Затова да пристъпим с голям страх, с чиста съвест и вяра, която не подлежи на съмнение, и това за нас ще бъде толкова повече полезно, колкото повече ние вярваме, без да се съмняваме. Да почетем това тайнство с всякаква чистота – както телесна, така и душевна, защото и самото то е двояко. Да пристъпим към него с гореща любов и, като сложим кръстообразно ръце на гърдите, да приемем в себе си Тялото на Разпнатия! И като устремим очи, уста и мисъл към Него, да се причастим от божествения въглен, та огънят на нашата любов, като се възпламени от въглена, да изгори греховете ни и да освети нашите сърца; и вследствие на общението с божествения огън да се възпламеним и да бъдем обожествени. Исайя видял въглен, но въглен не обикновено дърво, а съединено с огън; така и хлябът на общението не е обикновен хляб, а съединен с Божеството. Но двете не правят едно естество. Разбира се, едното принадлежи на тялото, а другото – на съединеното с него Божество. Затова и едното, и другото заедно не са едно естество, а две.
Св. Йоан Дамаскин
(† 780)Сподели · 25 август в 19:35
Видяно от 50
Иванка Янакиева и 3 други харесват това.
Evlogia Angelova
Св. Анастасий
(† 601)
Ако сме паднали в малки, човешки и простими грехове, като онези, които са ни се изплъзнали от увлечение и сме извършили чрез езика, ушите, очите, от суетност, униние и гняв, тогава, след като осъзнаем тези грехове, и достигнем до истинско самоукорение, нека да участваме в св. Тайни, вярвайки, че претворяването на св. Дарове е и за изчистване на подобни прегрешения.
Ако обаче сме извършили тежки, лукави и телесни грехове, паднали сме в неочистими слабости, и сме разположили в себе си злопаметност към своите ближни, тогава да не пристъпваме до божествените Тайни, докато не се покаем истински.Сподели · 25 август в 19:30
Видяно от 50
Иванка Янакиева и 3 други харесват това.
Evlogia Angelova
25 август в 19:31
Evlogia Angelova
Св. авва Исаия
(† 488)
Причастието – това е този дар, който ни съединява с Бога.
...Вижте повечеСподели · 25 август в 19:29
Видяно от 50
Иванка Янакиева и 2 други харесват това.
Evlogia Angelova
Ние сме длъжни да се смятаме за недостойни за Причастие със светото Тяло Христово. Първо – затова, че величието на тази небесна манна е такова, че никой облечен в тленна плът не приема тази свята Храна по своя заслуга, а по незаслужената милост Господня. Второ – защото никой във войната с този свят не може да бъде толкова внимателен, че да не бъде уязвен макар от редки и леки стрели на греха, защото не е възможно човек да не съгреши било поради незнание или поради небрежност, било поради лекомислие или поради увлечение, било поради разсеяност на мислите или поради някаква нужда, или поради забравяне. Ние не трябва да страним от Причастието Господне заради това, че се признаваме за грешници. А с все по-голяма и по-голяма жажда трябва да бързаме към него за изцеление на душата и очистване на...Вижте повечеСподели · 25 август в 19:26
Видяно от 50
Иванка Янакиева и Петя Филипова Петрова харесват това.
Evlogia Angelova
"Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат" (Мат. 7:6). Тези думи имат следния смисъл. Божието слово е свято и е най-скъпоценният бисер. Псетата и свините са тези, които съгрешават не само в догматите, но и в живота. Стъпкването са раздорът и споровете за догматите на тези, които се опитват да извратят правотата им и оскърбяват достойния и почтен живот. А разкъсването са пренебрежението и поругаването от неправедно живеещите на носителите на Божието слово, които дават добри съвети. Господ затова е и казал: не хвърляйте словото като нещо малоценно и лесно придобивано, за да не оскърбите Господа и вас самите да не ви подхвърлят на осмиване тези, които не говорят и не живеят в истината. Други пък, които също са близо до истината, тълкуват тези думи така, че Господ е заповядал дори да не се дава на недостойните и нечистите и свещенство, за да не го осквернят. Ако кажат, че и на съгрешаващите миряни Господ заповядва да не се дават божествените Тайни, не противоречи на това.
Св. Исидор Пелусиотски
(† 435 г)Сподели · 25 август в 19:23
Видяно от 51
Иванка Янакиева и 3 други харесват това.
Evlogia Angelova
Тези, които падат и не се осмеляват да пристъпят към свещените Тайни, постъпват съзнателно и скоро могат да стигнат дотам, че да не грешат. А тези, които съгрешават и се осмеляват с "нечисти ръце" да се докосват до пречистите Тайни, са достойни за безброй наказания. Защото, според истинните думи на св. апостол Павел, те правят себе си виновни спрямо Тялото и Кръвта Господни (срв. 1Кор. 11:27). Затова дяволът към първите не настъпва с такава сила, защото знае, че те, макар и да падат, но, осъзнавайки това, запазват уважение към Божественото. А последните, които грешат и не съзнават това или, макар и да съзнават, но го пренебрегват и се осмеляват да се докосват до светите Тайни, тях дяволът ги напада с всички сили, като основателно приема това за признак на пълно безчувствие и развращение. Т...Вижте повечеСподели · 25 август в 19:20
Видяно от 52
Иванка Янакиева и 6 други харесват това.
Evlogia Angelova
"Блажени – каза Той, – миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии" (Мат. 5:9). Каквото е направил Единородният Син Божий, същото направи и ти, като станеш според човешките си сили носител на мира и за себе си, и за другите. Затова тебе – миротвореца – Той и нарича син Божий; затова и когато установявал тази Жертва, Той не споменал никоя друга заповед освен примиряването с брата, показвайки по този начин, че това е най-важното. И така, като знаем това, да прекратим всякакъв гняв и като очистим съвестта си, с цялото си смирение и кротост да пристъпим към Христовата Трапеза!
св Йоан ЗлатоустСподели · 25 август в 19:18
Видяно от 51
Иванка Янакиева и 3 други харесват това.
Evlogia Angelova
Времето за причастяване се определя не от празника и тържеството, а от чистата съвест и безукорния живот.
св Иоан Златоуст
Evlogia Angelova
Съкратеното съдържание
на Божия закон
Свети Иоан Богослов, като достигнал дълбоки старини и загубил сили, не толкова от старостта, колкото от
великите, непостижими за нашия разум трудове, бил носен в събранията на верните от своите ученици.
Апостолската ревност го заставяла да проповядва Словото Божие и да поучава християните. Но извървелият
такъв дълъг жизнен път старец нямал сили и да говори, затова се задоволявал само с думите: “Чеда мои,
обичайте се един другиго!”. Като се учудвали от повтарянето на един и същи съвет, те го попитали за
причината на това, а любимецът на Христа отговорил: “Това е заповед на Спасителя, изпълнението на която
след любовта към Бога е съкратено съдържание на целия закон”.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
