Постинг
02.07.2013 19:46 -
Ако си паднал - стани!
Ако си паднал - стани!
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=483%3A2013-07-02-13-33-03&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Написано от старец Йосиф Исихаст
Вторник, 02 Юли 2013 15:27
Ако пак си паднал - пак стани. Призван си за пътя към небето. Не е чудно да се спъне този, който бяга. Само трябва да има търпение и покаяние всеки миг. Затова, когато грешиш, постоянно имай покаяние и не губи време. Защото колкото се бавиш да се помолиш за прошка, толкова даваш позволение на лукавия да пуска по-надълбоко корените си в тебе. Не му позволявай да действа върху нервите ти в твой ущърб.
И така, не се отчайвай, като падаш, но се изправяй усърдно, като се каеш и казваш: “Прости ми, Христе мой, аз съм човек и съм немощен.” [1]Господ не те е изоставил. Но тъй като у теб засега има много светска гордост и много тщеславие, нашият Христос допуска да грешиш и да падаш, та всеки ден осезаемо да познаваш своята слабост и да търпиш съгрешаващите, да не осъждаш братята, ако грешат, а да носиш немощите им.
Тъй че, колкото пъти падаш, отново ставай и веднага моли за прошка. Не задържай скръб в сърцето си. Защото радостта на лукавия - това са скръбта и унинието, от които се раждат много други страсти, от което душата се изпълва с горчивина. Докато разположението на каещия секазва: “Съгреших, прости ми, Отче!” И така прогонва скръбта. “Нима - казва той - не съм немощен човек? И какво още да направя?” Наистина, чедо мое, това е така. Имай кураж.
Само когато дойде Божията благодат, само тогава човек стои на нозете си. В противен случай, без благодат, винаги се клати и винаги пада. И така, бъди мъжествен и никак не се бой. Виждаш ли, как изтърпя изкушението братът, за когото ми пишеш? Нещо подобно прави и ти. Изгради в душата си мъжествено устроение против идващите срещу теб изкушения. Така или иначе те ще дойдат. Те са ти необходими. Защото иначе не можеш да се очистиш. Остави това, което ти казват нерадението и унинието. Не се бой от тях. Както по Божия благодат отминаха предишните изкушения, така ще преминат и тези, след като свършат делото си. Изкушенията са лекарства и целебни билки, които изцеляват явните ни страсти и невидимите ни рани.
И така, имай търпение, за да придобиваш всеки ден, да натрупваш награда, упокоение и радост в Небесното Царство. Защото наближава нощта на смъртта, когато никой не ще може да работи (вж. Иоан. 9:4). Затова, побързай. Времето е малко.
Нека ти бъде известно и това: по-добре един ден победоносен живот с награди и венци, отколкото да живееш много години, но в нерадение. Защото един ден в подвиг със съзнание и душевно чувство струва колкото петдесет години от живота на друг, който се подвизава без съзнание и нехайно.
Без борба и проливане на кръв не чакай свобода от страстите. След престъплението нашата земя ражда тръни и бодли. Заповядано ни е очистване, само че те се изкореняват с голяма болка, с кървящи ръце и с много въздишки. И така, плачи, проливай реки от сълзи и земята на сърцето ти ще се смекчи. И когато земята бъде намокрена, лесно ще изкорениш тръните.
[1] Вж. Марк 1:24
Из "Старец Йосиф Исихаст. Писма. Изложение на монашеския опит", изд. Зограф
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=483%3A2013-07-02-13-33-03&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Написано от старец Йосиф Исихаст
Вторник, 02 Юли 2013 15:27
Ако пак си паднал - пак стани. Призван си за пътя към небето. Не е чудно да се спъне този, който бяга. Само трябва да има търпение и покаяние всеки миг. Затова, когато грешиш, постоянно имай покаяние и не губи време. Защото колкото се бавиш да се помолиш за прошка, толкова даваш позволение на лукавия да пуска по-надълбоко корените си в тебе. Не му позволявай да действа върху нервите ти в твой ущърб.
И така, не се отчайвай, като падаш, но се изправяй усърдно, като се каеш и казваш: “Прости ми, Христе мой, аз съм човек и съм немощен.” [1]Господ не те е изоставил. Но тъй като у теб засега има много светска гордост и много тщеславие, нашият Христос допуска да грешиш и да падаш, та всеки ден осезаемо да познаваш своята слабост и да търпиш съгрешаващите, да не осъждаш братята, ако грешат, а да носиш немощите им.
Тъй че, колкото пъти падаш, отново ставай и веднага моли за прошка. Не задържай скръб в сърцето си. Защото радостта на лукавия - това са скръбта и унинието, от които се раждат много други страсти, от което душата се изпълва с горчивина. Докато разположението на каещия секазва: “Съгреших, прости ми, Отче!” И така прогонва скръбта. “Нима - казва той - не съм немощен човек? И какво още да направя?” Наистина, чедо мое, това е така. Имай кураж.
Само когато дойде Божията благодат, само тогава човек стои на нозете си. В противен случай, без благодат, винаги се клати и винаги пада. И така, бъди мъжествен и никак не се бой. Виждаш ли, как изтърпя изкушението братът, за когото ми пишеш? Нещо подобно прави и ти. Изгради в душата си мъжествено устроение против идващите срещу теб изкушения. Така или иначе те ще дойдат. Те са ти необходими. Защото иначе не можеш да се очистиш. Остави това, което ти казват нерадението и унинието. Не се бой от тях. Както по Божия благодат отминаха предишните изкушения, така ще преминат и тези, след като свършат делото си. Изкушенията са лекарства и целебни билки, които изцеляват явните ни страсти и невидимите ни рани.
И така, имай търпение, за да придобиваш всеки ден, да натрупваш награда, упокоение и радост в Небесното Царство. Защото наближава нощта на смъртта, когато никой не ще може да работи (вж. Иоан. 9:4). Затова, побързай. Времето е малко.
Нека ти бъде известно и това: по-добре един ден победоносен живот с награди и венци, отколкото да живееш много години, но в нерадение. Защото един ден в подвиг със съзнание и душевно чувство струва колкото петдесет години от живота на друг, който се подвизава без съзнание и нехайно.
Без борба и проливане на кръв не чакай свобода от страстите. След престъплението нашата земя ражда тръни и бодли. Заповядано ни е очистване, само че те се изкореняват с голяма болка, с кървящи ръце и с много въздишки. И така, плачи, проливай реки от сълзи и земята на сърцето ти ще се смекчи. И когато земята бъде намокрена, лесно ще изкорениш тръните.
[1] Вж. Марк 1:24
Из "Старец Йосиф Исихаст. Писма. Изложение на монашеския опит", изд. Зограф
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
