Постинг
06.04.2013 22:48 -
Грешали ли са светиите? - първа и втора част
Грешали ли са светиите? (I част)
Posted by Мартин Димитров on 20/07/2012 in Богословие, Преводи
aвтор: прот. Димитрий Моисеев
В съвременното богословие за съжаление все по-силно се забелязва една тенденция на възраждане на някои аспекти от ученията на едни или други свети отци, които не са били приети от Църквата. За да се оправдае това, се привежда католическата теория за т.нар. теологумени (частни богословски мнения), според която, право на съществуване има всяко твърдение, стига то да е било изказано от Светите Отци. Ако това твърдение е било подкрепено от свят човек, то е само негов частен възглед, но съвсем не е грешка и всеки християнин има правото да го споделя. По този начин някои хора приемат за кощунствена самата мисъл за възможност за грешки в светоотеческите творения. Затова ще бъде полезно да узнаем отношението на Църквата и самите Отци по този въпрос. Най-ясното отношение на Църквата по този въпрос е изразил преп. Варсануфий Велики, в отговор на въпрос от един монах от неговата обител, зададен по повод отделни аспекти от учението на св. Григорий Нисийски. Самият преподобен при това споделя и подчертава, че говори по особено откровение, дадено му от Бога. Това ни кара да изключим в дадения случай възможността от грешка. И така, нека да се обърнем към книгата „Ръководство на преподобните отци Варсануфий Велики и Йоан за духовен живот в отговор на въпроси от ученици”:
„Въпрос 610. … Св. Григорий Нисийски … казва, че мъчението ще бъде смекчено и ще приключи. И тъй, кажи ми, Отче мой, защо такъв човек не говори правилно, както би било прилично за един Свят мъж, сподобил се да беседва по внушение на Светия Дух. Така и за рая някои Отци и учители са несъгласни помежду си… И в други глави на Писанието може да се намерят някои разногласия. Молим те, Владико, обясни ни това….
Отговор на Варсануфий. .. И тъй, чуйте, какво Бог ми откри три дни преди да ми напишете своя въпрос… Не си мислете, че хората, макар и святи, могат съвършено да постигнат всички Божии глъбини; защото Апостолът казва: донейде знаем и донейде пророчествуваме (1 Кор. 13:9) и още: защото едному се дава чрез Духа това и това, но не всички дарби се дават на един човек. Всичко това го произвежда един и същи Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска. (1 Кор. 12:8-11). Знаейки, че Божиите действия са непостижими, Апостолът е възкликнал: О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?(Рим. 11:33-34) и т.н. Светии, станали учители, от само себе си или бидейки принудени за това от други хора, са преуспели доста и са надминали своите учители и получавайки одобрение свише, са показали ново учение, но заедно с това са съхранили и онова, което са приели от предишните си учители, т.е. неправо учение. Преуспявайки впоследствие и ставайки духовни учители, те не са се помолили на Бог да им открие относителното у техните първи учители: дали това е било по внушение на Светия Дух, те да им преподават, но почитайки ги като премъдри и разумни, те не са изследвали думите им; и по този начин мненията на техните учители са се смесвали с тяхното собствено учение, и така светиите са говорили понякога това, което са научили от учителите си, друг път онова, което здраво са постигнали с ума си; впоследствие и едните, и другите думи са им били приписвани. Приемайки от другите, преуспявайки и ставайки по-добри, чрез Светия Дух светиите са говорили това, което им е било поверено с утвърждение от Него; говорили са и това, което им е било преподадено от предишните им учители, като не са изследвали думите им, така както би трябвало да ги изследват чрез молитва към Бог и чрез просветени питания към Духа, които да удостоверят, че те са правилни. Така са се смесили ученията и всичко, което са говорили светите мъже се е приписвало на тяхно име. И тъй, когато чуеш, че някой от тях казва за себе си, че говори чутото от Светия Дух, то е несъмнено и ние сме длъжни да му вярваме. И да говори светият мъж за гореспоменатите мнения, ако не намериш, че той потвърждава своите думи, както когато би имал утвърждение свише, но че те са произлязли от учението на предишните му учители, и той, доверявайки се на тяхното знание и премъдрост, не е попитал Бога – дали това е истинно?…
