Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2013 11:58 - Да не се смущава сърцето ви
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 393 Коментари: 0 Гласове:
0



Да не се смущава сърцето ви
 
 
http://dveri.bg/xhy4c

 Понеделник, 10 Юни 2013 00:30
 Автор: Лимасолски митр. Атанасий

Живеем в трудно време и нито един човек не остава незасегнат - всички сме  сякаш в един кораб, в нашата малка родина, насред бурята, и не знаем къде отиваме, нито къде се намираме. Когато ни сполетят трудности - независимо дали в семейството, в обществото или лични, то това винаги е мъчително. В такива моменти не утешаваш човека, казвайки му, че нищо не се случва. Правилното е да знаем, че сме в затруднение, да видим как да го преодолеем и как да се отнесем към случващото се.  Когато човек бива изпитван, той се терзае, тревожи, страда, скърби и има неприятни последици. Това не означава, че затруднението е от Бога, защото Бог не иска да затруднява хората, нито съдейства на злините, които ни се случват.  Скръбта, тревогата и всяко притеснение никога не произлизат от Бога, а от нас самите или от дявола. Но откъдето и да идват, изкуството и мъдростта на човека е да се опита да се отнесе правилно към сполетелите го трудности, за да ги оползотвори духовно и от затруднение да го претвори в благословение, от гъст мрак - в истинска светлина. Никой не може да избегне трудностите - грешни и свети хора, богати и бедни, всички ще вкусят от горчилката на трудностите. Въпросът не е как човек да се отърве от тях, а как да ги възприема.

И св. ап. Павел, когато говори на скърбящите, не им казва: „Християни, вас Бог ще ви избави от скърбите и смъртта”, а им казва „Не скърбете както останалите, които нямат надежда”. Тоест, със сигурност ще се наскърбите, със сигурност меч ще прониже душата ви, но внимавайте да не станете като останалите, които нямат надежда. Тоест вие, чедата на Църквата,  посрещайте и преминавайте това затруднение, имайки упование само на Владиката Христос. Не съществува никой друг, на който можем да се надяваме. Не е лесно човек да отвори вратата, когато нуждата почука на нея, както казва Дионисий Соломос. Разбира се,  тези думи имат и друг смисъл, който ни учи на много неща. Ние носим отговорност за трудностите, които срещаме днес, защото нашият ум  се отдалечи от правилните основи и намира сигурност в неща, които не са сигурни, а напротив, са рисковани.  Но в дългосрочен план тези трудности несъмнено ще донесат и много добрини.  Със сигурност обаче първите усещания са горчиви и много болезнени.

Ние какво можем да правим в това състояние? Преди всичко трябва да имаме непоклатима вяра, че Бог е Този, Който управлява всичко. Не управляват тези, които мислят, че ръководят света.  Дори когато дяволът отишъл при Христос, показал Му всички царства на света и Му казал: „Ако ми се поклониш, ще ти ги дам всичките”, Христос му казал: „Господу, Богу твоему ще се поклониш, махни се от Мене, сатана” (Мат. 4:10) и го отхвърлил. Съществуват хора, които мислят, че със светски и човешки машинации може да се постигне всичко. Със сигурност, ако носиш някаква отговорност, си длъжен да направиш всичко по силите си и да използваш всички обстоятелства, за да постигнеш възможно най-добрия резултат,  след като ти е поверена отговорност за кораба, който управляваш. Но преди всичко трябва да знаеш, че Този, Който управлява света, и Този, Който ще каже Да! и Не! за това, което става в света, е Бог, а не хората.  Злобата на хората може да подготвя всички онова, което замисля, дяволът и неговите оръдия може да предизвикват проблеми за хората, семействата, държавите и в целия свят, но нямат никаква власт над хората, ако Бог не позволи това. Когато Пилат разпитвал Христос и Христос не му отговарял, Пилат Му казал: „На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да те предам на кръст и имам власт да те пусна?”, а Христос му отвърнал: „Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако не ти  бе дадено свише” (Йоан 19:10), т.е. ти не би могъл да Ми направиш нищо, ако нямаш власт от Бога за това, което искаш да правиш. Следователно, трябва да имаме дълбока и непоклатима вяра, че нищо повече и нищо по-малко няма да стане от това, което Бог позволи. Ние също сме виновни за всички тези затруднения и сме уязвими спрямо последиците заради нашата безразсъдност, лекомислие и лоши действия, които сме извършили. Въпреки това ние сме призвани да търсим от Бога Неговия промисъл за нас, за да ни помогне, да ни спаси и да ни избави. Как става това?

