Постинг
30.07.2013 19:53 -
Старец Паисий Сихастрийский и Сихлийски
Старец Паисий Сихастрийский и Сихлийски
Юли 30, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : The Orthodox Word”. 2010. № 272. Pp 105—107.
http://pravoslaven-sviat.org/2013/07/30/3557/
Парадокс е, че румънският страец Паисий (Олару; 1897–1990) е придобил широка известност: през целия си живот той се е стараел да живее съкровено -в кротост, простота и смирение. Един от пишещите за него отбелязва: «Трудно е да се каже, що за сила те привлича към отец Паисий. Той не твори чудеса. не проповядва, никой не е слушал негова проповед от църковния амвон. Не се отличава с прекрасен глас, не блести с нищо в църковните служби. И въпреки това, нещо в него пленява. В него има благодат».
И тази благодат е привлякла при него хиляди вярващи да търсят обгрижване, да искат съвет и утешение. В тъмните години на комунистическата власт неговите достъпни и правдиви поучения укрепвали румънците; в средите които посещавали стареца, били и много видни духовници.
Отец Паисий е роден на 20 юни 1897 год. в румънското село Строинещи и бил кръстен с името Петър. Той израснал в благочестиво семейство, което живяло в Буковина-край, известен с дълбоко благочестивите си жители. Неговия баща Йоан бил лесничей; на неговите плещи била грижата за благополучието на неговата жена Екатерина и петте му деца. Иоан Олару се славел като честен човек и неговите съседи често се обръщали към него за съвет. Неговият малък син Петър завършил трети клас в селското училище –то обучавало само до трети клас. В детството си момчето много се трогвало от житията на светиите, особено много му повлияло житието на преподобни Сава Освещени.
Петър е бил извикан в армията по време на Първата световна война, сражавал се на унгарския фронт. През 1921 година е демобилизиран и постъпил в манастира Козанчеа, който бил недалеко от неговото родно село. Архимандрит Клеопа (Илие) пише: «Монасите много го обичаха за това, че той винаги се грижеше за болните и старите, проявявайки към тях велика любов: посещаваше техните килии, носейки им храна, водейки свещеник, за да ги причасти, и оставаше с тях до часа на смъртта им».
Петър бил постриган за монах на 25 години и наречен с името Паисий. След пострижението той посещавал манастири в околностите на Нямц, и тук в него се зародило желанието да стане отшелник в Карпатските гори. Веднъж той се молел на моравата, на 500 метра от манастира Козанчеа и чул прекрасни духовни песнопения от небесен хор. С благословението на молдавския митрополит на това място той построил параклис в името на свети мъченик Мина, а след това и килии към параклиса.
През целия ден изпълнявал послушание в манастира: трудил се в църквата, при лозите, в градината, а през нощта се оттеглял в своето самотно убежище. Отец Паисий живял като прост монах 18 години. През 1933 година бил подстриган в велика схима и още повече се стараел в подвига на безмълвието.
През 1943 година отец Паисий бил ръкоположен за дякон, а през 1947 година – за йерей. След свещеническата хиротония го поставили начело на манастира Козанчеа, но поради неуредиците сред братята той бил игумен само шест месеца.
През 1948 година отец Паисий поискал благословение да премине в манастира Сихастрия. Отец Клеопа тогава бил игумен на тази обител; той сам пътувал в Яш, за да ходатайства пред епископа за това преместване, и неговата молба била удовлетворена. Отец Клеопа назначил отец Паисий да изповядва монасите и миряните посещаващи обителта. През август 1949 година отец Паисий и 30 монаси заедно с игумен Клеопа преминали в манастира Слатина, където отец Паисий остава в послушанието на духовник на братството. В този период той прекарал шест месеца в манастира Рарау, който е причислен към манастира Слатина, а през 1953 година се върнал в манастира Сихастрия. Старецът считал годините, проведени в обитела Сихастрия за най-плодотворни в неговият живот.
Отец Клеопа пише: «В бъзмълвие той възлюби своите духовни чеда с велика любов. Той можел да приеме тяхната изповед по всяко време, ден и нощ, проявявайки искренна загриженост за тяхното спасение. Той не е бил много суров в изпълнението на каноните, но подхождал към всеки спрямо неговата нагласа. Със своето всеопрощение, търпение и кротост той помогнал на хиляди души, жертвайки себе си за другите».
Пожелал по-голямо безмълвие и тишина, отец Паисий през 1972 година се преместил в манастира Сихла, подчинен на обителта Сихастрия. Но въпреки всичко множеството миряни преодолявали нелекия и стръмен път към манастира за да получат неговата благословия и съвет. През 1985 заради болест старецът се върнал обратно в манастира, за да има подходящи грижи. Той бил прикован на легло в началото на септември 1986 година и до своята кончина, продължавал да приема и благославя идващите към него, но вече значително по-малко от преди. Вечерта на 18 октомври 1990 година на 93 години отец Паисий се представил на Господа и на 20 октомври бил погребан в гробището на манастира Сихастрия.
