Постинг
12.06.2013 06:47 -
Божият човек се вижда в малките неща
Божият човек се вижда в малките неща
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=474%3A2013-06-11-14-26-46&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Написано от митр. Атанасий Лимасолски
Вторник, 11 Юни 2013 16:12
В Евангелието Господ казва, че борещият се човек е като добър търговец, който намира скъпоценната перла (Мат. 13:45-46). Когато намери скъпоценната перла, той отива и продава всичко, което има и купува тази перла, която струва колкото цялото му имущество и така му доставя много блага. Така Христос сравнява Царството Небесно с тази скъпоценна перла и човека, който, извършва голямо духовно усилие с добрия търговец. Все пак тази скъпоценна перла не показва само един прост търговски успех от страна на търговеца; тя показва също така и нещо друго.
Отците на Църквата казват, че след всяко предприятие човек трябва да седне и да сметне, какво е произлязло от това, което току що е направил. Също както търговеца, който в края на деня или седмицата, пресмята своите приходи, вижда колко е продал, колко печалба е направил, колко е загубил, и после използва това знание, за да управлява по-добре бизнеса си за в бъдеще. Така той си гарантира, че няма да схване нещата погрешно и е научил дори как да се справя по-добре. Духовният човек трябва да прави същото с живота си. Всеки ден, или след всяко предприятие, той трябва да седне и да отчете печалбата, загубата, и съответно да си направи сметката.
С Божията помощ ние също започнахме това предприятие. Е, тръгнахме преди седмица и се оставихме на това пътуване. Както си спомняте, казах в началото, че това е духовно предприятие. Неговата единствена цел не е просто да почетем различни места на поклонничеството, или да видим нови места и свети местности, но също така да придобием добър поглед върху себе си. Понеже когато някой живее с много хора, в доста различни обстоятелства, които не можем винаги да контролираме,с течение на времето, става все по-ясно кой си ти. Много неща за нас излизат на повърхността, които в къщи, или на работното място, в нашето обкръжение – може би не сме видяли, забелязали или разпознали. Сега сме в края на това пътуване и искаме да преценим какво се случи с нас през цялото това пътешествие.
Факт е, че всеки, който дойде тук беше някак уморен от своето ежедневие. Всеки дойде тук със своите ежедневни проблеми. Всеки има проблеми; никой не е без тях в този свят. „Всички сърца са тъжни и всички глави изпитват болка”, както казва Писанието (митрополитът има впредвид стиха "Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало" - срв. Исая 1:5, - бел.прев.). Това означава, че всяко сърце на човека има своите тревоги, и всяка глава има своите бремена и главоболия. Всеки човек, където и да се намира, има своите проблеми и тревоги, и така, всички дойдохме тук носейки тези неща със себе си. И все пак, всеки от нас се стремеше да намери някаква почивка, някаква утеха, нещо повече, може би дори отговор през цялото поклонническо пътуване, и през няколкото часа, които имах и през които можах да говоря с хората видях наистина, че всеки един от нас има своя собствен кръст за носене. Сам го носиш, сам си го разпознаваш, всеки един от нас има своя уникален кръст. Може отстрани да изглежда малък, но за човека, който го носи, неговият кръст е голям, това е. И така, тръгнахме на това пътуване, това поклонническо пътуване, като излизане – така да се каже – от нашите проблеми, като пътуване за духовно укрепване, като нещо, което е един вид спокойна почивка в живота ни. Това е всъщност, което си поставихме за цел да направим – един вид пастирско упражнение с Божия народ; един вид пастирска грижа и внимание за всеки един от нас.
