Постинг
16.08.2013 07:24 -
Св. Николай Кавасила за Божията майка
Св. Николай Кавасила за Божията майка
http://dveri.bg/uyr
Вторник, 07 Септември 2010 01:57
Автор: Мария Алексопуло
Св. Богородица, като изключителна и уникална личност има основополагащо място в пространството на Православната църква. Ширшая небес е Началница, която води вярващите от всички епохи към Христос и пакибитието. В същото време тя е подателка на всяка божествена благост за човека и творението.
1 Затова опитът да се представи величието на св. Богородица превишава човешките сили. Само Ангелите, подчертава св. Николай Кавасила, могат достойно да изразяват славата на св. Богородица в Небесното царство, докато ние можем да я възхваляваме само толкова, колкото е нужно, за да осветим нашия език и душа. Достатъчна е само една дума и припомняне на славата на св. Богородица, за да възвисим своите душа и ум и да се преобразим от плътски в духовни и от скверни в свети.
2Св. Николай Кавасила не само възхвалява живота и благотворното присъствие на св. Богородица в света, а и въз основа на нейната личност се опитва да даде отговор на големия проблем, поставен от хуманизма. Защото, когато се подценява величието на християнската антропология, се подкопава самият християнски живот.3 Живеейки през важната епоха на 14 век, св. Николай Кавасила представя православната антропология чрез личността на св. Богородица. На предизвикателството на антропоцентричния хуманизъм той противопоставя личността на св. Богородица, която представлява човека, сътворен по Божи образ, дарен със силата за богоподобие.
4По този начин той дава ново измерение на догмата за Дева Мария. Той не го тълкувал само в христологически аспект, както по-ранните отци на Църквата,5 а едновременно подчертава и неговото антропологично значение. Св. Богородица разкрива човешката природа, утвърждава я и я насочва към Христос. Антропологията на св. Николай Кавасила и неговото учение за личността на св. Богородица взаимно се преплитат, имайки за средоточие Христос, Който е единственият истински и съвършен Човек.
Св. Богородица – първият и съвършен човек
Св. Богородица произхождала от свещения корен на Йоаким и Анна. Нейното раждане не било просто и само естествено, а плод на добродетелния живот и силата на молитвите на нейните родители.6 Праведните Йоаким и Анна просияли в добродетелта сред всички старозаветни праведници и се отличавали с вярното спазване на Божията воля, като резултатът от това бил, че те станали най-обични на Бога, „боголюбими” и сродни на Него.7 Те били верни изпълнители на закона, праведници с пламенна ревност във всяко добро. Затова Бог развързал неплодността на тяхната природа и се вслушал в прошението на техните молитви. Заради своята голяма добродетел те се удостоили от Бога да донесат най-съвършения плод на закона, съкровището на благодатта, Дева Мария и по този начин станали съработници на Бога в делото на божествената икономия.8 Св. Богородица била дар от Бога, Който почел техните подвизи и желание да водят истински свят живот, а тя самата явила тяхната святост.9
За св. Николай Кавасила свещеният произход на св. Богородица е основа и изходна точка за нейното духовно пътуване.10 На св. Богородица подобавало да остане всесвята и вседобродетелна, бидейки дъщеря на целомъдрени родители, които се усъвършенствали в молитвата и подвига. Нейната святост била подготвяна от нейните благочестиви родители през целия им земен живот.11 Като човек св. Богородица наследила от родителите си светостта и чистотата. Използвайки това наследство в живота си,12 тя усъвършенствала светостта на родителите си и се оказала „първият човек” на сътворението.13
Първият човек бил създаден от Бога, бидейки надарен с ум, воля, свобода и много други дарове. Оползотворявайки тези дарове на сътворяването си по Божи образ, човекът можел да живее по един чудесен начин, което щяло да го открои като най-съвършеното и хубаво творение в света. Онова, което отличава истинския човек и определя своеобразния начин на неговия живот, е да обича Бога по чист начин, да живее разумно, да властва над страстите си и да не вкусва от горчилката на греха.14 Тази сила на човека да побеждава всеки грях не означава абсолютна свобода от изкушенията, както става при Бога. Тя обаче означава, че извършването на греха не се дължи на природата на човека, а на свободата на гномическата воля, на неговото изволение.15 Без тази свобода човекът губи своята идентичност, изравнява се с неразумните животни и не е отговорен нито за награда, нито за наказание на делата си. Затова, ако „битието” на