Постинг
06.05.2013 20:57 -
Защо празнуваме Възкресение?
Защо празнуваме Възкресение?
http://dveri.bg/38c8a
Понеделник, 21 Април 2008 05:03
Автор: Митр. Йеротей Влахос
От богослужебните текстове става видно, че празнуването на Възкресението започва на Велика събота. За това се говори в богослужението на Велика Събота, а също и в проповедите на светите Отци, които в този ден са посветени на възкресението и победата.
Това е видимо и в иконописната традиция. Каноничната икона на Христовото Възкресение е изображение на Неговото слизане в ада. Разбира се, съществуват икони на Възкресението, на които е изобразено явяването на Христос на мироносиците и учениците. Но в най-дълбокия смисъл истинската икона на Възкресението изобразява съкрушаването на смъртта, когато душата на Христос, съединена с Божеството, се спуска в ада и освобождава душите на всички, които се намирали там и Го очаквали като Спасител. „Празнуваме на смъртта съкрушението и на ада разрушението”, пеем в Църквата. Разрушаването на ада и умъртвяването на смъртта е най-дълбокият смисъл на празника.
Нека се замислим какво имаме предвид, когато говорим за ада и слизането на Христос в него. Думата „ад” в Новия завет съответства на древноеврейския „шеол” – тъмното, невидимо царство на мъртвите. В стария завет адът е представен като някакво пространство в недрата на земята, но това трябва да се разбира символично, според възгледите на онази епоха – а именно, че земята се е намирала посредата между ада и небето. Изхождайки от това, че душите не са материални, а безплътни и невеществени, ние не можем да мислим за ада като за някакво определено място. Можем да твърдим, че душите на хората, които се намират във властта на дявола и смъртта, се намират в ада. Именно в този смисъл трябва да разбираме и слизането на Христос в ада. Христос влязъл във властта на смъртта, съгласил се да умре – след което чрез силата на Своето Божество победил смъртта, съвършено я обезсилил и чрез Своята собствена сила и власт дал възможност на всеки човек да избегне господството, властта и силата на смъртта и дявола.
Да разберем това ни помага много важното Огласително слово на св. Йоан Златоуст, което се чете всяка година след великденската литургия. Наред с другите неща там се казва, че адът, като посрещнал Христос, „се огорчил, обезсилил и бил поруган, бил умъртвен, низложен, завързан”. След това се казва, че с Христовата смърт на кръста адът приел смъртно тяло, но се оказал изправен пред Бога, приел земя-прах, но срещнал небе, приел това, което виждал – а именно човешкото тяло, човешката природа, но бил победен от това, което не виждал, тоест от Божеството.
Денят на Велика Събота, когато душата на Христос заедно с Божеството се намирала в ада, а тялото Му било в гроба, когато била победена дяволската сила и смърт, Православната църква счита за велик ден, тъй като е свързан с деня на Възкресението.
В литургичните текстове седмият ден на творението, в който Бог „си починал от всички дела” след сътворяването на света и човека, е съпоставен с деня на Велика Събота, когато и Христос си починал от всичко, което направил за спасението на човека. Затова в този ден пеем: „тази е благословената Събота”.
От книга Битие знаем, че след като Бог сътворил за шест дни целия свят и човека, в седмия ден Той си починал от делата Си (Бит. 2,3) Затова на Мойсей било заповядано в седмия ден – събота, което означава „почивка”, „покой”, юдеите да почиват и да посвещават целия ден на богослужение и молитва (Изх. 12, 16).
Има едно тълкувание, според което заповедта за изоставяне на всяка работа в събота е била дадена от Бога преди всичко за възсъздаването и обновлението на човека, което трябвало да се случи чрез смъртта на Христос на кръста и Неговото Възкресение. Началото на новото създаване на човека и обновлението било поставено в деня на Велика Събота, но очевидното, осезаемо начало на пакибитието се открило във възкресния ден. Затова и ние, макар и да почитаме съботата като „ден на нашето възсъздаване”, повече почитаме деня на Възкресението.
Почитането на съботата в православното Предание има и едно друго значение. Тя е успокоение за човека, умиротворение, така нареченото свещено безмълвие – исихия, в цялата пълнота на този смисъл. Апостол Павел, казвайки, че съботата остава задължителна за Божия народ, казва: „и така, нека се постараем да влезем в този покой..” (Евр. 4, 11). Св. Григорий Палама казва, че когато човек отдели от своя ум всеки помисъл и когато чрез настойчивост и непрестанна молитва върне ума в сърцето, тогава ще се потопи в божественото упокоение, тоест в Боговидението, в съзерацанието на Бога.
Този покой, това безмълвие не е бездействие, както някой би си помислил, но е велико деяние. Както Бог, който макар и да почивал в седмия ден, продължавал да управлява света, така и човекът, пребивавайки в сътояние на духовно съзерцание, твори велико дело – съединява се с Бога, а след това обича всичко, което обича и Бог. Затова може да кажем, че в състояние на този покой всеки може да преживее Възкресението Христово. Доколкото някой влиза в божествената събота, в божествения покой, дотолкова той преживява възкресението. Пожеланието „щастливо възкресение” трябва да бъде съпроводено от пожеланието за „щастлив покой”.