Факт е обаче, че в живота ни като цяло, трябва да научим един важен урок, който започва с малките неща. Самият аз съм забелязал от моя живот и също от малкия опит, който имам от разговорите и прекарването на време с други хора, че един истински човек, великите светци, не показват себе си като велики светци във великите неща от живота. Да, Божиите светци постигат велики неща на вярата, и са имали велики борби, и са правили велики решения и са водили яростни битки, както четем в житията им. Но когато някой има жизнен опит от светците, и погледне към живота им и вижда как тези хора се подвизават, те виждат това – да, наистина те са направили велики неща. И все пак, преди да постигнат великите неща, те са се погрижили за малките неща. Божият човек се вижда в малките неща, в най-незначителните неща. Както казва старата поговорка: „Можеш да познаеш лъва от върха на ноктите му”. Тоест, величието на лъва не се вижда от размера на зъбите му или от рева му, но от най-малкото нещо – върхът на нокътя му. Можеш да разбереш един човек чрез детайлите. Наистина духовният живот и възрастването на човека започват с неговото внимание към детайла. Духовният човек се разпознава по детайлите в живота му. Той не се показва във великите неща. Великите неща ще дойдат при нас веднъж или два пъти в живота, ако въобще дойдат, но не е този моментът, в който величието на човека ще се прояви. За да си верен във великите неща, първо трябва да се приготвиш да си верен в малките неща. Както казва Евангелието: „този, който е верен в малкото, е верен и в голямото” (срв. Лук. 16:10). А който е неверен, в това, което е малко е също така неверен в голямото, както Христос намеква в Евангелието.
Ние също виждаме това в живота си. Това е нещо, което наистина пренебрегваме. Това е нещо, което виждаме например в брака, в подвига на брака. Понеже, ако сме разбрали причината, поради която сме се оженили и целта на самия брак, тогава бихме разбрали и бихме имали много по-добро отношение към всекидневните проблеми, пред които се изправяме в брака.
Същото нещо важи и за монашеството. Когато разберем причината, поради която сме станали монаси или монахини, и какво ни очаква при приемането на монашеството, тогава бихме имали правилното отношение и бихме се борили добре и изкусно. Ето защо в монашеството, в може би най-детайлната служба, когато някой ще става монах, се прави цял списък с всички трудности, който той ще срещне. „Понеже трябва да бъдеш гладен, жаден и да търпиш голота, и да приемаш обида, присмехулство, преследване..” и т.н. и т.н. „и да трупаш множество тежки скърби”, казва службата и „когато претърпиш всички тези неша, тогава.. „се радвай със задоволство, бъди радостен от ликуване” и т.н... Наистина, на нас монасите и монахините, ни се казват всички тези неща преди да приемем монашество, уточняват се всички лоши неща, които ще ни се случат, така да го кажем, и тогава се казва „Изповядваш ли след всички тези неща надеждата си в Божията сила?”. Приемаш ли да ходиш гладен, жаден, да се трудиш усърдно, да си обиждан, подиграван, да ходиш гол, да си странник, да си изтощен.. и т.н... всички тези неща.. ще приемеш ли всички тези неща и ще ги претърпиш ли с готовност? И тогаеа казваш „да”. „Да, с Божията помощ, преподобни отче” и така правиш изповед.
Все пак в брака не можеш да кажеш всичките тези неща, вероятно поради социални причини. Не можеш да кажеш например „Ще търпиш ли жена ти да те обижда, да ти досажда, да ти противоречи, да те очерня, да прави това и това и това...?” И тогава младоженецът да каже „Да”. Тогава да се каже на булката „Ще търпиш ли съпруга си да бъде груб, да бяга в къщата на майка си по десет пъти на ден, свекървата да се обажда по телефона и да казва „скъпото ми синче” и да не обръщаш внимание на всичко това, ще търпиш ли това, това и това....?” Ние не казваме тези неща. Но това са неща, които хората трябва да знаят. Наистина в някои древни брачни последования се казва, че преди свещеникът да ги поведе напред за да започне тайнството, той ще пита младоженеца: „Г-н Едикой си вземаш г-ца Едикоя си за своя жена?” и той казва „Да”. Тогава свещеникът пита булката дали приема този мъж за свой съпруг. Това означава, че имаме пълно разбиране и знание за това, което ще правим. Следователно тази борба започва в мястото и ситуацията, в която вече се намираме. Дали ще е манастир, пустиня, църква, енория, брак, семейство, дом, работа, професия, каквото и да е ситуацията, мястото и т.н., в което човек се намира. Тоест в каквато и ситуация да се намира човекът, той или тя започва да вижда „попрището, което ни предстои” (срв. Евр. 12:1). Писанието говори за предизвикателството, което имаме пред себе си в точния момент, не това, което сме имали вчера или това, което ще имаме утре, но това, което е пред нас сега, в този миг.