човека се намира в ума, волята и свободата, тяхната правилна употреба се състои в „благобитието” – възможността за човека да живее, без да извършва грях в живота си.16 Следователно, в самото начало на сътворението Бог вложил в природата на човека силата да се съпротивлява и да побеждава греха. Разбира се, в началото Той му дал възможност да обърне тази сила в действие чрез собственото си усилие и трудове, за да може да стане по собствено произволение благ. След това неговите трудове трябвало да престанат, а той да остане безгрешен и утвърден в благото чрез Божията благодат без неговите подвизи.17 Живеейки с тази чистота и запазвайки неопетнен Божия образ в себе си, човекът трябвало да открие Самия Бог в света: „защото сам човек, носейки образа Божи, ако се покаже чист, наистина той би могъл да покаже самия Бог”.18 С падението обаче човекът променил пътя на своя живот, защото се подхлъзнал в многообразния грях. Силата срещу греха, която била в неговата природа, останала бездейна. Нито един човек не бил чист и изглеждало, че злото се намира в самата му природа. Резултатът от това бил, че красотата на човека останала скрита в безбройните човешки тела, а истинският човек още не бил се появил.19
Единствено св. Богородица, въпреки че била причастна на прародителския грях, наследявайки, както всички човеци чувствителността и склонността към злото, се противопоставила от началото до края на всяко зло. Тя се подвизавала, без да има допълнителна помощ от Бога и без да има някаква специална привилегия, а единствено като човек,20 каквато си била, използвала силата и оръжията на богообразността, които Бог дарил на човека при неговото сътворяване.21 Чрез любовта си към Бога, непоколебимостта на своята мисъл, неизменността на своята воля и своето величествено целомъдрие тя победила всеки грях.22 Най-удивителното нещо е, че св. Богородица не живяла сред сладостите на Рая, както Адам, нито сред благодатта на Тайнствата, както човеците след идването на Христос. Тя обаче съумяла в мястото на осъждането, където никой не можел да устои на злото, използвайки единствено общите дарове на „по образ”, – да избегне общото заболяване на греха.23 По този начин тя запазила неопетнена човешката природа24 и отдала на Бога неопетнена красотата, която Той дарил на човека.25 Затова сред всички хора от всички времена св. Богородица била единствената и първата, която явила истинския човек, чист и непорочен, както бил създаден от Божите ръце. Тя открила неговата първосъздадена красота и силата, която имала в себе си, за победа над греха: „и така в този свят като в рая показа чист цялостния човек – какъвто е бил създаден в рая и какъвто е трябвало да остане, който и после се е борил за благородството”.26
Величието на св. Богородица се състои в това, че тя била не само първият, но и съвършеният човек, защото постигнала целта, за която човекът бил сътворен. Целта била той да се съедини с Бога, след като първо победи греха. Св. Богородица съхранила човешката природа неосквернена от всеки грях и се удостоила да стане Божия Майка, Богородица.27 Целият й живот бил пътуване към съвършенството, към богоуподобяването. Св. Богородица представлява този богоуподобен човек.28 Затова свещеният автор подчертава, че св. Богородица била правило и образец за създаването на човека. Бог създал човека с крайна цел обожението, имайки за Своя образец св. Богородица, защото тя била единствената, която показала съвършена човешката природа. Той го създал по този начин, за да може по-късно да вземе от хората Своята Майка, когато щяло да се изпълни времето.29 От друга страна, за да бъде възможно съединяването на божествената с човешка природа в лицето на Богочовека Христос, трябвало всяка природа да се яви самостоятелно и отделно от другата. Бог се явил, доколкото било възможно за Него да направи това, както и св. Богородица явила човешката природа.30 Следователно, за идването на Христос трябвало да има човек, който щял да осъществи целта, която Бог поставил в началото на Неговото сътворение. Трябвало да съществува онзи човек, който, макар и да можел да греши, щял да победи греха със собствената си сила, готовност и ревност и да живее без горчивото вкусване на греха. Живеейки без грях, той трябвало да прояви начина, по който Бог искал човекът да живее на земята.31 Обаче само св. Богородица стигнала до това съвършенство, като чрез своя живот открила величието на Твореца. Тя явила Неговата неизказана мъдрост и безкрайно човеколюбие, отдавайки Му подобаваща чест и слава.32
Подвигът и синергията на св. Богородица
