Постинг
18.03.2013 13:12 -
Великопостният начин на живот
Великопостният начин на живот
16.03.09 | Прот. Александър Шмеман
http://www.pravoslavie.bg/Беседа/Великопостният-начин-на-живот
Протопрезвитер Александър Шмеман е известен богослов, проповедник и ректор на семинарията “Св. Владимир” в Ню Йорк. През 70-те и 80-те години на ХХ век той изнася няколко цикъла беседи по радио “Свобода” за своите сънародници, живеещи в Съветския съюз. Словото, което предлагаме на вашето внимание е част от тези радиопредавания. Българските читатели познават книгата му “Великият пост”, която претърпя няколко издания от ИК “Омофор”.
В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!
Във времето на Великия пост посещаваме църковните служби, постим и се молим в определено време, но с всичко това не изчерпваме постния подвиг. За да бъде той действен и плодотворен, е необходимо да го поддържаме изцяло с начина си на живот. Не трябва да живеем по начин, който е противоположен на поста, не трябва и да се раздвояваме в живота си.
Преди няколко десетилетия великопостната атмосфера е съществувала в православните страни и се е създавала от самото общество. Съвкупността от обичаи и навици, както лични, така и колективни, изграждат това, което наричаме православен бит. Във времето на Великия пост обществото се подчинявало на известния ритъм на живота, на правилата, които напомняли на всички за особеното време. В Русия камбаните биели по особен начин в постното време. Нямало театрални представления и приеми. Сами по себе си правилата не могат да настроят никого на покайна вълна или да го направят по-религиозен, но все пак създавали великопостна атмосфера, която облекчавала личните усилия. Ние сме слаби и се нуждаем от външни символи и знаци. Разбира се, винаги има опасност, че всички тези символи могат да бъдат преценени като достатъчни за спазването на поста и вместо да напомнят за него да помогнат просто да претупаме всичко без разбиране. Все пак, ако имаме верен подход, обичаите ще помогнат.
Не живеем в православно общество и затова обществения живот в нашето време не може да създаде великопостна атмосфера. Заобикалящият ни свят не се променя от Великия пост. Затова трябва да полагаме допълнителни усилия и трябва да обмисляме по-често религиозната връзка между вътрешния и външния ни живот. Духовната трагедия на секуларизма и светскостта на нашата цивилизация е в това, че сме въвлечени в истинска религиозна шизофрения: делим живота си на две – религиозен и светски, без каквато и да е връзка между двата полюса. В нашето време, за да помним за Великия пост са нужни сериозни усилия. Схематично това усилие може да се разгледа двупланово: от едната страна са взаимоотношенията в домашния ни живот, а от друга – животът, в който участваме извън семейството ни.
За православния мироглед животът в семейството стои в основата на църковното възприятие. За да се въплътят в личността християнските принципи трябва да минат през семейството. Не училището, не храма, а тъкмо семейството “посява” християнството в нашия живот. Старецът Зосима в “Братя Карамазови” на Достоевски казва: “...защото няма по-скъп спомен за човека от спомените на най-ранното детство. Тези спомени спасяват през целия живот”. Зосима разказва за Литургията на Преждеосвещените Дарове, на която майка му го водела. Споменът за красотата на тази служба, както и думите “Да изправится молитва моя яко кадило пред Тобою” идвал в трудните моменти и му давал сили.
В църковните училища, там, където ги има, се извършва забележителна работа в областта на религиозното образование на децата, но тя също няма как да замести домашната основа в религиозното възпитание. Какво трябва и може да бъде направено през Великия пост в семейството и дома?
Без съмнение, всички ще се съгласят, че целия семеен живот радикално се промени под влиянието на радиото и телевизията. Излъчването на новините от целия свят ни влияе, влияе ни модата, която се налага чрез медиите, мисленето... Не е нужно вече да пропътуваш големи разстояния, за да разбереш какво се случва по света. Целият свят е постоянно пред очите ни, а на нас не ни се налага дори да излизаме навън. Но всичко това довежда до загубването на сетива за нашия вътрешен свят и ни лишава от красотата на съществуването ни, която просто се “изгубва” някъде в съвременната масова култура. Там, където младите хора не се формират от телевизията, идва на помощ музиката. Музиката не само се слуша, а и се превръща във фон на разговорите, на четенето, занятията и т.н. Необходимостта от постоянно слушане на музика показва неспособността на съвременните хора да се наслаждават на тишината, в която да улавят най-ценното в живота си.