Въпрос 611. … Защо Бог е допуснал такива мъже да имат неправилни мнения, макар и те да не са се молили за тяхното разбиране; но защо не им е дадено даром заради предпазване от вредата, която може да получи впоследствие четящия? – Защото макар и самите да не са се препъвали нито в правата вяра, нито в добродетелите, но подобните на мен слаби и нерадиви, вярвайки им несъмнено, лесно могат да получат вреда чрез това, бидейки в неведение за казаното от вас, че и светиите не биха могли да постигнат всички тайни и че те не са се помолили на Бог за удостоверяване дали са правилни техните възгледи, или не…
Отговор: Бог не е оставил тези мъже в заблуждение, защото този, който оставя в заблуждение другия, който пита за пътя, не говори истината. Светиите не са питали Бога, за да узнаят от Него истината. Ако казваш, защо Бог по Своята благодат не ги е възпрепятствал в това заради ползата на други, които впоследствие ще четат техните писания, то можеш да кажеш същото и за всеки грешник: защо Бог не го е възпрепятствал чрез Своята благодат, като е знаел, че той със своите грехове ще съблазни мнозина и мнозина ще получат чрез него вреда. В такъв случай и човешкият живот ще бъде вече не свободен, но подложен на насилие. И кой може да възпрепятства Бог да спаси по този начин всеки човек? Нима и в Писанието не се намират такива изречения, пред които се препъват незнаещите и неразбиращите духовния смисъл на Писанието? И тъй, трябва ли да кажем, защо Бог не е открил на всички духовния смисъл на Писанието, за да не получат хората вреда, но е предоставил на светиите, живели в различни времена, труда да изяснят необходимото? За това са и поставени учителите и тълкувателите, както казва Апостолът (1 Кор. 12:28-30)… Както Господ ни е явил пътя на живота чрез пророците и апостолите, макар всеки от тях да е говорил частно, и Бог не е говорил изключително чрез един от тях, а оставеното от един по воля Божия е казано от друг, така Бог е действал и със светиите, живели след тях: каквото едни говорят съмнително, ще се изтълкува от следващите ги, за да се прослави Бог чрез Своите светии”.
превод от руски: Мартин Димитров, продължението тук
Вашият коментар
Грешали ли са светиите – втора част
Posted by Мартин Димитров on 06/04/2013 in Богословие, Преводи
автор: прот. Димитрий Моисеев (продължение от тук)
… Подобно отношение по този въпрос намираме и у други св. Отци. Така, преп. Иоан Касиан Римлянин, коментирайки книгите на бл. Августин, отбелязва:
„Дори и у забележително начетени мъже има неща, които могат да се поставят под въпрос“. (цит. по Иером. Серафим (Роуз). Вкус истинного православия. М., 1995, стр.31).
Св. патриарх Фотий също дава православна оценка на тези Свети Отци, които са допускали в своите трудове грешки в изповеданието на вярата: „Нима е нямало затрудняващи положения, които са принуждавали много Отци понякога да се изразяват неточно, понякога да говорят по стечение на обстоятелствата при нападки от врагове, а други пъти и от човешко неведение, под което и те са попадали? Ако някои и да са говорили неточно, или поради неизвестни за нас причини дори са се отклонили от правия път, но е нямало разисквания и никой не ги е призовавал към засвидетелстване на истината, – ние ги оставяме в числото на тези отци, точно така, както и ако не бяха говорили, както заради знаменитостта на техния живот и славата на добродетелите, така и заради непорочността на вярата им в други отношения; но ние не следваме техните слова там, където са сгрешили“ (Цит. по Архиеп. Филарет (Гумилевский). Историческое учение об Отцах Церкви, Св.-Троицкая Сергиева Лавра, 1996, т.3, стр.334).