Издигането на св. Богородица в превъзходната личност на православния духовен живот трябвало да премине през тежкия етап на подвига. При това подвигът е основа на духовния живот и човекът се утвърждава като личност само чрез него. Св. Николай Кавасила изтъква вътрешния подвиг на св. Богородица, извършен в дълбините на нейната душа, подчертавайки нейното трояко очистване – на ума, на волята и на желанието. Св. Богородица водела подвижнически живот.33 Това означава, че от първите години на живота си тя вървяла по пътя на съвършенството. Св. Николай Кавасила изтъква, че от първия миг, в който св. Богородица се родила, тя имала за цел да съгради жилище, подходящо за Бога, достойно за Онзи, Който щял да донесе спасение в света. Точно както за царя бляскавият град, който се отличава по своята красота, богатство, култура, е столицата на неговата държава, символ на неговата власт и мощ, така и св. Богородица се откроява сред творението като уникален дом на Бога, без да има и най-малкото петно или недостиг.34
Подвигът на св. Богородица надминал човешките граници. Той бил „свръхестествен”, защото нищо не било в състояние да й попречи да насочи ума си към Бога. Въпреки че живяла сред „пороя на греха” тя останала незасегната от всяка сквернота на греха, недостъпна за всяко неговото отрицателно влияние и дори не почувствала порока, който заливал земята. Тя била чужда към всички онези неща, които можели да осквернят чистотата на нейния ум.35 По този начин тя запазила своята мисъл незасегната и свещена, сякаш живеела в „древното убежище” на Рая, където още не бил извършен грях от нито един човек.36 Умът на св. Богородица бил твърдо насочен към Бога, подобен на устремен полет, който не се плаши от никаква височина, превъзхождайки и полета на Ангелите. Тя посветила ума си изцяло на Бога и това довело до желанието на душата й да се обърне към Него, единствения Желан. Божествената любов я осенила и погълнала всяко друго желание на нейната душа.37 Затова, когато Бог поискал да слезе на земята, никакъв грях не Му попречил да се всели и обитава в нея, единствено чистата и непорочна.38
Усърдният подвиг на св. Богородица чрез съдействието на всички нейни сили за очистването на ума и на желанието бил признат и възнаграден с въвеждането й в най-святото място на Соломоновия храм, Святая Святих, където от малка останала, докато стигне девическа възраст. Св. Богородица се ползвала от това място като постоянен дом, без да има нужда от умилостивителни жертви. От своя страна, първосвещеникът влизал в Святая Светих един път в годината, след като преди това се очиствал с голямо внимание от всеки грях, принасяйки необходимите жертви. В храма Ангел Господен се грижел за всекидневната й храна, факт, който говорел за откъсването на ума й от земните неща и непрестанното й занимание с най-висшите и духовни неща.39 Тази божествена душевна красота на св. Богородица не могла да остане скрита от човеците. Бляскавата светлина на добродетелния й живот ставала осезаема и въздействала върху всички, които били слепи и потопени в мрака на греха.40 Затова хората я отличавали и почитали, като й дали за дом най-свещеното място, което било посветено като дар от цялото творение единствено на Бога. Нейната чистота била толкова съвършена, че хората смятали, че самото място, което било Божий храм, трябвало да стане жилище на св. Богородица или по-точно жилището на св. Богородица трябвало да бъде и Божий храм.41
Непрестанният и усърден подвиг на св. Богородица завършил с очистването на нейната воля. Св. Николай Кавасила, който догматически обосновал светостта на св. Богородица,42 подчертава, че тя стигнала до върха на светостта, защото съгласувала своята с Божията воля. Свещеният автор продължава, като изтъква, че св. Богородица, макар че участвала във всички характеристики на падналия човешки род,43 не приела същия начин на мислене, нито се увлякла от навика и склонността към злото. Тя се противопоставила на тлението на човешката природа и победила греха, като му нанесла окончателен удар. Тя постигнала тази победа, запазвайки своята воля толкова чиста, сякаш не съществувал друг човек на земята и дори сякаш сам самичка стояла пред Бога.44 Нищо човешко не разсейвало нейната молитва. Тя не насочила вниманието си към нито едно творение в света, а принесла цялото си битие на Бога. Тя отдала волята си на Бога, отрекла се от себе си и живяла само за Него. Това нейно пълно отричане и доброволно принасяне на Бога обновило и преобразило нейната воля. Нейното битие може да се разбере само като пълно послушание към Божията воля, която става и нейна воля.
