Постинг
07.04.2013 07:30 -
За признаците и действията на любовта към Бога св. Исаак Сирин
Васил Митков
За признаците и действията на любовта към Бога
св. Исаак Сирин
Любовта към Бога по естеството си е гореща, и когато обхване без мярка някого, довежда тази душа до възторг (екстатично състояние, излизане вън от себе си). Защото сърцето на почувствалия тази любов не може да я вмести и да я понесе, но според мярката на качеството на обхваналата го любов, в него се забелязва необикновено изменение. И ето какви са осезаемите признаци на тази любов: лицето на човека става пламтящо и радостно, и тялото му се затопля. От него отстъпват страхът и срамът, и става като да е излязъл извън себе си; силата, която събира ума, бяга от него, и той е като в изумление. Страшната смърт той счита за радост, и съзерцанието на неговия ум никога не допуска да бъде прекъснато от каквото и да било в помисъла за небесното. И отсъствайки, невиждан от никого, беседва като присъстващ. Неговото естествено знание и зрение преминава, и той не усеща по осезаем начин движението, което се поражда в него от предметите; защото дори и да прави нещо, но съвършено не чувства това, тъй като умът му се възвисява в съзерцанието, и неговата мисъл винаги като че ли беседва с някой друг.
С това духовно упоение бяха упоени някога апостолите и мъчениците; и едните обходиха целия свят, понасяйки труд и различни оскърбления, а другите, разсичани на части, проливаха кръвта си като вода; като изтърпяваха най-жестоки страдания, не изпадаха в малодушие, но доблестно ги претърпяваха, и бидейки премъдри, бяха считани за безумни. Други пък се скитаха в пустини, планини, пещери и земни пропасти, в безумието пребъдвайки в благоустроение. Това безумие да ни сподоби Бог да достигнем и ние!
Ако преди да влезеш в града на смирението, започнеш да забелязваш в себе си, че си се успокоил от метежа на страстите, то не се доверявай на себе си: защото врагът ти подготвя някакъв капан; но напротив, след покоя очаквай голяма тревога и голямо вълнение. Ако не преминеш през всички обители на добродетелите, не ще срещнеш покоя от своя труд, и не ще си отдъхнеш от вражеските козни, докато не достигнеш обителта на светото смирение. Сподоби ни и нас, Боже, да я достигнем, по Твоята благодат! Амин. —
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
