Постинг
14.06.2013 21:04 -
Лятото на 1913г. 100 години от българския и арменския геноцид
Elena Vatashka
Лятото на 1913г. 100 години от българския и арменския геноцид
ДЕКЛАРАЦИЯ
осъждаща геноцида над българските християни и арменския народ и несправедливото отнемане и експлоатиране на имотите им в Османската империя през 1913г
Ние,………………………………………………………………………………………………………….,
– като се позоваваме на най-високите достижения на европейската и световната мисъл, на международното право в областта на правата на човека и малцинствата;
– като се позоваваме на Европейската харта за правата на човека, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Приетата на 9.12.1948 г. с резолюция 260 A (III) на Общото събрание на ООН, на Конвенцията за преследване и наказаване на престъплението геноцид, ратифицирана от България с Указ № 300 от 23.06.1950 г.и от Турция на 31 юли 1950;
– като изразяваме огромното си съжаление за това, че от лятото на 1913г в продължение на 100 години, Българската и Турската държави не съумяха да накажат виновниците, нито до върнат на жертвите насилствено отнетите им имоти, нито да компенсират по подобаващ начин отнетите човешки животи, нито насилията и униженията и осакатяванията от всякакъв характер и заличаването на българските традиции, обичай и нрави в Одринско, по Беломорието и в Мала Азия;
– като изразяваме категоричното си убеждение, че за подобни престъпления не може да има давност,
ЗАЯВЯВАМЕ:
1. Осъждаме категорично проведеният през 1913 г геноцид над българското население в нарушение на Лондонския мирен договор и на Цариградския договор, и в продължение на Ангорския договор.
2. Обявяваме избиването и прогонването на над 1 360 000 самоопределили се българи и християни от родните им законни имоти в границите на Одрински вилает до 1912 г., включително унищожаването на 100 български селища, 190 каменни български църкви, 11 манастира, 136 параклиса, 211 начални училища, с 2 мъжки и 1 девическа гимназия за геноцид съпроводен с етническо прочистване.
3. Призоваваме Турската и Българската държави да направят необходимото за връщане на имотите в реални граници, за заплащане на пропуснати ползи и наеми от тях в продължение на 100 години и компенсиране потомците на жертвите на геноцида. Опитът той да се покрие с давност от Турска страна, прехвърля вината на турските политици върху българските им колеги.
Декларацията ще бъде приета от …………………………… на …………. 2013 г.
Душите на стотиците хиляди жертви заслужават и ни задължават да изпълним синовният си дълг като отдадем заслужено признание на едно престъпление срещу човечеството и срещу нашите народи и съхраним жива паметта за тази българска трагедия и я направим достояние на света.
Декларацията е подкрепена.....................................................................
Председател на …………………………..: …………………………………………...............
Турската държава продължава да събира наем от въпросните български и арменски имоти.
Лятото на 1913г. 100 години от българския и арменския геноцид
ДЕКЛАРАЦИЯ
осъждаща геноцида над българските християни и арменския народ и несправедливото отнемане и експлоатиране на имотите им в Османската империя през 1913г
Ние,………………………………………………………………………………………………………….,
– като се позоваваме на най-високите достижения на европейската и световната мисъл, на международното право в областта на правата на човека и малцинствата;
– като се позоваваме на Европейската харта за правата на човека, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Приетата на 9.12.1948 г. с резолюция 260 A (III) на Общото събрание на ООН, на Конвенцията за преследване и наказаване на престъплението геноцид, ратифицирана от България с Указ № 300 от 23.06.1950 г.и от Турция на 31 юли 1950;
– като изразяваме огромното си съжаление за това, че от лятото на 1913г в продължение на 100 години, Българската и Турската държави не съумяха да накажат виновниците, нито до върнат на жертвите насилствено отнетите им имоти, нито да компенсират по подобаващ начин отнетите човешки животи, нито насилията и униженията и осакатяванията от всякакъв характер и заличаването на българските традиции, обичай и нрави в Одринско, по Беломорието и в Мала Азия;
– като изразяваме категоричното си убеждение, че за подобни престъпления не може да има давност,
ЗАЯВЯВАМЕ:
1. Осъждаме категорично проведеният през 1913 г геноцид над българското население в нарушение на Лондонския мирен договор и на Цариградския договор, и в продължение на Ангорския договор.
2. Обявяваме избиването и прогонването на над 1 360 000 самоопределили се българи и християни от родните им законни имоти в границите на Одрински вилает до 1912 г., включително унищожаването на 100 български селища, 190 каменни български църкви, 11 манастира, 136 параклиса, 211 начални училища, с 2 мъжки и 1 девическа гимназия за геноцид съпроводен с етническо прочистване.
3. Призоваваме Турската и Българската държави да направят необходимото за връщане на имотите в реални граници, за заплащане на пропуснати ползи и наеми от тях в продължение на 100 години и компенсиране потомците на жертвите на геноцида. Опитът той да се покрие с давност от Турска страна, прехвърля вината на турските политици върху българските им колеги.
Декларацията ще бъде приета от …………………………… на …………. 2013 г.
Душите на стотиците хиляди жертви заслужават и ни задължават да изпълним синовният си дълг като отдадем заслужено признание на едно престъпление срещу човечеството и срещу нашите народи и съхраним жива паметта за тази българска трагедия и я направим достояние на света.
Декларацията е подкрепена.....................................................................
Председател на …………………………..: …………………………………………...............
Турската държава продължава да събира наем от въпросните български и арменски имоти.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
