Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2013 15:01 - Църквата очаква да получи 20 храма, а мюфтийството - 15
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 345 Коментари: 0 Гласове:
0



Църквата очаква да получи 20 храма, а мюфтийството - 15
  http://dveri.bg/xrwdu
  
 Сряда, 24 Юли 2013 10:06
 Автор: в. Преса

Мюсюлманите няма да си искат „Св. Седмочисленици“ и Археологическия музей, но ще искат обезщетения за тях. Настояват за право на строеж на втора джамия

Най-малко 20 ключови църкви и поне 15 големи джамии в цялата страна ще получат Българската православна църква (БПЦ) и Главното мюфтийство, ако влязат в сила поправки в закона за вероизповеданията. Те са дело на група депутати начело с шефа на парламента Михаил Миков. Предвиждат манастири, храмове и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност, заедно с имотите, върху които са построени, да бъдат върнати на БПЦ и останалите регистрирани вероизповедания у нас.

От Светия Синод твърдят, че не са наясно с бройката на църквите, които биха получили. Знае се, че у нас има около 7000 манастири, църкви и параклиси, но за каква част от тях клирът има актове за собственост, не се знае. В Синода не е създаден регистър за недвижимата собственост. Такъв трябваше да бъде направен много отдавна, а заради липсата му беше уволнен през юни Димитър Секулов, който отговаряше за имотите на църквата в Синода. Днес неговият пост е незает.

Със сигурност сред 20-те църкви са храм-паметникът „Св. Александър Невски“, „Св. София“ и Ротондата - църквата „Св. Георги Победоносец“ в столицата. Останалите са средновековните църкви в Несебър, Боянската църква - филиал на Националния исторически музей, Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“, Горноводенският „Св. Кирик и Юлита“ и др.

За тях, много музеи като храм-паметника на връх Шипка и бивши джамии е възникнал спор между парламента и културното министерство, научи „Преса“. От ведомството на Петър Стоянович били в шок от предложенията. Опасенията са, че вероизповеданията нямат нужния капацитет, за да ги опазят. Вчера от Светия Синод пък изразиха огромното си задоволство от предлаганите поправки. В изявлението старците питат: „Защо всички други културни ценности, собственост на частни лица, бяха възстановени, а дискусия предизвиква собствеността върху няколко храма? Кой иска да вбие клин в нашето общество и да възбужда спорове там, където място за такива спорове няма".

Открай време у нас се смята, че БПЦ е втора по богатство след държавата и то не заради храмовете, а заради земите и горите, които някога е имала. Предлаганите поправки обаче не решават тяхното възстановяване.

Според синодалните архиви преди национализацията висшият клир е владеел 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини на обща стойност около 800 млн. лева. Стоте манастира са притежавали 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини. Данните за градските имоти не са съвсем точни, но църквата очакваше да й бъдат върнати още 3190 дка земи в регулация и принадлежащите сгради в най-атрактивните зони на селищата.

В бройката попада и православният храм „Св. Седмочисленици“ в София. Той е построен като джамия през 1528 г. и става известен с името Черната джамия. Между 1901 г. и 1903 г. обаче е преустроен в църква. От мюфтийството обясниха, че няма да претендират за неговата собственост, за да не възникне напрежение между вероизповеданията. Няма да искат и Археологическия музей. В замяна обаче очакват обезщетения, а най-силно искат да получат зелена светлина за строеж на втора джамия в София.

„В България много често един храм първо е бил църква, после джамия, а след това пак църква“, коментира шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Той даде за пример църквата „Света София“, за която БПЦ няма акт за собственост. „Преди 1000 години тя е била православен храм, после пет века била джамия, а днес пак е църква. Как ще си я поделят?“, попита историкът и разкритикува неясните текстове на предлаганите поправки. Подобен е казусът и с Ротондата, която през османското владичество била преустроена на джамия.

Главното мюфтийство отдавна претендира да получи собствеността на джамията „Фатих Мехмед“ в Кюстендил и това се посреща на нож от местното население. Храмът обаче не е действащ, а е архитектурно-строителен паметник на културата от „национално значение“.
Идентичен е случаят и с Байракли джамия в Самоков.


Религиозната общност на евреите в България подкрепя поправките, защото ще получи собствеността върху софийската синагога. Храмовете на вероизповеданието в Бургас, в Пловдив и Самоков са с нотариален акт. „Това, което се предлага, ни устройва. Крайно време беше да се вкарат такива поправки, защото за синагогата имаме крепостен акт, но не и нотариален. Затова мисля, че промените са добри“, коментира за „Преса“ заместник-председателят на вероизповеданието Роберт Джераси.

И Католическата църква също очакват доста имоти, обясни монсеньор Христо Пройков. „50 на сто от имотите ни не са реституирани“, уточни той. Сред тях е сиропиталище, конфискувано от държавата, което се намира на бул. „Тодор Александров“. Очакваме да получим и военната болница в Пловдив, и семинарията във Варна и в Ямбол.

Мюфтийството пък може да си върне поне 15 молитвени храма. Сред тях са Буюк джамия - настоящият Археологически музей в София, както и джамиите в Самоков, Кюстендил, Враца, Стара Загора, Видин и в други градове.