Авва Пимен казва, че „волята ни е медна стена, която ни разделя от Бога”. Защо? Защото искаме да правим нещата по начин, по който ние искаме да ги правим. Което е по-лошото, ние искаме да съветваме Бог за това, как Той да се справи с нашите проблеми! Казваме Му „направи това” или „направи онова”, „направи го така” в тази ситуация, или „иначе” в друга ситуация. Ние нямаме тази радостна и благословена надежда в Бога, Който урежда всичко. Все пак за да стигнем дотам означава, че трябва да започнем с детайлите, както казахме по-рано. Как може да се надяваме на Бог, когато не оставяме подробностите на Него? Добре, ще кажем например „аз исках стаята ми да бъде такава”, „исках пътуването ми да бъде такова...”, „очаквах да бъде така и така”, „така го исках, това планирах, това очаквах, на това се надявах, за това си мечтаех...” Всички проблеми идват от този вид очаквания и планове; и почваме да се стресираме, ставаме взискателни и се докарваме до това състояние.
Човек обаче трябва да се научи да приема нещата такива, каквито са и да бъде търпелив. Не казвам, че човек трябва да стане безразличен, пасивен „реципиент”. Все пак добрият търговец приема всичко, което има пред себе си, възползва се от него и го превръща в духовно усилие. Така, ако приемете това, което се случва с определена трезвост и го превърнете в духовен труд, без значение какво имате пред себе си, тогава вие сте наистина като този „добър търговец”. Това е, както казваме в Кипър за някои свидливи, мизерни хора, че „ще изкарат дори мазнина от мухата”. Колко мазнина имат мухите? Но един скъперник, който иска да изтиска последната капка от всичко, има тази способност и изобретателност да извлече мазнина от мухата! И така, духовен човек е този, който от ежедневното си съществуване, може наистина да извлече полза.
(Първа част от беседата на Лимасолския митр. Атанасий "Напредъкът в духовния живот" проведена пред поклонническа група през 2001 г., превод от английски: Мартин Димитров)
Следва
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=474%3A2013-06-11-14-26-46&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Написано от митр. Атанасий Лимасолски
Вторник, 11 Юни 2013 16:12
В Евангелието Господ казва, че борещият се човек е като добър търговец, който намира скъпоценната перла (Мат. 13:45-46). Когато намери скъпоценната перла, той отива и продава всичко, което има и купува тази перла, която струва колкото цялото му имущество и така му доставя много блага. Така Христос сравнява Царството Небесно с тази скъпоценна перла и човека, който, извършва голямо духовно усилие с добрия търговец. Все пак тази скъпоценна перла не показва само един прост търговски успех от страна на търговеца; тя показва също така и нещо друго.
Отците на Църквата казват, че след всяко предприятие човек трябва да седне и да сметне, какво е произлязло от това, което току що е направил. Също както търговеца, който в края на деня или седмицата, пресмята своите приходи, вижда колко е продал, колко печалба е направил, колко е загубил, и после използва това знание, за да управлява по-добре бизнеса си за в бъдеще. Така той си гарантира, че няма да схване нещата погрешно и е научил дори как да се справя по-добре. Духовният човек трябва да прави същото с живота си. Всеки ден, или след всяко предприятие, той трябва да седне и да отчете печалбата, загубата, и съответно да си направи сметката.
С Божията помощ ние също започнахме това предприятие. Е, тръгнахме преди седмица и се оставихме на това пътуване. Както си спомняте, казах в началото, че това е духовно предприятие. Неговата единствена цел не е просто да почетем различни места на поклонничеството, или да видим нови места и свети местности, но също така да придобием добър поглед върху себе си. Понеже когато някой живее с много хора, в доста различни обстоятелства, които не можем винаги да контролираме,с течение на времето, става все по-ясно кой си ти. Много неща за нас излизат на повърхността, които в къщи, или на работното място, в нашето обкръжение – може би не сме видяли, забелязали или разпознали. Сега сме в края на това пътуване и искаме да преценим какво се случи с нас през цялото това пътешествие.