превод от руски
източник:http://www.pravoslavie.ru/
Юли 30, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : The Orthodox Word”. 2010. № 272. Pp 105—107.
http://pravoslaven-sviat.org/2013/07/30/3557/
Парадокс е, че румънският страец Паисий (Олару; 1897–1990) е придобил широка известност: през целия си живот той се е стараел да живее съкровено -в кротост, простота и смирение. Един от пишещите за него отбелязва: «Трудно е да се каже, що за сила те привлича към отец Паисий. Той не твори чудеса. не проповядва, никой не е слушал негова проповед от църковния амвон. Не се отличава с прекрасен глас, не блести с нищо в църковните служби. И въпреки това, нещо в него пленява. В него има благодат».
И тази благодат е привлякла при него хиляди вярващи да търсят обгрижване, да искат съвет и утешение. В тъмните години на комунистическата власт неговите достъпни и правдиви поучения укрепвали румънците; в средите които посещавали стареца, били и много видни духовници.
Отец Паисий е роден на 20 юни 1897 год. в румънското село Строинещи и бил кръстен с името Петър. Той израснал в благочестиво семейство, което живяло в Буковина-край, известен с дълбоко благочестивите си жители. Неговия баща Йоан бил лесничей; на неговите плещи била грижата за благополучието на неговата жена Екатерина и петте му деца. Иоан Олару се славел като честен човек и неговите съседи често се обръщали към него за съвет. Неговият малък син Петър завършил трети клас в селското училище –то обучавало само до трети клас. В детството си момчето много се трогвало от житията на светиите, особено много му повлияло житието на преподобни Сава Освещени.
Петър е бил извикан в армията по време на Първата световна война, сражавал се на унгарския фронт. През 1921 година е демобилизиран и постъпил в манастира Козанчеа, който бил недалеко от неговото родно село. Архимандрит Клеопа (Илие) пише: «Монасите много го обичаха за това, че той винаги се грижеше за болните и старите, проявявайки към тях велика любов: посещаваше техните килии, носейки им храна, водейки свещеник, за да ги причасти, и оставаше с тях до часа на смъртта им».
Петър бил постриган за монах на 25 години и наречен с името Паисий. След пострижението той посещавал манастири в околностите на Нямц, и тук в него се зародило желанието да стане отшелник в Карпатските гори. Веднъж той се молел на моравата, на 500 метра от манастира Козанчеа и чул прекрасни духовни песнопения от небесен хор. С благословението на молдавския митрополит на това място той построил параклис в името на свети мъченик Мина, а след това и килии към параклиса.
През целия ден изпълнявал послушание в манастира: трудил се в църквата, при лозите, в градината, а през нощта се оттеглял в своето самотно убежище. Отец Паисий живял като прост монах 18 години. През 1933 година бил подстриган в велика схима и още повече се стараел в подвига на безмълвието.
През 1943 година отец Паисий бил ръкоположен за дякон, а през 1947 година – за йерей. След свещеническата хиротония го поставили начело на манастира Козанчеа, но поради неуредиците сред братята той бил игумен само шест месеца.
През 1948 година отец Паисий поискал благословение да премине в манастира Сихастрия. Отец Клеопа тогава бил игумен на тази обител; той сам пътувал в Яш, за да ходатайства пред епископа за това преместване, и неговата молба била удовлетворена. Отец Клеопа назначил отец Паисий да изповядва монасите и миряните посещаващи обителта. През август 1949 година отец Паисий и 30 монаси заедно с игумен Клеопа преминали в манастира Слатина, където отец Паисий остава в послушанието на духовник на братството. В този период той прекарал шест месеца в манастира Рарау, който е причислен към манастира Слатина, а през 1953 година се върнал в манастира Сихастрия. Старецът считал годините, проведени в обитела Сихастрия за най-плодотворни в неговият живот.
Отец Клеопа пише: «В бъзмълвие той възлюби своите духовни чеда с велика любов. Той можел да приеме тяхната изповед по всяко време, ден и нощ, проявявайки искренна загриженост за тяхното спасение. Той не е бил много суров в изпълнението на каноните, но подхождал към всеки спрямо неговата нагласа. Със своето всеопрощение, търпение и кротост той помогнал на хиляди души, жертвайки себе си за другите».
Пожелал по-голямо безмълвие и тишина, отец Паисий през 1972 година се преместил в манастира Сихла, подчинен на обителта Сихастрия. Но въпреки всичко множеството миряни преодолявали нелекия и стръмен път към манастира за да получат неговата благословия и съвет. През 1985 заради болест старецът се върнал обратно в манастира, за да има подходящи грижи. Той бил прикован на легло в началото на септември 1986 година и до своята кончина, продължавал да приема и благославя идващите към него, но вече значително по-малко от преди. Вечерта на 18 октомври 1990 година на 93 години отец Паисий се представил на Господа и на 20 октомври бил погребан в гробището на манастира Сихастрия.
превод от руски
източник:http://www.pravoslavie.ru/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