Самият Блажени Августин, който въпреки неприемливостта на някои аспекти от своето учение, не по-малко безусловно принадлежи към лика на светиите (неговата памет се чества на 2/15 юни), в заключението на своята книга „За Троицата“ е написал: „Господи, Боже Единствений, Боже Троице, това, което казах в тази книга от Тебе, нека бъде прието като Твое, ако съм казал нещо от себе си, то простете ми – Ти, и тези, които са Твои .“ (Иером. Серафим (Роуз). цит. съч., стр. 39).
Св. Марк Ефески, говорейки във „Второ слово за очистителния огън“ по повод грешките, които се съдържат в учението на св. Григорий Нисийски, отбелязва: „Има голяма разлика между казаното в каноничните писания и преданието на Църквата и това, което е било написано от отделни учители като частно мнение или дори учение; така – на първото, като предадено от Бога, сме длъжни да вярваме…, а на второто – не сме длъжни безусловно да вярваме или да го приемаме без изследване. Понеже е възможно, някой и да е учител, но да не говори съвършено правилно за всичко. Понеже каква нужда би имало от Отците на Вселенските Събори, ако никой от тях не е можел по никакъв начин да отстъпва от истината. В това, до известна степен, са се подхлъзнали Дионисий, епископ Александрийски и Григорий Чудотворец; макар единият от тях да е понесъл мъченически венец, а самото наименование на другия да предизвиква похвали.“ (Архим. Амвросий (Погодин), Святой Марк Эфесский и Флорентийская Уния. “Сирин”, 1994, стр.128).
Св. Василий Велики говори за свщмчк Дионисий Александрийски (паметта му се чества на 5 октомври по стар стил) така: „Аз не се възхищавам на всичко, което е написано от този мъж; а има и нещо, което съвършено не одобрявам. Понеже, може би, той е бил този,… който първи е посял семената … на аномейското нечестие. Причината за това, мисля, че не е в погрешната насоченост на душата, но – в горещото желание да се противопостави на Савелий.“ (Архим. Амвросий (Погодин), указ. соч., стр. 128).
Св. мъченик Иустин Философ казва, че „ангелите… паднали в съвокупление с жените и се родили синове, така наречените демони“ (2-я Апология, 5). Съвременното богословие обяснява Бит. 6:2 по друг начин.
Освен това са грешали дори Събори, чиито решения са признати за канонични. Така например, 16-о правило на Шестия Вселенски Събор поправя грешка, допусната в 15-о правило на Светия Поместен Неокесарийски Събор. Отците от Неокесарийския Събор постановили, че във всеки, дори много голям град, не е било нужно да има повече от седем дякона, позовавайки се за това на книга Деяния Апостолски. Отците от Шестия Вселенски Събор поправили това, като казали, че служението на тези дякони се е отнасяло към потребностите на трапезите, а не към Тайнствата, и затова върху дяконите – свещенослужители не било необходимо да се налага числено ограничение. (Вж. Книгу Правил, а също и горепосоченото съчинение на архим. Амвросия, стр.28).
Следователно, учението на Църквата по този въпрос говори напълно еднозначно, че ние трябва да сверяваме нашите възгледи не с мнението на един или дори няколко уважавани Отци, но със съборното предание на цялата Църква. Ако не сме длъжни да приемаме на сляпо всички светоотечески изказвания по догматически въпроси, т.е. – най-важните за нашето спасение, то още по-малко имаме право да извеждаме в ранг на абсолютна истина онези вече остарели, но общоприети по тяхно време сведения на един или друг Отец за географията, медицината, естествознанието и останалите науки на основанието, че те се срещат в светоотеческите творби. Това е така, защото св. Отци са използвали научните данни от своето време не с цел да ги потвърдят или да ги опровергаят, но с тяхна помощ да доведат хората към размишление за Бога, за Неговите свойства и действия в света и с това да им принесат духовна полза. („Аз имам една цел – всички да се обърнат към наставлението на Църквата“ – св. Василий Велики, Беседи върху Шестоднева, т.1, стр. 132, „Изследването на същността на всяко същество, или попадащото в нашето умозрение, или подлежащото на нашите чувства, .. ни най-малко не служи за наставленията на Църквата“, – пак там, стр. 13-14). Затова те, разбира се, не са се молили на Бог да им открие истинни ли са или са лъжливи едни или други научни схващания (вж. по-горе думите на св. Варсануфий Велики), а просто са събирали тези твърдения, които по онова време са им се стрували несъмнени. Например същият св. Василий Велики в своите „Беседи за Шестоднева“ казва: „Някои дори са забелязали, че изсечените и изгорени борове са се превръщали в дъбове“ (стр. 88); „Кой се съмнява за ефира, че той не е огнен и не е в разкаляно състояние?