Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2013 20:40 - Премахването на индивидуализма в богослужението
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 473 Коментари: 0 Гласове:
0



Премахването на индивидуализма в богослужението

Септември 11, 2013 in Беседи, Начална страница

Автор : митр. Николай Месогийски

http://pravoslaven-sviat.org/2013/09/11/premahvane-na-individyalizma/
 

Православното християнско богослужение не е опит да умилостивим разгневения Бог. Това не е дълг, поради чието пренебрегване ще понесем юридическа отговорност, не е възпроизвеждане на сцени и картини, които ще ни помогнат по-добре да ги почувстваме. Това не е възпоменание за древни исторически събития, които не трябва да забравяме, не е опит да представим някакъв прекрасен духовен свят, за да се вдъхновим, не е способ да си дадем душевен отдих. Православното служение е стремеж да намерим истинния Бог, Който постоянно се проявява в нашето ежедневие, да се влезе в чертога на Неговата любов, в знак на въздаяние да изразим нашата признателност и любов, да се приобщим към Него, Неговата радост и сила, и накрая да живеем заедно с Него.

 

В богослужението ние виждаме Христос, но заедно с него се прославя и вярващият:”Когато Христос, нашият Живот се яви, и вие ще се явите с Него в слава”. Какво означава човек да се яви заедно с Христос? Тук очевидно се има предвид есхатологичен смисъл. Тогава ще бъде явена напълно Божията слава, тогава ще се прослави съвършенството – Бог – и тогава всеки човек ще се яви във слава. Освен есхатологичното значение, съвместното явяване на човека с Христос е свързано с висшата цел и предназначение на всеки от нас. На божествената служба вярващите отхвърлят всички грижи, отделят се от земното, по тайнствен начин се уподобяват на херувимите, приобщават се със Светия Дух, преживяват последните времена. Светият Дух обозначава Бога в историята и Църквата, в Неговото вечно Царство. Едновременно той обозначава и всеки вярващ, тайната на човека.

 

Служението е различно в зависимост от молитвите, от действията, осъществявани в храма- не в определен час в стаята, не тогава, когато искаме, с помощта на определени фрази, не така, както ние си мислим. Богослужението може да е само общо и църковно. Човек не може да служи сам в своя дом. Той служи на Бога заедно със своите братя в Христос в храма-място, което не му принадлежи и не е предназначено за обществено използване, а в място, предназначено за Бога. Ние се събираме в църквата с една единствена цел, да служим съвместно. Служението не се осъществява, ако сме много, но сме разединени. На Бог служи не всеки човек поотделно, но Църквата като съборно единство. Затова и божествената литургия превръща пространството в точка, прави историята непрекъснато „днес”, настояще, обединява всички хора „и разпръснатите по света прави земляци”.

 

На божествената литургия словата „всичко”, „всички” се срещат почти във всички молитви: “Вся светии поменувши”, т. е. ние си спомняме всички светии, не забравяйки нито един. Споменавайки душите, също не изключваме никого от своите молитви: „И всех и вся”. По този начин свещеното служение се принася от всички съвместно. Затова Църквата не е локална и местна, а всеобща и съборна. Църквата извършва всяка литургия, като че ли съсредоточва в себе си всички храмове, всички безкръвни жертви, принасяни в целия свят, събира всички и всичко в една, угодна на Бога жертва. Тази съборност изразява тайнството на единството.

 

Поради каква особена причина ние всички се събираме заедно? Дайте да си спомним за нашето сътворение. Когато Бог сътворил света и Адам, Той казал: „Не е добро за човека да бъде сам”. Егоизмът-това не е само желание да си първи. По-коварна разновидност на егоизма е желанието да си сам. И това е трагично. Ще дам пример, за да поясня казаното. Често ние идваме в църквата и, държейки в ръка молитвеници, се скриваме в някой тъмен ъгъл. Не искаме да се занимаваме с нищо друго и ако някой до нас се размърда, ние се възмущаваме, че ни пречат да се съсредоточим. Но ние не идваме в храма, за да се съсредоточим. Ако това беше целта, то затова много повече би ни подхождала килията. В храма идваме, за да общуваме. Животът на един човек се пресича с живота на другите, той им открива дверите на душата си и те влизат там, носейки със себе си Бога. Ние идваме, за да се срещнем, за да се окажем в едно и също място и в едно и също време, за да прославим Бога в общото предстояние пред Него. Ние идваме, за да общуваме със своите братя, а не за това главата ни да боледува от самотни егоистични мисли. Затова и Църквата, не приемайки неблагочестивия шум, се отнася снизходително към определен безпорядък, към естествения шум на малките деца, към трудностите, възникващи при болните, старците и психически нестабилните. Защото всички те внасят своя велик принос в общението на божественото служение. Храмовете не са места, където цари пълна симетрия, порядък и организираност. Напротив, уставът, правилата и разпорежданията са призвани да облегчат както нашето общение един с друг, така и с Бога. По тази причина нашето служение има характер на събрание, нарича се Тайнство Причастие. Ние не може да достигнем до богообщение, ако не умеем да общуваме помежду си. А да общуваме можем само тогава, когато излезем от своя „калъф”. Точно с тази цел Църквата ни събира заедно, за да забрави всеки за своето самосъсредототочие, за своето собствено „аз”.

 

Ние идваме на божествената литургия, за да намерим място в свещения съсъд, да се докоснем до Христа, да се окажем редом до целия свят, с цялото творение, да простим на своите събратя, да ги почувстваме като част на своята личност, на своето тяло и да осъзнаем, че ние всички сме части на Тялото Христово. В това се състои нашият живот и нашата вяра, които се намират в свещеното служение. Когато човек живее с радост от общението с Христос, разбирайки това не като лично, но като църковно събитие, когато всички ние се явяваме части на вечното Христово Тяло, жители на Неговото Царство, причастници на вечността, тогава нашето сърце получава част от плода на Тайнството. Простени и обичани ние се обединяваме в Църквата, ние се посвещаваме в Тайнството Божие и подготвяме своята душа за приемането на божествената радост. Тогава ние спираме да сме наблюдатели и ставаме участници в богослужението.

 

превод от руски

 

източник:http://www.pemptousia.ru




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13706614
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031