Факт е, че всеки, който дойде тук беше някак уморен от своето ежедневие. Всеки дойде тук със своите ежедневни проблеми. Всеки има проблеми; никой не е без тях в този свят. „Всички сърца са тъжни и всички глави изпитват болка”, както казва Писанието (митрополитът има впредвид стиха "Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало" - срв. Исая 1:5, - бел.прев.). Това означава, че всяко сърце на човека има своите тревоги, и всяка глава има своите бремена и главоболия. Всеки човек, където и да се намира, има своите проблеми и тревоги, и така, всички дойдохме тук носейки тези неща със себе си. И все пак, всеки от нас се стремеше да намери някаква почивка, някаква утеха, нещо повече, може би дори отговор през цялото поклонническо пътуване, и през няколкото часа, които имах и през които можах да говоря с хората видях наистина, че всеки един от нас има своя собствен кръст за носене. Сам го носиш, сам си го разпознаваш, всеки един от нас има своя уникален кръст. Може отстрани да изглежда малък, но за човека, който го носи, неговият кръст е голям, това е. И така, тръгнахме на това пътуване, това поклонническо пътуване, като излизане – така да се каже – от нашите проблеми, като пътуване за духовно укрепване, като нещо, което е един вид спокойна почивка в живота ни. Това е всъщност, което си поставихме за цел да направим – един вид пастирско упражнение с Божия народ; един вид пастирска грижа и внимание за всеки един от нас.
Факт е обаче, че в живота ни като цяло, трябва да научим един важен урок, който започва с малките неща. Самият аз съм забелязал от моя живот и също от малкия опит, който имам от разговорите и прекарването на време с други хора, че един истински човек, великите светци, не показват себе си като велики светци във великите неща от живота. Да, Божиите светци постигат велики неща на вярата, и са имали велики борби, и са правили велики решения и са водили яростни битки, както четем в житията им. Но когато някой има жизнен опит от светците, и погледне към живота им и вижда как тези хора се подвизават, те виждат това – да, наистина те са направили велики неща. И все пак, преди да постигнат великите неща, те са се погрижили за малките неща. Божият човек се вижда в малките неща, в най-незначителните неща. Както казва старата поговорка: „Можеш да познаеш лъва от върха на ноктите му”. Тоест, величието на лъва не се вижда от размера на зъбите му или от рева му, но от най-малкото нещо – върхът на нокътя му. Можеш да разбереш един човек чрез детайлите. Наистина духовният живот и възрастването на човека започват с неговото внимание към детайла. Духовният човек се разпознава по детайлите в живота му. Той не се показва във великите неща. Великите неща ще дойдат при нас веднъж или два пъти в живота, ако въобще дойдат, но не е този моментът, в който величието на човека ще се прояви. За да си верен във великите неща, първо трябва да се приготвиш да си верен в малките неща. Както казва Евангелието: „този, който е верен в малкото, е верен и в голямото” (срв. Лук. 16:10). А който е неверен, в това, което е малко е също така неверен в голямото, както Христос намеква в Евангелието.
Ние също виждаме това в живота си. Това е нещо, което наистина пренебрегваме. Това е нещо, което виждаме например в брака, в подвига на брака. Понеже, ако сме разбрали причината, поради която сме се оженили и целта на самия брак, тогава бихме разбрали и бихме имали много по-добро отношение към всекидневните проблеми, пред които се изправяме в брака.
Същото нещо важи и за монашеството. Когато разберем причината, поради която сме станали монаси или монахини, и какво ни очаква при приемането на монашеството, тогава бихме имали правилното отношение и бихме се борили добре и изкусно. Ето защо в монашеството, в може би най-детайлната служба, когато някой ще става монах, се прави цял списък с всички трудности, който той ще срещне. „Понеже трябва да бъдеш гладен, жаден и да търпиш голота, и да приемаш обида, присмехулство, преследване..” и т.н. и т.н. „и да трупаш множество тежки скърби”, казва службата и „когато претърпиш всички тези неша, тогава.. „се радвай със задоволство, бъди радостен от ликуване” и т.н... Наистина, на нас монасите и монахините, ни се казват всички тези неща преди да приемем монашество, уточняват се всички лоши неща, които ще ни се случат, така да го кажем, и тогава се казва „Изповядваш ли след всички тези неща надеждата си в Божията сила?”. Приемаш ли да ходиш гладен, жаден, да се трудиш усърдно, да си обиждан, подиграван, да ходиш гол, да си странник, да си изтощен.. и т.н... всички тези неща.. ще приемеш ли всички тези неща и ще ги претърпиш ли с готовност? И тогаеа казваш „да”. „Да, с Божията помощ, преподобни отче” и така правиш изповед.
