Постинг
03.09.2013 23:13 -
КОЛКО ПРАЗНИКА ИМА В ГОДИНАТА? ТОЛКОВА И ПЪТИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЧАСТЯВАМЕ.
КОЛКО ПРАЗНИКА ИМА В ГОДИНАТА? ТОЛКОВА И ПЪТИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЧАСТЯВАМЕ.
http://www.bogonosci.com/колко-празника-има-в-годината-толкова/
септември 3, 2013 от админ2
Автор: Протойерей Константин Стриевски
Превод: Татяна Филева
Първоизточник: : www.pravmir.ru
С кого и как можем да говорим за тайнството на Евхаристията? Да четем ли на глас молитвите на анафората? Своята гледна точна споделя заместник завеждащият Отдела за социална работа към Мисионерския факултет на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен Университет протойерей Константин Стриевски.
‒ Евхаристията е тайнство. Какви са границите, в които можем да говорим за нея, първо, с Църквата и, второ, с нехристияните?
‒ Въпросът, който задавате, е един от най-трудните. Да се говори с хората за Евхаристията е трудно поради тайнствения характер на самия предмет. Аз имам известен опит в мисионерската практика и по време на моите мисионерски пътувания съм говорил на тази тема само когато се отслужваше литургия. Крайно рядко, едва няколко пъти, съм говорил за това по време на изповед, по време на подготовка за тайнството Кръщение или тогава, когато хората съзнателно са ме питали.
Мисля, че с неподготвени хора не бива да говорим за това, защото, ако те не искат да знаят нищо, или не желаят да променят нищо в себе си – тогава защо да говорим с тях за тайнствата? По думите на Спасителя, не бива „да хвърляме бисера пред свинете”.
Необходимо е да говорим за Евхаристията, но трябва да говорим сериозно за нея. Има страни на Евхаристията, за които винаги можем да говорим, например за историческата, видимата страна, за красотата на богослужението, но не съм убеден, че винаги можем да говорим за тайнствената страна на Литургията, тоест за претворяването на Светите Дарове.
За слабо подготвения човек е трудно да възприеме това учение, тъй като за това е необходимо да се говори много, а човек често не е готов да слуша. Ако той не е готов да се труди, това за него ще бъде изпитание, изкушение. Светите отци много малко пишат за тайнствата, защото не зная как бихме могли да говорим за тайнствената страна на Евхаристията в една популярна статия.
‒ Колко често трябва да се причастяваме?
‒ Свети Серафим Саровски казвал: „Колко празника има в годината? Толкова пъти трябва и да се причастяваме”. Свети Йоан Кронщадтски се причастявал често и казвал, че когато не се причастява, чувства, че умира. Изхождайки от своя личен опит, той чувствал, че истинският християнски живот е невъзможен без честото причастяване.
В Русия преди революцията далеч не всички го чули. Когато по време на революцията започнали гонения срещу християните, то вярващите започнали да живеят именно така, както учел свети Йоан Кронщадтски, тоест да се причастяват често. През всички времена пред лицето на смъртната опасност християните се стремят да се причастяват колкото е възможно по-често.
‒ Отец Всеволод Шпилер ли е въвел пръв честото причастяване в църковната практика на Руската Църква след Втората Световна война?
‒ Да, той е бил един от първите, които въвели това в практиката. Привърженици на тази практика били също така отец Таврион (Батозки), отец Серафим (Тяпочкин) и други свещеници.
‒ Колко често енориашите на Николо-Кузнецкия храм пристъпват към тайнството Причастие и как честото причастяване се е отразило на енорийския живот?
‒ За честотата на причастяването трябва да се говори изключително деликатно, това е въпрос на личния живот на човека, който той решава със своя духовен отец. Много енориаши от Николо-Кузнецкия храм се причастяват по-често от веднъж в месеца. Хората искат да се причастяват често и това говори, че те се стремят да живеят интензивен духовен живот. И само това е основата, върху която може да се гради църковният енорийски живот – например, да се създаде университет.
‒ Каква е връзката между интензивността на духовния живот и честото причастяване?
‒ Ако човек има желание за сериозен духовен живот, ако внимава над себе си, ако иска да се изповядва редовно и да се бори със своите грехове – то за него Причастието е просто необходимост, то е Божествена помощ. Когато човек се труди сериозно, тогава има нужда от тази помощ, а когато я получава, това го подтиква към още по-големи трудове – така се получава затворен кръг. В това е пряката връзка между интензивния духовен живот и честото причастяване.
‒ Как причастяването влияе на човека?
‒ Влиянието е многообразно: у някого се укрепява вярата, у друг се усилва смелостта, у трети се проявява любовта. Но за някого това може да бъде и начало на изпитания. Трябва да помним думите на древните: „Неизпитаният не е изкусен[1]”.
‒ Какво е Вашето мнение за практиката да се чете на глас молитвата на анафората?
‒ Ако съвременните хора ще се молят, слушайки целия текст на анафората, това ще бъде добре. Така е било в древността. Днес, ако общината е готова за това, ако тя се моли с думите на анафората заедно с предстоятеля, тогава гласното четене на тайните молитви ще бъде правилно. А ако тя не се моли поради незнание и необразованост, тогава не е необходимо да се четат на глас.
‒ А как да подготвим общината за четенето на анафората на глас?
‒ За тази цел трябва да преподаваме на хората учението на Църквата, да ги учим чрез цикли от беседи и проповеди. Затова трябва да намерим формата, приемлива за всяка конкретна енория. Например, ако в енорията има много млади хора, които имат възможност да учат, то за да ги учим, можем да създадем училище, ако са по-възрастни, трябва да им обясняваме литургичното богословие чрез проповед, да им препоръчваме литература по литургично богословие.