От времето на Стария Завет невижданата чистота на волята на св. Богородица имала за символ свещеното и недостъпно място – Святая Светих. Св. Богородица, макар и „της γης ανασχούσα”, се отделила по своя воля от всички земни неща и не вложила в душата си нещо, което не било напълно свято и свещено.45 Затова Святая Святих символизирала пълната чистота, съвършената непорочност и уникалната святост на св. Богородица. Влизане на св. Богородица в това свещено място било не толкова чест за нея, а по-скоро тя самата придала чест на това място. Храмът бил толкова почитано място, че влизането на хора вътре било забранено, тъй като той щял да приеме Всесвятата. Той почитал и задържал себе си само за тази, която запазила своята воля неповредена от всяко зло и стои по-горе от всяка човешка дребнавост. Нито маната, нито ароновият жезъл, нито скрижалите с десетте Божи заповеди, които били съхранявани в Святая Светих, не били толкова драгоценни и свещени, както св. Богородица. Всички тези неща били символи, които се отнасяли и водили към св. Богородица. Те имали особена ценност, защото предизобразявали нейната святост.46
На Благовещение св. Богородица се удостоила да чуе от Ангела думите: „Радвай се, Благодатна”, тоест, че на нея подобава съвършена радост, защото чрез послушанието си към Божията воля тя нямала нищо общо с греха, очистила своята воля от всяка сквернота, достигайки най-висшето съвършенство и святост. И обратно, Ева от своя страна изпитала скръбта в живота си, защото поради непослушанието и отвръщането си от Божията воля стигнала до греха,47 който е причина за всяка скръб и болка.
Чистотата на нейната воля се открива още, когато тя попитала Ангела по какъв начин ще зачене Спасителя Христос. Архангел Гавриил отвърнал, като споменал само за слизането на Светия Дух и за силата на Всевишния: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени”.48 Той никъде не споменава за прошка на грехове или за освобождаване от вина. Това означава, че чрез личната си борба и подвиг св. Богородица в момента на Благовещението била неопетнена и неоскверна, достойна за божествения избор. Слизането на Светия Дух запечатало Благовещението на Дева Мария и довело докрай нейното съвършенство.49 Св. Николай Кавасила по характерен начин подчертава, че слизането на Светия Дух върху св. Богородица не означавало очистване, а прибавяне на дарове, както става с Ангелите, които нямат никаква връзка с греха.50 По този начин свещеният автор иска да изтъкне, че св. Богородица след идването на Светия Дух останала неизменно в доброто, както Ангелите, които след свободния избор на добродетелта останали твърди в доброто.51 На същото мнение е и св. Григорий Палама, който прави преглед и обобщава светоотеческата мисъл по този въпрос: „чистата се очиства и светата се освещава за своето велико освещаване”.
