Постинг
06.04.2013 22:54 -
НЕДЕЛЯ КРЪСТОПОКЛОННА
Неделя Кръстопоклонна
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=408%3A2013-04-06-18-44-58&catid=47%3Apropovedi&Itemid=142
Написано от протопр. Александър Шмеман
Събота, 06 Април 2013 20:37
В събота на третата седмица на Великия Пост, от незапомнени времена по средата на църквата се изнася кръст и цялата следваща четвърта седмица се нарича Кръстопоклонна. Ние знаем, че Великият пост е подготовка за Страстната седмица, когато Църквата възпоменава страданията, разпятието и кръстната смърт на Иисус Христос. По такъв начин изнасянето на кръста ни напомня за целта на нашия собствен усилен, вглъбен религиозен живот в тези великопостни дни. Във връзка с това е уместно да си спомним за мястото на кръста, този най-важен, най-висш символ в християнската вяра.
Този символ има две тясно свързани едно с друго значения. От една страна – това е кръстът Христов, това решаващо събитие, с което завършва земния живот и служение на Иисуса Христа. Това е разказ за странната и страшна ненавист на хората към Този, Който съсредоточил цялото Свое учение върху заповедта за любовта, цялата Своя проповед – върху призива към самоотречение и жертва в името на тази любов. Пилат, римският губернатор, при когото довели арестувания, набития, заплютия Христос, казва: „Този човек не е сътворил никакво зло“. Но това предизвиква един още по-силен взрив: „Разпни, разпни Го!“ – крещи тълпата. Ето така кръстът Христов е вечен въпрос, обърнат към същинската глъбина на нашето съзнание: защо доброто предизвиква не само съпротивление, но и ненавист? Защо то винаги се разпъва в света? Ние обикновено избягваме отговора на този въпрос, като прехвърляме вината върху някой друг. „Ето, ако аз бях там, ако бях там в онази страшна нощ, не бих постъпил така, както всички други.“ Но, уви, някъде в глъбината на съвестта си знаем, че това не е така. Знаем, че са мъчили, разпънали, намразили Христа не някакви изроди - специално, особено зле държащи се хора. Не, всъщност това са били хора като „всички останали“. Пилат дори се опитал да защити Иисус, да се споразумее с тълпата. Пилат дори предложил на тълпата по случай празника да пусне Христос на свобода. Пилат пред лицето на тълпата си умил ръцете, показвайки с това, че той не е съгласен с това убийство. Няколко щрихи от Евангелието ни обрисуват този беден Пилат – неговата уплаха, неговата чиновническа съвест, неговия страхлив отказ да постъпи според съвестта си.
Но дали не се случва същото и в нашия, и в обкръжаващия ни живот? Дали това не е най-обикновената, най-типичната от всички истории? Дали не присъства Пилат във всеки един от нас през цялото време? Дали когато дойде час да кажем решително, непреклонно „не“ на неправдата, на несправедливостта, на злото и на ненавистта – ние не се поддаваме на тази съблазън да си „измием ръцете“? След Пилат са римските войници, армията. Но и те могат да кажат в своя защита: ние само изпълняваме разпореждане на началството. Беше ни казано да „обезвредим“ някакъв скитник, предизвикал вълнение и безпорядък. Какво има да се обсъжда? След Пилат, след войниците, е тълпата, т.е. тези, които едва преди шест дни възторжено посрещнали Христа, влизащ в Йерусалим и викали „Осанна...“ А сега: „Разпни Го!“ Но нали беше обяснено на нея, на тълпата, водачите, учителите, авторитетите, че този човек е престъпник, нарушаващ законите и обичаите и затова според закона (винаги според закона, винаги според съответния параграф) трябва да умре.. И така, всеки един от участниците в това страшно дело е бил „по своему“ прав, тъй като имал оправдание. А всички заедно убили човека, който „нищо лошо не бил направил“.
И затова първия смисъл на кръста е неговия смисъл като съд над злото или, още по-точно - над това псевдо-добро, зад което винаги се дегизира злото в този свят и което осигурява на злото неговата страшна победа на земята.
От тук идва втория негов смисъл. След Христовия кръст е нашият, моят кръст, за който Христос е казал: „Който не вземе кръста си всеки ден...“ Това означава - изборът, пред който в онази нощ били изправени всички: и Пилат, и войниците, и водачите, и тълпата, и всеки човек в тази тълпа - пред този избор всекидневно се изправя всеки един от нас. Външно това може да бъде нещо, което ни се струва не толкова важно, второстепенно. За съвестта обаче няма първо- или второстепенно. Има само правда и неправда, добро и зло. Да вземе всеки своя кръст – това не е просто да търпиш тежестта, бремето на живота. Това е преди всичко живот в съгласие със съвестта, това е живот в светлината на съда, който извършва съвестта.
Ето и сега – пред лицето на целия свят водят човек, който „нищо лошо не е сторил“, мъчат го, бият го, хвърлят го в затвора или го пращат в изгнание. И всичко е според закона, всичко е по послушание и е според дисциплината; и няколко човека послушно, раболепно дюдюкат, в най-добрия случай мълчат, виждайки това тържество на злото.
Като изнасяме кръста, нека му се поклоним, да го целунем, да си спомним, какво означава той. Какво ни говори, към какво ни призовава? Да си спомним за кръста като за избор. За избора, от който зависи всичко в света и без който всичко в света е тържество на тъмнината и злото. „За съд дойдох в този свят“, е казал Христос. На този съд - съдът на разпънатата любов, правда и доброта - стои всеки един от нас.