Из книгата „Православната духовност” на Навпактски митр. Йеротей Влахос
http://dveri.bg/38c8a
Понеделник, 21 Април 2008 05:03
Автор: Митр. Йеротей Влахос
От богослужебните текстове става видно, че празнуването на Възкресението започва на Велика събота. За това се говори в богослужението на Велика Събота, а също и в проповедите на светите Отци, които в този ден са посветени на възкресението и победата.
Това е видимо и в иконописната традиция. Каноничната икона на Христовото Възкресение е изображение на Неговото слизане в ада. Разбира се, съществуват икони на Възкресението, на които е изобразено явяването на Христос на мироносиците и учениците. Но в най-дълбокия смисъл истинската икона на Възкресението изобразява съкрушаването на смъртта, когато душата на Христос, съединена с Божеството, се спуска в ада и освобождава душите на всички, които се намирали там и Го очаквали като Спасител. „Празнуваме на смъртта съкрушението и на ада разрушението”, пеем в Църквата. Разрушаването на ада и умъртвяването на смъртта е най-дълбокият смисъл на празника.
Нека се замислим какво имаме предвид, когато говорим за ада и слизането на Христос в него. Думата „ад” в Новия завет съответства на древноеврейския „шеол” – тъмното, невидимо царство на мъртвите. В стария завет адът е представен като някакво пространство в недрата на земята, но това трябва да се разбира символично, според възгледите на онази епоха – а именно, че земята се е намирала посредата между ада и небето. Изхождайки от това, че душите не са материални, а безплътни и невеществени, ние не можем да мислим за ада като за някакво определено място. Можем да твърдим, че душите на хората, които се намират във властта на дявола и смъртта, се намират в ада. Именно в този смисъл трябва да разбираме и слизането на Христос в ада. Христос влязъл във властта на смъртта, съгласил се да умре – след което чрез силата на Своето Божество победил смъртта, съвършено я обезсилил и чрез Своята собствена сила и власт дал възможност на всеки човек да избегне господството, властта и силата на смъртта и дявола.
Да разберем това ни помага много важното Огласително слово на св. Йоан Златоуст, което се чете всяка година след великденската литургия. Наред с другите неща там се казва, че адът, като посрещнал Христос, „се огорчил, обезсилил и бил поруган, бил умъртвен, низложен, завързан”. След това се казва, че с Христовата смърт на кръста адът приел смъртно тяло, но се оказал изправен пред Бога, приел земя-прах, но срещнал небе, приел това, което виждал – а именно човешкото тяло, човешката природа, но бил победен от това, което не виждал, тоест от Божеството.
Денят на Велика Събота, когато душата на Христос заедно с Божеството се намирала в ада, а тялото Му било в гроба, когато била победена дяволската сила и смърт, Православната църква счита за велик ден, тъй като е свързан с деня на Възкресението.
В литургичните текстове седмият ден на творението, в който Бог „си починал от всички дела” след сътворяването на света и човека, е съпоставен с деня на Велика Събота, когато и Христос си починал от всичко, което направил за спасението на човека. Затова в този ден пеем: „тази е благословената Събота”.
От книга Битие знаем, че след като Бог сътворил за шест дни целия свят и човека, в седмия ден Той си починал от делата Си (Бит. 2,3) Затова на Мойсей било заповядано в седмия ден – събота, което означава „почивка”, „покой”, юдеите да почиват и да посвещават целия ден на богослужение и молитва (Изх. 12, 16).
Има едно тълкувание, според което заповедта за изоставяне на всяка работа в събота е била дадена от Бога преди всичко за възсъздаването и обновлението на човека, което трябвало да се случи чрез смъртта на Христос на кръста и Неговото Възкресение. Началото на новото създаване на човека и обновлението било поставено в деня на Велика Събота, но очевидното, осезаемо начало на пакибитието се открило във възкресния ден. Затова и ние, макар и да почитаме съботата като „ден на нашето възсъздаване”, повече почитаме деня на Възкресението.
Почитането на съботата в православното Предание има и едно друго значение. Тя е успокоение за човека, умиротворение, така нареченото свещено безмълвие – исихия, в цялата пълнота на този смисъл. Апостол Павел, казвайки, че съботата остава задължителна за Божия народ, казва: „и така, нека се постараем да влезем в този покой..” (Евр. 4, 11). Св. Григорий Палама казва, че когато човек отдели от своя ум всеки помисъл и когато чрез настойчивост и непрестанна молитва върне ума в сърцето, тогава ще се потопи в божественото упокоение, тоест в Боговидението, в съзерацанието на Бога.
Този покой, това безмълвие не е бездействие, както някой би си помислил, но е велико деяние. Както Бог, който макар и да почивал в седмия ден, продължавал да управлява света, така и човекът, пребивавайки в сътояние на духовно съзерцание, твори велико дело – съединява се с Бога, а след това обича всичко, което обича и Бог. Затова може да кажем, че в състояние на този покой всеки може да преживее Възкресението Христово. Доколкото някой влиза в божествената събота, в божествения покой, дотолкова той преживява възкресението. Пожеланието „щастливо възкресение” трябва да бъде съпроводено от пожеланието за „щастлив покой”.
Из книгата „Православната духовност” на Навпактски митр. Йеротей Влахос
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.