(следва)
Превод: К. Константинов
Вижте също: Св. Николай Кавасила: Тя стана небе, без да знае, че от нея ще изгрее Слънцето
http://dveri.bg/uyr
Вторник, 07 Септември 2010 01:57
Автор: Мария Алексопуло
Св. Богородица, като изключителна и уникална личност има основополагащо място в пространството на Православната църква. Ширшая небес е Началница, която води вярващите от всички епохи към Христос и пакибитието. В същото време тя е подателка на всяка божествена благост за човека и творението.
1 Затова опитът да се представи величието на св. Богородица превишава човешките сили. Само Ангелите, подчертава св. Николай Кавасила, могат достойно да изразяват славата на св. Богородица в Небесното царство, докато ние можем да я възхваляваме само толкова, колкото е нужно, за да осветим нашия език и душа. Достатъчна е само една дума и припомняне на славата на св. Богородица, за да възвисим своите душа и ум и да се преобразим от плътски в духовни и от скверни в свети.
2Св. Николай Кавасила не само възхвалява живота и благотворното присъствие на св. Богородица в света, а и въз основа на нейната личност се опитва да даде отговор на големия проблем, поставен от хуманизма. Защото, когато се подценява величието на християнската антропология, се подкопава самият християнски живот.3 Живеейки през важната епоха на 14 век, св. Николай Кавасила представя православната антропология чрез личността на св. Богородица. На предизвикателството на антропоцентричния хуманизъм той противопоставя личността на св. Богородица, която представлява човека, сътворен по Божи образ, дарен със силата за богоподобие.
4По този начин той дава ново измерение на догмата за Дева Мария. Той не го тълкувал само в христологически аспект, както по-ранните отци на Църквата,5 а едновременно подчертава и неговото антропологично значение. Св. Богородица разкрива човешката природа, утвърждава я и я насочва към Христос. Антропологията на св. Николай Кавасила и неговото учение за личността на св. Богородица взаимно се преплитат, имайки за средоточие Христос, Който е единственият истински и съвършен Човек.
Св. Богородица – първият и съвършен човек
Св. Богородица произхождала от свещения корен на Йоаким и Анна. Нейното раждане не било просто и само естествено, а плод на добродетелния живот и силата на молитвите на нейните родители.6 Праведните Йоаким и Анна просияли в добродетелта сред всички старозаветни праведници и се отличавали с вярното спазване на Божията воля, като резултатът от това бил, че те станали най-обични на Бога, „боголюбими” и сродни на Него.7 Те били верни изпълнители на закона, праведници с пламенна ревност във всяко добро. Затова Бог развързал неплодността на тяхната природа и се вслушал в прошението на техните молитви. Заради своята голяма добродетел те се удостоили от Бога да донесат най-съвършения плод на закона, съкровището на благодатта, Дева Мария и по този начин станали съработници на Бога в делото на божествената икономия.8 Св. Богородица била дар от Бога, Който почел техните подвизи и желание да водят истински свят живот, а тя самата явила тяхната святост.9
За св. Николай Кавасила свещеният произход на св. Богородица е основа и изходна точка за нейното духовно пътуване.10 На св. Богородица подобавало да остане всесвята и вседобродетелна, бидейки дъщеря на целомъдрени родители, които се усъвършенствали в молитвата и подвига. Нейната святост била подготвяна от нейните благочестиви родители през целия им земен живот.11 Като човек св. Богородица наследила от родителите си светостта и чистотата. Използвайки това наследство в живота си,12 тя усъвършенствала светостта на родителите си и се оказала „първият човек” на сътворението.13
Първият човек бил създаден от Бога, бидейки надарен с ум, воля, свобода и много други дарове. Оползотворявайки тези дарове на сътворяването си по Божи образ, човекът можел да живее по един чудесен начин, което щяло да го открои като най-съвършеното и хубаво творение в света. Онова, което отличава истинския човек и определя своеобразния начин на неговия живот, е да обича Бога по чист начин, да живее разумно, да властва над страстите си и да не вкусва от горчилката на греха.14 Тази сила на човека да побеждава всеки грях не означава абсолютна свобода от изкушенията, както става при Бога. Тя обаче означава, че извършването на греха не се дължи на природата на човека, а на свободата на гномическата воля, на неговото изволение.15 Без тази свобода човекът губи своята идентичност, изравнява се с неразумните животни и не е отговорен нито за награда, нито за наказание на делата си. Затова, ако „битието” на човека се намира в ума, волята и свободата, тяхната правилна употреба се състои в „благобитието” – възможността за човека да живее, без да извършва грях в живота си.16 Следователно, в самото начало на сътворението Бог вложил в природата на човека силата да се съпротивлява и да побеждава греха. Разбира се, в началото Той му дал възможност да обърне тази сила в действие чрез собственото си усилие и трудове, за да може да стане по собствено произволение благ. След това неговите трудове трябвало да престанат, а той да остане безгрешен и утвърден в благото чрез Божията благодат без неговите подвизи.17 Живеейки с тази чистота и запазвайки неопетнен Божия образ в себе си, човекът трябвало да открие Самия Бог в света: „защото сам човек, носейки образа Божи, ако се покаже чист, наистина той би могъл да покаже самия Бог”.18 С падението обаче човекът променил пътя на своя живот, защото се подхлъзнал в многообразния грях. Силата срещу греха, която била в неговата природа, останала бездейна. Нито един човек не бил чист и изглеждало, че злото се намира в самата му природа. Резултатът от това бил, че красотата на човека останала скрита в безбройните човешки тела, а истинският човек още не бил се появил.19
Единствено св. Богородица, въпреки че била причастна на прародителския грях, наследявайки, както всички човеци чувствителността и склонността към злото, се противопоставила от началото до края на всяко зло. Тя се подвизавала, без да има допълнителна помощ от Бога и без да има някаква специална привилегия, а единствено като човек,20 каквато си била, използвала силата и оръжията на богообразността, които Бог дарил на човека при неговото сътворяване.21 Чрез любовта си към Бога, непоколебимостта на своята мисъл, неизменността на своята воля и своето величествено целомъдрие тя победила всеки грях.22 Най-удивителното нещо е, че св. Богородица не живяла сред сладостите на Рая, както Адам, нито сред благодатта на Тайнствата, както човеците след идването на Христос. Тя обаче съумяла в мястото на осъждането, където никой не можел да устои на злото, използвайки единствено общите дарове на „по образ”, – да избегне общото заболяване на греха.23 По този начин тя запазила неопетнена човешката природа24 и отдала на Бога неопетнена красотата, която Той дарил на човека.25 Затова сред всички хора от всички времена св. Богородица била единствената и първата, която явила истинския човек, чист и непорочен, както бил създаден от Божите ръце. Тя открила неговата първосъздадена красота и силата, която имала в себе си, за победа над греха: „и така в този свят като в рая показа чист цялостния човек – какъвто е бил създаден в рая и какъвто е трябвало да остане, който и после се е борил за благородството”.26
Величието на св. Богородица се състои в това, че тя била не само първият, но и съвършеният човек, защото постигнала целта, за която човекът бил сътворен. Целта била той да се съедини с Бога, след като първо победи греха. Св. Богородица съхранила човешката природа неосквернена от всеки грях и се удостоила да стане Божия Майка, Богородица.27 Целият й живот бил пътуване към съвършенството, към богоуподобяването. Св. Богородица представлява този богоуподобен човек.28 Затова свещеният автор подчертава, че св. Богородица била правило и образец за създаването на човека. Бог създал човека с крайна цел обожението, имайки за Своя образец св. Богородица, защото тя била единствената, която показала съвършена човешката природа. Той го създал по този начин, за да може по-късно да вземе от хората Своята Майка, когато щяло да се изпълни времето.29 От друга страна, за да бъде възможно съединяването на божествената с човешка природа в лицето на Богочовека Христос, трябвало всяка природа да се яви самостоятелно и отделно от другата. Бог се явил, доколкото било възможно за Него да направи това, както и св. Богородица явила човешката природа.30 Следователно, за идването на Христос трябвало да има човек, който щял да осъществи целта, която Бог поставил в началото на Неговото сътворение. Трябвало да съществува онзи човек, който, макар и да можел да греши, щял да победи греха със собствената си сила, готовност и ревност и да живее без горчивото вкусване на греха. Живеейки без грях, той трябвало да прояви начина, по който Бог искал човекът да живее на земята.31 Обаче само св. Богородица стигнала до това съвършенство, като чрез своя живот открила величието на Твореца. Тя явила Неговата неизказана мъдрост и безкрайно човеколюбие, отдавайки Му подобаваща чест и слава.32
Подвигът и синергията на св. Богородица