източник: shmeman.ru, превод: Мартин Димитров
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=408%3A2013-04-06-18-44-58&catid=47%3Apropovedi&Itemid=142
Написано от протопр. Александър Шмеман
Събота, 06 Април 2013 20:37
В събота на третата седмица на Великия Пост, от незапомнени времена по средата на църквата се изнася кръст и цялата следваща четвърта седмица се нарича Кръстопоклонна. Ние знаем, че Великият пост е подготовка за Страстната седмица, когато Църквата възпоменава страданията, разпятието и кръстната смърт на Иисус Христос. По такъв начин изнасянето на кръста ни напомня за целта на нашия собствен усилен, вглъбен религиозен живот в тези великопостни дни. Във връзка с това е уместно да си спомним за мястото на кръста, този най-важен, най-висш символ в християнската вяра.
Този символ има две тясно свързани едно с друго значения. От една страна – това е кръстът Христов, това решаващо събитие, с което завършва земния живот и служение на Иисуса Христа. Това е разказ за странната и страшна ненавист на хората към Този, Който съсредоточил цялото Свое учение върху заповедта за любовта, цялата Своя проповед – върху призива към самоотречение и жертва в името на тази любов. Пилат, римският губернатор, при когото довели арестувания, набития, заплютия Христос, казва: „Този човек не е сътворил никакво зло“. Но това предизвиква един още по-силен взрив: „Разпни, разпни Го!“ – крещи тълпата. Ето така кръстът Христов е вечен въпрос, обърнат към същинската глъбина на нашето съзнание: защо доброто предизвиква не само съпротивление, но и ненавист? Защо то винаги се разпъва в света? Ние обикновено избягваме отговора на този въпрос, като прехвърляме вината върху някой друг. „Ето, ако аз бях там, ако бях там в онази страшна нощ, не бих постъпил така, както всички други.“ Но, уви, някъде в глъбината на съвестта си знаем, че това не е така. Знаем, че са мъчили, разпънали, намразили Христа не някакви изроди - специално, особено зле държащи се хора. Не, всъщност това са били хора като „всички останали“. Пилат дори се опитал да защити Иисус, да се споразумее с тълпата. Пилат дори предложил на тълпата по случай празника да пусне Христос на свобода. Пилат пред лицето на тълпата си умил ръцете, показвайки с това, че той не е съгласен с това убийство. Няколко щрихи от Евангелието ни обрисуват този беден Пилат – неговата уплаха, неговата чиновническа съвест, неговия страхлив отказ да постъпи според съвестта си.
Но дали не се случва същото и в нашия, и в обкръжаващия ни живот? Дали това не е най-обикновената, най-типичната от всички истории? Дали не присъства Пилат във всеки един от нас през цялото време? Дали когато дойде час да кажем решително, непреклонно „не“ на неправдата, на несправедливостта, на злото и на ненавистта – ние не се поддаваме на тази съблазън да си „измием ръцете“? След Пилат са римските войници, армията. Но и те могат да кажат в своя защита: ние само изпълняваме разпореждане на началството. Беше ни казано да „обезвредим“ някакъв скитник, предизвикал вълнение и безпорядък. Какво има да се обсъжда? След Пилат, след войниците, е тълпата, т.е. тези, които едва преди шест дни възторжено посрещнали Христа, влизащ в Йерусалим и викали „Осанна...“ А сега: „Разпни Го!“ Но нали беше обяснено на нея, на тълпата, водачите, учителите, авторитетите, че този човек е престъпник, нарушаващ законите и обичаите и затова според закона (винаги според закона, винаги според съответния параграф) трябва да умре.. И така, всеки един от участниците в това страшно дело е бил „по своему“ прав, тъй като имал оправдание. А всички заедно убили човека, който „нищо лошо не бил направил“.
И затова първия смисъл на кръста е неговия смисъл като съд над злото или, още по-точно - над това псевдо-добро, зад което винаги се дегизира злото в този свят и което осигурява на злото неговата страшна победа на земята.
От тук идва втория негов смисъл. След Христовия кръст е нашият, моят кръст, за който Христос е казал: „Който не вземе кръста си всеки ден...“ Това означава - изборът, пред който в онази нощ били изправени всички: и Пилат, и войниците, и водачите, и тълпата, и всеки човек в тази тълпа - пред този избор всекидневно се изправя всеки един от нас. Външно това може да бъде нещо, което ни се струва не толкова важно, второстепенно. За съвестта обаче няма първо- или второстепенно. Има само правда и неправда, добро и зло. Да вземе всеки своя кръст – това не е просто да търпиш тежестта, бремето на живота. Това е преди всичко живот в съгласие със съвестта, това е живот в светлината на съда, който извършва съвестта.
Ето и сега – пред лицето на целия свят водят човек, който „нищо лошо не е сторил“, мъчат го, бият го, хвърлят го в затвора или го пращат в изгнание. И всичко е според закона, всичко е по послушание и е според дисциплината; и няколко човека послушно, раболепно дюдюкат, в най-добрия случай мълчат, виждайки това тържество на злото.
Като изнасяме кръста, нека му се поклоним, да го целунем, да си спомним, какво означава той. Какво ни говори, към какво ни призовава? Да си спомним за кръста като за избор. За избора, от който зависи всичко в света и без който всичко в света е тържество на тъмнината и злото. „За съд дойдох в този свят“, е казал Христос. На този съд - съдът на разпънатата любов, правда и доброта - стои всеки един от нас.
източник: shmeman.ru, превод: Мартин Димитров
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.