Ако християните преди нас са живели в света на тишината и мълчанието и са имали възможност напълно да се съсредоточат върху вътрешния си живот, то съвременните християни трябва да направят огромни усилия, за да възстановят атмосферата на съществено и нужно мълчание, и тишина, която е необходима за да се докоснат до вечния свят. В такъв смисъл въпросът за духовната “събраност” и преодоляване на заливащата, но не спасяваща ни информация, все пак, е въпрос на живот и смърт.
Трябва да разберем, че е невъзможно да се живее едновременно във великопостната светла печал и съпреживявайки последния моден спектакъл, шоу или друга масова истерия. Затова великопостният обичай, който може да бъде предложен е да се ограничат ненужните зрелища и информация. Едното измества другото, затова, нека ограничим любимите си привички.
Вярно е, че няма нищо лошо в това да продължим да слушаме новини, но нека избираме предавания и програми, които ни обогатяват духовно и интелектуално. Нека бъде прекратена приковаността към телевизора и съществуването на човека в креслото, който пасивно поглъща всичко, което му показват. Когато бях дете (това беше времето преди появата на телевизията), моята майка обикновено забраняваше пианото през първата, третата и седмата седмица на Великия пост. Това е останало в паметта ми по-ярко от дългите великопостни богослужения и дори сега, когато слушам музика си спомням за своето детство.
С този личен спомен исках само да илюстрирам какво впечатление прави на детската душа решението, което е съзнателно прието от възрастния. Става дума не само за отделен обичай или правило, а за жив опит, който се отнася до периода на Великия пост и който трябва да се помни и пази, без да бъде нарушаван или изгубен. При благочестивите навици, както и при постните ястия, не е достатъчно само въздържанието: то трябва да има положителен противовес.
Великопостната тишина, създадена от отсъствието на светски шум и нарушавана само от допустимото слушане на новини, трябва да бъде запълнена с положително съдържание. Душата се храни с молитва, но нашият разум също се нуждае от храна и точно затова съвременните хора са винаги под прицела на средставата за масова информация. Затова ние, православните и постещи хора също трябва да положим умствено усилие към чисто духовните неща. В ежедневния живот пренебрегваме толкова шедьоври и забележителни плодове на човешката мисъл, въображение и творчество само защото е по-лесно и просто, връщайки се от работа уморени да пуснем телевизора или да се потопим в съвършената пустота на илюстрираното списание.
Вместо това би следвало да съставим програма за себе си през Великия пост. Нека съставим списък от полезни книги, които трябва да прочетем. Не е необходимо всички книги да бъдат с религиозно съдържание. Не всички хора са призвани да бъдат богослови. Но в същото време, в най-добрите произведения на литературата са заложени толкова богословски мисли, а всичко, което обогатява разума е благословено от Църквата и при правилно възприемане придобива духовна ценност.
Помним, че Четвъртата и Петата неделя на Великия пост са посветени на паметта на двама велики учители на християнския духовен живот: свети Иоан Лествичник и преподобна Мария Египетска. Трябва да бъде ясно, че с образите на тези двама светци Църквата явно ни показва какво очаква от нас през времето на Поста – това е обогатяване на нашия духовен и умствен вътрешен свят. Четенето и духовните размисли могат да помогнат да намерим този вътрешен мир и тази радост. Съвременният секуларен свят не ни дава да вкусим от радостта, че истинското човешко призвание се проявява във вътрешния, а не във външния свят, но без тази радост и без разбиранито на Великия пост като път, който ни води в дълбината на нашето човешко същество, постенето изгубва своето значение.
