Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2013 20:57 - Защо празнуваме Възкресение?
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове:
0



Защо празнуваме Възкресение?
  http://dveri.bg/38c8a
  
 Понеделник, 21 Април 2008 05:03
 Автор: Митр. Йеротей Влахос

От богослужебните текстове става видно, че празнуването на Възкресението започва на Велика събота. За това се говори в богослужението на Велика Събота, а също и в проповедите на светите Отци, които в този ден са посветени на възкресението и победата.

Това е видимо и в иконописната традиция. Каноничната икона на Христовото Възкресение е изображение на Неговото слизане в ада. Разбира се, съществуват икони на Възкресението, на които е изобразено явяването на Христос на мироносиците и учениците. Но в най-дълбокия смисъл истинската икона на Възкресението изобразява съкрушаването на смъртта, когато душата на Христос, съединена с Божеството, се спуска в ада и освобождава душите на всички, които се намирали там и Го очаквали като Спасител. „Празнуваме на смъртта съкрушението и на ада разрушението”, пеем в Църквата. Разрушаването на ада и умъртвяването на смъртта е най-дълбокият смисъл на празника.

Нека се замислим какво имаме предвид, когато говорим за ада и слизането на Христос в него. Думата „ад” в Новия завет съответства на древноеврейския „шеол” – тъмното, невидимо царство на мъртвите. В стария завет адът е представен като някакво пространство в недрата на земята, но това трябва да се разбира символично, според възгледите на онази епоха – а именно, че земята се е намирала посредата между ада и небето. Изхождайки от това, че душите не са материални, а безплътни и невеществени, ние не можем да мислим за ада като за някакво определено място. Можем да твърдим, че душите на хората, които се намират във властта на дявола и смъртта, се намират в ада. Именно в този смисъл трябва да разбираме и слизането на Христос в ада. Христос влязъл във властта на смъртта, съгласил се да умре – след което чрез силата на Своето Божество победил смъртта, съвършено я обезсилил и чрез Своята собствена сила и власт дал възможност на всеки човек да избегне господството, властта и силата на смъртта и дявола.

Да разберем това ни помага много важното Огласително слово на св. Йоан Златоуст, което се чете всяка година след великденската литургия. Наред с другите неща там се казва, че адът, като посрещнал Христос, „се огорчил, обезсилил и бил поруган, бил умъртвен, низложен, завързан”. След това се казва, че с Христовата смърт на кръста адът приел смъртно тяло, но се оказал изправен пред Бога, приел земя-прах, но срещнал небе, приел това, което виждал – а именно човешкото тяло, човешката природа, но бил победен от това, което не виждал, тоест от Божеството.

Денят на Велика Събота, когато душата на Христос заедно с Божеството се намирала в ада, а тялото Му било в гроба, когато била победена дяволската сила и смърт, Православната църква счита за велик ден, тъй като е свързан с деня на Възкресението.

В литургичните текстове седмият ден на творението, в който Бог „си починал от всички дела” след сътворяването на света и човека, е съпоставен с деня на Велика Събота, когато и Христос си починал от всичко, което направил за спасението на човека. Затова в този ден пеем: „тази е благословената Събота”.

От книга Битие знаем, че след като Бог сътворил за шест дни целия свят и човека, в седмия ден Той си починал от делата Си (Бит. 2,3) Затова на Мойсей било заповядано в седмия ден – събота, което означава „почивка”, „покой”, юдеите да почиват и да посвещават целия ден на богослужение и молитва (Изх. 12, 16).

Има едно тълкувание, според което заповедта за изоставяне на всяка работа в събота е била дадена от Бога преди всичко за възсъздаването и обновлението на човека, което трябвало да се случи чрез смъртта на Христос на кръста и Неговото Възкресение. Началото на новото създаване на човека и обновлението било поставено в деня на Велика Събота, но очевидното, осезаемо начало на пакибитието се открило във възкресния ден. Затова и ние, макар и да почитаме съботата като „ден на нашето възсъздаване”, повече почитаме деня на Възкресението.

Почитането на съботата в православното Предание има и едно друго значение. Тя е успокоение за човека, умиротворение, така нареченото свещено безмълвие – исихия, в цялата пълнота на този смисъл. Апостол Павел, казвайки, че съботата остава задължителна за Божия народ, казва: „и така, нека се постараем да влезем в този покой..” (Евр. 4, 11). Св. Григорий Палама казва, че когато човек отдели от своя ум всеки помисъл и когато чрез настойчивост и непрестанна молитва върне ума в сърцето, тогава ще се потопи в божественото упокоение, тоест в Боговидението, в съзерацанието на Бога.

Този покой, това безмълвие не е бездействие, както някой би си помислил, но е велико деяние. Както Бог, който макар и да почивал в седмия ден, продължавал да управлява света, така и човекът, пребивавайки в сътояние на духовно съзерцание, твори велико дело – съединява се с Бога, а след това обича всичко, което обича и Бог. Затова може да кажем, че в състояние на този покой всеки може да преживее Възкресението Христово. Доколкото някой влиза в божествената събота, в божествения покой, дотолкова той преживява възкресението. Пожеланието „щастливо възкресение” трябва да бъде съпроводено от пожеланието за „щастлив покой”.

Из книгата „Православната духовност” на Навпактски митр. Йеротей Влахос




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13706818
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031