“ (стр. 53); „Какво би възпрепятствало Червено море да наводни със себе си Египет, който в сравнение с него се намира в падина?… Египет се намира по-ниско от Червено море…“ (стр. 65-66); „Огънят… съвкупно е заел цялото надземно пространство“ (стр. 67-68); „Всяка стихия, като следствие на общото качество, се съединява със съседната и стихия, а като следствие на общението със сродното, се съединява и с противоположното. Например, земята, бидейки суха и хладна, се съединява с водата заради сродството им в хладността, а чрез водата се съединява с въздуха, защото водата, поставена по средата между земята и въздуха,… се докосва чрез хладността си със земята, а чрез влажността си с въздуха“ (стр. 71). Преп. Йоан Дамаскин, описвайки в „Точно изложение на Православната вяра“ научните данни, обикновено казва преди тях „казват, че…“. Също така, той твърди, че „кометите са някакви знамения, които обявяват смъртта на царете“ (стр. 62 [134]); „всички ветрове са дванадесет на брой“ (стр. 66 [138]). Също така той възприема и учението на Аристотел за четирите стихии. Естествено нито един човек не споделя днес тези мнения.
Блаж. Теофилакт Български в своето „Тълкувание на Евангелието от Йоана“, като разяснява 13-ия стих от 1-ва глава, твърди също така неприемливото от гледна точка на съвременната медицина положение, че думите на Евангелиста „не от кръв… се родиха“ означават рождение от „месечен цикъл, защото с него се храни и расте детето в утробата“ (Бл. Теофилакт Български, Толкование на Евангелие, т.2, Скит, 1993, стр. 278).
Обяснението на св. Григорий Нисийски за физиологията на съня също се явява остаряло. Никой сега няма да приеме на сериозно това, че „когато вътре от естествената топлина кипва храната, парите… се събират в пространството на главата по подобие на дим, промъкващ се през цепнатините на стената. Затова, като се изпарява от там по каналите на чувствените способности, той се разхожда из тялото, при което неизбежно предизвиква чувство на утеснение от преминаването на тези пари.“ (Св. Григорий Нисийски, Об устроении человека. СПб., 1995, стр. 40).
И безусловно не бива да се изисква от християнина, който почита Св. Отци, да признае реалността на съществуването на птицата Феникс, за което разказва видният Отец на Църквата живял на границата между I и II век свещмчк. Климент Римски: „Около Арабия има… птица, която се нарича Феникс. Ражда се само една такава и живее петстотин години. Приближавайки се към своето смъртно разрушение, тя… си прави гнездо, в което, при изпълването на своето време, тя влиза и умира. От разлагащото се тяло се ражда червей, който, хранейки се с влагата на умрялото животно, се оперява.“ (I Посл. к Коринфянам, гл.XXV. Писания мужей апостольских, Рига, 1994, стр.128). За същата птица говори и Тертулиан.
Могат да се приведат не един, а още десетки подобни цитати, но целта на дадената разработка не е да порази читателя с тяхното количество, а само да потвърди необходимостта от един трезвен подход към изучаването на светоотеческо наследство. Всеки християнин е длъжен да отделя в творбите на Отците пшеницата на горното знание от плевелите на долния свят. Това в никакъв случай не намалява нашето благоговение пред самите Отци, защото нашата Църква чрез устата на великия източен богослов св. Фотий Константинополски призовава „да не приемаме като учение това, в което те са се заблудили, но да целунем самия човек.“ (В. М. Лурье. Послесловие к книге св. Григория Нисского “Об устроении человека”, стр. 174).
източник: http://psevdo.net, превод: Мартин Димитров
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
