Естир :: РЕЦЕПТА ЗА СЪБУЖДАНЕ И НАСТОЯЩЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.03.2013 06:39 - РЕЦЕПТА ЗА СЪБУЖДАНЕ И НАСТОЯЩЕ

Автор: bogolubie Категория: Други

Прочетен: 1950 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.03.2013 06:53

Животът, Вселената и Всичко Останало

Приятели, искам да споделя с вас една страхотна изненада! Тази година мои стихове са отличени с първа награда в поетичния конкурс "Ерато" на в-к Уикенд! Много съм развълнувана и щастлива, благодаря на всички, които повярваха в мен!!! ♥

Рецепта за Събуждане

Събуди се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.
Събуди се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...
Събуди се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...
Събуди се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...
И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света.

               жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

Мира Дойчинова - irini
Рецепта за Настояще

Всяко нещо, което при теб е дошло
е учител.... И даже приятел.
Всяка случка я пишеш с мисълта за добро,
и растеш – до ръба на душата си...
Че дори и отвъд. Сякаш няма предели.
Има само небе. И крила,
със които да литнеш в най-човешката смелост:
Да живееш. Но точно Сега.
Сякаш всеки момент е случайно последен,
но го дишаш с любов. До безкрайност.
Точно в тази минута ти си адски потребен,
без идея за земна нетрайност,
без игрички със времето. Отведнъж го прескачаш,
и щастливо се сбъдваш. Наистина.
Ти си имаш Сега, и това е достатъчно.
Всеки миг си е твой. И единствен.

irini

                             жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

Да нямаш нищо в този свят -
това наричат свобода.
Най-бедният е най-богат
държащ в ръцете любовта....

irini

                 ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ

А ние

А ние сме направо безобразни.
(Почти до крайност, само че без малко.)
Да влезем в категория? Напразно е.
Да пъхнеш буря в чаша, ще е жалко…
И няма как да бъдем кротко в рамка.
(Такива рамки – няма учредени.)
Един на друг щастливо сме си сянка.
Достатъчни през цялото си време...
Такива сме си – обич и небрежност.
Доброто помним, лошото забравяме.
Светът навън е полудял за нежност!
А ние само с поглед си я правим...
И някакви такива – светли птичета,
прегръщаме се, смеем се, и дишаме…
А колко много, много се обичаме –
със златни букви Бог ще го запише.

irini

Нагоре