Постинг
09.09.2013 13:30 -
ЛЕГЕНДА ЗА МАРИН СКОК
Димитър Димитров сподели снимка на Страницата на един Българин.
”Легендата разказва, че през турско време имало една хубава мома българка, която турците набелязали да я вземат за жена на един турчин и да я потурчат. Черна мъка легнала в душата на тази красива българка. Не смеела да отиде за вода на чешмата на Дядовец, ни на хоро, ни на седенки, когато излизала из двора закривала си лицето, за да не я видят турците. Започнала да линее. Родителите ѝ посърнали от мъка и горест и започнали жива да я жалеят. За да отстранят натиска на турците пуснали слух, че Мария е много болна и лежи на умиране. Било пролет. Една сутрин рано силно се затропало на вратнята им. Всички изпаднали в смъртен страх. Разбрали, че турците са дошли за Мария. Загърмели пищови. Решават бащата и братята да забавят турците, а момата да избяга и се укрие в дебрите на Букуровския дол. Отварят вратнята, турците навлизат в двора, напират към къщата и реват: „Да излезе Мария! Дайте Мария или ей сега ще ви изколим!” – Тя умря – викат мъжете и възпират с гърдите си разярените нападатели. В това време младата българка побягнала из дола към Радковец. Турците претърсват всичките стаи, мазето, тавана, плевнята. Никъде я няма. Разбират, че е побягнала и хукват след нея. Когато се изкачили на Калето, на пътя за Каменна и Трънята, на Мария кърпата се бялнала на върха над Скря скок, на пътя за Гладник. Единият от турците я зърнал и извикал: „Бакънъс!” /”Ето я!”/ и с всички сили се спуснали подире й. Минали през Гладник и навлезли в гората към дола. Още по пътя красивата мома решила да не се даде жива в ръцете на мръсните поганци, да се гаврят с тялото ѝ и моминската чест. Изправя стройната си снага на най-високата скала край дола, с огнен поглед се прощава с родните гори и върхове, буйното ѝ сърце бие до спукване, умът се помрачава и с един овчарски скок полетява във въздуха ... И до днес тази скала носи нейното име: Мариин скок – Марин скок – Мари скок”.
Разказва дядо Петко Ненчев Ненков Качерски, роден 1897 г., записал през 1966 г. Станьо Трифонов Солаков.
”Легендата разказва, че през турско време имало една хубава мома българка, която турците набелязали да я вземат за жена на един турчин и да я потурчат. Черна мъка легнала в душата на тази красива българка. Не смеела да отиде за вода на чешмата на Дядовец, ни на хоро, ни на седенки, когато излизала из двора закривала си лицето, за да не я видят турците. Започнала да линее. Родителите ѝ посърнали от мъка и горест и започнали жива да я жалеят. За да отстранят натиска на турците пуснали слух, че Мария е много болна и лежи на умиране. Било пролет. Една сутрин рано силно се затропало на вратнята им. Всички изпаднали в смъртен страх. Разбрали, че турците са дошли за Мария. Загърмели пищови. Решават бащата и братята да забавят турците, а момата да избяга и се укрие в дебрите на Букуровския дол. Отварят вратнята, турците навлизат в двора, напират към къщата и реват: „Да излезе Мария! Дайте Мария или ей сега ще ви изколим!” – Тя умря – викат мъжете и възпират с гърдите си разярените нападатели. В това време младата българка побягнала из дола към Радковец. Турците претърсват всичките стаи, мазето, тавана, плевнята. Никъде я няма. Разбират, че е побягнала и хукват след нея. Когато се изкачили на Калето, на пътя за Каменна и Трънята, на Мария кърпата се бялнала на върха над Скря скок, на пътя за Гладник. Единият от турците я зърнал и извикал: „Бакънъс!” /”Ето я!”/ и с всички сили се спуснали подире й. Минали през Гладник и навлезли в гората към дола. Още по пътя красивата мома решила да не се даде жива в ръцете на мръсните поганци, да се гаврят с тялото ѝ и моминската чест. Изправя стройната си снага на най-високата скала край дола, с огнен поглед се прощава с родните гори и върхове, буйното ѝ сърце бие до спукване, умът се помрачава и с един овчарски скок полетява във въздуха ... И до днес тази скала носи нейното име: Мариин скок – Марин скок – Мари скок”.
Разказва дядо Петко Ненчев Ненков Качерски, роден 1897 г., записал през 1966 г. Станьо Трифонов Солаков.
Маорска Легенда За Сътворението
Маорска легенда за Мауи, петия син на Та...
Легенда за лудостта и любовта
Маорска легенда за Мауи, петия син на Та...
Легенда за лудостта и любовта
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
