Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2013 16:48 - Духовен пистолет от стареца Паисий
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 746 Коментари: 0 Гласове:
0



Духовен пистолет от стареца Паисий
 
http://www.eparhia-lovech.com/пътят-на-отците/жития-на-светии/168-духовен-пистолет-от-стареца-паисий


Веднъж бях сам в стаята си в Кутлумуш и си четях християнска книга за духовния живот. Внезапно почувствах желание да се опитам да се помоля като християнин, за да разбера по какво се различава молитвата от медитацията. Тогава не знаех нищо за молитвата и как да се моля, въпреки че имах много познания за медитацията. Реших просто да коленича и да  поговоря на Христос. В края на краищата бях сигурен, че Христос е добър човек и че нямам причина да се страхувам от него, без значение дали е велик йога или нещо друго.

Станах от леглото си и коленичих. Но веднага щом коленете ми докоснаха пода, започнах да чувам нещо да вие отвън. В ужаса си реших да не продължавам започнатото. Страхувах се да не се захвана с нещо, което не разбирах.

Почувствах се сякаш сляпо, натъмно се борех с непознато същество. Бях направил малка крачка  в духовната област, когато някой ми тръшна вратата в лицето, показвайки ми съвършено ясно, че не бях добре дошъл. Вече нямах желание да се моля, след като получих това заплашително предупреждение, но не можех да пренебрегна случилото се и отчаяно исках да разбера какво точно означава.

Няколко дена по-късно отново отидох да видя стареца Паисий и му разказах за преживяването си. Той хвана ръката ми и ме погледна в очите с огромна любов. Можех да усетя тази любов и неговото безпокойство за моето благосъстояние и това ми донесе радост. „Не се страхувай.“, каза ми: „ Демоните се опитват да те отклонят от правилния път, като те плашат, но Бог няма да ги остави да ти навредят. Понеже ги е вързал, те вият като кучета. Не се бой“.

Когато бях близо до стареца, не изпитвах страх - макар че и като цяло не се боях особено, защото не осъзнавах опасността и приемах нещата лекомислено. Но въпреки че много харесвах стареца, не можех просто така да се съглася с това, което ми каза. Не го възприемах и не знаех на какво да вярвам и как да интепретирам случилото се. Усещайки, че нямам солидна почва под краката си, не стигах до никакво заключение.

Така веднъж бях отседнал в малкия красив манастир Ставроникита, построен до морския бряг. Един следобяд, в библиотеката на манастирската къща за гости, ми се отдаде възможност да разговарям лично с един преподобен монах. В даден момент му казах: „Отец, бих искал да ме научите да се моля.“. С изненада в погледа, той повтори думите ми: „Искате аз да Ви науча да се молите?“.

„Да, отче, какво трябва да направя, за да се науча да се моля? Какво трябва да казвам? В каква поза трябва да съм?“. Повлиян от индуизма, аз си представях, че има специален метод и техника подобно на тези в медитацията, която практикувах. Той разбра колко малко зная, но не го показа. „Наистина е доста просто, трябва да подхождаш към молитвата с простота. Само застани спокойно в някой ъгъл и говори на Христа така, сякаш Той стой пред теб и те слуша.  И, наистина, Той е пред теб и те слуша. Само Му говори, така както говориш с някой свой приятел.“.

Обаче докато той все още говореше, усетих като че ли нещо от нечовешко естество ме превзема и променя душевното ми състояние. Прекъснах монаха и му казах за тази промяна у себе си, която ме възпираше да продължим и ме караше да гледам на него отрицателно. Промених намерението си да се уча на молитва. Думите ми изумиха монаха, погледна ме тревожно. „Всичко е наред, чедо. Утре ще поговорим за това. А сега върви и си почини“.  Той стана от мястото си и излезе с неспокойно изражение на лицето. Вече се беше свечерило. Прибрах се в своята малка, самотна стая, легнах и заспах.

Не бяха минали повече от два часа, когато нещо агресивно връхлетя върху гърдите ми и ме събуди. Отворих очите си в страх, но не видях нищо друго освен мебелите в стаята. Въпреки това усетих как някакво мощно същество указваше непоносим натиск върху мен. Тогава извиках в сърцето си: „О, Христе, повече не мога. Махни го оттук“. Веднага усетих как това присъствие изчезна от стаята, макар че можех все още да почувствам как заплашително стои пред вратата. Не посмях да заспя и така часовете минаха за мен в неспокойно състояние на тревога. Чак когато започна да се съмва, успях да подремна за кратко.

