Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2013 21:50 - ИЗГНАНИЦИ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 405 Коментари: 0 Гласове:
0



Изгнаници
 
User Rating:  / 6
PoorBest
 Петък, 13 Септември 2013 18:07
 Автор: Климент Христов Стоянов

„Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?”

(Лука 10:29)

Видяхте ли как застудя? За няколко дни времето се обърна. Лятото си отиде. Замести го есента. С дъжд и хлад. Сутрин и вечер. Само през деня все още малко слънце стопля костите.

Все се надявам, че въпреки църковно-славянския текст, който обичайно се използва в богослужението, пак ще разпознаете превода му: „За тези, които плават, пътуват, боледуват, страдат, за пленените и за тяхното спасение на Господа да се помолим!” Нали така се молим?

От няколко дни обаче, освен че застудя, из медиите се завихри и странно неприязнена кампания. В кратко време различни издания - хартиени и електронни – успяха да изтълкуват изявленията на няколко официални лица доста превратно и се нахвърлиха да обясняват, че едва ли не ни е връхлетяла вълна от скакалци, които ей сега не само ще опоскат и без това бедната ни държава, ами че и нас самите ще изядат и ще заемат местата ни. Става дума за бежанците, повечето от които идват от раздираната втора година от гражданска война Сирия и които вече всеки ден минават югоизточната ни граница с десетки, че дори и със стотици.

Да помислим. С главите си, не с някакви насаждани емоции. Освен че цял наръч межднародни и наши си закони гарантират правото на убежище за изгнаници, бягащи от война и насилие, все пак ние сме хора християни. И отговора на въпроса го е дал Спасителят. Да, нашият ближен, който да възлюбим като себе си, е точно оня пребитият, изхвърленият в канавката, изтерзаният и угнетеният, съблеченият от разбойниците.

Зима иде. Студ. А тези клетници идват от земи, където само жега познават. Повечето са с по една риза на гърба си. Жени и деца бягат и търсят при нас закрила. Смилете се, а не ги отминавайте, както това направиха свещеникът и левитът от притчата (Лука 10:31-32). Нека не оставяме на абстрактната „държава” отговорността да бъдем хора, да бъдем човечни. Нека не чакаме само Държавната агенция за бежанците да се погрижи за тези хора или само Сливенската и Старозагорската митрополии, в чиито предели са бежанските центрове. Има вече хора, които се самоорганизират и даряват – а изгнаниците имат нужда от всичко: дрехи, особено зимни; храна, особено детска. Кой каквото може да отдели.

И преди някой да ми е напомнил, че „тия от Сирия, Кюрдистан, Ирак, Афганистан” са друга религия, да напомня, че „добрият” самарянин в собствения смисъл на новозаветния контекст също е бил инородец и иноверец. И също да напомня, че и ние, българите, сме били гонени и сме имали бежанци от няколко войни. А нашата Църква и нашите предци са спасили еврейските си събратя, дали са подслон на армеските бежанци. Те също са в буквалния смисъл на думата друговерци (дори арменците).

________________________________

„Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей ...

.....

Кат’ гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч

....

оставили в кърви нещастна родина,

оставили в пламък и бащин си кът,

немили-недраги в далека чужбина...”

             („Арменци”, Пейо К. Яворов)



Тагове:   изгнаници,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705267
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031