Когато човек с голямо покаяние застане пред Бога и признавайки своето лошо досега поведение и лоши навици, признавайки, че неговият живот е бил повърхностен и безбожен, покае се и плаче пред Бога, тогава ще привлече Божия промисъл към себе си. Защото всички тези злини стават не само, защото така са поискали някои хора, които имат свои планове и зад тях е дяволът, който дърпа конците им, но  защото и ние реално, живеейки далеч от Бога, отдалечихме Божия промисъл от себе си с нашите грехове и безразсъдство. Естествено,  колкото повече човек се отдалечава от Бога, толкова повече доближава врага на нашето спасение, връхлитат го злини и бури и е по-уязвим към всичко, което ще се случи в живота му.

В Стария Завет светите пророци, пратениците на Бога, винаги посочвали като причина за всички беди греха, отстъплението от Бога и предсказвали, че ще се случат злини в света и затова човеците трябвало да променят начина си на живот и да се покаят.  Човеците обаче не се покайвали, живеели както преди и дори гонели пророците, отхвърляли ги, осмивали ги, пропъждали ги, за  да не им говорят неща, които ги дразнят.  Когато впоследствие бедите идвали, заедно с Божия народ се терзаели и пророците и затова те са велики светци пред Бога, защото страдали заедно с Божия народ,  приемали последиците от безразсъдството на този народ и вървели заедно с него, за да го подкрепят и приведат в пътя на спасението. И какво указвали пророците? Със сигурност не светски решения и изходи. Те указвали връщането към Бога, покаянието, промяната на мисленето, „Покайте се!”, казвали пророците, - и се завърнете при вашия Бог Отец и след като се върнете у Бога, ще привлечете Божия промисъл и постепенно нещата ще се подобрят.

Целта не е просто да се променят нещата и да станат както преди, защото, ако стане така, и ние станем отново такива, каквито бяхме преди, накрая нищо няма да излезе. Целта не е да се излезе от една материална и светска безизходица, а да променим манталитета и начина си на мислене, което от друга страна означава покаяние.  Този, който постигне това, означава, че е работил правилно върху това нещо и е превърнал затруднението в духовен труд. В противен случай, само нещата леко да се охлабят, пак ще се върнем в същото положение.

Пророците  проповядвали покаяние и завръщане у Бога. Всички други неща в крайна сметка са суетни – и щастието, и материалното благосъстояние, дори географската свобода е земно събитие. Бог иска първо човеци свободни от греха, страстите, отстъплението и мрака на Божието отсъствие. След това тези истински свободни човеци ще придобият и свободна родина. Ако имаш свободна родина и си пленник на твоите страсти и грях, тогава и свободната родина ще я поробиш и обезсилиш, както и твоя вътрешен свят.

Ние, които живеем в това състояние, преживяваме цялото безпокойство и тревога, която хората изпитват, трябва да концентрираме това в нашата душа и да канализираме в молитва целия натиск на събитията. Трите момци, когато се намирали в огнената пещ във Вавилон, казвали: „Съгрешихме, беззаконствахме, вършихме неправда пред Тебе”, хвърлили тежестта върху себе си и казали: "Ние сме достойни за това наказание, Боже мой, защото наистина съгрешихме, вършихме неправда, не вървяхме в съгласие с Твоите заповеди и в пътя на живота, който ни показа. Достойни сме за тези злини, които ни застигнаха.  Но Ти, Който си Бог на отците и Бог, Който обича човека и не иска гибелта и нещастието на никого, молим да ни избавиш и ако ни унищожиш справедливо за нашите грехове, поне да съжалиш Твоя народ и да го доведеш до пътя на спасението". Молейки се така, св. момци и себе си предпазили в огнената пещ, но и Божия народ спасили.