Все пак в брака не можеш да кажеш всичките тези неща, вероятно поради социални причини. Не можеш да кажеш например „Ще търпиш ли жена ти да те обижда, да ти досажда, да ти противоречи, да те очерня, да прави това и това и това...?” И тогава младоженецът да каже „Да”. Тогава да се каже на булката „Ще търпиш ли съпруга си да бъде груб, да бяга в къщата на майка си по десет пъти на ден, свекървата да се обажда по телефона и да казва „скъпото ми синче” и да не обръщаш внимание на всичко това, ще търпиш ли това, това и това....?” Ние не казваме тези неща. Но това са неща, които хората трябва да знаят. Наистина в някои древни брачни последования се казва, че преди свещеникът да ги поведе напред за да започне тайнството, той ще пита младоженеца: „Г-н Едикой си вземаш г-ца Едикоя си за своя жена?” и той казва „Да”. Тогава свещеникът пита булката дали приема този мъж за свой съпруг. Това означава, че имаме пълно разбиране и знание за това, което ще правим. Следователно тази борба започва в мястото и ситуацията, в която вече се намираме. Дали ще е манастир, пустиня, църква, енория, брак, семейство, дом, работа, професия, каквото и да е ситуацията, мястото и т.н., в което човек се намира. Тоест в каквато и ситуация да се намира човекът, той или тя започва да вижда „попрището, което ни предстои” (срв. Евр. 12:1). Писанието говори за предизвикателството, което имаме пред себе си в точния момент, не това, което сме имали вчера или това, което ще имаме утре, но това, което е пред нас сега, в този миг.
Авва Пимен казва, че „волята ни е медна стена, която ни разделя от Бога”. Защо? Защото искаме да правим нещата по начин, по който ние искаме да ги правим. Което е по-лошото, ние искаме да съветваме Бог за това, как Той да се справи с нашите проблеми! Казваме Му „направи това” или „направи онова”, „направи го така” в тази ситуация, или „иначе” в друга ситуация. Ние нямаме тази радостна и благословена надежда в Бога, Който урежда всичко. Все пак за да стигнем дотам означава, че трябва да започнем с детайлите, както казахме по-рано. Как може да се надяваме на Бог, когато не оставяме подробностите на Него? Добре, ще кажем например „аз исках стаята ми да бъде такава”, „исках пътуването ми да бъде такова...”, „очаквах да бъде така и така”, „така го исках, това планирах, това очаквах, на това се надявах, за това си мечтаех...” Всички проблеми идват от този вид очаквания и планове; и почваме да се стресираме, ставаме взискателни и се докарваме до това състояние.
Човек обаче трябва да се научи да приема нещата такива, каквито са и да бъде търпелив. Не казвам, че човек трябва да стане безразличен, пасивен „реципиент”. Все пак добрият търговец приема всичко, което има пред себе си, възползва се от него и го превръща в духовно усилие. Така, ако приемете това, което се случва с определена трезвост и го превърнете в духовен труд, без значение какво имате пред себе си, тогава вие сте наистина като този „добър търговец”. Това е, както казваме в Кипър за някои свидливи, мизерни хора, че „ще изкарат дори мазнина от мухата”. Колко мазнина имат мухите? Но един скъперник, който иска да изтиска последната капка от всичко, има тази способност и изобретателност да извлече мазнина от мухата! И така, духовен човек е този, който от ежедневното си съществуване, може наистина да извлече полза.
(Първа част от беседата на Лимасолския митр. Атанасий "Напредъкът в духовния живот" проведена пред поклонническа група през 2001 г., превод от английски: Мартин Димитров)
Следва
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