[1] В оригинала: „не искушен – не искусен”. – Бел. прев.
http://www.bogonosci.com/колко-празника-има-в-годината-толкова/
септември 3, 2013 от админ2
Автор: Протойерей Константин Стриевски
Превод: Татяна Филева
Първоизточник: : www.pravmir.ru
С кого и как можем да говорим за тайнството на Евхаристията? Да четем ли на глас молитвите на анафората? Своята гледна точна споделя заместник завеждащият Отдела за социална работа към Мисионерския факултет на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен Университет протойерей Константин Стриевски.
‒ Евхаристията е тайнство. Какви са границите, в които можем да говорим за нея, първо, с Църквата и, второ, с нехристияните?
‒ Въпросът, който задавате, е един от най-трудните. Да се говори с хората за Евхаристията е трудно поради тайнствения характер на самия предмет. Аз имам известен опит в мисионерската практика и по време на моите мисионерски пътувания съм говорил на тази тема само когато се отслужваше литургия. Крайно рядко, едва няколко пъти, съм говорил за това по време на изповед, по време на подготовка за тайнството Кръщение или тогава, когато хората съзнателно са ме питали.
Мисля, че с неподготвени хора не бива да говорим за това, защото, ако те не искат да знаят нищо, или не желаят да променят нищо в себе си – тогава защо да говорим с тях за тайнствата? По думите на Спасителя, не бива „да хвърляме бисера пред свинете”.
Необходимо е да говорим за Евхаристията, но трябва да говорим сериозно за нея. Има страни на Евхаристията, за които винаги можем да говорим, например за историческата, видимата страна, за красотата на богослужението, но не съм убеден, че винаги можем да говорим за тайнствената страна на Литургията, тоест за претворяването на Светите Дарове.
За слабо подготвения човек е трудно да възприеме това учение, тъй като за това е необходимо да се говори много, а човек често не е готов да слуша. Ако той не е готов да се труди, това за него ще бъде изпитание, изкушение. Светите отци много малко пишат за тайнствата, защото не зная как бихме могли да говорим за тайнствената страна на Евхаристията в една популярна статия.
‒ Колко често трябва да се причастяваме?
‒ Свети Серафим Саровски казвал: „Колко празника има в годината? Толкова пъти трябва и да се причастяваме”. Свети Йоан Кронщадтски се причастявал често и казвал, че когато не се причастява, чувства, че умира. Изхождайки от своя личен опит, той чувствал, че истинският християнски живот е невъзможен без честото причастяване.
В Русия преди революцията далеч не всички го чули. Когато по време на революцията започнали гонения срещу християните, то вярващите започнали да живеят именно така, както учел свети Йоан Кронщадтски, тоест да се причастяват често. През всички времена пред лицето на смъртната опасност християните се стремят да се причастяват колкото е възможно по-често.
‒ Отец Всеволод Шпилер ли е въвел пръв честото причастяване в църковната практика на Руската Църква след Втората Световна война?
‒ Да, той е бил един от първите, които въвели това в практиката. Привърженици на тази практика били също така отец Таврион (Батозки), отец Серафим (Тяпочкин) и други свещеници.
‒ Колко често енориашите на Николо-Кузнецкия храм пристъпват към тайнството Причастие и как честото причастяване се е отразило на енорийския живот?
‒ За честотата на причастяването трябва да се говори изключително деликатно, това е въпрос на личния живот на човека, който той решава със своя духовен отец. Много енориаши от Николо-Кузнецкия храм се причастяват по-често от веднъж в месеца. Хората искат да се причастяват често и това говори, че те се стремят да живеят интензивен духовен живот. И само това е основата, върху която може да се гради църковният енорийски живот – например, да се създаде университет.
‒ Каква е връзката между интензивността на духовния живот и честото причастяване?
‒ Ако човек има желание за сериозен духовен живот, ако внимава над себе си, ако иска да се изповядва редовно и да се бори със своите грехове – то за него Причастието е просто необходимост, то е Божествена помощ. Когато човек се труди сериозно, тогава има нужда от тази помощ, а когато я получава, това го подтиква към още по-големи трудове – така се получава затворен кръг. В това е пряката връзка между интензивния духовен живот и честото причастяване.
‒ Как причастяването влияе на човека?
‒ Влиянието е многообразно: у някого се укрепява вярата, у друг се усилва смелостта, у трети се проявява любовта. Но за някого това може да бъде и начало на изпитания. Трябва да помним думите на древните: „Неизпитаният не е изкусен[1]”.
‒ Какво е Вашето мнение за практиката да се чете на глас молитвата на анафората?
‒ Ако съвременните хора ще се молят, слушайки целия текст на анафората, това ще бъде добре. Така е било в древността. Днес, ако общината е готова за това, ако тя се моли с думите на анафората заедно с предстоятеля, тогава гласното четене на тайните молитви ще бъде правилно. А ако тя не се моли поради незнание и необразованост, тогава не е необходимо да се четат на глас.
‒ А как да подготвим общината за четенето на анафората на глас?
‒ За тази цел трябва да преподаваме на хората учението на Църквата, да ги учим чрез цикли от беседи и проповеди. Затова трябва да намерим формата, приемлива за всяка конкретна енория. Например, ако в енорията има много млади хора, които имат възможност да учат, то за да ги учим, можем да създадем училище, ако са по-възрастни, трябва да им обясняваме литургичното богословие чрез проповед, да им препоръчваме литература по литургично богословие.
[1] В оригинала: „не искушен – не искусен”. – Бел. прев.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