Такива човеци, слава Богу, в Църквата има много и тяхната молитва има сила. И не само живи човеци, но и починали, защото и те се молят за нас, нашите светци, нашите предци, нашите отци, които се упокоиха в Господа, за да отмине затруднението. Преди всичко те се молят да се вразумим и да поправим грешките, които направихме.  Човекът, който се уповава на Господа, неговото сърце не се смущава и не изпада в състояние на паника.  Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши”. Бог ни зове да не се смущава сърцето ни, да не се плашим, да имаме вяра в Него, не защото нищо няма да стане.  Може да стане всичко, което планират и много по-лошо и много неща, защото не знаем какво ни приготвят и е възможно нещата да станат и по-трудни. Това обаче няма значение. Каквото и да стане, човекът, който вярва в Бога,  въпреки че като човек скърби, притеснява се, страда, тревожи се и се мъчи, но неговото сърце не се смущава. Той има упование в Бога, защото е убеден, че Бог следи всичко и каквото и да допусне, той го приема с упование във всемогъщия промисъл на Божията любов. Той не се страхува от смъртта, защото побеждава смъртта чрез Христос. Какво ще ни направят? Ще унищожат живота ни, страната? Нека правят каквото мислят, каквото могат и каквото замислят.  Ако Бог им позволи, да го направят. Ние като Божии чеда трябва да се научим да преодоляваме страха. Страхът е рожба на неверието.  Защо да се страхуваме?  Нека оставим всичко в Божиите ръце.  Ще ни вземат  парите, работата, автомобила, всичко? Не е приятно, но всъщност не е и нещо.  Душата ни могат ли да я вземат? Не. Нашата душа, следователно, има тази велика ценност. Всички други неща са второстепенни.  Доказали са го и нашите предци, които  оставиха всичко по време на окупацията на Кипър. Хората загубиха всичко, носеха със себе си обаче своята душа. И с нея съградиха останалото. Ако човек опази душата си, тогава не претърпява никаква щета. Както Христос казва: „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?”

Така, без наивни лозунги и имайки съзнание за трудността, ще направим това, което можем да направим  и каквото зависи от нас. Ще извървим обаче този път, който и да е той, с вяра в Бога, с усърдна молитва и превъзмогване на човешките и материални неща, дори на самата смърт.  И колкото и събитията и реалността да ни  застрашават, трябва да опазим нашата душа да не се смути, да не се разтърси.  В Псалтира Давид казва „Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога!” Надявай се на Бога. Ако Бог няма силата да те спаси, нима ще те спасят парите, познанствата, банките, големците и видните хора от този свят? Ако Бог е с тебе като твое прибежище и упование, не се бой. Каквото и да стане, „Аз съм с теб”, казва Бог. И ако Бог е  с нас, кой ще е против нас?  И какво може да бъде срещу нас? Никой не може да ни вземе душата.  Когато св. Козма Етолийски говорил на гърците, той им казвал „да имате вяра и да не се страхувате. Когато турчинът иска вашите грошове, дайте му вашите грошове. Когато иска вашите животни, дайте му вашите животни,  когато иска вашите къщи,  вашите ниви,  и каквото и да ви поиска, дайте му го, душата си обаче никога да не давате!”. Това има значение. Когато човек разбере това, тогава всичко придобива друг смисъл. Така или иначе,  рано или късно,  въпрос на време е кога ще приключи този земен път. Как ще предадем нашата душа в Божиите ръце -  чиста и без неправди или най-малкото очистена чрез покаянието?

Ако посрещаме сполетялото ни затруднение с дух на молитва, с надежда в Бога, със славословие към Бога, с оптимизъм, тогава имаме надежда, че ще преминем през него.  И каквото и да стане, ще го преминем. Каквото Бог допусне заради нашите грехове, не защото Той е причината, а защото ние сме причината. Така са правили  светците. По този начин, след като поставяли пръст в белега от гвоздеите, те едновременно започвали и изцелението. Ако не започнеш така, а започнеш да обвиняваш един или друг, пак ще направиш същите грешки. Всеки от нас с дух на любов и милост трябва да крепи другия. Така ще минем през това затруднение. Имаме упование в нашата Пресвета Богородица, в нашите светци и в молитвите на нашите отци, че всички тези неща ще отминат и ние, станали по-благоразумни, ще стигнем до нови обстоятелства в живота си...



Тагове:   сигурност,   упование,   в бога,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705367
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031