Издигането на св. Богородица в превъзходната личност на православния духовен живот трябвало да премине през тежкия етап на подвига. При това подвигът е основа на духовния живот и човекът се утвърждава като личност само чрез него. Св. Николай Кавасила изтъква вътрешния подвиг на св. Богородица, извършен в дълбините на нейната душа, подчертавайки нейното трояко очистване – на ума, на волята и на желанието. Св. Богородица водела подвижнически живот.33 Това означава, че от първите години на живота си тя вървяла по пътя на съвършенството. Св. Николай Кавасила изтъква, че от първия миг, в който св. Богородица се родила, тя имала за цел да съгради жилище, подходящо за Бога, достойно за Онзи, Който щял да донесе спасение в света. Точно както за царя бляскавият град, който се отличава по своята красота, богатство, култура, е столицата на неговата държава, символ на неговата власт и мощ, така и св. Богородица се откроява сред творението като уникален дом на Бога, без да има и най-малкото петно или недостиг.34
Подвигът на св. Богородица надминал човешките граници. Той бил „свръхестествен”, защото нищо не било в състояние да й попречи да насочи ума си към Бога. Въпреки че живяла сред „пороя на греха” тя останала незасегната от всяка сквернота на греха, недостъпна за всяко неговото отрицателно влияние и дори не почувствала порока, който заливал земята. Тя била чужда към всички онези неща, които можели да осквернят чистотата на нейния ум.35 По този начин тя запазила своята мисъл незасегната и свещена, сякаш живеела в „древното убежище” на Рая, където още не бил извършен грях от нито един човек.36 Умът на св. Богородица бил твърдо насочен към Бога, подобен на устремен полет, който не се плаши от никаква височина, превъзхождайки и полета на Ангелите. Тя посветила ума си изцяло на Бога и това довело до желанието на душата й да се обърне към Него, единствения Желан. Божествената любов я осенила и погълнала всяко друго желание на нейната душа.37 Затова, когато Бог поискал да слезе на земята, никакъв грях не Му попречил да се всели и обитава в нея, единствено чистата и непорочна.38
Усърдният подвиг на св. Богородица чрез съдействието на всички нейни сили за очистването на ума и на желанието бил признат и възнаграден с въвеждането й в най-святото място на Соломоновия храм, Святая Святих, където от малка останала, докато стигне девическа възраст. Св. Богородица се ползвала от това място като постоянен дом, без да има нужда от умилостивителни жертви. От своя страна, първосвещеникът влизал в Святая Светих един път в годината, след като преди това се очиствал с голямо внимание от всеки грях, принасяйки необходимите жертви. В храма Ангел Господен се грижел за всекидневната й храна, факт, който говорел за откъсването на ума й от земните неща и непрестанното й занимание с най-висшите и духовни неща.39 Тази божествена душевна красота на св. Богородица не могла да остане скрита от човеците. Бляскавата светлина на добродетелния й живот ставала осезаема и въздействала върху всички, които били слепи и потопени в мрака на греха.40 Затова хората я отличавали и почитали, като й дали за дом най-свещеното място, което било посветено като дар от цялото творение единствено на Бога. Нейната чистота била толкова съвършена, че хората смятали, че самото място, което било Божий храм, трябвало да стане жилище на св. Богородица или по-точно жилището на св. Богородица трябвало да бъде и Божий храм.41
Непрестанният и усърден подвиг на св. Богородица завършил с очистването на нейната воля. Св. Николай Кавасила, който догматически обосновал светостта на св. Богородица,42 подчертава, че тя стигнала до върха на светостта, защото съгласувала своята с Божията воля. Свещеният автор продължава, като изтъква, че св. Богородица, макар че участвала във всички характеристики на падналия човешки род,43 не приела същия начин на мислене, нито се увлякла от навика и склонността към злото. Тя се противопоставила на тлението на човешката природа и победила греха, като му нанесла окончателен удар. Тя постигнала тази победа, запазвайки своята воля толкова чиста, сякаш не съществувал друг човек на земята и дори сякаш сам самичка стояла пред Бога.44 Нищо човешко не разсейвало нейната молитва. Тя не насочила вниманието си към нито едно творение в света, а принесла цялото си битие на Бога. Тя отдала волята си на Бога, отрекла се от себе си и живяла само за Него. Това нейно пълно отричане и доброволно принасяне на Бога обновило и преобразило нейната воля. Нейното битие може да се разбере само като пълно послушание към Божията воля, която става и нейна воля.
