Постинг
22.03.2013 13:35 -
ПРАЗНОТА, ПЪЛНОТА
Един преподавател влязъл в залата, държейки празен буркан, като се обърнал към студентите с въпроса:
– Колеги, този буркан празен ли е или е пълен според вас?
– Празен! – отвърнали студентите.
Тогава той взел няколко топки за пинг-понг и ги сложил вътре. Побрали се пет или шест.
– Сега пълен ли е или празен? – запитал отново.
– Пълен!– бил отговорът на студентите.
Преподавателят взел ситни камъчета и започнал да ги изсипва в буркана около топките. Камъчетата запълнили празнините между топките.
– А сега? Пълен ли е?
– Да! – казали му те.
След това той взел пясък и започнал да го изсипва в буркана, като запълнил празнините, оставени от дребните камъчета и от топките, докато не запълнил съда до горе.
– Сега пълен ли е?
Студентите недоумявали. Всеки път бурканът бил пълен. А накрая преподавателят взел чаша с кафе и внимателно излял течността вътре. Младите хора продължавали да го гледат с почуда. Накрая дошло и обяснението:
– Този буркан е нашият живот – топките за пинг-понг са всичко велико, с което можем да изпълним битието си: любовта към ближния, вярата в Бога, любовта към родината... Първо това ще поставим вътре. Дребните камъчета са нашата работа, различните ни занимания, нашите ежедневни цели, към които все бързаме. И те се побират след това. Пясъкът са забавленията, хобито, което ни доставя удоволствие – никой не ти казва да не се забавляваш. И за пясъка има място. Но ако първо започнете с пясъка – с хобитата и забавленията, нищо друго няма да се побере. Ако започнете от незначимите неща и изпълните живота си с тях, след това няма да остане място за нищо значимо и велико.
– А кафето какво е? – попитали с любопитство студентите.
– Е, колкото и работа и грижи да имаме, винаги ще остане време да изпием по едно кафе с приятел!
– Колеги, този буркан празен ли е или е пълен според вас?
– Празен! – отвърнали студентите.
Тогава той взел няколко топки за пинг-понг и ги сложил вътре. Побрали се пет или шест.
– Сега пълен ли е или празен? – запитал отново.
– Пълен!– бил отговорът на студентите.
Преподавателят взел ситни камъчета и започнал да ги изсипва в буркана около топките. Камъчетата запълнили празнините между топките.
– А сега? Пълен ли е?
– Да! – казали му те.
След това той взел пясък и започнал да го изсипва в буркана, като запълнил празнините, оставени от дребните камъчета и от топките, докато не запълнил съда до горе.
– Сега пълен ли е?
Студентите недоумявали. Всеки път бурканът бил пълен. А накрая преподавателят взел чаша с кафе и внимателно излял течността вътре. Младите хора продължавали да го гледат с почуда. Накрая дошло и обяснението:
– Този буркан е нашият живот – топките за пинг-понг са всичко велико, с което можем да изпълним битието си: любовта към ближния, вярата в Бога, любовта към родината... Първо това ще поставим вътре. Дребните камъчета са нашата работа, различните ни занимания, нашите ежедневни цели, към които все бързаме. И те се побират след това. Пясъкът са забавленията, хобито, което ни доставя удоволствие – никой не ти казва да не се забавляваш. И за пясъка има място. Но ако първо започнете с пясъка – с хобитата и забавленията, нищо друго няма да се побере. Ако започнете от незначимите неща и изпълните живота си с тях, след това няма да остане място за нищо значимо и велико.
– А кафето какво е? – попитали с любопитство студентите.
– Е, колкото и работа и грижи да имаме, винаги ще остане време да изпием по едно кафе с приятел!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