Мюсюлманите се борят за Римската баня в Ловеч

Чрез съдебен иск мюсюлманското вероизповедание иска Римската баня в Ловеч, съобщи областният управител Милко Недялков. От мюфтийството твърдят, че обектът е вакъфски имот. Навремето се е използвал за лечебница, а събраните от благотворителност средства са били предавани на бедни мюсюлмани. Няма данни, че имотът е бил вакъф, отсече губернаторът Недялков. От мюфтийството още претендират, че Старата баня, както е известна в Ловеч, е тяхна собственост по силата на давност. След Освобождението обаче тя е била използвана от цялото население за хигиенни нужди срещу заплащане и е била под контрола на общината далеч преди 9 септември 1944 г., контрира областният управител. Затова в отговора си до съда той настоява искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Банята „Дели Хамам“ в града край Осъма е строена през XVII век. Обявявана е два пъти за национален паметник на културата - през 70-те и през 90-те години на миналия век. През 2011 г. държавата предоставя обекта за управление на община Ловеч. Администрацията в люляковия град стартира значим проект с 4,5 млн. лв. еврофинансиране. Съдебният иск на главното мюфтийство обаче може да се окаже забавящ реализацията на проекта, дори и да доведе до неговото спиране, изказа опасенията си Недялков.

Пловдивският митрополит Николай иска Червената църква

Червената църква край Перущица, реставрирана с 2 304 052 лв. от оперативна програма „Регионално развитие“ и открита след обновлението през април, е последният имот, към който е предявил претенции пловдивският митрополит Николай. Храмът е раннохристиянска базилика, датирана към края на ІV век, от който е останала на практика само една стена, затова и намерението на Министерството на културата, с чийто проект бяха спечели евросредствата, беше Червената църква да стане атрактивен музей на открито.

Скоро след символичното рязане на лентата обаче дядо Николай поиска собствеността върху паметника на културата да бъде прехвърлена на Пловдивската митрополия и там се надяват, че с готвените законодателни промени това ще се случи по-бързо. По подобен начин църквата „Св. Неделя“ в Батак, която доскоро беше музей-костница, вече е имот на митрополията и беше превърната в действащ храм, въпреки че сред местните има разнопосочни мнения за тази промяна. Владиката води дела да си върне и манастира „Св. Кирик и Юлита“ край Асеновград, предоставен през 80-те години на миналия век на Съюза на архитектите. През 2008 г. митриполит Николай пострига монахиня, която да заживее в обителта, и оттогава се чака съдебното решение по казуса.

На новите текстове в Закона за вероизповеданията разчитат и в мюфтийството, за да си върнат знаковата за Пловдив Чифте баня. Уникалната постройка отдавна не е действаща къпалня и в последните години функционира като център за съвременно изкуство.

Великотърновска митрополия иска пет храма в Арбанаси

Великотърновската митрополия иска собствеността върху петте най-популярни църкви, намиращи се в архитектурния резерват Арбанаси до Велико Търново. Макар в момента да се води дело във Великотърновския районен съд, ако бъдат приети предлаганите промени в Закона за вероизповеданията, църквите вече няма да бъдат управлявани от Регионалния исторически музей. Същата съдба ще има и храмът „Св. 40 мъченици“ в старата столица. В момента храмовете „Рождество Христово“, „Св. Архангели Михаил и Гавриил“, „Св. Димитър“, „Св. Атанасий“ (стенописите на снимката, бел. р.) и „Св. Георги“ функционират като музейни обекти и са обявени за национални паметници на културата. Към тях има и над 30 декара дворове. Като доказателство митрополията сочи нотариален акт от 1942 г., когато нотариус от Горна Оряховица в присъствието на трима свидетели е потвърдил, че в църквите е имало служби. Претендира се също, че петте духовни средища са били незаконно одържавени през 1947 г.

Русенска митрополия ще търси обезщетение за операта

Русенската опера, която е прилепена плътно до катедралния храм „Света Троица“, е бивш църковен имот и ако законът бъде приет, митрополията ще търси обезщетение. Това заяви за „Преса“ секретарят й Ангел Младенов, който си остава дясната ръка на патриарх Неофит в Русе. „Естествено, че няма да искаме да съборят операта или да ни върнат парцела, но се надяваме да бъдем обезщетени с имот, който да й съответства. Ако законът бъде приет, ще търсим подходяща компенсация“, обясни Младенов. Сегашното здание на Русенската опера било бивш църковен салон. Втори много ценен имот на Русенската митрополия е Владиковата бахча, където е изграден сегашният Парк на младежта в дунавския град. Тук църквата ще претендира за около 70 дка. И тук няма как същият имот да бъде върнат на Русенската митрополия, затова ще се търси съответната компенсация, призна секретарят Ангел Младенов.

„В момента водим дела за вакъфски имоти“, каза за „Преса“ мюфтията на Русе Азизх Азизов. Според него обаче местното мюфтийство няма претенции за връщане на джамии в Русенско. В региона няма и бивши църкви, използвани като мюсюлмански храмове, уточни Азизов. (Преса)




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11671999
Постинги: 14720
Коментари: 2347
Гласове: 9296
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031