Веднага щом се събудих отидох в манастирския двор, където попаднах на възрастния монах, с когото бях разговарял предишния ден. Той изглеждаше много изтощен, сякаш не беше спал цяла нощ. Загрижен, с любов той ме попита как съм и дали всичко е наред с мен. Аз му отговорих, че сега съм добре и онова се беше махнало от мен, и му благодарих. Почувствах, че този монах бе изнемогнал, молейки се за мен цяла нощ, и благодарение на неговите молитви моят среднощен посетител не беше могъл да ме нарани.

Следващият ден вървях два часа и половина, за да стигна до стареца Паисий и да му разкажа за случилото се. Усмихвайки се, той ми каза: „стой тук, сега ще ти донеса пситолет“. Отиде до килията си и ми донесе броеница с 33 възела - според земните годините на Христос, и кръстче. „Можеш ли да отгатнеш? – смеейки се каза старецът.  „Това изстрелва духовни куршуми всеки път, когато си казваш молитвата Господи Иисусе Христе, помилуй ме!, все едно прострелваш дявола, няма да смее да те приближи. Вземи я, за да имаш с какво да се отбраняваш“.

За мен беше радост да имам нещо негово, затова я взех. След като поговорихме на друга тема, си тръгнах – както винаги чувствайки се по-добре, отколкото преди да се видим. Почувствах се освежен и обнадежден, духовно и дори физически по-силен. Проблемите ми бяха решени и въпросите – получиха отговор. Когато старецът леко ме тупваше по главата – навик, който беше изградил към посетителите си, душата ми се изпълваше с райски мир и радост. Това траеше часове. Веднъж, дори си спомням, че продължи няколко дена. В присъствието на неговото свято утешение, радост и щастие, преставаше да съществува всеки проблем, страх или трудност.

И така аз се върнах в манастира Ставроникита. Една вечер среднощният посетител се завърна, но този път разполагах с „пистолета“ от стареца Паисий. Дори в просъница, веднага щом усещах присъствието му, започвах да стрелям: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ и мигновено отстъпваше от мен. Продължих да казвам молитвата, докато посетителят отстъпваше. Дори се осмелих да нападна с нея. Но когато направих това, усетих смразяваща кръвта сила, която ме разколеба. Той беше много по-силен от мен и се нахвърли върху ми. Започнах да се моля, без да спирам: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме.“ , което го принуди да избяга. Като че ли думите на молитвата го изгаряха – аз нямах собствени сили, но призоваването на Божието име имаше голяма мощ. В този момент посетителят, доскоро показващ се в ужасяваща форма, изглеждащ сякаш може да ме смаже като буболечка, внезапно се измени като дебело джудже с шапка на главата. Започна да се шегува, постепенно приближавайки се към мен, като че ли играеше някаква игра. Бях толкова изненадан, че за малко не се разсмях. Но в момента, в който се приближи до мен, в сърцето си почувствах неговата пагубна и заплашителна злоба. Аз отново започнах да си казвам Иисусовата молитва и той отново избяга от мен.  

превод: Ловчанска Света Митрополия, из книгата Гурото, Младежът и Старецът Паисий



                             ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ

                  Вече съм го писала веднъж в блога, но пак ще споделя, че веднъж , по новогодишните празници мисля, че беше, вместо да се радвам, ми беше много тежко, а уж нямаше от какво. Тъй като това продължаваше, грабнах касетата с филма за Иисус Христос и я пуснах във видеото. Веднага тази сила изчезна. И при други случаи, когато усетя силно притеснение от нещо, призовавам Господ с цялата си душа и злото изчезва. Настъпва душевният мир, онзи мир, с който само Господ Иисус Христос Спасителят може да ни изпълни! Благодарна съм Му, че ме намери, мен, нищожната, и ме изпълни с живот и удовлетворение от живота! Затова сърцето ми Го слави и нека Го слави завинаги под Неговата закрила и с Неговата помощ, защото невидимите и видими врагове не спят и имат голяма сила спрямо нас. Но...Той е Победителят на всяко зло !
                  Вечна слава, чест и величие на името Му !!! Искам все повече и повече хора да Го познаят и обичат, защото ние само това можем да Му дадем предаността си, любовта си и признанието си с пълно доверие! Амин !!!
                   Благодаря на святата Майчица Богородичка, защото Тя ми показа Истинския Христос - Нейният Син, та да мога да Го различавам от Анти-Христа. Иначе, човек може лесно да се обърка.

Истината ви казвам!

                                                 С обич в Христа:  Естир!




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13712544
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031