С Божия помощ, положете усилия, за да посрещнем с обновени души Светлото Христово Възкресение. Амин. | www.shmeman.ru
Превод: Дария Захариева
16.03.09 | Прот. Александър Шмеман
http://www.pravoslavie.bg/Беседа/Великопостният-начин-на-живот
Протопрезвитер Александър Шмеман е известен богослов, проповедник и ректор на семинарията “Св. Владимир” в Ню Йорк. През 70-те и 80-те години на ХХ век той изнася няколко цикъла беседи по радио “Свобода” за своите сънародници, живеещи в Съветския съюз. Словото, което предлагаме на вашето внимание е част от тези радиопредавания. Българските читатели познават книгата му “Великият пост”, която претърпя няколко издания от ИК “Омофор”.
В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!
Във времето на Великия пост посещаваме църковните служби, постим и се молим в определено време, но с всичко това не изчерпваме постния подвиг. За да бъде той действен и плодотворен, е необходимо да го поддържаме изцяло с начина си на живот. Не трябва да живеем по начин, който е противоположен на поста, не трябва и да се раздвояваме в живота си.
Преди няколко десетилетия великопостната атмосфера е съществувала в православните страни и се е създавала от самото общество. Съвкупността от обичаи и навици, както лични, така и колективни, изграждат това, което наричаме православен бит. Във времето на Великия пост обществото се подчинявало на известния ритъм на живота, на правилата, които напомняли на всички за особеното време. В Русия камбаните биели по особен начин в постното време. Нямало театрални представления и приеми. Сами по себе си правилата не могат да настроят никого на покайна вълна или да го направят по-религиозен, но все пак създавали великопостна атмосфера, която облекчавала личните усилия. Ние сме слаби и се нуждаем от външни символи и знаци. Разбира се, винаги има опасност, че всички тези символи могат да бъдат преценени като достатъчни за спазването на поста и вместо да напомнят за него да помогнат просто да претупаме всичко без разбиране. Все пак, ако имаме верен подход, обичаите ще помогнат.
Не живеем в православно общество и затова обществения живот в нашето време не може да създаде великопостна атмосфера. Заобикалящият ни свят не се променя от Великия пост. Затова трябва да полагаме допълнителни усилия и трябва да обмисляме по-често религиозната връзка между вътрешния и външния ни живот. Духовната трагедия на секуларизма и светскостта на нашата цивилизация е в това, че сме въвлечени в истинска религиозна шизофрения: делим живота си на две – религиозен и светски, без каквато и да е връзка между двата полюса. В нашето време, за да помним за Великия пост са нужни сериозни усилия. Схематично това усилие може да се разгледа двупланово: от едната страна са взаимоотношенията в домашния ни живот, а от друга – животът, в който участваме извън семейството ни.
За православния мироглед животът в семейството стои в основата на църковното възприятие. За да се въплътят в личността християнските принципи трябва да минат през семейството. Не училището, не храма, а тъкмо семейството “посява” християнството в нашия живот. Старецът Зосима в “Братя Карамазови” на Достоевски казва: “...защото няма по-скъп спомен за човека от спомените на най-ранното детство. Тези спомени спасяват през целия живот”. Зосима разказва за Литургията на Преждеосвещените Дарове, на която майка му го водела. Споменът за красотата на тази служба, както и думите “Да изправится молитва моя яко кадило пред Тобою” идвал в трудните моменти и му давал сили.
В църковните училища, там, където ги има, се извършва забележителна работа в областта на религиозното образование на децата, но тя също няма как да замести домашната основа в религиозното възпитание. Какво трябва и може да бъде направено през Великия пост в семейството и дома?
Без съмнение, всички ще се съгласят, че целия семеен живот радикално се промени под влиянието на радиото и телевизията. Излъчването на новините от целия свят ни влияе, влияе ни модата, която се налага чрез медиите, мисленето... Не е нужно вече да пропътуваш големи разстояния, за да разбереш какво се случва по света. Целият свят е постоянно пред очите ни, а на нас не ни се налага дори да излизаме навън. Но всичко това довежда до загубването на сетива за нашия вътрешен свят и ни лишава от красотата на съществуването ни, която просто се “изгубва” някъде в съвременната масова култура. Там, където младите хора не се формират от телевизията, идва на помощ музиката. Музиката не само се слуша, а и се превръща във фон на разговорите, на четенето, занятията и т.н. Необходимостта от постоянно слушане на музика показва неспособността на съвременните хора да се наслаждават на тишината, в която да улавят най-ценното в живота си.