От времето на Стария Завет невижданата чистота на волята на св. Богородица имала за символ свещеното и недостъпно място – Святая Светих. Св. Богородица, макар и „της γης ανασχούσα”, се отделила по своя воля от всички земни неща и не вложила в душата си нещо, което не било напълно свято и свещено.45 Затова Святая Святих символизирала пълната чистота, съвършената непорочност и уникалната святост на св. Богородица. Влизане на св. Богородица в това свещено място било не толкова чест за нея, а по-скоро тя самата придала чест на това място. Храмът бил толкова почитано място, че влизането на хора вътре било забранено, тъй като той щял да приеме Всесвятата. Той почитал и задържал себе си само за тази, която запазила своята воля неповредена от всяко зло и стои по-горе от всяка човешка дребнавост. Нито маната, нито ароновият жезъл, нито скрижалите с десетте Божи заповеди, които били съхранявани в Святая Светих, не били толкова драгоценни и свещени, както св. Богородица. Всички тези неща били символи, които се отнасяли и водили към св. Богородица. Те имали особена ценност, защото предизобразявали нейната святост.46
На Благовещение св. Богородица се удостоила да чуе от Ангела думите: „Радвай се, Благодатна”, тоест, че на нея подобава съвършена радост, защото чрез послушанието си към Божията воля тя нямала нищо общо с греха, очистила своята воля от всяка сквернота, достигайки най-висшето съвършенство и святост. И обратно, Ева от своя страна изпитала скръбта в живота си, защото поради непослушанието и отвръщането си от Божията воля стигнала до греха,47 който е причина за всяка скръб и болка.
Чистотата на нейната воля се открива още, когато тя попитала Ангела по какъв начин ще зачене Спасителя Христос. Архангел Гавриил отвърнал, като споменал само за слизането на Светия Дух и за силата на Всевишния: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени”.48 Той никъде не споменава за прошка на грехове или за освобождаване от вина. Това означава, че чрез личната си борба и подвиг св. Богородица в момента на Благовещението била неопетнена и неоскверна, достойна за божествения избор. Слизането на Светия Дух запечатало Благовещението на Дева Мария и довело докрай нейното съвършенство.49 Св. Николай Кавасила по характерен начин подчертава, че слизането на Светия Дух върху св. Богородица не означавало очистване, а прибавяне на дарове, както става с Ангелите, които нямат никаква връзка с греха.50 По този начин свещеният автор иска да изтъкне, че св. Богородица след идването на Светия Дух останала неизменно в доброто, както Ангелите, които след свободния избор на добродетелта останали твърди в доброто.51 На същото мнение е и св. Григорий Палама, който прави преглед и обобщава светоотеческата мисъл по този въпрос: „чистата се очиства и светата се освещава за своето велико освещаване”.
(следва)
Превод: К. Константинов
Вижте също: Св. Николай Кавасила: Тя стана небе, без да знае, че от нея ще изгрее Слънцето
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
