Постинг
15.03.2013 20:43 -
ЗА СЕЛЯНИНЪТ, ДЛЪЖНИК НА АВВА ЙОАН
Иванка Янакиева
„Веднъж при авва Йоан дошъл един селянин и, като му разказал за крайната си нужда, в която бил изпаднал, помолил го да му даде назаем една жълтица. Старецът го съжалил и му дал тази сума, вземайки я назаем от своята обител. Изминали две години, но селянинът повече не се явил при стареца. В същото време блаженият авва узнал, че този човек е започнал да води нехаен живот и съвсем е изоставил грижите за семейството си. Дълго мислил старецът как да му помогне в тази беда. Най-сетне той повикал селянина и му казал: „Върни ми дълга, братко.” Но онзи му отговорил: „Бог ми е свидетел, че не мога да ти се издължа!” „Нищо, аз ще ти помогна да се издължиш - рекъл старецът. - Когато си свободен, идвай при мен и прави пред иконата по 30 поклона. Всеки път аз ще ти опрощавам по един грош.” Селянинът започнал често да посещава манастира и да прави заедно със стареца земни поклони. „Защо постъпваш така? - питали братята стареца. - Каква полза има селянинът само от земните поклони. По-добре би било ти да го вразумяваш!” На това старецът им отговарял: „В този селянин духовният живот е угаснал и той не може да се възроди у него отведнъж. Плодът на растението никога не узрява мигновено. Всеки плод е предшестван от листа, листата пък от пъпки и от съживяване на клонките. Нима не знаете, че дарът на истинската молитва и на духовния живот е плод? Трябва да се потрудим, докато този плод узрее. Поклоните пък са като първо окопаване на дърветата. От тях непременно ще покълне и молитвеният дух.” Старецът излязъл прав. Той продължавал да упражнява селянина в земни поклони дотогава, докато последният не му се издължил окончателно по този начин. Ала и след това често виждали селянина да посещава стареца. Той вече идвал доброволно, за да се моли заедно с него и да прави земни поклони. Оттогава той престанал да търпи паричен недоимък, защото започнал да води трезвен и трудолюбив живот.”
Из „Лимонар” на Йоан Мосх и св. Софроний Йерусалимски (VI в.).
„Веднъж при авва Йоан дошъл един селянин и, като му разказал за крайната си нужда, в която бил изпаднал, помолил го да му даде назаем една жълтица. Старецът го съжалил и му дал тази сума, вземайки я назаем от своята обител. Изминали две години, но селянинът повече не се явил при стареца. В същото време блаженият авва узнал, че този човек е започнал да води нехаен живот и съвсем е изоставил грижите за семейството си. Дълго мислил старецът как да му помогне в тази беда. Най-сетне той повикал селянина и му казал: „Върни ми дълга, братко.” Но онзи му отговорил: „Бог ми е свидетел, че не мога да ти се издължа!” „Нищо, аз ще ти помогна да се издължиш - рекъл старецът. - Когато си свободен, идвай при мен и прави пред иконата по 30 поклона. Всеки път аз ще ти опрощавам по един грош.” Селянинът започнал често да посещава манастира и да прави заедно със стареца земни поклони. „Защо постъпваш така? - питали братята стареца. - Каква полза има селянинът само от земните поклони. По-добре би било ти да го вразумяваш!” На това старецът им отговарял: „В този селянин духовният живот е угаснал и той не може да се възроди у него отведнъж. Плодът на растението никога не узрява мигновено. Всеки плод е предшестван от листа, листата пък от пъпки и от съживяване на клонките. Нима не знаете, че дарът на истинската молитва и на духовния живот е плод? Трябва да се потрудим, докато този плод узрее. Поклоните пък са като първо окопаване на дърветата. От тях непременно ще покълне и молитвеният дух.” Старецът излязъл прав. Той продължавал да упражнява селянина в земни поклони дотогава, докато последният не му се издължил окончателно по този начин. Ала и след това често виждали селянина да посещава стареца. Той вече идвал доброволно, за да се моли заедно с него и да прави земни поклони. Оттогава той престанал да търпи паричен недоимък, защото започнал да води трезвен и трудолюбив живот.”
Из „Лимонар” на Йоан Мосх и св. Софроний Йерусалимски (VI в.).
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
