Постинг
10.05.2013 06:45 -
СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ ЗА СЕБЕЛЮБИЕТО И ПРОИЗТИЧАЩИТЕ ОТ НЕГО ВСИЧКИ СТРАСТИ
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 656 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2013 06:49
Прочетен: 656 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.05.2013 06:49
Elisaveta Miteva
Автор : Старецът Паисий
От себелюбието произлизат всички страсти
- Отче, какво е самолюбието?
- Себелюбие е да изпълняваш капризите на ветхия човек, т. е. любов към него. И преяждането и егоизма и ината и завистта дължат своя произход на себелюбието. Виждаш, как някой поради самолюбие търси за себе си удобство и комфорт и не се съобразява с никого. Друг със схоластическа точност се грижи за храната и съня, да не би нещо да се случи с драгоценното му здраве. Третият изисква да го зачитат и ценят. Стига нещо леко да го притиснеш, да не направиш така, както иска той, веднага ще започне да вие: „Защо не се съобразявате с мен? Аз ще им покажа”. Да, страшно нещо е себелюбието.
- Отче, как може човек да каже: „Заради Тебе ни затриват всеки ден” (Пс.43:23)?
- Може да говори така, ако заради другия принася в жертва своите пожелания. Всяко пожелание носи на себе си отпечатък от човешкото „аз”, от себелюбието. Ако човек не разсъждава, дали се нрави на другия това, което харесва на самият него и започне да изисква: „Искам това, искам онова”, или „защо не направи това за мен, защо не ми даде онова?”, такъв човек в края на краищата попада под властта на дявола.
- Някои хора не могат да се успокоят, когато нещо не става по тяхното желание.
- Как да се успокоят, като в пожеланието им седи тяхното „аз”? Как може там да бъде Христос? Когато го няма това „аз”, а го има само главното – Христос – значи има всичко. Когато го няма Христос, значи няма нищо. Когато човек отхвърли своето „аз”, тогава Бог му дава всичко по чудесен начин.
- Отче, когато ни казвате, че е нужно да отхвърлим своето „аз”, в мен се поражда страх – а ако не издържа?
- Ох, каква мъка! Това е все едно да кажеш: „Ако отхвърля своите страсти, какво ще остане от мен?” Когато аз казвам, че трябва да отхвърлиш себе си, то имам предвид да отхвърлиш своите страсти, да съблечеш ветхия си човек. Възрастният човек, който разбира…. е несериозно да каже: „Не мога да се откажа от своето „аз”. Ако ти кажеха: „Вземи лом и разбий тази стена”, а пък ти не си държала нищо друго в ръцете си, освен четката, то би могла да кажеш: „Не мога”. Но за това, да съблечеш ветхия човек не е нужна физическа сила, нужно е смирение.
жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж
Elisaveta Miteva:
Защо ни е вълшебен,чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...
Дамян Дамянов
Автор : Старецът Паисий
От себелюбието произлизат всички страсти
- Отче, какво е самолюбието?
- Себелюбие е да изпълняваш капризите на ветхия човек, т. е. любов към него. И преяждането и егоизма и ината и завистта дължат своя произход на себелюбието. Виждаш, как някой поради самолюбие търси за себе си удобство и комфорт и не се съобразява с никого. Друг със схоластическа точност се грижи за храната и съня, да не би нещо да се случи с драгоценното му здраве. Третият изисква да го зачитат и ценят. Стига нещо леко да го притиснеш, да не направиш така, както иска той, веднага ще започне да вие: „Защо не се съобразявате с мен? Аз ще им покажа”. Да, страшно нещо е себелюбието.
- Отче, как може човек да каже: „Заради Тебе ни затриват всеки ден” (Пс.43:23)?
- Може да говори така, ако заради другия принася в жертва своите пожелания. Всяко пожелание носи на себе си отпечатък от човешкото „аз”, от себелюбието. Ако човек не разсъждава, дали се нрави на другия това, което харесва на самият него и започне да изисква: „Искам това, искам онова”, или „защо не направи това за мен, защо не ми даде онова?”, такъв човек в края на краищата попада под властта на дявола.
- Някои хора не могат да се успокоят, когато нещо не става по тяхното желание.
- Как да се успокоят, като в пожеланието им седи тяхното „аз”? Как може там да бъде Христос? Когато го няма това „аз”, а го има само главното – Христос – значи има всичко. Когато го няма Христос, значи няма нищо. Когато човек отхвърли своето „аз”, тогава Бог му дава всичко по чудесен начин.
- Отче, когато ни казвате, че е нужно да отхвърлим своето „аз”, в мен се поражда страх – а ако не издържа?
- Ох, каква мъка! Това е все едно да кажеш: „Ако отхвърля своите страсти, какво ще остане от мен?” Когато аз казвам, че трябва да отхвърлиш себе си, то имам предвид да отхвърлиш своите страсти, да съблечеш ветхия си човек. Възрастният човек, който разбира…. е несериозно да каже: „Не мога да се откажа от своето „аз”. Ако ти кажеха: „Вземи лом и разбий тази стена”, а пък ти не си държала нищо друго в ръцете си, освен четката, то би могла да кажеш: „Не мога”. Но за това, да съблечеш ветхия човек не е нужна физическа сила, нужно е смирение.
жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж
Elisaveta Miteva:
Защо ни е вълшебен,чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...
Дамян Дамянов
В архондарика на дядо Паисий
Филм за стареца Паисий /СУБТИТРИ НА БЪЛ...
РАЗКАЗ ЗА НЕИЗВЕСТНО ДОСЕГА ЧУДО СЪС СТА...
Филм за стареца Паисий /СУБТИТРИ НА БЪЛ...
РАЗКАЗ ЗА НЕИЗВЕСТНО ДОСЕГА ЧУДО СЪС СТА...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
