Съобщение на “Сдружението на православните”, публикувано на 14/27 септември 1925 г.
Разказът е предаден според точните свидетелства на очевидци и голям брой служители на полицията. Явлението е описано така, както е било наблюдавано от разстояние 200 метра откъм североизточната страна
“Сдружението на православните”, известна група от привърженици на Стария църковен календар, към който тя с убеждение се придържа, гледайки на въвеждането на Григорианския календар като на противоцърковно и антиканонично, празнуваше днес, 14 септември според традиционния църковен календар, празника Въздвижение на Пречестния Кръст. За този празник повече от две хиляди членове на сдружението се бяха събрали от 9 часа предишната вечер край параклиса Св. Иоан Богослов в покрайнините на града, където беше отслужено всенощно бдение. Естествено, че това събиране на верните не убягна от вниманието на полицейските власти, които се появиха около 11 часа вечерта, както те твърдяха, “за поддържане на реда”.
Ала каквато и да беше тяхната задача, няколко минути след идването им, по причини, надвишаващи всяка човешко нареждане и власт, те бяха принудени, без да искат, да станат част от множеството вярващи, които бяха вече толкова многобройни, че не можеха да се поберат и в двора на църквата. Беше 11:30 вечерта, когато точно над църквата откъм изток се появи ярък бял кръст; светлината му падаше само върху двора и върху богомолците наоколо. Светлината му напълно засенчи звездите, като в същото време осветяваше църквата и двора, като че ли към тях беше насочена електрическа лампа. Хоризонталната линия на небесния Кръст бе наклонена надясно и на долния участък на перпендикулярната част имаше оформен втори малък кръст от по-малка хоризонтална линия. Този небесен знак можеше да се наблюдава непрекъснато в продължение на половин час, след което започна малко по малко да избледнява.
Това, което се случи след появата на небесния знак, не може да се обясни с човешки думи. Всички присъствуващи на бдението паднаха на колене, плачеха от вълнение и с едно сърце и с една уста започнаха да пеят и да славят Бога. Полицаите забравиха за първоначалната си задача и отново откриха в дълбините на сърцата си вярата от детските си години. Цялото това място се превърна в кътче от друг свят, лежащ отвъд тази земя. Всички бяха обзети от неизразимо и свято вълнение, всички плачеха. Бдението продължи и завърши около 4 часа сутринта, когато поток от хора започна да се завръща в града и всеки описваше чудото, което беше се извършило през нощта и което бе преизпълнило всекиго с вълнение.
Вероятно ще има такива, които не ще повярват, ще се усъмнят в случилото се; може да има и хора, мислещи се за мъдри, които ще търсят обяснение на явлението в някаква илюзия, или които ще се опитат да го отрекат с едни или други съчинени аргументи. Но и двата подхода рухват, щом се вземе предвид, че ставаше дума не за моментно преминаващо светло видение, а за явление, което е било наблюдавано в продължение на половин час и повече, видяно и предизвикало възхищение у повече от две хиляди души. Много добре е, че между тези, които видяха и изпитаха страх и благоговение пред този божествен и сияен Кръст, имаше и представители на полицейските служби. Следователно и Църквата и държавните органи имат задължението да изследват и да проверят случилото се на официално равнище.
Освен казаното дотук, ние вярваме, че появата на Божествения Кръст в деня на празнуването на Въздвижението на Пречестния Кръст според стария календар е още едно Божие потвърждение на правилността на вярването на онези, които се придържат към този календар; то представлява също и напомняне към ония, които ръководят църковните дела днес, да преразгледат противоканоничното си решение относно едностранното въвеждане на Григорианския календар, понеже с това си решение те отблъснаха от себе си от по-голямата част на православните.
Управителният съвет на Сдружението на православните:
Перикъл Гетурис, секретар
Константин Берлис
Андрей Вапоридис
Александър Симонидис
Иоан Сидерис
Константин Коциафтопулос
Хараламбос Мавроянис