Ако християните преди нас са живели в света на тишината и мълчанието и са имали възможност напълно да се съсредоточат върху вътрешния си живот, то съвременните християни трябва да направят огромни усилия, за да възстановят атмосферата на съществено и нужно мълчание, и тишина, която е необходима за да се докоснат до вечния свят. В такъв смисъл въпросът за духовната “събраност” и преодоляване на заливащата, но не спасяваща ни информация, все пак, е въпрос на живот и смърт.
Трябва да разберем, че е невъзможно да се живее едновременно във великопостната светла печал и съпреживявайки последния моден спектакъл, шоу или друга масова истерия. Затова великопостният обичай, който може да бъде предложен е да се ограничат ненужните зрелища и информация. Едното измества другото, затова, нека ограничим любимите си привички.
Вярно е, че няма нищо лошо в това да продължим да слушаме новини, но нека избираме предавания и програми, които ни обогатяват духовно и интелектуално. Нека бъде прекратена приковаността към телевизора и съществуването на човека в креслото, който пасивно поглъща всичко, което му показват. Когато бях дете (това беше времето преди появата на телевизията), моята майка обикновено забраняваше пианото през първата, третата и седмата седмица на Великия пост. Това е останало в паметта ми по-ярко от дългите великопостни богослужения и дори сега, когато слушам музика си спомням за своето детство.
С този личен спомен исках само да илюстрирам какво впечатление прави на детската душа решението, което е съзнателно прието от възрастния. Става дума не само за отделен обичай или правило, а за жив опит, който се отнася до периода на Великия пост и който трябва да се помни и пази, без да бъде нарушаван или изгубен. При благочестивите навици, както и при постните ястия, не е достатъчно само въздържанието: то трябва да има положителен противовес.
Великопостната тишина, създадена от отсъствието на светски шум и нарушавана само от допустимото слушане на новини, трябва да бъде запълнена с положително съдържание. Душата се храни с молитва, но нашият разум също се нуждае от храна и точно затова съвременните хора са винаги под прицела на средставата за масова информация. Затова ние, православните и постещи хора също трябва да положим умствено усилие към чисто духовните неща. В ежедневния живот пренебрегваме толкова шедьоври и забележителни плодове на човешката мисъл, въображение и творчество само защото е по-лесно и просто, връщайки се от работа уморени да пуснем телевизора или да се потопим в съвършената пустота на илюстрираното списание.
Вместо това би следвало да съставим програма за себе си през Великия пост. Нека съставим списък от полезни книги, които трябва да прочетем. Не е необходимо всички книги да бъдат с религиозно съдържание. Не всички хора са призвани да бъдат богослови. Но в същото време, в най-добрите произведения на литературата са заложени толкова богословски мисли, а всичко, което обогатява разума е благословено от Църквата и при правилно възприемане придобива духовна ценност.
Помним, че Четвъртата и Петата неделя на Великия пост са посветени на паметта на двама велики учители на християнския духовен живот: свети Иоан Лествичник и преподобна Мария Египетска. Трябва да бъде ясно, че с образите на тези двама светци Църквата явно ни показва какво очаква от нас през времето на Поста – това е обогатяване на нашия духовен и умствен вътрешен свят. Четенето и духовните размисли могат да помогнат да намерим този вътрешен мир и тази радост. Съвременният секуларен свят не ни дава да вкусим от радостта, че истинското човешко призвание се проявява във вътрешния, а не във външния свят, но без тази радост и без разбиранито на Великия пост като път, който ни води в дълбината на нашето човешко същество, постенето изгубва своето значение.
С Божия помощ, положете усилия, за да посрещнем с обновени души Светлото Христово Възкресение. Амин. | www.shmeman.ru
Превод: Дария Захариева
ангелската сила на сезоните (тед андрюс)
Велики пости са! Как Иван завърза очите ...
Поредният секретен документ от Пълководе...
Велики пости са! Как Иван завърза очите ...
Поредният секретен документ от Пълководе...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
